What do you think?
Rate this book
По релсите
Старица се взира в миналото си: в безгрижното си детство, в последвалите го жълти звезди, във влака за Треблинка, очакващ я на кюстендилската гара през 43-та, в зрелостта си в народната република и в старостта си в наши дни. Петнайсетгодишната ѝ внучка се бори в Канада с предателството и самотата. Ще намерят ли двете път една към друга? Дали пренесените през десетилетията горчиви уроци ще послужат и днес? Това е историята на едно семейство – в нея има война, гонения и раздяла, но също воля за живот и любов.
"Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България – и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките."
Амелия Личева
„Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени – история на оцеляването, което е неспирен процес – тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност и дълбочина. А това класическо и рядко човеколюбие е голямо достойнство – както в живота, така и в литературата.“
Елена Алексиева
"Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България – и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките."
Амелия Личева
„Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени – история на оцеляването, което е неспирен процес – тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност и дълбочина. А това класическо и рядко човеколюбие е голямо достойнство – както в живота, така и в литературата.“
Елена Алексиева
348 pages, Paperback
First published October 27, 2021
5 people are currently reading
288 people want to read
About the author
Nevena Mitropolitska
3 books233 followersНевена Митрополитска е родена през 1969 г. в София, но поделя детството си между любимия ѝ Пловдив (при баба и дядо) и столицата. Завършила е руска и втора специалност английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, след което е работила като учителка, преводачка и журналистка. От 2002 г. живее със семейството си в Канада. Понастоящем се изявява като майка и библиотекарка през деня и като пишеща през нощта. Като се изключат детско-юношеските ѝ опити в поезията, „Анна и планината“ е литературният ѝ дебют. През 2019 г. излиза вторият ѝ роман - "Дарът".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 52 reviews
November 24, 2021
Искам да кажа, че този роман заслужава много повече да е бестселър в българските книжарници, отколкото разни скали, стопанки, глини и алманаси.
Много добре проучен е въпросът за живота и традициите на българските евреи, въпреки че авторката не е с такъв етнически произход. Романът е разказан от два гласа и следователно историята е разделена на два времеви периода -- миналото на бабата в Кюстендил и настоящето на внучката в Монреал.
Всяка разказва за живота си, но тъй като бабата е на 87 години и с доста ярък, но неравен житейски опит, на нея се пада значително по-големия и по-вълнуващ дял от разказа. Макар че и кризата, която тинейджърката изживява не е по-малка по значимост и мащаб. Невена Митрополитска засяга чувствителения проблем за училищния тормоз, с който доста агресивно се борят канадските училища.
Въпреки несполуките и препядствията, които пресичат живота на героините, този разказ е една топла семейна история, в която емпатията и стремежа за съхранениена близките взима превес.
"По релсите" е много увлекателен, стегнато и елегантно написан роман, без банални клишета, излишна орнаментика, превзетост и развлачване, който звучи колкото български, толкова и международно.
4.5
Много добре проучен е въпросът за живота и традициите на българските евреи, въпреки че авторката не е с такъв етнически произход. Романът е разказан от два гласа и следователно историята е разделена на два времеви периода -- миналото на бабата в Кюстендил и настоящето на внучката в Монреал.
Всяка разказва за живота си, но тъй като бабата е на 87 години и с доста ярък, но неравен житейски опит, на нея се пада значително по-големия и по-вълнуващ дял от разказа. Макар че и кризата, която тинейджърката изживява не е по-малка по значимост и мащаб. Невена Митрополитска засяга чувствителения проблем за училищния тормоз, с който доста агресивно се борят канадските училища.
Въпреки несполуките и препядствията, които пресичат живота на героините, този разказ е една топла семейна история, в която емпатията и стремежа за съхранениена близките взима превес.
"По релсите" е много увлекателен, стегнато и елегантно написан роман, без банални клишета, излишна орнаментика, превзетост и развлачване, който звучи колкото български, толкова и международно.
4.5
December 30, 2024
„По релсите“ е великолепен български роман! В него майсторски е разказана драматичната история на голямо еврейско семейство. Невена Митрополитска е засегнала изключително важни теми и описала тежки житейски събития по много елегантен и човешки начин, изграждайки две завладяващи сюжетни линии. Тази от миналото умело пренася читателите в България от мрачните времена на Втората световна война от гледна точка на Ребека, а пък съвременната проследява перипетиите в Канада на нейната внучка Мая... Главните героини определено са сложни и вълнуващи образи, които предизвикват силни емоции!
December 30, 2021
Добре написана, съвременна българска книга, с герои, за които реално ти пука и сюжет, който те интересува. Направо не вярвах, че е възможно, но ето, че бях опровергана.
Благодаря на Деси Желева за препоръката.
Благодаря на Деси Желева за препоръката.
November 8, 2021
От момента, в който приключих “Дарът” чаках новата книга на Невена Митрополитска и само от седмица тя е вече в книжарниците, а аз запечатах историята в сърцето си.
Толкова хубаво пише Невена - човешки, увлекателно, страхотно! Първоначално като зачетох анотацията и малко се притесних и даже разочаровах - романът разказва части от историята на българските евреи. Не ми се четеше сякаш за това. Оставих книгата настрани, но мира не ми даваше. Отгърнах първата страница и разказа ме пое и не ме остави до последната!
Ако очаквате книга за това как българските евреи попадат в лагерите, това няма да е вашето четиво. Както и в “Шарлот” на Давид Фоенкинос - темата се засяга, но не е фокус и център на историята. Това, което за мен беше ценно и важно е да науча наистина повече факти за еврейската общност в България и как се променя живота им в началото на 40те години на миналия век.
Това е историята на едно еврейско семейство от Кюстендил - толкова мила, уютна и тъжна. Това е история за любовта, за онази неслучилата се, за онази споделената, братската, за семейния дълг, за тормоза в училище, за отношенията между поколенията през призмата на баба-майка-внучка.
Романът е разкошен. Невена е майстор в изграждането на женски образи - така както обикнах Неда, обикнах и Ребека🧡 Харесаха ми много двете сюжетни линии, в които се потапяме чрез разказа на Ребека, но няма да скрия, че тази в миналото ме развълнува повече. Тази в настоящето за пореден път ме размисли за всички грешки, които допускаме като майки…
Ще изненадам ли някого ако кажа , че оформлението на Люба Халева е 🧡🧡🧡
Толкова хубаво пише Невена - човешки, увлекателно, страхотно! Първоначално като зачетох анотацията и малко се притесних и даже разочаровах - романът разказва части от историята на българските евреи. Не ми се четеше сякаш за това. Оставих книгата настрани, но мира не ми даваше. Отгърнах първата страница и разказа ме пое и не ме остави до последната!
