Мона е на петнайсет, няма приятели, няма никакъв талант, нито красива външност. Затова пък има ексцентрична майка, вечно зает баща, непоносима полусестричка и доведена сестра – бютивлогър. За да впечатли новите си съученици, Мона се обявява за най-младия детектив в измислена френска асоциация. На всичкото отгоре първият ѝ криминален случай я сблъсква (буквално) с първата ѝ любов.
Кой да предположи, че едно започнало като игра разследване ще я отведе до страшното разкритие кои са Щурците!
И кой да подозира, че тяхната зловеща сянка се е разпростряла над целия свят!
Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца“ и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей“ – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. „Родители“, сп. „Диалог“ – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата ѝ любов е литературата за деца. Издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), романът „Любими попътечо“ (2007), спечелил конкурс на СБП, романът за тийнейджъри „Тина и половина“ (2009), първи роман от фентъзи трилогия „Страната на сънищата. Любими попътечо“ (2009) и „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя“ (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.
Юлка никога не разочарова. Израснах с книгите ѝ и излизането на “Сянката на щуреца” беше прекрасна изненада за мен. Както винаги героите бяха изключително интересни и до края на книгата вече обичах всеки един от тях толкова много, че не исках историята да свършва. Препоръчвам я както на деца, така и на възрастни. Надявам се скоро да имам възможността да прочета още нови неща от Юлка!
Много ми хареса романа за тинейджъри на авторката. Нейният страхотен стил разговаря на нивото на подрастващите, познава техните нелеки проблеми на израстването, използва техния език, лек и четивен, с адекватно чувство за хумор. За това способстваха и кратките, но много съдържателни глави на книгата. Чела съм още "Тина и половина" и продължението "Графиня Батори", които се нареждат сред любимите ми романи (и нямат връзка с настоящия).
Мона ми допадна, силния ѝ характер, желанието ѝ да стане детектив. Тя претърпява голямо развитие в това да разбере и да приеме близките си хора. Силно съм впечатлена и от темата на книгата - тероризма.
Не мога да дам 5 звезди, защото (поне за мен) историята беше твърде предвидима. Кифленските изпълнения не ми бяха забавни, по-скоро досадни, понеже аз самата никога не съм била нормално момиче с такива интереси. Димана и Любов не можаха да ми станат симпатични. (Особено заради това с курса по рисуване! И за изнудването! Непростимо!) Любовта на Мона беше по-скоро "кръшване" (увлечение) и това беше донякъде разочароващо. Самата любов остана извън кадър. Детективското проучване се водеше сравнително интригуващо, но сякаш нещо му липсваше, за да прихване изцяло интереса ми. Краят обаче беше много силен! Препоръчвам на всеки тинейджър. Цялостният дизайн на книгата е страхотен и много разпознаваем- дело на Капка Кънева.
"Дали е можел да стане велик детектив? Кой знае? Та той дори не беше опитал!"
Четох книгата преди няколко години и не си спомням много,но сега ще кажа това което се е запаметило в мозъка ми . Спомням си , че много в харесах.Имаше сюжетен обрат и героите много ми харесаха.Препоръчвам и се чудя дали скоро да я препрочета
Чудих се между 3.75⭐️ и 4⭐️, но давам четири! Книгата до някъде беше предвидима краят направо ме хвърли на земята и ме разби на парчета! Началото беше приятно като цяло нищо особено! Но после наистина нямам думи… И съм толкова щастлива, че Марк и Мона в крайна сметка се събраха! И също така съм много щастлива че в крайна сметка Марк успя да се спаси от атентата в мола без много “повреди” по себе си! ПРЕПОРЪЧВАМ ГОРЕЩО!!❤️
This entire review has been hidden because of spoilers.
Прекрасна книга, която според мен трябва да се чете не само от тийнейджърската аудитория, за която е предназначена, а и от родителите на деца в тази възраст.
От доста време гледам към книгите на Юлия Спиридонова и реших, че е време да прочета една. Интересното заглавие и сюжет веднага ме насочиха към „Сянката на щуреца“ („Кръгозор“, 2022) – едновременно забавна и сериозна, каквото е и всяко порастване, дългото лутане из човешките емоции и страсти, намиране на смисъл в живота сред неговите превратности. Изумително е колко препятствия може да срещне човек докато търси „своя начин“ и място за осъществяване на желанията си. Какво е да имаш смелост, самочувствие, приятели… Важното е, че всяко следващо поколение е различно, носи своя „окраска“ и онзи свеж полъх, без който бъдещето би било мъгла от еднаквост и безразличие. В тази книга вълшебството на младостта се сблъсква с наистина голям проблем, грозен белег за съвременното общество, и достатъчно сериозен, за да му обърнем подобаващо внимание. Бих казал, че е наистина важна книга, която със сигурност ще привлече интереса и на възрастната аудитория. Тя е зов за диалог между поколенията и ако проявим съответното разбиране, можем да постигнем наистина много. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
„Сянката на щуреца“ е тийнейджърски роман, който препоръчала и на възрастните, особено на тези, които са родители или работят с тинейджъри. Историята е хем криминална, хем любовна, чете се жадно и нетърпеливо, в моя случай за един полет време. Най-ценното е че Юлия Спиридонова-Юлка пише за тревогите и вълненията на младите хора, назовавайки директно най-големите съвременни опасности като тероризъм и наркотици. Любим български писател!