Мама пак закъснява да вземе Булбес от училище. Той се прави, че изобщо не му пука, но умира от страх. Ханя пък се плаши, когато някой вика.
От какво още се страхуват двамата приятели?
Какви въображаеми истории ражда детската им фантазия?
Страшни ли са за другите нещата, от които ние се боим?
Какво е смелостта и кой е най-смелият рицар на света?
Първата книга от поредицата за Булбес и Ханя Хартийката представя детските мечти, чувства и страхове от няколко гледни точки. Децата ежедневно се сблъскват със света на възрастните и на връстниците си.
Съвременната полска литература за деца крие някои истински диаманти. А фактът, че някои от тях вече проблясват и на български ме изпълва с огромна радост. И при все, че на пръв поглед в „Почти не ме е страх…“ (изд. „Ракета“) да не виждаме нищо бляскаво и лъскаво, уверявам ви, тази книга сияе с топъл пламък, като свещ в мрака, когато токът е спрял. Писателката Анна Онихимовска и художничката Оля Волданска-Плохницка изследват детската душевност в едно динамично, забързано време, внасящо много несигурност и напрежение в ежедневието на всички ни. Децата забелязват всичко, което възрастните се опитват да скрият и го тълкуват и възприемат по свой начин, който създателите на книгата са уловили безпогрешно. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...