Ако очаквате книга за това как българските евреи попадат в лагерите, това няма да е вашето четиво. Както и в “Шарлот” на Давид Фоенкинос - темата се засяга, но не е фокус и център на историята. Това, което за мен беше ценно и важно е да науча наистина повече факти за еврейската общност в България и как се променя живота им в началото на 40те години на миналия век.
Това е историята на едно еврейско семейство от Кюстендил - толкова мила, уютна и тъжна. Това е история за любовта, за онази неслучилата се, за онази споделената, братската, за семейния дълг, за тормоза в училище, за отношенията между поколенията през призмата на баба-майка-внучка.
Романът е разкошен. Невена е майстор в изграждането на женски образи - така както обикнах Неда, обикнах и Ребека🧡 Харесаха ми много двете сюжетни линии, в които се потапяме чрез разказа на Ребека, но няма да скрия, че тази в миналото ме развълнува повече. Тази в настоящето за пореден път ме размисли за всички грешки, които допускаме като майки…
Ще изненадам ли някого ако кажа , че оформлението на Люба Халева е 🧡🧡🧡
January 4, 2022
Тази книга ми бръкна в сърцето не само с историческата времева линия (историите за втората световна война по принцип ми действат силно емоционално), но и със съвременната история. Изключително много ми хареса представянето на отношенията между майките и дъщерите и цялата несигурност, (само)обвинения, грешките и изборите. Много ми беше мъчно за възрастната Ребека. Може да не одобрявам всичките й решения, но ги разбирам и в голяма степен вероятно бих постъпила като нея.
За първи път чета история от ВСВ с "щастлив" край, ако изобщо истории за онова време могат да се нарекат щастливи. Интересно ми беше да прочета книга от български автор за българските евреи и спасяването им. Символът на релсите също много ми харесва.
Много рядко чета съвременни български автори, затова още повече се радвам, че тази книга ми хареса толкова много!
*****
От този ден до края на войната видех ли мъже под строй, забивах поглед в краката си. Гледането в очите е опасно - показва ти, че и другият е човек. Създава ти илюзията, че сте равни.
*****
Тежко е да виждаш детето си безрадостно. По-тежко е да знаеш, че го е научило от теб.
*****
Надушвам щастието още от прага им. И се радвам за баща ми, наистина. През повечето време се радвам. В моментите, когато не ги виня, че са ограбили щастието в моя дом, се радвам. Стискам зъби и се радвам. Обичам баща си и съм доволна, че му е добре - повтарям си го често. Но друга мисъл се промъква некакнена: в този негов нов честит живот има толкова малко място за мен.
*****
Пресягам се към нея, търся ръката й, но тя си я крие, търся погледа й, оня поглед търся - на моето малко момиче с кипящия талант, с необузданите мечти, дето изливаше душата си на листа, дето нямаше търпение да ми я покаже и вярваше, че ще я харесам.
Вместо погледа виждам гърба й. Този слаб приведен гръб, сломената й фигура. Довлича се до стената, подпира в нея чело и вратът й клюмва като прекършен.
За първи път чета история от ВСВ с "щастлив" край, ако изобщо истории за онова време могат да се нарекат щастливи. Интересно ми беше да прочета книга от български автор за българските евреи и спасяването им. Символът на релсите също много ми харесва.
Много рядко чета съвременни български автори, затова още повече се радвам, че тази книга ми хареса толкова много!
*****
От този ден до края на войната видех ли мъже под строй, забивах поглед в краката си. Гледането в очите е опасно - показва ти, че и другият е човек. Създава ти илюзията, че сте равни.
*****
Тежко е да виждаш детето си безрадостно. По-тежко е да знаеш, че го е научило от теб.
*****
Надушвам щастието още от прага им. И се радвам за баща ми, наистина. През повечето време се радвам. В моментите, когато не ги виня, че са ограбили щастието в моя дом, се радвам. Стискам зъби и се радвам. Обичам баща си и съм доволна, че му е добре - повтарям си го често. Но друга мисъл се промъква некакнена: в този негов нов честит живот има толкова малко място за мен.
*****
Пресягам се към нея, търся ръката й, но тя си я крие, търся погледа й, оня поглед търся - на моето малко момиче с кипящия талант, с необузданите мечти, дето изливаше душата си на листа, дето нямаше търпение да ми я покаже и вярваше, че ще я харесам.
Вместо погледа виждам гърба й. Този слаб приведен гръб, сломената й фигура. Довлича се до стената, подпира в нея чело и вратът й клюмва като прекършен.
March 10, 2022
Страхотна книга! Един от най-добрите български съвременни романи със сигурност.
October 10, 2022
Още откакто излезе "По релсите" от Невена Митрополитска се чудя дали ще е моята книга, дали бих я подхванала, дали би ми харесала. Отбягвах я, защото бях убедена, че отговорите на тези въпроси е един - не. Въпреки високите оценки на приятели, чиито книжен вкус уважавам (и донякъде се припокрива с моя), бях решила, че няма да е моето четиво и бях оставила вече в миналото. Но съдбата си знае работата - на първото ми посещение в The Book Club Sofia, след като мина обсъждането на книгата от миналия месец, беше обявена тази за октомври. И не само, че беше "По релсите", а и самата Невена Митрополитска беше сред нас. Когато тя заговори, описвайки как се е зародила идеята за написването на романа, какво е било вдъхновението ѝ и колко дълбоко проучването, едно малко гласче вътре в мен ми подхвърли "Ще я четеш. И почти сигурно е, че ще ти хареса." Та, виждате оценката, явно вътрешният ми глас знае най-добре.
Понякога ми е необходимо побутване, за да се запътя към някоя книга. Малко информация за написването ѝ по принцип ми е напълно достатъчно, най-малкото за да я сложа в "to read" графата.
Имах идея какво да очаквам от "По релсите" - знаех, че ще засегне сериозни теми, но някак очаквах цялото действие да е по-исторически фокусирано, а се оказа, че ме чака семейна история, чието развитие/разпад се случва на фона на войната. И беше чудесно написано - всяко чувство беше пречупено през призмата на думите и носеше необходимия емоционален заряд. Изящният стил на Невена Митрополитска е безпощаден и въздействащ. Признавам, че съм изумена от писането на авторката и свалям шапка пред таланта ѝ- рядкост е толкова леко и деликатно да успееш да влезеш под кожата на читателя, като междувременно описваш исторически тежък период.
Хареса ми колко теми засяга също така книгата - от връзката родител-дете, през любовта в различните ѝ измерения, пред войната, до семейната история и наследство, моралните дилеми, промяната във времената и още, и още. Трябва да призная, че линията в книгата, която разглеждаше героите в съвременни дни, не ми беше особено интересна - разбирам, че контрастът между поколенията и времената е драстичен, но ми дойде прекалено различен от този в миналото. Съвременната нишка ми беше любопитна, защото исках да разбера Бека къде е сега. Чувствах Жана и Мая далечни, две щрихирани човечета, които въпреки сериозните си проблеми (които също бяха само загатнати на места), не можеха да събудят в мен съжаление и разбиране. И това е именно защото нямах цялата картинка.
Историята на Бека ме трогна дълбоко - да изживееш всичко това, да станеш на крака и да успееш да вдигнеш високо глава, въпреки всички удари на съдбата, е сила, която малцина имат.
Като в заключение мога да ви споделя само едно - прочетете тази книга. Заради семейната история, заради писането на Невена Митрополитска, заради всички засегнати теми, заради войната. Заради загиналите хора, заради жестокостта, която се шири из цялото земно кълбо, заради вашите деца. Заради уроците, на които ще ви научи и които ще отворят очите ви и ще вдигнат брадичката ви нагоре в момент на нужда. Заради нас сега и тях от миналото.
"По-лошо от това няма как - така си бях казвала преди. Мисълта, че съм се закрепила на дъното и по-надолу не може, ме бе успокоявала. Но до един момент. В '42-ра направех ли стъпка, очаквах да пропадне. Не се лу случеше веднага, знаех, че трябва просто да почакам. А как само имах нужда от надежда. Съзнанието ми дебнеше да се заплесна, за да се вкопчи в някоя щастлива мисъл. Обичта ми към самата себе си обаче - мощният инстинкт за самосъхранение, разтърсил ме в онези години, ми подсказваше да не се отпускам: да очаквам удари и да се изправям след тях."
Понякога ми е необходимо побутване, за да се запътя към някоя книга. Малко информация за написването ѝ по принцип ми е напълно достатъчно, най-малкото за да я сложа в "to read" графата.
Имах идея какво да очаквам от "По релсите" - знаех, че ще засегне сериозни теми, но някак очаквах цялото действие да е по-исторически фокусирано, а се оказа, че ме чака семейна история, чието развитие/разпад се случва на фона на войната. И беше чудесно написано - всяко чувство беше пречупено през призмата на думите и носеше необходимия емоционален заряд. Изящният стил на Невена Митрополитска е безпощаден и въздействащ. Признавам, че съм изумена от писането на авторката и свалям шапка пред таланта ѝ- рядкост е толкова леко и деликатно да успееш да влезеш под кожата на читателя, като междувременно описваш исторически тежък период.
"От този ден до края на войната видех ли мъже под строй, забивах поглед в краката си. Гледането в очите е опасно - показва ти, че и другият е човек. Създава ти илюзията, че сте равни."
Хареса ми колко теми засяга също така книгата - от връзката родител-дете, през любовта в различните ѝ измерения, пред войната, до семейната история и наследство, моралните дилеми, промяната във времената и още, и още. Трябва да призная, че линията в книгата, която разглеждаше героите в съвременни дни, не ми беше особено интересна - разбирам, че контрастът между поколенията и времената е драстичен, но ми дойде прекалено различен от този в миналото. Съвременната нишка ми беше любопитна, защото исках да разбера Бека къде е сега. Чувствах Жана и Мая далечни, две щрихирани човечета, които въпреки сериозните си проблеми (които също бяха само загатнати на места), не можеха да събудят в мен съжаление и разбиране. И това е именно защото нямах цялата картинка.
Историята на Бека ме трогна дълбоко - да изживееш всичко това, да станеш на крака и да успееш да вдигнеш високо глава, въпреки всички удари на съдбата, е сила, която малцина имат.
Като в заключение мога да ви споделя само едно - прочетете тази книга. Заради семейната история, заради писането на Невена Митрополитска, заради всички засегнати теми, заради войната. Заради загиналите хора, заради жестокостта, която се шири из цялото земно кълбо, заради вашите деца. Заради уроците, на които ще ви научи и които ще отворят очите ви и ще вдигнат брадичката ви нагоре в момент на нужда. Заради нас сега и тях от миналото.
January 25, 2022
Имаме ли избор, или той всъщност е част от една тясна предопределеност, от едни описани рамки, в които някак си е желателно да се вместим, за да продължим напред?!
Това е едно от основните неща, върху които усетих, че се е съсредоточила Невена Митрополитска в романа си " По релсите". И може би не случайно книгата носи това заглавие- релсите като символ на пътя, който човек извървява; на всички онези стъпки, които се правят в живота. Или пък релсите, като свързващо звено с нашето минало, нашите спомени, нашата изначална същност. А може би релсите, които са като мост между отдалечени от времето и пространството поколения.
Има толкова много символика и дълбоки послания в този роман.
Невена внася личен елемент в историята, защото тя е вдъхновена от семейството на нейна близка приятелка с еврейски произход. Раздава се щедро, влага сърцето си, усеща се осезаемо нейната творческа страст, посвещава я на любими за нея хора. Това не е просто поредната измислена история, това е едно житейско пътешествие, триумф на духа.
Невена Митрополитска има талантът да пише по разнообразни теми непринудено и да влиза пълноценно под кожата на героите си, да описва чувствено техния вътрешен свят. Тя вае внимателно своите образи и им вдъхва живот. Толкова умело облича чувствата и емоциите в думи, че успява да ти бръкне в душата.
Харесва ми изяществото в езика на Невена. Дори темите, които разгръща да не са леки за преглъщане, винаги ме изпълва с топлина. В нейните истории няма излишен драматизъм, който може да пречупи човек, а напротив- именно надеждата, именно светлината в края на тунела, е това, което блести най- ярко. Нейните истории носят усещането за сладостна утеха, за това, че винаги има изход.
В този роман, Невена разказва за съдбата на българските евреи по времето на Втората световна война, чрез живота на Ребека и нейните близки. Героите преминават през множество препятствия, правят хиляди избори, в борбата си за оцеляване и утъпкването на тяхната житейска пътека . От единия край на релсите стои Ребека, с нейното минало, а от другата- дъщеря й Жана и внучка й Мая, които живеят в Канада.
