Jump to ratings and reviews
Rate this book

Записки на младия лекар

Rate this book
Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия.
Заедно с цикъла „Записки на младия лекар“, настоящото издание е допълнено от повестта „Морфин“. Тя също е вдъхновена от личния опит на Михаил Булгаков и борбата му със зависимостта към един от най-разпространените по онова време опиати.

Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков – млад и неопитен лекар на 23 години.
Без практика с и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с изключителни и тежки случаи, в които той трябва да се пребори със собствената си несигурност и да поведе битка за живота и здравето на своите пациенти.
Във всяка една секунда на деня лекарят може да бъде повикан за поредния тежък случай. И макар изпитанието да е огромно, ръката все по-малко трепери, решенията идват сякаш сами, но един гигантски проблем продължава да пречи на работата на лекаря – невежеството и мнителността спрямо медицината.

„Записки на младия лекар“ получава нов живот през 2012 година, когато историите на Булгаков са екранизирани за малкия екран със сериала „A Young doctor’s Notebook“. В главните роли влизат Даниъл Радклиф и Джон Хам, а за първия сезон на режисьорския стол сяда Алекс Хардкасъл, работил по култовите сериали като „The Office“ и „Parks and Recreation“

„Морфин“ също е екранизиран и се появява на големия екран през 2008 година с режисьор Алексей Балабанов.

144 pages, Paperback

Published January 1, 2021

Loading...
Loading...

About the author

Mikhail Bulgakov

772 books8,179 followers
Mikhail Afanasyevich Bulgakov (Russian: Михаил Булгаков) was a Russian writer, medical doctor, and playwright. His novel The Master and Margarita , published posthumously, has been called one of the masterpieces of the 20th century.

He also wrote the novel The White Guard and the plays Ivan Vasilievich, Flight (also called The Run ), and The Days of the Turbins . He wrote mostly about the horrors of the Russian Civil War and about the fate of Russian intellectuals and officers of the Tsarist Army caught up in revolution and Civil War.

Some of his works ( Flight , all his works between the years 1922 and 1926, and others) were banned by the Soviet government, and personally by Joseph Stalin, after it was decided by them that they "glorified emigration and White generals". On the other hand, Stalin loved The Days of the Turbins (also called The Turbin Brothers ) very much and reportedly saw it at least 15 times.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
52 (59%)
4 stars
25 (28%)
3 stars
10 (11%)
2 stars
1 (1%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
Profile Image for Emiliya Bozhilova.
2,016 reviews403 followers
June 14, 2026
Bulgarian review first, followed by the English translation below

”Той е гологлав, с разкопчана полушубка, с разчорлена брада, с безумен поглед.
Прекръсти се, падна на колене и удари чело в пода. Пред мен!
„Загубен съм“ — казах си тъжно.”


Така започват мъките на току-що дипломиралия се с отличие в просветената Москва млад лекар, разквартируван през 1917 г. нейде из руския пущинак. На негова страна са младежката му енергия, един скептичен фелдшер и две акушерки-истински ангели на милосърдието. Както и медицинският атлас (който рядко помага навреме в заплетените случаи на околните селяни), пакет цигари и Браунинг с два пълнителя патрони.

Уви, враговете са много. Неувереността на пресния доктор без нито ден практически опит. Стоте пациента на ден с всевъзможни болки, вариращи в слектъра от отрязани крайници, през седалищно раждане, та до сифилис. Не на последно място се нарежда дълбоката мизерия на пациентите, живеещи в скотски условия и често напълно невежи и суеверни, съчетана с липсата на каквато и да е модерна апаратура в болницата (липсват даже спринцовки).

И все пак героят на Булгаков никога не се отказва да спасява. Истерията в главата му, съчетана с кълбещи се всевъзможни апокалиптични прогнози и диагнози, се съчетава с изненадващо бърза и точна ръка и остър език, както и с готовността да се метне насред виелицата до съседното село да спасява живот. Не винаги успешно, разбира се. Но винаги се бори докрай - срещу себе си, света и суеверните дивотии в главите на пациентите си.

От тези прекрасни, (само)иронични и дълбоко реалистични (по докторски) разкази извира най-чиста човечност. И - нещо, което рядко се среща из руската литература - малко истеричен оптимизъм и несломима борбена надежда. Пътят, дори и в калта, трябва да води напред.

(Последният разказ - “Морфин” - го попрескочих, че ми дотежа, но всички разкази преди този са просто...болезнено и насмешливо истински.)

***
След като изчетох онлайн другото издание на същите разкази - “Морфин” - не можех да не си взема за библиотеката това прекрасно оформено бижу. Отлична миниатюра от най-доброто, което предлага руската литература, издържана в стила на “сребърния век”.

***
4,5⭐️




”He is bareheaded, his short fur coat unbuttoned, his beard disheveled, a mad look in his eyes. He crossed himself, fell to his knees, and struck his forehead against the floor. Before me! 'I am undone,' I said to myself sadly.”



