Затова е важно да си добре подготвен и тази книга ще ти помогне. Довери се на създателите на култовия сайт brato.bg, които ще бъдат твой гид в българската народопсихология и сървайвализъм. От създателите на Brato.bg
Като всеки наръчник „Как да оцелееш в България“ съдържа практични и изпитани съвети, подбрани от топ експерти, които ще развиеш полезни умения за оцеляване в „Люлин“, Враца, на сватба, в такси и като цяло в България. Нарисувани от Неда Малчева, ситуациите в книгата ще ти се сторят познати до болка… къде от смях, къде не.
Чети, посмей се и се убеди за пореден път, че сме велик народ.
Народ, който оцелява напук на всичко.
Ето някои от автентичните отзиви за книгата - те я прочетоха и оцеляха, оцелей и ти след прочитане:
Предпочитам я пред разходка до Марс., Илон Мъск Най-добрият книжен тик-ток., Инстаграм Давам всички златни кюлчета за тази книга., Бивш министър-председател
Правило 1: Отвори бира
Абсолютно задължително е, защото ще имаш нужда от разредител за коктейла, който сме ти забъркали в типично нашия Брато стил. Казваме ти „Наздраве!“ и продължаваме да повдигаме лекинко завесата. Повече от ясно е, че и ние сме гаврътнали няколко бутилки, докато сме творили.
Та, както стана дума, тримата сме Филип, Йордан и Владимир. Имаме претенциите да нямаме никакви претенции, макар че като че ли опровергахме народната максима, че резултатът от многото баби е хилаво бебе. Бебето ни изобщо не е хилаво, сам ще се убедиш.
Преди много години, когато още нямахме обилно окосмяване по краката, гърба и гърдите, решихме да създадем забавен сайт. Абсолютно мъжки сайт! Идеята беше братоците да разпускат в него с яка доза освежаващи текстове с полезна или разтоварваща информация, различна от тази, която гледаш в емисиите новини. Така и стана. Само че малко се увлякохме от писането и ето че днес стигаме до най-големия издател на книги в България – нашите приятели от „Сиела“.
Пиеш ли още?
Наздраве и давай на широки глътки!
Тримата имаме опит в журналистиката, педагогиката, много опит имаме и във футбола на малки вратички с приятели и караниците за паркомясто със съседа. Фенове сме на българското, на спорта, на компютърните игри, на колите с газови уредби, сложени от селски майстор разбирач, и на хората, които дават мигачи. Обичаме да ни мирише на пържен смилянски боб и на нова книжна хартия.
Започнахме със сайта Brato.bg.
Това вече го казахме, знаем, че не те интересува, ама пак да си го кажем. Кой не обича така? Проектът ни е като син – отгледан, готов за живота, разсъдлив, премерен, забавен, но и хаплив и арогантен, когато трябва. Започнахме да го правим за удоволствие. Имахме възможност да сложим реклами с разширени вени и напукани пети чрез банери на сайта, но не се поддадохме на изкушението. Пари щяхме да изкараме с разширените вени, обаче не всичко е пари, мамка му стара! Преди време Марк Зукърбърг ни затри фейсбук страницата с над 200 000 последователи, въпреки това не се отказахме и пак се намерихме с теб. Като го гледаме Марко, явно клетвите ни го застигат и удрят предимно в прическата.
За авторите:
Филип Зуберски - Бивш спортен журналист, настоящ учител. Може да се похвали с работа по общ проект със CNN, награда Учител на годината в категория „Средно образование“, отлични познания на играта FIFA и редовни месечни банове в социалните мрежи. Обича да чете и да дава мигач.
Дани Йорданов - Работил е като репортер във вестник и телевизия, алергичен е към хора, които не четат книги. А и вече се изприщва от българската журналистика. Филолог е по образование и сега официален драскач. Вярва, че в Рая ще влязат грамотните.
Владимир Иванов - Дългогодишен спортен журналист, стараещ се да избяга от традиционните клишета, съпътстващи любимата на милиони игра, а именно Цар Футбол. И все пак заради липсата на малшанс не винаги се получава. Не се възприема като писател, но се гордее с факта, че заедно с двама верни приятели имат вече 2 книги зад гърба си.
Съвсем импулсивно я купих. Имах намерение малко да сменя темата след послесните прочетени книги и търсех съвсем друга, но я нямаше в близката книжарница. На излизане мярнах корицата и бързо-бързо реших да й дам шанс. Още щом излязох от книжарницата, съжалих. Да, ама се оказа, че не е толкова зле. Даже си имаше места, на които се смях с глас. Не мога да я оценя високо просто, защото не съм фен на такива четива, не заради самата книга.
Неангажираща книга за разпускане. Има моменти, които те карат да се смееш с глас, има и такива, които не са много оригинални, може би мъжката читателска част би ги оценила. Някои от "съветите" се доближават максимално до случващото се в родината ни и смятам, че това е чарът на книгата. Впечатлиха ме и нелогичните им сравнения, които зараждат смеха - "Ако те спрат униформени, обясни, че всъщност си ветеран от войната. Коя война? Ще измислиш нещо. Войни е имало и ще има - в Ирак, във Виетнам, в "Манастирски ливади" за паркомясто."
Става. Бих я оценила с 2,5 звезди, но тъй като няма половинки, закръглям като в училище. На някои места ме разсмя, на други ме подразни. Към края ми стана скучна, нямах търпение да свърши, та да ми се махне от главата. Не бих очаквала повече от книга, която се опитва да се хареса на всички. Или поне на всички мъже в България. Това, че е ориентирана към мъжката половина на населението, не ми пречи. Чета почти всичко от чиклит до бесни екшъни, стига да е написано добре. Пречи ми това, че авторите постоянно се чудят дали пък няма да обидят някого от десетте си читатели и затова избягват да изказват лично мнение за каквото и да било и постоянно се извиняват и оправдават. Илюстрациите са симпатични.
Прочетох "Как да оцелееш в България. Бива книгата за разпускане, без да е нещо кой знае какво. Оценка 2.5/5. Прочетох, че авторите имат сайт, насочен към мъжете, ама на корицата никъде не пише, че едва ли не и книгата е създадена за тях. Съветите за оцеляване са към мъжката част. 😃 Също така мисля, че можеше да се поработи повече към рисунките на Неда Малчева и текста към тях.
Лично за мен по-слаба от "Наръчникът на едно брато". В началото беше ударно, имаше доста моменти, на които се разкъртвах от смях, но след средата стана доста обикновена, на моменти досадна и леко крайна. Все пак не лошо четиво за разпускане.
Книгата ме засмя на няколко пъти в началото с което ще я запомня. След това четивото става доста прозаично. Чете се като комикс, но лично на мен ми беше скучна след първите 50-тина страници. За това и оценявам с рядко ниска оценка за мен. Все пак браво на авторите и на дамата която и направила доста качествени и забавни илюстрации.
Неангажираща книжка, която става за запълване на времето - на места забавна, на места - не чак толкова, ту оригинална, ту не съвсем, хем симпатична, хем леко дразнеща. Абе, от всичко по малко.