Ребека е основния глас, който звучи в книгата, а Мая е като нейно ехо. Жана носи раните от един разпаднал се брак, а на Мая й е трудно да намери своето място, да се интегрира толкова далеч от дома. Всяка една от тях има своите страхове и сенки... Но всъщност връзката между Жана, Мая и Ребека, отварянето им една към друга, води до тяхното взаимно душевно изцеление.
Невена Митрополитска повежда своите герои " По релсите" на живота, и ги откарва до техните лични гари. Гари, на които намират самите себе си.
Това е едно от основните неща, върху които усетих, че се е съсредоточила Невена Митрополитска в романа си " По релсите". И може би не случайно книгата носи това заглавие- релсите като символ на пътя, който човек извървява; на всички онези стъпки, които се правят в живота. Или пък релсите, като свързващо звено с нашето минало, нашите спомени, нашата изначална същност. А може би релсите, които са като мост между отдалечени от времето и пространството поколения.
Има толкова много символика и дълбоки послания в този роман.
Невена внася личен елемент в историята, защото тя е вдъхновена от семейството на нейна близка приятелка с еврейски произход. Раздава се щедро, влага сърцето си, усеща се осезаемо нейната творческа страст, посвещава я на любими за нея хора. Това не е просто поредната измислена история, това е едно житейско пътешествие, триумф на духа.
Невена Митрополитска има талантът да пише по разнообразни теми непринудено и да влиза пълноценно под кожата на героите си, да описва чувствено техния вътрешен свят. Тя вае внимателно своите образи и им вдъхва живот. Толкова умело облича чувствата и емоциите в думи, че успява да ти бръкне в душата.
Харесва ми изяществото в езика на Невена. Дори темите, които разгръща да не са леки за преглъщане, винаги ме изпълва с топлина. В нейните истории няма излишен драматизъм, който може да пречупи човек, а напротив- именно надеждата, именно светлината в края на тунела, е това, което блести най- ярко. Нейните истории носят усещането за сладостна утеха, за това, че винаги има изход.
В този роман, Невена разказва за съдбата на българските евреи по времето на Втората световна война, чрез живота на Ребека и нейните близки. Героите преминават през множество препятствия, правят хиляди избори, в борбата си за оцеляване и утъпкването на тяхната житейска пътека . От единия край на релсите стои Ребека, с нейното минало, а от другата- дъщеря й Жана и внучка й Мая, които живеят в Канада.
Ребека е основния глас, който звучи в книгата, а Мая е като нейно ехо. Жана носи раните от един разпаднал се брак, а на Мая й е трудно да намери своето място, да се интегрира толкова далеч от дома. Всяка една от тях има своите страхове и сенки... Но всъщност връзката между Жана, Мая и Ребека, отварянето им една към друга, води до тяхното взаимно душевно изцеление.
Невена Митрополитска повежда своите герои " По релсите" на живота, и ги откарва до техните лични гари. Гари, на които намират самите себе си.
March 31, 2022
Към книгите, написани от съвременни български автори (както и към съвременното ни българско кино впрочем) от известно време подхождам с особено чувство, което трудно подлежи на описание. То е някаква странна смесица от плахата надежда, че ето, този път книгата (или филмът) ще ми хареса, съчетана с голяма доза неплахи резерви, недоверие и спомени от много минали разочарования. Признавам си , бях готова да понеса още едно разочарование и затова съм толкова щастлива , че в случая с "По релсите" на Невена Митрополитска това не се случи, а романът се оказа наистина чудесен, трогателен и близък до моето светоусещане.
Историята е мащабна, както във времето ( обхваща период от повече от половин век ), така и в чисто географски смисъл - от Кюстендил през София и Израел до Канада. Действието е структурирано в две основни времеви линии - през ВСВ в периода на организирането на депортацията на българските евреи и в наши дни, като същевременно има и кратки препратки към 60-те и 80-те години на XX век.
Книгата е много топла и човешка, написана е изключително увлекателно и искрено. Бих казала, че това е един много женски (в най-добрия смисъл на думата) роман като тематика, звучене и емоционалност. Мисля, че всяка една от нас ще открие по нещичко от себе си в някоя от героините.
Романът е разказ за живота на три поколения еврейски жени - Ребека, Жана и Мая (баба, майка и внучка), за техните страхове, терзания и разочарования, за техните избори,надежди и любови... Това, което много ми хареса е, че не само те трите, около които основно гравитира действието, са пълнокръвно и добре изградени,ами и всички останали второстепенни, та и третостепенни герои живеят свой живот, представяш си ги, виждаш ги, "чуваш" ги дори (като гръмовния глас на дядо Бито например).
Изключително интересен и някак тъжен ми беше образът на Ребека , на тази жена на дълга, готова да загърби своето щастие и любовта си , водена от доминиращото у нея чувство именно за дълг, за отговорност и стремеж да постъпи "правилно".
Събитията около несъстоялата се депортация на българските евреи са представени пестеливо и обрано, но и без явни описания на жестокости авторката постига емоционалните си внушенията - било чрез капсула цианкалий, дадена от майка на петнайсетгодишната ѝ дъщеря, за да избегне "нещата, по-лоши от смъртта", било чрез описанията на мръсните вагони за добитък, подготвени за човешки товар към ада на Треблинка.
Не по-малко интересна ми беше и съвременната част с нейните тревоги и проблематика - като има ли любов след развода, проблема с тормоза в училище, предателствата от страна на "най-добра" приятелка и много други.
Великолепен български роман, който бих препоръчала! Ще прочета и другата книга на Невена Митрополитска.
Историята е мащабна, както във времето ( обхваща период от повече от половин век ), така и в чисто географски смисъл - от Кюстендил през София и Израел до Канада. Действието е структурирано в две основни времеви линии - през ВСВ в периода на организирането на депортацията на българските евреи и в наши дни, като същевременно има и кратки препратки към 60-те и 80-те години на XX век.
Книгата е много топла и човешка, написана е изключително увлекателно и искрено. Бих казала, че това е един много женски (в най-добрия смисъл на думата) роман като тематика, звучене и емоционалност. Мисля, че всяка една от нас ще открие по нещичко от себе си в някоя от героините.
Романът е разказ за живота на три поколения еврейски жени - Ребека, Жана и Мая (баба, майка и внучка), за техните страхове, терзания и разочарования, за техните избори,надежди и любови... Това, което много ми хареса е, че не само те трите, около които основно гравитира действието, са пълнокръвно и добре изградени,ами и всички останали второстепенни, та и третостепенни герои живеят свой живот, представяш си ги, виждаш ги, "чуваш" ги дори (като гръмовния глас на дядо Бито например).