Thus begin the tribulations of a young doctor, newly graduated with honors from enlightened Moscow and stationed in 1917 somewhere deep in the desolate Russian wilderness. On his side are his youthful energy, a skeptical feldsher, and two midwives who are true angels of mercy. Along with them, a medical atlas (which rarely helps in time during the complex cases of the local peasants), a pack of cigarettes, and a Browning pistol with two full magazines.



Alas, the enemies are many. The self-doubt of a fresh doctor without a single day of practical experience. The one hundred patients a day with every imaginable ailment, ranging on the spectrum from severed limbs to breech births, all the way to syphilis. Last but not least is the profound misery of the patients, who live in squalid conditions and are often entirely ignorant and superstitious, combined with the complete lack of modern equipment at the hospital (even syringes are in short supply).



And yet, Bulgakov’s protagonist never gives up on saving lives. The inner hysteria in his head, swirling with all kinds of apocalyptic forecasts and diagnoses, is countered by a surprisingly swift, precise hand and a sharp tongue, as well as a readiness to hurl himself into the middle of a blizzard to reach a neighboring village and rescue someone. Not always successfully, of course. But he always fights to the bitter end – against himself, the world, and the superstitious nonsense in his patients' heads.



The purest humanity flows from these wonderful, deeply realistic, and self-ironic (in a medical way) short stories. And – something rarely encountered in Russian literature – a dash of slightly hysterical optimism and unbreakable, resilient hope. The path, even when mired in mud, must lead forward.



(I skipped past the final story, “Morphine”, as it felt too heavy, but all the stories leading up to it are simply... painfully and mockingly true.)

Profile Image for Margarita Garova.
483 reviews278 followers
April 25, 2021
“Преди четирийсет и осем дена завърших факултета с отличие, но отличието е едно, а хернията - друго.

В медицината думата “брутално” си има свое автономно значение. Сигурно заради страховитата реалност на това, което се случва с нашите тела, дори когато функционират нормално. А ако се отклонят от добрия modus operandi, е, тогава Булгаков иде насреща със сурови реалистични описания на ампутации, трахеотомии, напречни раждания.

Не попадам често на добри лекарски сюжети, ако изключим чудесния Арчибалд Кронин. Дори не знаех, че Булгаков е бил лекар по образование. Разказите в “Записки на младия лекар” отразяват перипетиите на току-що завършил медик, пратен в забутана провинциална болница, където е доктор по всичко. Докато умира от страх да не го извикат за тежко раждане (най-големият му кошмар), а теорията е избутана от неотложността на практиката, нашият човек се превръща в истински лекар. Не такъв, който успява да излекува, а който не се страхува да лекува.

На негова страна е малкият, но сполотен екип от фелдшерът Люкич и акушерките Ана и Пелагея – бегло щрихирани, но по руски колоритни образи. Главният герой също е чуден характер – уязвим и малко неврастеник (“Щом се довлека вкъщи, ще се застрелям.”), но овладян, когато трябва. Хуморът е предимно лекарски, черничък.

Пациентите в Муриевската болница не улесняват задачата на младия човек. Освен че са подбирани с конкурс за сложни, изчанчени и зловещи диагнози, те рядко са склонни да му съдействат в лечението. И ето ти парадокс – в особено кризисни моменти скепсисът бързо се сменя от религиозно страхопочитание към лекаря-спасител и бащица.

Разказите са страховито добри, но втората част от сборника – новелата “Морфин”, не е на същата висота. Представлява дневникът на млад лекар, който се бори със зависимостта си към маковия извлек, типичен вид пристрастеност по онова време, която не подминава и самият писател.

След този сборник и на базата на всичко прочетено от Булгаков досега, мога да кажа, че реализмът е изгубил много в негово лице.







Profile Image for Desislava Filipova.
374 reviews57 followers
May 30, 2021
Така започва първият разказ от "Записки на младия лекар", Михаил Булгаков. Той е завършил медицина и в края на 1916 година е прехвърлен като местен лекар в Николское, село в Смоленска губерния, а през септември 1917 година оглавява отделението за инфекциозни и венерически болести в болницата на близкия град Вязма.
По същия начин и младият лекар от записките е разпределен в болница твърде далеч от цивилизацията, където е сам, сблъсква се със всякакви интересни и сложни случаи (описани с безпощадна реалистичност), разчита само на себе си и на някоя бърза консултация с учебниците, той е главен лекар и се налага да се справя с всичко - операции, раждания, обриви. В болницата идват различни пациенти, а понякога го викат и се налага да пътува с конски впряг шейна през студ, сняг и виелици.
"Ако не сте пътували с каруца по ужасните междуселски пътища, едва ли има смисъл да ви разказвам всичко това — няма да разберете. А на хора, които са пътували, не искам да го напомням.
Така че — накратко: четирийсетте версти от околийския център Грачовка до Муриевската болница ги изминахме с моя колар точно за едно денонощие."

"И така, аз останах сам. Наоколо — ноемврийска тъма със снежна вихрушка, къщата е затрупана, в комина вие. Моите двайсет и четири години бяха преминали в огромен град и аз си мислех, че виелицата вие само в романите. Оказа се, че наистина вие. Вечерите тук са безкрайно дълги, лампата със син абажур се отразяваше в черния прозорец, а аз гледах замечтано петното, което светлееше вляво от мен. Мечтаех за околийския град на четирийсет версти оттук."

" „Абе, Липонтий Липонтич, казва, каква е тая работа? Не помагат тия ваши пластири, ама хич.“
„Глупости! — отговаря Липонтий. — Как може френските пластири да не помогнат? Ти май не си ги слагал, а?“
„Е как — казва — да не съм ги слагал? Още си стои даже…“
И се обръща с гръб, а то пластирът залепен върху кожуха му…
Аз прихнах, а Пелагея Иванна се закиска и заудря ожесточено цепеницата с ръжена.
— Ще прощавате, но това е виц — казах аз, — невъзможно е! "
Често се сблъсква с неграмотност, селски вярвания и методи на лечение, които сякаш звучат като нещо отминало, от предишна епоха, едновременно смешно и тъжно е, колко трудно науката си проправя път в тези забравени от всички населени места, където сякаш животът е спрял.
Разказите са много силно въздействащи, напрежението се усеща във всеки случай, когато животът на пациента е ръцете на един млад лекар и всичко зависи от неговата реакция и преценка. Повестта "Морфин" включена в сборника е доста накъсана и хаотична, но също доста реалистично представя борбата на друг млад лекар със зависимостта към морфина.
Profile Image for Georgi.
262 reviews106 followers
June 3, 2021
Страхотни разкази в стилно издание с много красива корица! Изключителен майстор, дори когато пише толкова непретенциозно, със самоирония - за страдание, смърт, болести и несгоди в смутните години на революцията из затънтената провинция.
52 reviews7 followers
December 14, 2021
Тази история е най-увлекателното четиво, което приключих през 2021г, както и се нарежда сред любимите ми книги досега. 5 звезди са твърде малко.
Profile Image for Елвира .
469 reviews86 followers
May 7, 2021
Мда, приятни разкази, щеше ми се да беше продължил да ги развива, защото сигурно щеше да се получи нещо много впечатлително с времето. „Морфин“ не ми допадна особено поради липса на драматичност. В крайна сметка не четем листовка на лекарство, а една сбита поради естеството на литературната форма драма на психиката...
Profile Image for пресияна.
55 reviews4 followers
July 5, 2025
първата причина, поради която исках да прочета тази книга, е, че все пак темата ме вълнува. разказите са интересни, не са спестени описанията на различните ситуации от практиката на повествователя.
относно другото произведение, включено в това издание - "морфин", хареса ми, представя от първо лице какво е да си зависим.
другата причина да прочета книгата е, че исках да се запозная със стила на булгаков (допадна ми), преди да пристъпя към "майстора и маргарита", за която се притеснявам, че е твърде висока летва.😆
Profile Image for Kristiana Cankowa.
321 reviews58 followers
April 27, 2024
Интереса ми към книгата дойде от сериала, който е направен по-нея. В главната роля е обичния от много от нас Даниъл Радклиф и разбира се е страхотен.

Запознаваме се с младият 23 годишен лекар, туко що завършил и изпратен в Муриевската болница, която се намира в дълбоката руска провинция.
Младият лекар е нагърбен с не леката задача да лекува страшно трудни и необикновенни болести. Проблема е че фелдшерът, двете акушерки и болничният пазач разчитат на него, а тази съпровождаща го несигурност хем му пречи, хем му помага. Какъв парадокс...
Освен, че ни споделя с какви казуси се е сблъскал и как това го е оформило като лекар и човека, който е в момента чрез повестта "Морфин" - ставаме свидетели, как човек може да стане жертва на самата си работа.

Разказите, показват човешките терзания, чувства, страхове, нужди и психика.
Стилът на писане на Бургаков ми допадна, чете се бързо, увлекателно, дори се усеща една лека нотка на сарказъм и хумор. И не на последно мясно, всички разкази са вдъхновени от личният опит на Булгаков като лекар и борбата му с морфина.
Profile Image for Aya.
17 reviews
January 26, 2022
3.5*
На няколко места срещнах отрицателно мнение по отношение на 'Морфин'. Според мен пък е много добър завършек на сборника; напомняне, че освен болестите на физическото ни тяло, не по-малко страшни са и онези на душата и ума. Стилът на Булгаков е лек, приятен и красив - истинска наслада за читателя!
Profile Image for Tereza.
37 reviews1 follower
October 12, 2021
Изключително се забавлявах с разказите на М. Булгаков. Хората с черен хумор ще го оценят.

" Сега правя преглед, от който не олеква нито на мене, нито на родилката, аз абсолютно нищо не разбирам и нищо не мога да напипам там вътре в нея"
Profile Image for Borislava Vasileva.
126 reviews4 followers
November 27, 2022
...Умни хора отдавна са казали, че щастието е като здравето:имаш ли го, не го забелязваш. Но отърколят ли се годините-как си спомняш тогава за щастието, о как само си спомняш!...
Profile Image for Aya.
373 reviews187 followers
May 10, 2021
Ако нямаше последната част „Морфин“, оценката ми щеше да е със сигурност по-висока.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews