Кръглата риба

Кръглата риба #2

by Момчил Николов

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден "Златна зора".

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с... един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.

Genres: Bulgarian Literature, Fiction

456 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български - английски, 2001), „Hash Oil“ (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата „Mad Doris“ - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. „Литературен форум“ - за романа „Foxy lady“ (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).

Reviews

[Bistra Ivanova · Rating 5 out of 5]

истинска ХУБАВА бг книга! роман, при това дебел! ура за момчил николов! ура! ура!

не знам как съм пропуснала, може би защото го свързах с чарли и богдан, които недолюбвам. ноо грешката е поправена и рибата със сигурност влиза в личния ми топ 3 за 2009, а първото място в бг-класацията не виждам как някой скоро ще й го вземе!

супер интересна, забавна, чудесно написана, наистина, зад текста стои сериозно проучване на всичко и това се вижда и доставя удоволствие голямо (проучване да не се чете като на милен русков "проучванията", хаха)

абе събудих се тази сутрин преди изгрев слънце, защото нямах търпение да прочета последните 100 страници, представяте ли си за какво става дума?

[Kaloyana · Rating 5 out of 5]

Мението ми за тази книга е едно твърдо и категорично "УАУ". Ама наистина уау! малко резервирано тръгнах към нея и, да си призная, докъм средата все ме беше страх да не се разочаровам. Но нищо подобно не се случи. Напротив. Книгата направо ме обсеби. Трябва да си призная, че в нея открих много неща, които ме вълнуват в момента, не като случки, а като изразени мисли за света, чувствата отвъд обозримото. За онзи свят, който остава замъглен от действителността. За онзи свят на желаното, който всеки носи в душата си, но малцина пристъпват в него смело. За малкото хора, които вярват във вълшебствата и знаците и ги следват.

Пише, че книгата била за края. Аз не я разбрах така. Не виждам за какъв край става дума. На мен ми се видя като началото на едно пътешествие, духовно. Книга за думите и мислите, за противопоставянето на така наречените правила. За това, че можеш, въпреки всичко, да спасиш душата си, ако на нея не й храесва тук, в "Матрицата". Много хубаво написано и много дълбоко, с лек, приятен език, остроумно и забавно. Личи си, че авторът много се ровил, много е чел и много се е вълнувал. Писал е с любов. Любов към живота.

Едва ли това е книга, която ще се хареса на всеки, защото освен определена настройка за нея, нужно е и известно умение за бягство от прагматизма, от правилата, от системата. Трябва и потапяне отвъд повърхността на сюжета. Ако трябва да я препоръчам, бих я препоръчала на тези хора, които вярвата в чудесата, в слилата на мисълта и въображението, в събдването на мечтите. Мога да си я чета и пак и пак.

Неочквано за мен е, че е написана от българин. Не бях чела такава българска книга, на която не й трябва извиненния, че е от български автор.

Браво и пак УАУ! :)

[Ivo Temelkov · Rating 1 out of 5]

Голямо разочарование. Изумително как тази книга е минала през редактор в този си вид. Преспокойно може да бъде намалена с двеста страници без това да повлияе на сюжета. Безсмислено дълги описания (на едно място четири страници се описва вкарването бюро в стая), абсурдни преразкази на цялата биография на хилядостепенни герои, чиято роля в сюжета се изчерпва с едно действие в две изречения, брутално слаби диалози. Всички реплики звучат сякаш за казани от един и същи човек. Никаква индивидуалност на персонажите. Стилът на писане е изключително слаб - мистерията бива разплитана пред читателя в дъъъъъъъъъъъъъъъълги реплики на един герой, който разказва на друг герой какво се е случило. Хората неслучайно са казали, че добрият писател показва, а не разказва. Бъкано е с наречия, описващи начина, по който е казано нещо - "каза той гневно" например. По-голямо доказателство за некадърно писане едва ли има. Лирическите отклонения тип "философски разсъждения" са прекалено много и не казват почти нищо смислено. А сюжетът колко е СКУЧЕН не е истина. Прескачах цели страници и не изпуснах нищо съществено. Ангели. В 21 век темата на книгата са библейските ангели. И някакви християнски конспирации. Тва ли е критиката на консуматорското общество (впрочем, дали има съвременна българска книга, която да не е критика на консуматорското общество?) Ще припадна. "Машини за любов" не беше перфектен, но е много по-добре написан и е с интересна история. "Кръглата риба" е пълна повърня, която започва интересно, но освен първите десет страници е провал. Как тази творба е спечелила награда "Хеликон" не ми е ясно. Не я прочетох докрай. Стигнах до сцената, в която героят седи пред свещеник и си мисли как някаква му е лъскала бастуна в кино, и спрях. Оценка: 1/100.

[Rozalina Temelkova · Rating 5 out of 5]

Прочетох я на един дъх. Прекрасен език, увлекателна история, разказана с чувство за хумор, самоирония и приятни изненади почти на всяка страница.

[Vladimir Grigorov · Rating 1 out of 5]

След като първата книга от трилогията въобще не ми хареса, оставих си половин година време да ми мине и да не започвам предубедено "Кръглата риба". Уви, само след първите страници ми падна пердето. Същият превзет стил на писане, същите глупости като в "Машини за любов", но без интересните моменти.

Дочетох я до края с надеждата да разбера как може това нещо да спечели литературна награда. Аз бих му присъдил такава само в съревнование с телефонния указател. А също печели номинация в личната ми класация за най-голямо разочарование на годината.

[Velina Savova · Rating 5 out of 5]

Дотук много добре.отивам на "Горния етаж"-да видим!

[Kalin Nikolov · Rating 4 out of 5]

Idea 4.2
Depth 3.9
Page-turn 3.9
Pro-Main-Epi 3.7
Style 3.8

My rating 3.9

[George Mishkovitz · Rating 3 out of 5]

Не можах да дочета. Има нещо, ала не е моето нещо. Иначе с голям хъс заметнах въдицата.

[Katya Piccione · Rating 3 out of 5]

Ако историите в тая книга бяха подредени като в сборник разкази, тя нямаше да направи кой знае какво впечатление. Обаче тук са накъсани на пъстри парченца и завихрени в калейдоскоп – истинско шоу за разглезения съвременен читател. Допълнителен ефект е пускането на интересни факти, редуването на различни литературни техники, кинематографични похватчета, тук-таме сензорност. Човек би помислил – идеално томче за ваканцията. И щеше да е така, ако написаното си беше чисто и просто художествена реалност. В случая обаче човек трябва да е нащрек. (Няма и да загуби нищо, ако изобщо не я чете или я захвръли в който и да било момент.) Защо нащрек? Защото има преднамерена злонамереност. Пробутване на уж вярна информация, в чиято мозайчица обаче някое и друго камъче е подменено, нещичко е изкривено, уж незабележимо, ала тъкмо намясто че да предизвика точния ефект в съзнанието на читателя и то в точния момент за определена цел. Да го подготви за същината, така да се каже. И докато сме се зазяпали в шоуто, неусетно да налапаме въдицата на ню ейдж простотиите. Има доста неща, доста послания, които са отвратителни. Самите герои са неубедителни, неиндивидуални, емоциите са монотонен равен регистър. Нелюбов. Това е докъм 80 страници преди края. Но краят (последните петдесетина страници) е хубав. Най-сетне малко човечност.

[Диляна Георгиева · Rating 3 out of 5]

Една крачка напред. Четири години след "Hash oil" Момчил Николов даже грабна наградата на журито на "Хеликон", което ме хвърли в шок и омерзение, защото в номинацията се подвизаваше и Захари Карабашлиев с "18% сиво". За щастие публиката поправи грешката на компетентното жури.
Та какво за "Кръглата риба"? Ами не стават значи нашите планински горички и незнайни манастири за голям роман. Трябва да е в Америка, много ясно. Което е окей (все пак и Зак се е разпрострял там), ама някак не върви много от тук за там... и сякаш ни лишава от идеята, че тук въобще нещо може да се случи. Но добре, може би съм просто преднамерено критична. Че е изчел доста Момчил, преди да се захване с този си мащабен проект, това е безспорно. Тук поне му дължа признанието. Сюжет си има, има си загадка, има си заплетеница, изненадващи обрати, фактология, теология, история... Но чак пък книга на 2008! Хайде, стига, де! Е, добре, най-добрата му работа за сега, в която, изглежда, е вложил толкова, че е малко вероятно да се появи нещо по.

[Kopche · Rating 3 out of 5]

Сигурно защото я четях в метрото, в колата, в офиса, на балкона, тази книга ми се стори прекалено несвързана, в пряк и преносен смисъл. Това, което ме разочарова, са тъпите алкохолни, психотропни и секс-халюцинации. Дори след първите сто страници бях готова да я зарежа. Но - въпрос на упоритост ;) В крайна сметка си струваше времето. Има гениални герои. Сюжетът с Кръглата риба пък си заслужава да бъде отделна книга. От начало до край - идеален разказ.
Крайната ми оценка е ***, защото ако не бяха предпоставените предимства (останалите две книги от трилогията и фактът, че чета _български_ роман), надали щях да довърша "Риба"-та.

[Toni]

Не можах да довърша книгата. Всъщност не че не става за четене - напротив, в началото ми беше много увлекателна, но самата аз трудно чета книги, чийто сюжет е далеч от реалността. Фантастиката, абсурда просто не мога да ги преглътна...

[Ilian Iliev · Rating 5 out of 5]

Апокалипсис, пътешествия, абсент и изненадващ край. Увлекателна история, която определено си заслужава да бъде прочетена.

[Y. N. · Rating 5 out of 5]

Страхотна!