Изключително интересен и някак тъжен ми беше образът на Ребека , на тази жена на дълга, готова да загърби своето щастие и любовта си , водена от доминиращото у нея чувство именно за дълг, за отговорност и стремеж да постъпи "правилно".
Събитията около несъстоялата се депортация на българските евреи са представени пестеливо и обрано, но и без явни описания на жестокости авторката постига емоционалните си внушенията - било чрез капсула цианкалий, дадена от майка на петнайсетгодишната ѝ дъщеря, за да избегне "нещата, по-лоши от смъртта", било чрез описанията на мръсните вагони за добитък, подготвени за човешки товар към ада на Треблинка.
Не по-малко интересна ми беше и съвременната част с нейните тревоги и проблематика - като има ли любов след развода, проблема с тормоза в училище, предателствата от страна на "най-добра" приятелка и много други.
Великолепен български роман, който бих препоръчала! Ще прочета и другата книга на Невена Митрополитска.
June 20, 2024
За книгата бях чувал само добри отзиви, но това че част от действието се развива по времето на Втората световна война, спираше каквото и да е желание да я подхвана. Бумът на книги за и от този период ми идваше в повече. Корицата също не ме спечели и така само заради позитивните коментари на хора, на които имам огромно доверие, поставиха “По релсите” в категория “може би, някой ден”.
Към днешна дата след приключването на романа, просто искам да си изям ушите, защото за пореден път щях да изпусна толкова добра книга, само защото съм предубеден. За да не издавам нищо от сюжета само ще кажа, че ако ви се чете семейна история, водеща от три поколения жени борещи се за щастие и спокоен живот, това е книгата. Много общо е това изказване, но според мен е достатъчно. Като бонус ��е допълня, че Невена Митрополитска толкова добре изгражда всичките си персонажи(дори и тези, които виждаме за секунда), с което добиваме още по-плътна и жива картина на случващите се събития. Всички родови взаимоотношения ме караха да се радвам, да се омилявам, да се ядосвам и да продължавам да чета.
Много ми е трудно да разказвам за книгата и това е знак, че се нарежда в графа ЛЮБИМЦИ.
Ще завърша с това, че потегляйки по релсите на живота на едно еврейско момиче и неговия род, се убедих че стига човек да иска да види красотата на живота, може да го направи. Пътя не е лесен, но всичко се случва с причина.♥️
Към днешна дата след приключването на романа, просто искам да си изям ушите, защото за пореден път щях да изпусна толкова добра книга, само защото съм предубеден. За да не издавам нищо от сюжета само ще кажа, че ако ви се чете семейна история, водеща от три поколения жени борещи се за щастие и спокоен живот, това е книгата. Много общо е това изказване, но според мен е достатъчно. Като бонус ��е допълня, че Невена Митрополитска толкова добре изгражда всичките си персонажи(дори и тези, които виждаме за секунда), с което добиваме още по-плътна и жива картина на случващите се събития. Всички родови взаимоотношения ме караха да се радвам, да се омилявам, да се ядосвам и да продължавам да чета.
Много ми е трудно да разказвам за книгата и това е знак, че се нарежда в графа ЛЮБИМЦИ.
Ще завърша с това, че потегляйки по релсите на живота на едно еврейско момиче и неговия род, се убедих че стига човек да иска да види красотата на живота, може да го направи. Пътя не е лесен, но всичко се случва с причина.♥️
December 25, 2021
Времето и границите
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Не мога да си кривя душата – изживявам всяка книга на Невена Митрополитска и винаги оставам умиротворен, но без тази пасивност на предопределеното чувство. Текстовете на Невена са живи и въздействащи сякаш притежават духа на времето, за което се отнасят. Няма описан характер, който да не е ценен за разказаната история, нито сцена, която да не притежава нужната сила. Това беше загатнато още с „Анна и планината“ и премина като емоционална буря в „Дарът“, за да срещне спонтанната искреност в настоящата книга. „По релсите“ („Жанет-45“, 2021) предава послание, но и претегля всички отсенки на времето и мястото. Романът разглежда трагичната окраска на две епохи, но те не изглеждат далечни и несъпоставими, а дълбоко свързани и част от жертвоприношенията, наситили човешката история. В случая жертва е човешкото, което трябва да надделее в трудните моменти и въпреки обстоятелствата. Не ми беше трудно да възприема това минало, напомнящо за пореден път насилието над еврейските общности в различните държави, а загубата на градените с хилядолетия ценности.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Не мога да си кривя душата – изживявам всяка книга на Невена Митрополитска и винаги оставам умиротворен, но без тази пасивност на предопределеното чувство. Текстовете на Невена са живи и въздействащи сякаш притежават духа на времето, за което се отнасят. Няма описан характер, който да не е ценен за разказаната история, нито сцена, която да не притежава нужната сила. Това беше загатнато още с „Анна и планината“ и премина като емоционална буря в „Дарът“, за да срещне спонтанната искреност в настоящата книга. „По релсите“ („Жанет-45“, 2021) предава послание, но и претегля всички отсенки на времето и мястото. Романът разглежда трагичната окраска на две епохи, но те не изглеждат далечни и несъпоставими, а дълбоко свързани и част от жертвоприношенията, наситили човешката история. В случая жертва е човешкото, което трябва да надделее в трудните моменти и въпреки обстоятелствата. Не ми беше трудно да възприема това минало, напомнящо за пореден път насилието над еврейските общности в различните държави, а загубата на градените с хилядолетия ценности.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
September 25, 2022
Добре написан роман за холкоста, в подробна разказвателна форма. Преходът между времената и гласа на героите, също е ясен и отчетлив.
Хубаво е, че има роман, който да показва спасените български евреи. И, че всеки спасен живот, е спасено бъдеще на личности, които ще създават поколения, ще се развиват и съществуват далеч след епохата си.
Хубаво е, че има роман, който да показва спасените български евреи. И, че всеки спасен живот, е спасено бъдеще на личности, които ще създават поколения, ще се развиват и съществуват далеч след епохата си.
November 22, 2021
Все повтарям, че нямам време за книги, още по-малко за такива на хартиен носител, но за пореден път се убеждавам, че когато една книга те грабне от началото , време все се намира. Така стана с “Чудна лятна нощ” на Яна Борисова, така беше и с “По релсите” на Невена Митрополитска. Също така е вярно, че когато един автор е толкова добър, колкото нея, всеки герой и всяка история стават вълнуващи и близки на сърцето.
Аз не съм фен на историите за Холокоста. Да, историята трябва да се помни и разказва, но напоследък толкова такива заглавия се появиха и така добре се продават, че ситуацията започва да изглежда пошло. И повярвайте ми, ако прочетете Survival in Auschwitz на Примо Леви съвсем няма да ви понася този тип романи.
Но “По релсите” е толкова увлекателна и толкова виртуозно написана, че човек няма избор - веднъж прелистил първите страници просто четеш и ревеш.
И че ревах - ревах, но не заради трагичната съдба на евреите, а заради дълбоко човешки истини, които романът разкрива деликатно и постепенно. Невена Митрополитска е феноменален автор и за мен е срам, че досега не съм познавала творчеството й. Тя успява да разкаже историята на едно семейство така, че да я направи лична и съкровена за читателя и да предаде невъзможните за описване с думи чувства, които оплитат човешкото сърце по пътя му. Път, в който релсите не са просто една историческа възможност, а вечен символ на съдбовността и човешкия избор.
Чисто в исторически план книгата е голямо богатство за националнта ни памет. Все повече се увличаме в гордостта си, че България е спасила своите евреи. До там, че пропускаме подробности от историческата действителност - като законите срещу евреите, изселванията, вечерните часове, конфискуването на имущество, затварянето на училищата и обществените пространства за тях. Като факта, че евреите в новопридобитите територии, също българи и македонци, не са спасени, а са изпратени в Треблинка.
⠀⠀
Друга много въздействаща идейна линия в книгата е за приемствеността между поколенията и белезите, които собствените ни грешки оставят върху децата ни.
⠀⠀
Великолепна книга! Препоръчвам я с две ръце и цялото си сърце♥️
Аз не съм фен на историите за Холокоста. Да, историята трябва да се помни и разказва, но напоследък толкова такива заглавия се появиха и така добре се продават, че ситуацията започва да изглежда пошло. И повярвайте ми, ако прочетете Survival in Auschwitz на Примо Леви съвсем няма да ви понася този тип романи.
Но “По релсите” е толкова увлекателна и толкова виртуозно написана, че човек няма избор - веднъж прелистил първите страници просто четеш и ревеш.
И че ревах - ревах, но не заради трагичната съдба на евреите, а заради дълбоко човешки истини, които романът разкрива деликатно и постепенно. Невена Митрополитска е феноменален автор и за мен е срам, че досега не съм познавала творчеството й. Тя успява да разкаже историята на едно семейство така, че да я направи лична и съкровена за читателя и да предаде невъзможните за описване с думи чувства, които оплитат човешкото сърце по пътя му. Път, в който релсите не са просто една историческа възможност, а вечен символ на съдбовността и човешкия избор.
Чисто в исторически план книгата е голямо богатство за националнта ни памет. Все повече се увличаме в гордостта си, че България е спасила своите евреи. До там, че пропускаме подробности от историческата действителност - като законите срещу евреите, изселванията, вечерните часове, конфискуването на имущество, затварянето на училищата и обществените пространства за тях. Като факта, че евреите в новопридобитите територии, също българи и македонци, не са спасени, а са изпратени в Треблинка.
⠀⠀
Друга много въздействаща идейна линия в книгата е за приемствеността между поколенията и белезите, които собствените ни грешки оставят върху децата ни.
⠀⠀
Великолепна книга! Препоръчвам я с две ръце и цялото си сърце♥️
January 6, 2022
Новият роман на Невена Митрополитска потвърждава мнението ми, че добрите български жени прозаици са повече от мъжете. "По релсите" вплита много теми, показва различни гледни точки, любопитен е в исторически аспект и сюжетът му не издиша в нито един момент, не се размива, а напротив - постоянно набира скорост, изяснява, навързва логически нишките.
В книгата има два гласа, като този на Бека е доминиращ, за мен по-интересен и силен, но не подценявам и историята на нейната емигирала в Канада внучка, която се сблъсква с проблемтие на пубертета. Мая се обвинява на моменти, че няма право да е нещастна, та нали нейните роднини са оцелели от Холокоста, къде ще се мери тя с техните истории на живот и смърт? Всъщност всяка драма е достатъчно сериозна и трагична, когато я изживяваш в първо лице. В случая неспособността да се приобщи в нова държава, да намери приятели, липсата по баща й, умората на майка й, всичко това по един странен начин има много общо с темите, които баба й разгръща. И при двете присъства липсата на родина, трудните семейни отношения, публичното дамгосване, ужасът, че може да изчезнеш и на никого няма да му пука. Страхът от собствената незначителност се върти из родовите динамики, показват се повтарящи се модели, изобщо - мечтата на психотерапията.
"Щяха да ме изчегъртат като мръсно петно на паважа, да ме натоварят във влак, за да ме захвърлят на бунището. И не след дълго в тази стая щяха да крачат други хора, на леглото щеше да сънува друго момиче – някое с по-арийска кръв, на лавиците щяха да лежат други книги, перодръжката със счупеното връхче щеше да бъде сменена, друг щеше да съзерцава Хисарлъка или да не му обръща внимание, друг вместо мен щеше да ходи на училище. Хората са лесно заменяеми. Или може би не хората, а евреите. Натоварваш ги на влака, те изчезват, край, вече са забравени. И животът продължава. Продължава без мен."
В книгата има два гласа, като този на Бека е доминиращ, за мен по-интересен и силен, но не подценявам и историята на нейната емигирала в Канада внучка, която се сблъсква с проблемтие на пубертета. Мая се обвинява на моменти, че няма право да е нещастна, та нали нейните роднини са оцелели от Холокоста, къде ще се мери тя с техните истории на живот и смърт? Всъщност всяка драма е достатъчно сериозна и трагична, когато я изживяваш в първо лице. В случая неспособността да се приобщи в нова държава, да намери приятели, липсата по баща й, умората на майка й, всичко това по един странен начин има много общо с темите, които баба й разгръща. И при двете присъства липсата на родина, трудните семейни отношения, публичното дамгосване, ужасът, че може да изчезнеш и на никого няма да му пука. Страхът от собствената незначителност се върти из родовите динамики, показват се повтарящи се модели, изобщо - мечтата на психотерапията.
"Щяха да ме изчегъртат като мръсно петно на паважа, да ме натоварят във влак, за да ме захвърлят на бунището. И не след дълго в тази стая щяха да крачат други хора, на леглото щеше да сънува друго момиче – някое с по-арийска кръв, на лавиците щяха да лежат други книги, перодръжката със счупеното връхче щеше да бъде сменена, друг щеше да съзерцава Хисарлъка или да не му обръща внимание, друг вместо мен щеше да ходи на училище. Хората са лесно заменяеми. Или може би не хората, а евреите. Натоварваш ги на влака, те изчезват, край, вече са забравени. И животът продължава. Продължава без мен."
