Концерт за изречение

by Емилия Дворянова

Вярвате ли, че словото наистина може да звучи? Да носи съвършената наслада на музикалното преживяване? Че може да изпише Ероса в дълбините му и най-тънките му нюанси – страховити и едновременно с това игрови?
В “Концерт за изречение” Емилия Дворянова отново се връща в музиката, в естетизма на музикалните структури, преливащи в ероса на словесността.
Една книга, която трябва да бъде чута, думи, които трябва да бъдат любовно съпреживени, слово, в което душата на читателя бива наистина грабната.

Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели, дебютирали след 1989 г. Автор е на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и на романите "Къщата" (1993), "Passion или смъртта на Алиса", който получава специална награда за роман през 1996 г. и е публикуван във Франция от издателство "Federop” през 2006 г., “La Velata” (1998), "Госпожа Г." (2001) и “Земните градини на Богородица” (2006).

Genres: Bulgarian Literature, Fiction

166 pages

First published January 1, 2008

About the author

Емилия Дворянова завършва пиано в СМУ "Л. Пипков", след което следва философия в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по философия. Директор на програмата "Езикова култура и академично есе" в НБУ. Чете курсове по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът - кратки повествователни форми, Романът - история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства. Автор е на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и на романите "Къщата" (1993) и "Passion или смъртта на Алиса" (роман-фуга, 1995), получил специална награда за роман през 1996 г. и публикуван във Франция (Federop, 2006). През 1998 г. публикува "La Velata" (новела) в общо издание с "Тялото, разковаване" на Милена Кирова. Романът "Госпожа Г." излиза през 2001 г. През 2005 издава "Passion или смъртта на Алиса и La Velata", през 2006 г. – „Земните градини на Богородица”, през 2008 г. - „Концерт за изречение”.

Reviews

[Adelina · Rating 3 out of 5]

Хубаво заради формата, интересно заради езика, който звучи като музика, обаче, когато затвориш последната страница, ти остава усещането, че си чел нещо претенциозно, смисълът на което се е размил някъде между музикалните термини.

[Bistra Ivanova · Rating 5 out of 5]

Съвсем на един дъх я прочетох. Не вдигнах глава. Осъзнавах, че дишам ужасно бавно. Без главните си букви, текстът не спираше да ме омайва.

Не книга, а преживяване.
Отвъд смисъла на думите и конкретните изречения, съзнанието ми беше вътре в звученето им. Текстът сам по себе си. Чувствах отнесеност като в сън; прескачане, алюзии, свободни асоциации. И въпреки всичко бях някак съсредоточена. Бях вътре в историята, в главите на персонажите, във връхчетата на пръстите им, в ъгълчетата на очите им.
Това ме направи безкрайно отчуждена от материята около мен, от мислите ми, от обичайното себе.

Тази книга само аз съм си я прочела. Следващия път и за мен може да бъде различна.

[Marlela · Rating 2 out of 5]

По-разхвърляна книга отдавна не бях чела. Искаше ми се да я чета леко като музиката в нея, но се случи точно обратното - уморих се.

[Maria · Rating 5 out of 5]

Книга за музиката, думите и еротиката на живота. От онези книги, които се четат бавно, необходимо е понякога да препрочиташ изречението, за да чуеш мелодията му в съзнанието си. Не можеш да обясниш защо и как точно, но тя те накарва да обикнеш живота още малко...