Винаги има "и" - и после започва поезията на София Георгиева
„София Георгиева отново присяда кротко до чудовищата в главите ни и разговаря бекрайно честно с тях. Това не е обикновена книга, а аптечка за душата. Всяка дума закърпва нещо по теб и те оставя с прекрасното усещане, че „и това ще мине“,
И всеки път след като се докосна до този свят се чудя - защо всички сме изгубили доброто и детското, и не осъзнаваме кога сме погубили любовта, или пък се задоволяваме с недостатъчната. И кога любовта всъщност не е любов, а премирение. И кога съм забравила да се радвам на щастието на другите. И "колко любов е нужна на любовта да я няма вече от колко обичане не ни се обича".
« любовта е чудо нечие сърце се е отворило и ти си бил там и виждаш че иска да опита пак и колко красота има в нас отказваме да бягаме от болката и има много в нас но падаме и ставаме и вярваме и опитваме и опитваме и опитваме »