January 9, 2023
Този роман е вълшебно написан! Невяна Митрополитска е вкарала толкова финес и умелост в тази книга, че тя няма как да не те замая. Впечатлена съм колко прекрасно се изразява чрез своите текстове, такъв талант в българката литература рядко се среща. Самата история те кара да вникнеш в емоциите на всеки един герой, да ги изживееш заедно с него и да достигнеш до изводи за самия себе си. Нямам търпение да прочета още творби от тази удивителна авторка!
April 16, 2024
Един от най-добрите български романи, които съм чела в последните години. Любима историческа тема и семейна динамика по оста баба-майка-внучка, добре проучена дори в дребните детайли, никакви излишества и сладникавости, изпипан и изящен език. Възхитителна.
January 20, 2022
– От какво се боиш, моето момиче? – Че мога да изчезна. И никой няма да го разбере. И никому няма да липсвам.”
По неписано правило еврейските писатели почти без изключение пишат романи за евреи. Не са много обаче и книгите (въпреки роящите се напоследък трагични и често спекулативни истории за Холокоста), писани от неевреи изцяло за евреи. Особено у нас. Ето защо решението на Невена Митрополитска в последния си роман “По релсите” (Жанет 45, 2021) да разкаже историята на три жени от една еврейска фамилия – история, в която събитията около спасяването на българските евреи през Втората световна война са важен фон, но фокус е преди всичко животът на кюстендилската еврейска общност и динамиката в отношенията на едно семейство от нея чак до наши дни – е заслужаващо внимание и респект изключение, зад което стои и амбиция, и много работа, и повествователен талант.
Основното послание на романа е това за продължаващия след нас живот и за смиреното и осъзнато приемане на факта, че светът може и без теб, че “ако изчезнеш, дупката след теб ще се запълни”. От баща си Ребека научава, че това в крайна сметка не е страшно, че всъщност е щастие да знаеш, че “този свят, който толкова обичам, ще остане и когато ме няма”. Единственото, което Ребека може да направи, е да запълни сама тази дупка, като разкаже своята история на внучката си в една решаваща нощ - да й предаде паметта като щафетен огън, който ще се окаже своеобразно спасение за младото момиче. Впрочем един от най-важните въпроси в романа, който героите непрекъснато си задават, е “Имам ли избор?”. Такова е и осъзнаването, че макар понякога правото на избор да се превръща в проклятие, именно изборите осъществяват придвижването на живота ни напред – и по, и извън релсите.
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3rCGWdW
По неписано правило еврейските писатели почти без изключение пишат романи за евреи. Не са много обаче и книгите (въпреки роящите се напоследък трагични и често спекулативни истории за Холокоста), писани от неевреи изцяло за евреи. Особено у нас. Ето защо решението на Невена Митрополитска в последния си роман “По релсите” (Жанет 45, 2021) да разкаже историята на три жени от една еврейска фамилия – история, в която събитията около спасяването на българските евреи през Втората световна война са важен фон, но фокус е преди всичко животът на кюстендилската еврейска общност и динамиката в отношенията на едно семейство от нея чак до наши дни – е заслужаващо внимание и респект изключение, зад което стои и амбиция, и много работа, и повествователен талант.
Основното послание на романа е това за продължаващия след нас живот и за смиреното и осъзнато приемане на факта, че светът може и без теб, че “ако изчезнеш, дупката след теб ще се запълни”. От баща си Ребека научава, че това в крайна сметка не е страшно, че всъщност е щастие да знаеш, че “този свят, който толкова обичам, ще остане и когато ме няма”. Единственото, което Ребека може да направи, е да запълни сама тази дупка, като разкаже своята история на внучката си в една решаваща нощ - да й предаде паметта като щафетен огън, който ще се окаже своеобразно спасение за младото момиче. Впрочем един от най-важните въпроси в романа, който героите непрекъснато си задават, е “Имам ли избор?”. Такова е и осъзнаването, че макар понякога правото на избор да се превръща в проклятие, именно изборите осъществяват придвижването на живота ни напред – и по, и извън релсите.
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3rCGWdW
May 10, 2022
Отново страхотна среща с Невена Митрополитска! Книгата много ми хареса!
Малко повече за нея,в блога :
https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...
Малко повече за нея,в блога :
https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...
November 8, 2022
Прекрасна книга за отношенията между майки и дъщери, баби и внучки, бащи и дядовци в различни времена! Толкова топлота и толкова човещина! И откриваща положението на българските евреи по време на Втората световна война!
Read
April 1, 2024Искам да коментирам аудио версията на романа. Актрисата Ангелина Славова, която чете романа, е много талантлива и според мен се справя чудесно. Онези две-три грешно прочетени думички (заменени с други, подобни думи) едва ли се забелязват много. Това, което ме притеснява, не е свързано с нейното изпълнение, а доколкото разбирам, е някакъв технически стандарт. При мен отделните глави се състоят от сцени, обособени в отделни парчета текст, които са отделени графично с пропуснат ред или три астерикса. Това са нещо като миниглави в рамките на по-голямата глава. В тях и става въпрос за различни неща, а и емоционалният градус е напълно различен. И когато се четат без никаква пауза между тях, сякаш следващата част продължава на същия ред, става объркване и въздействието е много по-слабо. Има книги, чиято структура позволява едно такова орязване на паузите между частите. Моите, за съжаление, не са от тях.
June 19, 2024
Каквото и да кажа, няма да е достатъчно.
Прекрасен роман. Изгубих бройката колко пъти ме разплака. Накрая ме остави с усмивка и изпълнена с надежда.
Прекрасен роман. Изгубих бройката колко пъти ме разплака. Накрая ме остави с усмивка и изпълнена с надежда.
January 16, 2023
Невероятна книга, която предизвиква вулкан от емоции и дава отговор на въпроса: защо на първо място трябва да сме хора. Прочетете тази книга, има много какво да ви каже.
August 12, 2024
Прекрасен роман, горещо го препоръчвам!
Сюжетът има две времеви линии - на старицата Ребека, преживяла Холокоста в Кюстендил и на нейните дъщеря и внучка - емигрирали скоро в Канада след тежка раздяла с бащата.
Много естествен и искрен разказ за живота, любовта и устояването на житейските превратности, за детството, за залеза на дните, за копнежите и стремежите...
