What do you think?
Rate this book
Съвсем друга история
Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в "Литературен вестник", "Словото днес" и десетки онлайн издания за литература и изкуство.
"Съвсем друга история" е дебютната ѝ стихосбирка.
Влюбване
някой отключва
всичките ти клетки с птици
и ги застрелва във въздуха
"Съвсем друга история" е дебютната ѝ стихосбирка.
Влюбване
някой отключва
всичките ти клетки с птици
и ги застрелва във въздуха
72 pages, Paperback
Published January 1, 2021
21 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 8, 2021
Тази година е една от най-силните за българската съвременна поезия, особено за поетични дебюти! Книгата на Ева е част от успешната поредица за поезия на изд. Арс и изд. Скрибенс, безкомпромисни като качество на изданията си.
Минималистична, приласкаваща, оригинална - поезия, ненасилена езиково и стилистично. Не злоупотребява с меланхолията, въпреки че като във всяка добра поезия се долавят отгласи от нея. Поезия, която реже и превързва.
Поезия за "паниката и болката, които могат да ухаят прекрасно".
"бях на единадесет с дъвка в косата
наложи се мама да отреже
кичурите около лицето ми
каквото и да правех
те винаги съскаха над веждите:
александър няма да те заговори
или няма значение какво ще облечеш
или най-добре се прибирай
мама ме успокояваше, че косата расте
така е мамо
каквото те е карало
да се чувстваш зле като дете
винаги расте с теб"
Минималистична, приласкаваща, оригинална - поезия, ненасилена езиково и стилистично. Не злоупотребява с меланхолията, въпреки че като във всяка добра поезия се долавят отгласи от нея. Поезия, която реже и превързва.
Поезия за "паниката и болката, които могат да ухаят прекрасно".
"бях на единадесет с дъвка в косата
наложи се мама да отреже
кичурите около лицето ми
каквото и да правех
те винаги съскаха над веждите:
александър няма да те заговори
или няма значение какво ще облечеш
или най-добре се прибирай
мама ме успокояваше, че косата расте
така е мамо
каквото те е карало
да се чувстваш зле като дете
винаги расте с теб"
June 1, 2022
Красивият книгоразделител, отпечатан в тон с книжката, ни казва, че това е дебютната стихосбирка на тази наша млада поетеса, с която е спечелила Националния конкурс „Южна пролет“ в жанр „Поезия“ за 2022. Разкошни корици, дизайн и оформление!
Наистина силен дебют. Разбирам защо е спечелил журито. За мен това не е съвсем поезия. По-скоро излиза отвъд границите на словесното и се преплита с изложба и съкровена изповед. Силно картинни образи рисуват стиховете. И голяма част от тях са като откровение, съкровено послание, отправено към нейната майка, към любимия мъж и към нещо по-голямо от нея самата – една необятна вселена със своите правила и закони. Почти няма рими и съвсем липсват препинателни знаци. Преди някой да ме е нападнал, не съм съвсем профан. Дипломиран филолог съм. И да, знам за белия стих, знам за свободата в изразните средства, знам за правото на избор на поета да бойкотира правилата на граматика, оковите на пунктуацията. Чела съм за изчвечната борба между съдържание и форма и превеса ту на едното, ту на другата. Наясно съм с всички тези теоретични постановки, не ги оспорвам, нито се обявавам в подкрепа или ущърб на някоя от крайностите. Схващам, че вероятно Гочева е изхвърлила досадните запетаи, за да не подсказва на читателя къде може да поеме дъх, къде да си почине, къде да направи драматична пауза. Че вероятно иска именно на един дъх да изгълтаме дебюта й. При мен така се случи. Макар че си признавам, че нямам против поетът да ме води за ръка, да ми подсказва къде да дишам, да слага главни букви на думи, които не означават съществителни собствени имена.
Останах с усещането, че 99% от стиховете са писани нощем, на приглушена светлина. Че авторката страда от безсъние и я преследват суицидни мисли. Че е безкрайно предана дъщеря и боготвори майка си. Че е интроверт, който трудно разкрива себе си, но е всеотдайна към човека до себе си. Че копнее единение с природата и е постигнала добро общуване с кучето си. И също, че нещо липсва, дупка зее, няма нито ред за бащата. И само веднъж споменава бог.
Такава една много близка я почувствах. Веднага я класирах към онази група творци, които след като прочетеш, си казваш, че имат нужда само от прегръдка. Като Петя Дубарова, Силвия Плат, Вирджиния Улф, Николай Грозни, Виктор Пасков, Исабел Алиенде... Поне в моя списък редица творци са в тази категория: високо начетени, свръхчувствителни, недокрай разбрани.
Да видим какво следва след върховия дебют.
Наистина силен дебют. Разбирам защо е спечелил журито. За мен това не е съвсем поезия. По-скоро излиза отвъд границите на словесното и се преплита с изложба и съкровена изповед. Силно картинни образи рисуват стиховете. И голяма част от тях са като откровение, съкровено послание, отправено към нейната майка, към любимия мъж и към нещо по-голямо от нея самата – една необятна вселена със своите правила и закони. Почти няма рими и съвсем липсват препинателни знаци. Преди някой да ме е нападнал, не съм съвсем профан. Дипломиран филолог съм. И да, знам за белия стих, знам за свободата в изразните средства, знам за правото на избор на поета да бойкотира правилата на граматика, оковите на пунктуацията. Чела съм за изчвечната борба между съдържание и форма и превеса ту на едното, ту на другата. Наясно съм с всички тези теоретични постановки, не ги оспорвам, нито се обявавам в подкрепа или ущърб на някоя от крайностите. Схващам, че вероятно Гочева е изхвърлила досадните запетаи, за да не подсказва на читателя къде може да поеме дъх, къде да си почине, къде да направи драматична пауза. Че вероятно иска именно на един дъх да изгълтаме дебюта й. При мен така се случи. Макар че си признавам, че нямам против поетът да ме води за ръка, да ми подсказва къде да дишам, да слага главни букви на думи, които не означават съществителни собствени имена.
Останах с усещането, че 99% от стиховете са писани нощем, на приглушена светлина. Че авторката страда от безсъние и я преследват суицидни мисли. Че е безкрайно предана дъщеря и боготвори майка си. Че е интроверт, който трудно разкрива себе си, но е всеотдайна към човека до себе си. Че копнее единение с природата и е постигнала добро общуване с кучето си. И също, че нещо липсва, дупка зее, няма нито ред за бащата. И само веднъж споменава бог.
Такава една много близка я почувствах. Веднага я класирах към онази група творци, които след като прочетеш, си казваш, че имат нужда само от прегръдка. Като Петя Дубарова, Силвия Плат, Вирджиния Улф, Николай Грозни, Виктор Пасков, Исабел Алиенде... Поне в моя списък редица творци са в тази категория: високо начетени, свръхчувствителни, недокрай разбрани.
Да видим какво следва след върховия дебют.
November 2, 2021
Сядам да пиша този текст с ясното съзнание, че ще ми е много трудно. С поезията имам сложна и объркана връзка. Колкото и клиширано да звучи, за мен тя е като лекарство. Горчив хап, който не можеш просто да преглътнеш, трябва да го оставиш да се разтопи с цялата си горчивина върху езика, в ума и сърцето ти, за да те излекува или да ти припомни с натрапчивия си вкус, че си жив. А когато става дума за твоята лична отрова, винаги трябва да внимаваш с вида и дозата.
Обичам поезия, която оголва нервите и танцува с тях, опъва струните на болката си и ги превръща в акорди, впива се във вените и артериите и изпълва кръвта ми със собствените си цветове. Обичам и когато поезията разказва истории. Поезията обикновено се смята за нещо много лично и също толкова често се възприема като израз на вътрешния свят на поета. И тук идва пресечната точка, в която за мен се срещат стиховете на Ева Гочева. Емоциите сред редовете й се преплитат, както и у често обърканите ни сърца. В стиховете й винаги има частица от нея, но не са насочени само към вътрешния й свят. Те са част от света, те са нейните и нашите истории едновременно.
Някои от тези истории са болезнени, самотни, преливащи от несподелена нежност. Други са ярки, шумни, носещи бунта на младостта и непримиримостта й. Те са тихи признания в любов, вплетени в дребните детайли на ежедневието ни, които изграждат силната връзка между хората. Най-често всичко това се влива в една пълна и бурна река, която тече по страниците на дебютната й стихосбирка. Много обичам историите за това какво остава. Какво остава когато си тръгнеш и когато си тръгнат от теб, какво остава от детството ти, когато пораснеш или когато ни напусне сърцето. Трудно е вкараш и изкараш поезията й от контекст, но няма и нужда, защото в крайна сметка всички ние живеем едновременно във и извън контекста на собственото си битие. Може би затова така добре ми пасват нейните стихове на душата. Защото говорим на един език или може би гледаме света през едни и същи зеници, или докосваме мечтите със същия чифт ръце.
ръцете са това което остава
когато сърцето напусне
те са тези които пулсират
които се молят
които се пълнят
докато си празен
ръцете са резервното сърце
юмрукът който се свива и отпуска
свива и отпуска
пуска теб
https://readersense.blogspot.com/2021...
Обичам поезия, която оголва нервите и танцува с тях, опъва струните на болката си и ги превръща в акорди, впива се във вените и артериите и изпълва кръвта ми със собствените си цветове. Обичам и когато поезията разказва истории. Поезията обикновено се смята за нещо много лично и също толкова често се възприема като израз на вътрешния свят на поета. И тук идва пресечната точка, в която за мен се срещат стиховете на Ева Гочева. Емоциите сред редовете й се преплитат, както и у често обърканите ни сърца. В стиховете й винаги има частица от нея, но не са насочени само към вътрешния й свят. Те са част от света, те са нейните и нашите истории едновременно.