Красота... 🙂
Сюжетът има две времеви линии - на старицата Ребека, преживяла Холокоста в Кюстендил и на нейните дъщеря и внучка - емигрирали скоро в Канада след тежка раздяла с бащата.
Много естествен и искрен разказ за живота, любовта и устояването на житейските превратности, за детството, за залеза на дните, за копнежите и стремежите...
Красота... 🙂
Read
September 27, 2022Елегантен разказ за изгубената невинност, за отнетата радост и за плахо блещукащата надежда, положен на фона на Кюстендил през 40-те г., откъдето се заражда предотвратяването депортацията на българските евреи към концлагерите, и противоположен на Монреал в съвременна 2014 г., където наследниците на събитията преживяват построения нов свят. Баба и внучка стоят от двете страни на един живот, в неговото начало и в неговия край, чието междинно пространство е съзидано от трудности, болки и преодолявания. Читателят е поканен да застане до всяка от тях и да погледне през перспективата им, да осмисли вътрешния им свят, обособен от външните предпоставки на времето и мястото, в което се намират. Перото на Невена Митрополитска внимателно и търпеливо съпровожда към развръзката на събитията. "По релсите" е зов за съпричастност към човека отсреща, зов за разбиране на неподозираната тежест, носена от него тихо и незабелязано, прокрадваща се като спомен от минало време и присъстваща като невидим белег в настоящето.
November 4, 2023
Увличаща, добре написана книга на тема, която никога не съм вярвала, че ще намеря за интересна. Но Невена Митрополска пише толкова човешко и красиво, че няма как човек да не съпреживее участта на всичките герои в романа. През Ребека, Жана, Мая, грамама Мазал, дядо Бито, танти Клара и Роза - всички са така пълнокръвно изградени, че ги усетих като стари приятели или поне хора, които познавам.
Винаги ми е трудно и едновременно вълнуващо да чета истории за възрастни хора, в които си спомнят за изминалия им живот. Карат ме да се сетя за собствените си баби и да се замисля колко ли самотни се чувстват те от това да споделят домовете си с призраците от тяхното минало. Затова ще ще им се обадя и ще се постарая да ходя по-често при тях за на по кафе - докато все още ги има и могат да разказват историите на своя живот.
Винаги ми е трудно и едновременно вълнуващо да чета истории за възрастни хора, в които си спомнят за изминалия им живот. Карат ме да се сетя за собствените си баби и да се замисля колко ли самотни се чувстват те от това да споделят домовете си с призраците от тяхното минало. Затова ще ще им се обадя и ще се постарая да ходя по-често при тях за на по кафе - докато все още ги има и могат да разказват историите на своя живот.
December 19, 2021
Това, което на пръв поглед може да се каже със сигурност, е, че „По релсите“ е роман за евреите и роман за пътя, но тази книга е много повече от това.
Имаме ли избор в живота си или всичко е предопределено, някакси изначално заложено, че каквото и да правим, по който и път да поемем, ще стигнем там, където е трябвало? „По релсите“ представя избора като висше спасение или грехопадение, като намиране на вътрешен мир в унаследяването, продължаването на рода. Минало, настояще и бъдеще се събират в едно и завещават устойчивост, въпреки избора, независимо от пътя. Пътят тук може да се разгледа като разединяващо и в същото време обединяващо звено – път, по-голям от всеки един от героите, той е този, на който са обречени от дълбока древност, той е вечният им кръст. Той свършва, но не тук, не на тази земя.
Пълния анализ от моя страна можете да откриете в профила ми във "Фейсбук".
Имаме ли избор в живота си или всичко е предопределено, някакси изначално заложено, че каквото и да правим, по който и път да поемем, ще стигнем там, където е трябвало? „По релсите“ представя избора като висше спасение или грехопадение, като намиране на вътрешен мир в унаследяването, продължаването на рода. Минало, настояще и бъдеще се събират в едно и завещават устойчивост, въпреки избора, независимо от пътя. Пътят тук може да се разгледа като разединяващо и в същото време обединяващо звено – път, по-голям от всеки един от героите, той е този, на който са обречени от дълбока древност, той е вечният им кръст. Той свършва, но не тук, не на тази земя.
Пълния анализ от моя страна можете да откриете в профила ми във "Фейсбук".
February 3, 2022
Тези уж фиктивни хора ми бяха толкова по-реални от други, уж реални. Заживях с тях, заобичах ги, съчувствах безостатъчно в моментите, когато трябваше да правят избор (и това предизвикваше саморефлексия върху моите собствени избори). Плъзгах се по техните релси и неволно се вглеждах в моите. Невероятен писател е Невена Митрополитска. Шлифован разказвачески талант, който пише със сърцето си.
June 22, 2024
Книга,която дълго време ще помня и прелиствам в съзнанието си. Книга ,която изживявах с всяка една страница. Всеки,който не се е докоснал до творбите на Невена Митрополитска е пропуснал много емоции. Тя може да накара и най-простите действия да придобият огромен смисъл и значение.Няма нито една сцена или герой,които да не притежават нужната сила и въздействие.След "Дарът" ,а сега и "По релсите",за мен Невена е един от най-добрите съвременни български автори.
October 7, 2022
Страхотна! Както винаги авторката успява да те направи съпричастна с историята и героите. Всеки път като затварях книгата, нямах търпение да дойде момента, когато пак ще имам време да се потопя в този така прекрасен и докосващ разказ. Ребека ми беше толкова близка през цялото време. Така съпреживявах историята й.
Хареса ми преплитането между миналото и настоящето. Доста плавно, не хаотично, а последователно, очаквано. Допадна ми и начина, по който авторката ни поднесе информация за евреите и този период. Прочетох неща, които в много книги не съм ги срещала или пък просто не са показвани през тази призма. Животът в Кюстендил в онези години определено ме накара да се разровя и да потърся допълнително информация. Радвам се, че има съвременни български автори, към чиито книги посягам с жажда и очаквания, които винаги се оправдават. Нямам търпение за следващата книга.
Хареса ми преплитането между миналото и настоящето. Доста плавно, не хаотично, а последователно, очаквано. Допадна ми и начина, по който авторката ни поднесе информация за евреите и този период. Прочетох неща, които в много книги не съм ги срещала или пък просто не са показвани през тази призма. Животът в Кюстендил в онези години определено ме накара да се разровя и да потърся допълнително информация. Радвам се, че има съвременни български автори, към чиито книги посягам с жажда и очаквания, които винаги се оправдават. Нямам търпение за следващата книга.
Displaying 1 - 30 of 52 reviews