Някои от тези истории са болезнени, самотни, преливащи от несподелена нежност. Други са ярки, шумни, носещи бунта на младостта и непримиримостта й. Те са тихи признания в любов, вплетени в дребните детайли на ежедневието ни, които изграждат силната връзка между хората. Най-често всичко това се влива в една пълна и бурна река, която тече по страниците на дебютната й стихосбирка. Много обичам историите за това какво остава. Какво остава когато си тръгнеш и когато си тръгнат от теб, какво остава от детството ти, когато пораснеш или когато ни напусне сърцето. Трудно е вкараш и изкараш поезията й от контекст, но няма и нужда, защото в крайна сметка всички ние живеем едновременно във и извън контекста на собственото си битие. Може би затова така добре ми пасват нейните стихове на душата. Защото говорим на един език или може би гледаме света през едни и същи зеници, или докосваме мечтите със същия чифт ръце.
ръцете са това което остава
когато сърцето напусне
те са тези които пулсират
които се молят
които се пълнят
докато си празен
ръцете са резервното сърце
юмрукът който се свива и отпуска
свива и отпуска
пуска теб
https://readersense.blogspot.com/2021...
May 22, 2022
За поезия ми е трудно да пиша. Предпочитам да я преживявам и чувствам!
——-
обичам да се прибирам с последното метро
и да мисля за теб
докато телата ни изстиват отдалечени
обичам да слушам дъжда
който ни гледаше как лежахме преплетени
и ти докосваше бедрата ми
като лимонови треви които се поклащат
в топлото на дланите
обичам да се разхождам по същите улици
по които си се разхождал ти преди да ме срещнеш
да си вземам кафе с цвета на очите ти
да купувам книгите за които говорим в леглото
да търся макове из графитите на града
обичам да правя всичко това без теб
за да имам повече време
да те обичам
——-
——-
обичам да се прибирам с последното метро
и да мисля за теб
докато телата ни изстиват отдалечени
обичам да слушам дъжда
който ни гледаше как лежахме преплетени
и ти докосваше бедрата ми
като лимонови треви които се поклащат
в топлото на дланите
обичам да се разхождам по същите улици
по които си се разхождал ти преди да ме срещнеш
да си вземам кафе с цвета на очите ти
да купувам книгите за които говорим в леглото
да търся макове из графитите на града
обичам да правя всичко това без теб
за да имам повече време
да те обичам
——-
November 14, 2021
Думите на Ева наистина са "съвсем друга история". Сред бума от съвременна поезия тази година, текстовете ѝ са от другите, едни от изключенията, пълни със светлина, любов, но и много тъга, птици, мъдрост, няма крясъци, а тишина, пълна с мисли, която леко и грациозно, без поза, се настанява в душата. В дебютната стихосбирка на Ева са подредени 50 порцеланови произведения, крехки, полупрозрачни, но в същото време диамантено устойчиви.
June 1, 2022
Ножиците като акцент в корицата на „Съвсем друга история“ (изд. Scribens, 2021 г) от Ева Гочева изглежда са съвсем на мястото си, мисля си, докато затварям последната страница. Отрязаното, прекратеното, прекъснатото цяло личи на много места в съзерцателните стихове на тази поетеса. Докато наблюдава и фотографира с думи статични етюди на ежедневието, посяга с ножицата и „реже с хирургическа точност“. Направиха ми силно впечатление тези внезапни редове на неочакван интензитет, резки контрасти в нюансите, които се появяват сред наглед гладката повърхност на текста. Наред звуците от птиците „представя си как напъхва / миниатюрни дула в човчиците“, окосеното изведнъж се превръща в „отрязани крайници„, а жените „усукват стихотворения / в златистия си кичур / като примка около нечия шия„.
Вижте повече: https://bibliotekata.org/2022/05/31/n...
Вижте повече: https://bibliotekata.org/2022/05/31/n...
September 7, 2022
Рядко чета поезия, но конкретно тази малка книжка ми попадна на "Алея на книгата" и то много препоръчана. Та абсолютно на сляпо я взех и има толкова красота във всеки стих - толкова мисли, които са минали през мен, тук са описани като сцени от живота.
Мисля, че си открих любимка в съвременната българска поезия!
Мисля, че си открих любимка в съвременната българска поезия!
February 2, 2024
Когато всичко утихне това е една съвсем друга история. Препоръчвам да четете Евините стихове вечер или нощем. През деня не ми се получи. Открих и името си сред тях и доста любими неща и места сред безпорядъка от чувства.
November 25, 2021
Поезията на Ева е много разпознаваема - усещам я като порязване на хартия - болезнена, и същевременно, опитвайки се да намаля болката, ме кара да усетя вкуса на собствената си кръв. А в прореза се промъква мастило и буквичките пътуват у мен завинаги...И всичко това, събрано в истински разкошно книжно тяло!
November 23, 2022
Силна откъм образи поезия. Минусът лично за мен е твърде натрапчивото присъствие на любовта. Плюсът са разчупените ъгли, от които се разглежда.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews