What do you think?
Rate this book
Играта продължава
Когато се сблъскаш с необяснимото, то те променя. Когато промяната е неизбежна, единствено от теб зависи дали ще продължиш. Но едно е сигурно... Преходни са единствено участниците. По един или друг начин, играта винаги продължава.
Как действа човекът, който се възползва и какво предлага търговецът на животи?
Докъде може да доведе любопитството и каква е работата на инфилтратора?
Какви са основите на самоунищожението и кой е Създаващия връзки?
Какво послание носи космическият зов и защо времевият комарджия трябва да бъде спрян?
Има ли изход от безкрайността и кой пее песента от юг?
Колко дълъг е пътят на душата и какво представлява ВИП залата за прераждане?
Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията.
Как действа човекът, който се възползва и какво предлага търговецът на животи?
Докъде може да доведе любопитството и каква е работата на инфилтратора?
Какви са основите на самоунищожението и кой е Създаващия връзки?
Какво послание носи космическият зов и защо времевият комарджия трябва да бъде спрян?
Има ли изход от безкрайността и кой пее песента от юг?
Колко дълъг е пътят на душата и какво представлява ВИП залата за прераждане?
Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията.
259 pages, Paperback
Published March 31, 2021
1 person is currently reading
40 people want to read
About the author
Александър Цонков
14 books39 followersАлександър Цонков с творчески псевдоним Lostov е родом от Сливен. Завършил е френска паралелка в ГПЗЕ „Захари Стоянов, а след тях специалностите „Туризъм“ и „Маркетинг“ съответно като бакалавър и магистър в УНСС в София. От 16 години работи в сферата на онлайн хазарта. Баща на 11-годишна хорър и метъл фенка.
Занимава се активно с писане от 2015 г. и оттогава има публикувани разкази в над 20 различни сборници, антологии, алманаси, списания и други периодични издания. В периода 2016-2019 г. е член на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Има участия в различни литературни инициативи като „Истории от някога“, „Нова Асоциална Поезия“, радио-роман в БНР и др. Има трето място в националния конкурс „Рашко Сугарев“ през 2016 г., награда за дебют от Еврокон през 2017 г., поощрителна награда от сп. „Осем“ през 2018 г.
Дебютният му сборник с разкази „Играта продължава“ има номинация за дебют за наградата на "Перото" през 2021 г., отличен е със съпътстваща награда на националния конкурс „Южна пролет“ през същата година и с първа награда от конкурса „Светлоструй“ през 2022 г.
Занимава се активно с писане от 2015 г. и оттогава има публикувани разкази в над 20 различни сборници, антологии, алманаси, списания и други периодични издания. В периода 2016-2019 г. е член на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Има участия в различни литературни инициативи като „Истории от някога“, „Нова Асоциална Поезия“, радио-роман в БНР и др. Има трето място в националния конкурс „Рашко Сугарев“ през 2016 г., награда за дебют от Еврокон през 2017 г., поощрителна награда от сп. „Осем“ през 2018 г.
Дебютният му сборник с разкази „Играта продължава“ има номинация за дебют за наградата на "Перото" през 2021 г., отличен е със съпътстваща награда на националния конкурс „Южна пролет“ през същата година и с първа награда от конкурса „Светлоструй“ през 2022 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
August 27, 2021
Не мислех да пиша ревю, но знам колко е важна за един автор обратната връзка, а в Goodreads, гледам всички са го ударили на хвалба и дори не са се аргументирали защо са взели една звезда. Е, аз ще се опитам да го направя.
Първо, сборникът ми тръгна кошмарно (след малко ще обясня), а не очаквах да е така. Може пък аз да тръгнах с грешни очаквания, не знам. Реших да си водя записки след всеки разказ(което рядко правя), и направо ще ги ползвам тях, защото това са най-верните емоции последвали след прочита на конкретния текст:
- „Играта продължава“: - Хич не ми обади този разказ. Със сигурност това, че темата му вече не е актуална, помогна, но големият ми проблем беше със стила. Тук ще извикам на помощ другаря Борхес, щото аз не съм и на йота мъдър колкото него. Та той е рекъл, че при съвременната проза, за разлика от фантастичните жанрове, има опасност „литературата да заприлича прекалено на журналистика”. Твърде много излишна информация, при това поднесена фрагментарно, съдържа този разказ, на места има клиширани сцени, които морализаторски размахват пръст, и главният герой въобще не е развит до катарзисът, който уж изживява. Повествованието прескача хаотично от сегашно време в (излишна на места) ретроспекция. И като цяло се е получил или зле окастрен и недописан роман, или не пипнат от смел редактор(който не се страхува да реже и размества) разказ. Много още мога да пиша за проблемите на този разказ, но ще спра до тук и ще ги споделя с Алекс някой ден, на по бира, ако има желание.
- „Човекът, който се възползваше“: Тук стилистично проблемите са същите – излишни сцени и моменти, но вместо цялото повествование да доведе до нещо логично, сякаш на автора му е писнало вече да се занимава с този разказ и е пляснал финал, който обезсмисля всички положени до този момент усилия. В театъра, когато режисьорът не знае как да завърши пиесата, и пляска подобен финал, му викаме „накрая идват лекарите и обличат на героите белите престилки” – демек, ще оправдая всяка нелогична лудост която се е случила до момента. И в киното си имаше термин, ама не го помня.
- „Търговецът на животи“: Фаустовата тема за изборите които правим, е може би най-експлоатираната в литературата. Като цяло разказът е добре написан и от интересните в сборника. Единствената ми забележка е, че не добавя нищо ново и стои малко като преповтаряне на вече познат сюжет, без да се надгради.
- „Любопитството на Кларънс“: Тук вече бях готов да захвърля книгата, но причината е изцяло в мен(дали?). Не знам защо, но още от самото начало, името на главния герой ме заблуди, че той е от женски пол. От там като се почна едно псуване по редактора и по автора: „Как може едно елементарно проучване да не направят и да оставят жена да извършва немислими за времето, в което се води действието, неща. Към края, когато осъзнах, че героят не е героиня, се върнах, препрочетох го и смело мога да заявя, че е май ще ми най-любимият в книгата, написан в най-добрите традиции на Едгар Алън По.
- „Инфилтраторът“: Не ги разбрах много тези инфилтратори, за какво се бориха, финалът ми хареса (от това което разбрах де), макар да мисля, че има по подходящи исторически личности (един Леонардо, например?).
- „Основи на самоунищожението“: Аз имам базисен проблем с творбите от научната фантастика, които наблягат на терминология – опитвам да ги чета, но единственото, което достига до съзнанието ми е: „бла-бла-бла…” Така че този разказ нямам какво да кажа, защото нищо не разбрах. Проблемът е в мен, не в автора.
- „Създаващия връзки“: Твърде абстрактен ми дойде на мен. Просто, аз лично предпочитам по сюжетните творби. Но явно Лъвкрафт му въздейства на автора по философски – така се е вдъхновил, така го е написал.
- „Зов“: Никак не лош като история, но се надявах да изскочи някаква изненада на финала.
- „Времеви комарджия“: Май този ще се окаже фаворитът ми в сборника, заради, нещо което липсваше в останалите разкази – яки, хумористични диалози.
- „+ Безкрайност“: Много ми хареса. Чел съм го преди, препрочетох го с кеф.
- „Песента от юг“: Великолепна първа чат и изведнъж… дойдоха извънземните, ей така от никъде. Изключително рядко се получават добри комбинации при смесването на фентъзи и Фантастика (Май само при Емил Минчев досега се получило, от това което съм чел), и този опит за мен не е от успешните.
- „Пътят на душата“: Много ми хареса още в „Сърдити небеса”, ако не се лъжа дори ми беше фаворитът в сборника, но го бях позабравил и го препрочетох с кеф.
- „ВИП зала за прераждане“: Достоен завършек на сборника.
Та, това е читателското ми преживяване с „Играта продължава”. Макар на пръв поглед повечето от творбите да изглежда, че не са ми допаднали особено, то цялостния ми извод от книгата е, че ми се чете роман от Алекс Цонков. Виждам, че напълно има силите да го направи, защото пише увлекателно, бива го в диалозите, когато реши да ги ползва, умее да борави с много герои и да ги изгражда пълнокръвни (ама в късата форма това не е необходимо), може да изненадва с финал, което за мен е желателно, и има солиден запас от теми за които си заслужава човек да пише (само да не ги набутва всичките в едно произведение).
Доволен съм от сборника, чакам роман!
Първо, сборникът ми тръгна кошмарно (след малко ще обясня), а не очаквах да е така. Може пък аз да тръгнах с грешни очаквания, не знам. Реших да си водя записки след всеки разказ(което рядко правя), и направо ще ги ползвам тях, защото това са най-верните емоции последвали след прочита на конкретния текст:
- „Играта продължава“: - Хич не ми обади този разказ. Със сигурност това, че темата му вече не е актуална, помогна, но големият ми проблем беше със стила. Тук ще извикам на помощ другаря Борхес, щото аз не съм и на йота мъдър колкото него. Та той е рекъл, че при съвременната проза, за разлика от фантастичните жанрове, има опасност „литературата да заприлича прекалено на журналистика”. Твърде много излишна информация, при това поднесена фрагментарно, съдържа този разказ, на места има клиширани сцени, които морализаторски размахват пръст, и главният герой въобще не е развит до катарзисът, който уж изживява. Повествованието прескача хаотично от сегашно време в (излишна на места) ретроспекция. И като цяло се е получил или зле окастрен и недописан роман, или не пипнат от смел редактор(който не се страхува да реже и размества) разказ. Много още мога да пиша за проблемите на този разказ, но ще спра до тук и ще ги споделя с Алекс някой ден, на по бира, ако има желание.
- „Човекът, който се възползваше“: Тук стилистично проблемите са същите – излишни сцени и моменти, но вместо цялото повествование да доведе до нещо логично, сякаш на автора му е писнало вече да се занимава с този разказ и е пляснал финал, който обезсмисля всички положени до този момент усилия. В театъра, когато режисьорът не знае как да завърши пиесата, и пляска подобен финал, му викаме „накрая идват лекарите и обличат на героите белите престилки” – демек, ще оправдая всяка нелогична лудост която се е случила до момента. И в киното си имаше термин, ама не го помня.
- „Търговецът на животи“: Фаустовата тема за изборите които правим, е може би най-експлоатираната в литературата. Като цяло разказът е добре написан и от интересните в сборника. Единствената ми забележка е, че не добавя нищо ново и стои малко като преповтаряне на вече познат сюжет, без да се надгради.
- „Любопитството на Кларънс“: Тук вече бях готов да захвърля книгата, но причината е изцяло в мен(дали?). Не знам защо, но още от самото начало, името на главния герой ме заблуди, че той е от женски пол. От там като се почна едно псуване по редактора и по автора: „Как може едно елементарно проучване да не направят и да оставят жена да извършва немислими за времето, в което се води действието, неща. Към края, когато осъзнах, че героят не е героиня, се върнах, препрочетох го и смело мога да заявя, че е май ще ми най-любимият в книгата, написан в най-добрите традиции на Едгар Алън По.
- „Инфилтраторът“: Не ги разбрах много тези инфилтратори, за какво се бориха, финалът ми хареса (от това което разбрах де), макар да мисля, че има по подходящи исторически личности (един Леонардо, например?).
- „Основи на самоунищожението“: Аз имам базисен проблем с творбите от научната фантастика, които наблягат на терминология – опитвам да ги чета, но единственото, което достига до съзнанието ми е: „бла-бла-бла…” Така че този разказ нямам какво да кажа, защото нищо не разбрах. Проблемът е в мен, не в автора.
- „Създаващия връзки“: Твърде абстрактен ми дойде на мен. Просто, аз лично предпочитам по сюжетните творби. Но явно Лъвкрафт му въздейства на автора по философски – така се е вдъхновил, така го е написал.
- „Зов“: Никак не лош като история, но се надявах да изскочи някаква изненада на финала.
- „Времеви комарджия“: Май този ще се окаже фаворитът ми в сборника, заради, нещо което липсваше в останалите разкази – яки, хумористични диалози.
- „+ Безкрайност“: Много ми хареса. Чел съм го преди, препрочетох го с кеф.
- „Песента от юг“: Великолепна първа чат и изведнъж… дойдоха извънземните, ей така от никъде. Изключително рядко се получават добри комбинации при смесването на фентъзи и Фантастика (Май само при Емил Минчев досега се получило, от това което съм чел), и този опит за мен не е от успешните.
- „Пътят на душата“: Много ми хареса още в „Сърдити небеса”, ако не се лъжа дори ми беше фаворитът в сборника, но го бях позабравил и го препрочетох с кеф.
- „ВИП зала за прераждане“: Достоен завършек на сборника.
Та, това е читателското ми преживяване с „Играта продължава”. Макар на пръв поглед повечето от творбите да изглежда, че не са ми допаднали особено, то цялостния ми извод от книгата е, че ми се чете роман от Алекс Цонков. Виждам, че напълно има силите да го направи, защото пише увлекателно, бива го в диалозите, когато реши да ги ползва, умее да борави с много герои и да ги изгражда пълнокръвни (ама в късата форма това не е необходимо), може да изненадва с финал, което за мен е желателно, и има солиден запас от теми за които си заслужава човек да пише (само да не ги набутва всичките в едно произведение).
Доволен съм от сборника, чакам роман!
December 27, 2021
Сборник за чието излизане давам зор поне от три години. Алекс, нормално, не поддаде на пришпорването ми и изчака докато събере стойностни неща за първата си книга. Много от произведенията са доказано качествени и присъстват в редица антологии. Интересно, но повече ми допаднаха разказите от първата част „Паралелна реалност“, които са по-конвенционално ориентирани.
Да видим:
„Играта продължава“ – Бидейки малко социален отшелник не можах напълно да оценя този разказ. Без да се правя на някакъв, имах само бегла представа какво пародира авторът. На ясно съм каква е темата и поуките, но сякаш изтървах основното. Което ще е проблем за разказа след някоя друга година, когато представените проблеми изпаднат от пословично кратката социална памет.
„Човекът, който се възползваше“ – Това ми е любимият разказ в подборката. Вплетеният горчив житейски опит на Сашо между редовете (не, че е някаква плъзгава гнида, просто някои от ситуациите са почерпени от реалния живот и сме ги обсъждали на по бира) допринася много за естественото звучене на прозата. И ще си позволя да не се съглася тук с Додо, за мен финалът беше съвсем на място, поне според собствения ми опит из по-сивите сектори на живота (аз, за сметка на това съм си плъзгава гнида), когато спреш да внимаваш – гориш нелепо.
„Търговец на животи“ – Може темата да е експлоатирана до край, но Алекс успява да вкара онова извечно човешко чувство с привкус на съвсем реален и болезнен съвременен проблем – времето.
„Любопитството на Кларънс“ – Вдъхновен от Е. А. По разказ, който е уловил често изплъзващата се готическа атмосфера от произведенията му.
Във втората част „Отвъд предела“ няма да разглеждам разказите поотделно, защото освен „Песента от юг“ и „Пътят на душата“ гравитират около една и съща тема. Основно са научно фантастични и то доста добре написани, но Алекс сякаш се притеснява да екстраполира вълнуващите го теми до фантастични крайности и остава в злободневното (проблем на голяма част от съвременната фантастика, не само негов).
Естествено, винаги има какво още да се желае от един писател, особено когато имаме подбрани разкази, които да покажат разноликото му творчество, но книгата си заслужава. Чакам още, знам, че има читави произведения за поне един сборник.
P.S. Саше, защо го няма „Личен апокалипсис“ в подборката? Казвал съм ти не веднъж, че този разказ е брутално добър.
Да видим:
„Играта продължава“ – Бидейки малко социален отшелник не можах напълно да оценя този разказ. Без да се правя на някакъв, имах само бегла представа какво пародира авторът. На ясно съм каква е темата и поуките, но сякаш изтървах основното. Което ще е проблем за разказа след някоя друга година, когато представените проблеми изпаднат от пословично кратката социална памет.
„Човекът, който се възползваше“ – Това ми е любимият разказ в подборката. Вплетеният горчив житейски опит на Сашо между редовете (не, че е някаква плъзгава гнида, просто някои от ситуациите са почерпени от реалния живот и сме ги обсъждали на по бира) допринася много за естественото звучене на прозата. И ще си позволя да не се съглася тук с Додо, за мен финалът беше съвсем на място, поне според собствения ми опит из по-сивите сектори на живота (аз, за сметка на това съм си плъзгава гнида), когато спреш да внимаваш – гориш нелепо.
„Търговец на животи“ – Може темата да е експлоатирана до край, но Алекс успява да вкара онова извечно човешко чувство с привкус на съвсем реален и болезнен съвременен проблем – времето.
„Любопитството на Кларънс“ – Вдъхновен от Е. А. По разказ, който е уловил често изплъзващата се готическа атмосфера от произведенията му.
Във втората част „Отвъд предела“ няма да разглеждам разказите поотделно, защото освен „Песента от юг“ и „Пътят на душата“ гравитират около една и съща тема. Основно са научно фантастични и то доста добре написани, но Алекс сякаш се притеснява да екстраполира вълнуващите го теми до фантастични крайности и остава в злободневното (проблем на голяма част от съвременната фантастика, не само негов).
Естествено, винаги има какво още да се желае от един писател, особено когато имаме подбрани разкази, които да покажат разноликото му творчество, но книгата си заслужава. Чакам още, знам, че има читави произведения за поне един сборник.
P.S. Саше, защо го няма „Личен апокалипсис“ в подборката? Казвал съм ти не веднъж, че този разказ е брутално добър.
May 4, 2021
С вълнение започнах тази книга и с вълнение я приключих. Разказите са прекрасни – всеки един те отнася в истински, пълнокръвен, жив свят и това ми дойде тъкмо навреме в момент, в който много ми се иска да сменя реалността с друга…Личи си, че за „оживяването“ на тези разкази е помогнало не само доброто въображение на автора, но и сериозната му работа върху творбите. Доста отдавна не бях чела толкова добър и в структурно, и в стилистично отношение сборник. Обикновено се взирам доста сериозно във всичко, което чета и за моя радост ще отбележа, че в цялата книга ме спънаха не повече от три-четири думи, а нямаше завършек на разказ, от който да не остана доволна.
Лични фаворити ми станаха „Времеви комарджия“ – обичам разкази за пътуване във времето, а този беше страшно о��игинален и свеж – и „Пътят на душата“. Последният, за моя огромна изненада, ми напомни на времената, в които обичах да чета фентъзи. Мислех, че никога вече измислена вселена не може да ме накара да се разчувствам така.
Единственото нещо, което някак не ми допадна в сборника, е съчетанието на първите два разказа с останалите. Макар и много добри, за мен те бяха жанр социален реализъм, който не ми се върза с чистата фантастика на другите единадесет. Но жанровата еднородност на сборниците е мое лично предпочитание, което едва ли ще попречи на другите читатели.
Благодаря на автора и…очаквам още!
Лични фаворити ми станаха „Времеви комарджия“ – обичам разкази за пътуване във времето, а този беше страшно о��игинален и свеж – и „Пътят на душата“. Последният, за моя огромна изненада, ми напомни на времената, в които обичах да чета фентъзи. Мислех, че никога вече измислена вселена не може да ме накара да се разчувствам така.
Единственото нещо, което някак не ми допадна в сборника, е съчетанието на първите два разказа с останалите. Макар и много добри, за мен те бяха жанр социален реализъм, който не ми се върза с чистата фантастика на другите единадесет. Но жанровата еднородност на сборниците е мое лично предпочитание, което едва ли ще попречи на другите читатели.
Благодаря на автора и…очаквам още!
September 24, 2021
Класен дебютен сборник с разкази на Алекс Цонков - Lostov. Историите му имат душа и са съградени с много страст и отдаденост.
Те са групирани в две части. В първата преобладават разкази с реалистичен сюжет, макар и в четвъртият от тях, фантастичното да се прокрадва върху крилете на гарван. Докосващи са, защото разглеждат болезнени за нашето общество теми, през които повечето от нас са преминали по един или друг начин. Водещият елемент в тях е този за цената, която плащаш, когато завърташ колелото на съдбата, докато играеш в играта, наречена живот, както и за съдбовността на изборите, които правим в нея.
Втората част от разказите ни пренасят в пространството на остросюжетната литература, като преминават от научна фантастика до тъмно фентъзи и класически ужас в традицията на Лъвкрафт, а водеща в тях отново е човешката ненаситност, чийто плод е самоунищожението.
Сборникът на Алекс е доказателство, че играта не само продължава, но и си заслужава да бъде изиграна (изчетена) докрай.
Те са групирани в две части. В първата преобладават разкази с реалистичен сюжет, макар и в четвъртият от тях, фантастичното да се прокрадва върху крилете на гарван. Докосващи са, защото разглеждат болезнени за нашето общество теми, през които повечето от нас са преминали по един или друг начин. Водещият елемент в тях е този за цената, която плащаш, когато завърташ колелото на съдбата, докато играеш в играта, наречена живот, както и за съдбовността на изборите, които правим в нея.
Втората част от разказите ни пренасят в пространството на остросюжетната литература, като преминават от научна фантастика до тъмно фентъзи и класически ужас в традицията на Лъвкрафт, а водеща в тях отново е човешката ненаситност, чийто плод е самоунищожението.
Сборникът на Алекс е доказателство, че играта не само продължава, но и си заслужава да бъде изиграна (изчетена) докрай.
July 12, 2021
Разнообразен сборник, който навлиза дълбоко в дебрите на човешката душа, както в настоящето, така и в бъдещето.
Някои от разказите вече бях чел в други сборници, но гледах да се абстрахирам и да прочета сборника без предразсъдъци.
Паралелна реалност
Харесах и четирите разказа, като най-много (въобще от целия сборник) харесах "Човекът, който се възползваше" и "Търговец на животи". Много истински и на места болезнени истории, в които авторът показва познанията си в областта на човешката психология.
Отвъд предела
Няма да крия, че не съм от die hard феновете на научната фантастика и не съм изчел томове с класика в жанра, та мнението ми сигурно няма да е най-миродавното. Все пак, и тук харесах историите, които Александър Цонков поднася, вероятно най-много "Създаващият връзки".
Иначе, добро графично оформление на сборника, поздравления за всички "виновни". Попътен вятър на Лостов, надявам се следващата му книга да е още по-добра.
Някои от разказите вече бях чел в други сборници, но гледах да се абстрахирам и да прочета сборника без предразсъдъци.
Паралелна реалност
Харесах и четирите разказа, като най-много (въобще от целия сборник) харесах "Човекът, който се възползваше" и "Търговец на животи". Много истински и на места болезнени истории, в които авторът показва познанията си в областта на човешката психология.
Отвъд предела
Няма да крия, че не съм от die hard феновете на научната фантастика и не съм изчел томове с класика в жанра, та мнението ми сигурно няма да е най-миродавното. Все пак, и тук харесах историите, които Александър Цонков поднася, вероятно най-много "Създаващият връзки".
Иначе, добро графично оформление на сборника, поздравления за всички "виновни". Попътен вятър на Лостов, надявам се следващата му книга да е още по-добра.
September 26, 2021
Много хубав сборник с разкази. Особено тези от втората част, са просто страхотни!
July 16, 2021
Аз пък няма да броя повторенията на думичките, щото не съм гениален автор/редактор/Акълдаващ, а съм прост читател (с акцент върху „прост“, разбира се). И затова, от позицията на прост фен, ще кажа, че сборникът много ми хареса. Сблъсках се с него след прочитането на друг феноменално добър сборник — Вдъхновенията на Артиста на Дамян Д. Рейнов — и за пореден път осъзнах, че: а) в България има супер талантливи автори на разкази; б) че онези, които казват, че сборници разкази не се продават, просто са толкова далеч от издатели, колкото и Саша Грей от монахиня; в) че всички добри автори у нас и приличат по едно — не издават в Сиела 😂 Майтапът настрана, обаче сборникът на другаря Лостов е свежа глътка въздух за така изтощения от километрични разтегнатолокумени дрисни читател (прост, да не забравите!) като моя милост. Дори така омразният ми БГ-сетинг тук не дразни кой знае колко, а от заплитането на сюжетите си личи, че Цонков е много, много далеч от прехвалените булгаристански графомани, набедени за „писатели“ (Прости ми, Джисъс, за богохулството!). И като казвам „далеч“, имам предвид, че е добър. Браво на „Библиотека България“, че са заложили в издателския си план това бонбонче. Браво и на вас, че сте си го купили, а не сте си дали парите за някое сиелско извращение. Браво и на Сашо, че продължава да пише, въпреки откровените гаври с БГ-писателите в последните няколко години. Абе с две думи — едно голямо БРАВО. Ето такива неща трябва да има по книжарниците.
October 24, 2021
Признавам си, че започнах да чета „Играта продължава“ с известни резерви. Не защото се съмнявах в таланта на автора, а понеже темата за хазарта, която е силно застъпена в книгата, ми е далечна и безинтересна. Оказа се обаче, че няма безинтересни теми, когато е замесен добър писател. Алекс Цонков създава „живи“ герои, кара читателя да чувства с тях, да следи с вълнение развитието им. Другата основна посока на разказите – пътуванията във времето, ме очарова с чудесните идеи и сюжетни обрати. Като цяло сборникът представлява вид изследване на човешката природа – било то в реални или фантастични ситуации.
Станаха ми любими историите „Търговецът на животи“, „Любопитството на Кларънс“, „Времеви комарджия“, „+Безкрайност“ и „Пътят на душата“.
Пожелавам на автора да продължава да пише и да радва нас, читателите си!
Станаха ми любими историите „Търговецът на животи“, „Любопитството на Кларънс“, „Времеви комарджия“, „+Безкрайност“ и „Пътят на душата“.
Пожелавам на автора да продължава да пише и да радва нас, читателите си!
June 25, 2021
"Играта продължава" на Алекс Цонков, която взе съпътстваща награда в категория "Проза" на конкурса за дебютна книга "Южна пролет", е разделена на две части, разцепящи я жанрово, най-общо, а и донякъде условно казано. В първата уж трябва да са събрани разкази в по-реалистични действителности и сюжети, а във втората - с по-фантастични, магични, антиутопични и въобще всякакви -ични, които не започват с префикс за реалност. Реалността обаче всъщност си струи от абсолюно всички текстове, дегизирана с вкус така, че да не ти бърка съвсем грубо в окото, но и да не те оставя да забравиш за вездесъщото ѝ присъствие и същност.
Текстовете се четат с лекота, без това да е за сметка на дълбочината и достатъчното богатство на изразни средства. Липсват (из)насилена образност и метафоричност, всичко изглежда много естествено и честно, което, да си призная, не свързвам толкова органично с жанровата литература по принцип (вероятно не съвсем основателно). Жанровият елемент тук обаче, дори и във втория раздел, е точно от типа, който ми допада и който прави четенето на такава литература от поносимо до приятно за мен. Той е спомагателно средство, изящно инкрустирана патерица, която да подкрепи и улесни търсенето на малките и големите, мимолетните и вечните истини за човека, живота, света и безкрайните му кръговрати. Фокусът не е върху технологиите и фикционалните парадокси, а върху вътрешния космос на героите.
В първите два разказа в "Играта продължава", обхващащи точно 100 страници (от общо 250-ина, демек това е почти половината книга), няма нищо фантастично, мистично, магическо, приказно или ужасно. Освен, разбира се, обикновените малки ужаси на живия живот и оплетените малки, тъмни улички, по които често ни прекарва, увлича и завлича. Едноименният разказ е даже стряскащо достоверен и почти дословно преразказващ реални събития от българския социум, при това почти с реални имена, но по начин, по който в ежедневието никой няма твърде много време, сили и желание да види. А ако случайно ги има - ги оставя да се родят и умрат като мимолетно недоволство, или проста хладна обзервация, която да потъне в чашата с ракия или в няколкото думи между приятелски поздрав и останалата част от свободното време, в което да разпуснеш и да забравиш всички смъдящи съсиреци от деня. (Аз лично двойно се изкефих, защото буквално прочетох своите собствени мисли и усещания по въпроса, формулирани, синтезирани и доразвити в четивен и грабващ вниманието вид).
Вторият разказ разказва за различните видове ползи, използвания и употребявания на хора, съдби и животи, които неминуемо водят до своите иронични последствия.
В третия се появява лек мистичен елемент в образа на търговец на животи - вероятно дявола, а навярно просто обърканото ни съзнание, запокитено насред хаоса на живота.
Все чудесни философски разкази, в които няма грам философстване на дребно. И вероятно най-силните за мен в сборника.
Към тях с охота присъединявам най-харесалия ми от по-фантастичната част от книгата разказ - "Времеви комарджия", в който, освен всичко останало, хуморът е особено приятен. На феновете на "Завръщане в бъдещето", сред които съм и аз, този разказ, нямам съмнения, веднага ще стане любим. "Песента от юг" пък е комай единственото нещо, което носи етикет фентъзи, което някога съм харесал. Вероятно фактът, че е кратък и че в същността си е интер-жанров, е спомогнал значително за това.
Като цяло не намерих разказ в цялата книга, който да ми досади или да ме ядоса. Което не е чак толкова често срещан прецедент в кариерата ми на читател.
Много приятна книга, която само може да зауби от разните евентуални жанрови етикети.
Текстовете се четат с лекота, без това да е за сметка на дълбочината и достатъчното богатство на изразни средства. Липсват (из)насилена образност и метафоричност, всичко изглежда много естествено и честно, което, да си призная, не свързвам толкова органично с жанровата литература по принцип (вероятно не съвсем основателно). Жанровият елемент тук обаче, дори и във втория раздел, е точно от типа, който ми допада и който прави четенето на такава литература от поносимо до приятно за мен. Той е спомагателно средство, изящно инкрустирана патерица, която да подкрепи и улесни търсенето на малките и големите, мимолетните и вечните истини за човека, живота, света и безкрайните му кръговрати. Фокусът не е върху технологиите и фикционалните парадокси, а върху вътрешния космос на героите.
В първите два разказа в "Играта продължава", обхващащи точно 100 страници (от общо 250-ина, демек това е почти половината книга), няма нищо фантастично, мистично, магическо, приказно или ужасно. Освен, разбира се, обикновените малки ужаси на живия живот и оплетените малки, тъмни улички, по които често ни прекарва, увлича и завлича. Едноименният разказ е даже стряскащо достоверен и почти дословно преразказващ реални събития от българския социум, при това почти с реални имена, но по начин, по който в ежедневието никой няма твърде много време, сили и желание да види. А ако случайно ги има - ги оставя да се родят и умрат като мимолетно недоволство, или проста хладна обзервация, която да потъне в чашата с ракия или в няколкото думи между приятелски поздрав и останалата част от свободното време, в което да разпуснеш и да забравиш всички смъдящи съсиреци от деня. (Аз лично двойно се изкефих, защото буквално прочетох своите собствени мисли и усещания по въпроса, формулирани, синтезирани и доразвити в четивен и грабващ вниманието вид).
Вторият разказ разказва за различните видове ползи, използвания и употребявания на хора, съдби и животи, които неминуемо водят до своите иронични последствия.
В третия се появява лек мистичен елемент в образа на търговец на животи - вероятно дявола, а навярно просто обърканото ни съзнание, запокитено насред хаоса на живота.
Все чудесни философски разкази, в които няма грам философстване на дребно. И вероятно най-силните за мен в сборника.
Към тях с охота присъединявам най-харесалия ми от по-фантастичната част от книгата разказ - "Времеви комарджия", в който, освен всичко останало, хуморът е особено приятен. На феновете на "Завръщане в бъдещето", сред които съм и аз, този разказ, нямам съмнения, веднага ще стане любим. "Песента от юг" пък е комай единственото нещо, което носи етикет фентъзи, което някога съм харесал. Вероятно фактът, че е кратък и че в същността си е интер-жанров, е спомогнал значително за това.
Като цяло не намерих разказ в цялата книга, който да ми досади или да ме ядоса. Което не е чак толкова често срещан прецедент в кариерата ми на читател.
Много приятна книга, която само може да зауби от разните евентуални жанрови етикети.
August 28, 2021
Много добър дебют на Александър Цонков, беше крайно време най-после да извади собствена книга. Личи си, че по разказите е работено много, задълбочено и със старание. Освен титулния разказ, на който е кръстен сборника, харесах най-много "Времеви Комарджия", "Човекът който се възползваше" и "Зов". Корицата на Гергана Грънчарова също е много хубава, като цяло самото издание е доста добре полиграфически издържано.
Чакам следващ сборник от автора.
Чакам следващ сборник от автора.
March 31, 2021
Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също.
Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? Играта продължава... Както и животът, с тези страници."
Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? Играта продължава... Както и животът, с тези страници."
June 15, 2021
По случай предстоящата премиера на сборника, на която се каня да присъствам, чинно си написах домашното и го прочетох от кора до кора. ;)
Ето и кратки бележки за всеки разказ, които са съвсем обобщени впечатления... и звучат малко като за посветени, но се надявам и да разпалят любопитството на тези, които тепърва ще се докоснат до книгата.
Четирите разказа от първата част са с по-реалистичен привкус – но не съвсем, както подсказва и заглавието „Паралелна реалност“.
„Играта продължава“: Главният герой през цялото време ми беше антипатичен се надявах да си получи заслуженото. Много убедително изграждане на типичното опортюнистично леке със закъснели проблясъци на гузна съвест.
„Човекът, който се възползваше“: С любопитство проследих израстването на хлапето; модерна интерпретация на Bildungsroman-а в рамките на 50 страници. Автентична и правдива история. Краят дойде доста неочаквано... в добрия смисъл.
„Търговецът на животи“: Любим разказ от раздела. Много интригуваща хрумка, кара те да се замислиш за истински стойностните неща и кое колко (си) струва; дали ако героят не беше осъществил сделката с търговеца, изобщо би стигнал до положение, в което последната му година да е от значение? Дали осмислянето на живота го прави ценен, или притежанието му е ценност само по себе си?
„Любопитството на Кларънс“: В най-добрите традиции на Едгар Алън По. В този ред на мисли, краят е предизвестен, но това ни най-малко не отнема от удоволствието.
Като цяло, поради мащабността на сценариите в тази част има осезаем превес на повествователния елемент за сметка на диалога, както и доста детайлни описания и досиета на второстепенни персонажи, на които нетърпеливата ми натура на моменти се дразнеше. И редакторски ми се щеше да поокълцам тук-там, но като цяло стилът е изчистен, четивен и съвременен, без излишни цинизми, което за мен е безспорен плюс.
Следват разказите от втората част, с по-изявени фентъзи и научнофантастични елементи – и лично за мен по-интересни и впечатляващи, защото дават простор на авторовото въображение, а то определено има какво да ни покаже!
„Инфилтраторът“: Форматът „доклад пред комисия“ се е поизтъркал, но идеята за (първи) контакт ми допадна. Макар че си мисля, че в този случай първият би бил по-скоро чрез Леонардо да Винчи...
„Основи на самоунищожението“: Концентриран поглед към много дълбока и широка тема, която трудно ще се изчерпи в такъв малък обем. Но, както казва и заглавието, основите са положени. ;)
„Създаващия връзки“: най-далечен от мен разказ от сборника. Твърде абстрактно-философски, а и някак назидателен, особено накрая. Не съм привърженик на размахването на пръст – дори когато има защо.
„Зов“: Отначало не ме грабна, защото космическата фантастика не е сред любимите ми спекулативни жанрове. Обаче с развитието на сюжета и осъзнаването какво всъщност се случва, разказът се превърна в един от любимите ми. Много готина идея, щипка съспенс и един от малкото оптимистични завършеци. :)
„Времеви комарджия“: Безспорният ми фаворит в сборника. Съчетава екшън, напрежение, хумор и пътувания във времето – очаквано добра комбинация! А разговорът между трите версии на героя ме разсмя с глас. Авторът се оказва абсолютен майстор на диалога (и на хумористичния стил) – защо, защо не впряга тоя си талант в употреба по-често?!
„+ Безкрайност“: Брутален. И брутално як. Страшно наситен за краткия си обем. Много оригинална идея... а и май споменах, че имам слабост към пътувания във времето? :)
„Песента от юг“: Поредното заблуждаващо начало. Точно си мислех, че сърцераздирателната история е леко изтъркана, и тя зави в тотално неочаквана посока. Впечатляващо! Жалко само, че не разбираме какво става после.
„Пътят на душата“: Остави ме с противоречиви чувства. Детайлните описания умело потапят в атмосферата, но са една идея по-чести и разгърнати, отколкото ми се щеше. Към края действието рязко ускорява ход... за да свърши по доста двусмислен начин. Къде ли е истината?
„ВИП зала за прераждане“: Достоен завършек на сборника. Кратко, оригинално, полушеговито-полусериозно... и със затапващ край.
Книгата завършва с няколко думи от автора, в които (наред с обичайните благодарности), той разказва и как се е родил всеки от разказите. Беше ми особено интересно и, понеже от любопитство от там започнах, след всеки завършен разказ се връщах да препрочета кратката бележка за него. Благодаря от сърце за този поглед зад кадър!
С две думи: книгата ми се струва задължителна за всеки любител на родното фентъзи и фантастика, от една страна, и за всички фенове на (общо взето) краткия разказ, от друга. И да пошушна, че авторът се изявява и на сбирките на „Истории от някога“, та ако ви се слуша/чете още от него, ослушвайте се кога ще бъдат подновени! ;)
Ето и кратки бележки за всеки разказ, които са съвсем обобщени впечатления... и звучат малко като за посветени, но се надявам и да разпалят любопитството на тези, които тепърва ще се докоснат до книгата.
Четирите разказа от първата част са с по-реалистичен привкус – но не съвсем, както подсказва и заглавието „Паралелна реалност“.
„Играта продължава“: Главният герой през цялото време ми беше антипатичен се надявах да си получи заслуженото. Много убедително изграждане на типичното опортюнистично леке със закъснели проблясъци на гузна съвест.
„Човекът, който се възползваше“: С любопитство проследих израстването на хлапето; модерна интерпретация на Bildungsroman-а в рамките на 50 страници. Автентична и правдива история. Краят дойде доста неочаквано... в добрия смисъл.
„Търговецът на животи“: Любим разказ от раздела. Много интригуваща хрумка, кара те да се замислиш за истински стойностните неща и кое колко (си) струва; дали ако героят не беше осъществил сделката с търговеца, изобщо би стигнал до положение, в което последната му година да е от значение? Дали осмислянето на живота го прави ценен, или притежанието му е ценност само по себе си?
„Любопитството на Кларънс“: В най-добрите традиции на Едгар Алън По. В този ред на мисли, краят е предизвестен, но това ни най-малко не отнема от удоволствието.
Като цяло, поради мащабността на сценариите в тази част има осезаем превес на повествователния елемент за сметка на диалога, както и доста детайлни описания и досиета на второстепенни персонажи, на които нетърпеливата ми натура на моменти се дразнеше. И редакторски ми се щеше да поокълцам тук-там, но като цяло стилът е изчистен, четивен и съвременен, без излишни цинизми, което за мен е безспорен плюс.
Следват разказите от втората част, с по-изявени фентъзи и научнофантастични елементи – и лично за мен по-интересни и впечатляващи, защото дават простор на авторовото въображение, а то определено има какво да ни покаже!
„Инфилтраторът“: Форматът „доклад пред комисия“ се е поизтъркал, но идеята за (първи) контакт ми допадна. Макар че си мисля, че в този случай първият би бил по-скоро чрез Леонардо да Винчи...
„Основи на самоунищожението“: Концентриран поглед към много дълбока и широка тема, която трудно ще се изчерпи в такъв малък обем. Но, както казва и заглавието, основите са положени. ;)
„Създаващия връзки“: най-далечен от мен разказ от сборника. Твърде абстрактно-философски, а и някак назидателен, особено накрая. Не съм привърженик на размахването на пръст – дори когато има защо.
„Зов“: Отначало не ме грабна, защото космическата фантастика не е сред любимите ми спекулативни жанрове. Обаче с развитието на сюжета и осъзнаването какво всъщност се случва, разказът се превърна в един от любимите ми. Много готина идея, щипка съспенс и един от малкото оптимистични завършеци. :)
„Времеви комарджия“: Безспорният ми фаворит в сборника. Съчетава екшън, напрежение, хумор и пътувания във времето – очаквано добра комбинация! А разговорът между трите версии на героя ме разсмя с глас. Авторът се оказва абсолютен майстор на диалога (и на хумористичния стил) – защо, защо не впряга тоя си талант в употреба по-често?!
„+ Безкрайност“: Брутален. И брутално як. Страшно наситен за краткия си обем. Много оригинална идея... а и май споменах, че имам слабост към пътувания във времето? :)
„Песента от юг“: Поредното заблуждаващо начало. Точно си мислех, че сърцераздирателната история е леко изтъркана, и тя зави в тотално неочаквана посока. Впечатляващо! Жалко само, че не разбираме какво става после.
„Пътят на душата“: Остави ме с противоречиви чувства. Детайлните описания умело потапят в атмосферата, но са една идея по-чести и разгърнати, отколкото ми се щеше. Към края действието рязко ускорява ход... за да свърши по доста двусмислен начин. Къде ли е истината?
„ВИП зала за прераждане“: Достоен завършек на сборника. Кратко, оригинално, полушеговито-полусериозно... и със затапващ край.
Книгата завършва с няколко думи от автора, в които (наред с обичайните благодарности), той разказва и как се е родил всеки от разказите. Беше ми особено интересно и, понеже от любопитство от там започнах, след всеки завършен разказ се връщах да препрочета кратката бележка за него. Благодаря от сърце за този поглед зад кадър!
С две думи: книгата ми се струва задължителна за всеки любител на родното фентъзи и фантастика, от една страна, и за всички фенове на (общо взето) краткия разказ, от друга. И да пошушна, че авторът се изявява и на сбирките на „Истории от някога“, та ако ви се слуша/чете още от него, ослушвайте се кога ще бъдат подновени! ;)
May 11, 2021
Макар и с дебютен сборник, авторът съвсем не е непознато име за мен - кръстосвали сме шпаги в редица конкурси, писали сме творби за сборниците на Horror Writers Club Lazarus, докато Алекс Цонков беше негов член и, не на последно място, свързва ни приятелство. В тоя ред на мисли имах представа какво да очаквам и останах напълно удовлетворен.
Тринадесетте произведения са разделени на две части - Паралелна реалност (включваща четири разказа) и Отвъд предела (включваща девет разказа).
Първите три творби - Играта продължава; Човекът, който се възползваше и Търговец на животи черпят сюжетите си от родната действителност, а на страниците оживяват бързо натрупали популярност телевизионни водещи на лотарийни игри, безскрупулни типове, за които животът е една безкрайна далавера и притиснати до ъгъла бизнесмени, на които е предложена класическата мефистофелска сделка. Искрено се забавлявах, докато разпознавах прототипите на героите и предаванията (Боби Зарев, Ню ТВ, Роби Жаклинов, Властелини на ефира...) в истинския живот. Любопитството на Кларънс вече го бях чел в тематичната подборка ПО крилете на гарвана. Мрачна атмосферна творба за тайнствен култ в Балтимор.
Инфилтраторът (включен и в сборника Първият контакт), Основи на самоунищожението, Създаващият връзки (вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт) и Зов най-общо представят човечеството през погледа на по-висши извънземни раси, като Цонков съвсем не е оптимист за бъдещето на планетата Земя. Времеви комарджия също беше четена творба - фигурира в сборника Мечове във Времето - и макар вътре да не се мярка кьорав меч, си остава абсолютно забавна тайм фантастика. Времеви перипетии връхлитат героя и на следващото произведение - + Безкрайност (има го и в Дракус 2021 пролет-лято). Песента от Юг, участник в конкурс на Fantasy LARP Center е кратък симпатичен микс от фентъзи и фантастика. Пътят на душата (виж сборника Сърдити небеса) е нажежена до бяло приказка с ориенталски привкус, вдъхновена от илюстрация на Големия Пепи Станимиров). ВИП зала за прераждане слага край на томчето с едно хитро намигане към световната история.
Дребна, ама наистина дребна, забележка: тук-там в съседни изречения съзирах повтарящи се думички, които можеха да се заменят със синоними... к'во да правя, ха-ха, явно дългите седмици, прекарани в редакционен режим непоправимо са ме повредили...
Тринадесетте произведения са разделени на две части - Паралелна реалност (включваща четири разказа) и Отвъд предела (включваща девет разказа).
Първите три творби - Играта продължава; Човекът, който се възползваше и Търговец на животи черпят сюжетите си от родната действителност, а на страниците оживяват бързо натрупали популярност телевизионни водещи на лотарийни игри, безскрупулни типове, за които животът е една безкрайна далавера и притиснати до ъгъла бизнесмени, на които е предложена класическата мефистофелска сделка. Искрено се забавлявах, докато разпознавах прототипите на героите и предаванията (Боби Зарев, Ню ТВ, Роби Жаклинов, Властелини на ефира...) в истинския живот. Любопитството на Кларънс вече го бях чел в тематичната подборка ПО крилете на гарвана. Мрачна атмосферна творба за тайнствен култ в Балтимор.
Инфилтраторът (включен и в сборника Първият контакт), Основи на самоунищожението, Създаващият връзки (вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт) и Зов най-общо представят човечеството през погледа на по-висши извънземни раси, като Цонков съвсем не е оптимист за бъдещето на планетата Земя. Времеви комарджия също беше четена творба - фигурира в сборника Мечове във Времето - и макар вътре да не се мярка кьорав меч, си остава абсолютно забавна тайм фантастика. Времеви перипетии връхлитат героя и на следващото произведение - + Безкрайност (има го и в Дракус 2021 пролет-лято). Песента от Юг, участник в конкурс на Fantasy LARP Center е кратък симпатичен микс от фентъзи и фантастика. Пътят на душата (виж сборника Сърдити небеса) е нажежена до бяло приказка с ориенталски привкус, вдъхновена от илюстрация на Големия Пепи Станимиров). ВИП зала за прераждане слага край на томчето с едно хитро намигане към световната история.
Дребна, ама наистина дребна, забележка: тук-там в съседни изречения съзирах повтарящи се думички, които можеха да се заменят със синоними... к'во да правя, ха-ха, явно дългите седмици, прекарани в редакционен режим непоправимо са ме повредили...
July 12, 2021
Един сборник с изключително елегантно оформление. Всъщност, такива са и разказите в него: елегантни, прецизирани, предизвикващи едновременно удоволствие от неочакваната перспектива и размисъл. Фантастични реалности, създадени от талантлив разказвач - какво повече му трябва на човек!
April 4, 2022
Сборникът е тематично разделен на две части, всяка от които започва със страхотна илюстрация-амалгама на съдържанието.
Част 1: Паралелна реалност
Играта продължава: Хубав разказ, вдъхновен от тъжната родна действителност, в която доста хора чакат парите да им паднат от небето и търкат талончета като изоглавени (луди - пернишки). Разкриването на двойника стана прекалено рано и разкри финала. Щеше да е по-яко той да се появи в последната сцена.
Човекът, който се възползваше: Написан е като автобиография на главния герой, който се издига от квартален гамен до относително състоятелен схемаджия. Краят е добър и саркастичен, но е претупан на фона обема на произведението - два кратки абзаца.
Търговецът на животи: Първият разказ, който навлиза във фантастичното и ми напомни за Кинг. Много добър, хареса ми.
Любопитството на Кларънс: Класически ужас/мистерия, пак ми хареса, липсва му щипка оригиналност.
Част 2: Отвъд предела
Инфилтраторът: Хубава фантастика с основна тема - проблемите на съвременната човешка цивилизация. Тема, която ще продължи и в някои от следващите разкази.
Основи на самоунищожетието: абсолютно същото важи и за този разказ!
Създаващия връзки: дано Уиба никога не се роди!
Зов: има нещо класическо-мистериозно в този разказ. Добър финал!
Времеви комарджия: добре написан разказ за пътуваме във времето.
+ безкрайност: същото важи и за този, като това е и единственото общо помежду им.
Песента от юг: яка междужанрова смесица. Единственият ми дерт е, че.ми дойде незавършен.
Пътят на душата: за мен - един от най-добрите разкази в "Сърдити небеса" и личният ми фаворит тук. Първокласно фентъзи!
ВИП зала за прераждане: забавен разказ с оригинална идея и добър край!
Няколко от разказите ги бях чел вече из сборници, като мога да кажа, че към "Пътят на душата" тая специални чувства, защото е много, много класен! Освен него, най ми харесаха "Основи на самоунищожението" и "ВИП зала за прераждане". Силен сборник и комплименти за разнородността на произведенията вътре - няма как на читателя да му стане скучно - 4,38*
П.П. Трябва да се отбележи и страхотната корица на Гергана Грънчарова, от която вече не очаквам нищо друго, освен шедьоври - и редовно ги получавам :).
Част 1: Паралелна реалност
Играта продължава: Хубав разказ, вдъхновен от тъжната родна действителност, в която доста хора чакат парите да им паднат от небето и търкат талончета като изоглавени (луди - пернишки). Разкриването на двойника стана прекалено рано и разкри финала. Щеше да е по-яко той да се появи в последната сцена.
Човекът, който се възползваше: Написан е като автобиография на главния герой, който се издига от квартален гамен до относително състоятелен схемаджия. Краят е добър и саркастичен, но е претупан на фона обема на произведението - два кратки абзаца.
Търговецът на животи: Първият разказ, който навлиза във фантастичното и ми напомни за Кинг. Много добър, хареса ми.
Любопитството на Кларънс: Класически ужас/мистерия, пак ми хареса, липсва му щипка оригиналност.
Част 2: Отвъд предела
Инфилтраторът: Хубава фантастика с основна тема - проблемите на съвременната човешка цивилизация. Тема, която ще продължи и в някои от следващите разкази.
Основи на самоунищожетието: абсолютно същото важи и за този разказ!
Създаващия връзки: дано Уиба никога не се роди!
Зов: има нещо класическо-мистериозно в този разказ. Добър финал!
Времеви комарджия: добре написан разказ за пътуваме във времето.
+ безкрайност: същото важи и за този, като това е и единственото общо помежду им.
Песента от юг: яка междужанрова смесица. Единственият ми дерт е, че.ми дойде незавършен.
Пътят на душата: за мен - един от най-добрите разкази в "Сърдити небеса" и личният ми фаворит тук. Първокласно фентъзи!
ВИП зала за прераждане: забавен разказ с оригинална идея и добър край!
Няколко от разказите ги бях чел вече из сборници, като мога да кажа, че към "Пътят на душата" тая специални чувства, защото е много, много класен! Освен него, най ми харесаха "Основи на самоунищожението" и "ВИП зала за прераждане". Силен сборник и комплименти за разнородността на произведенията вътре - няма как на читателя да му стане скучно - 4,38*
П.П. Трябва да се отбележи и страхотната корица на Гергана Грънчарова, от която вече не очаквам нищо друго, освен шедьоври - и редовно ги получавам :).
August 15, 2022
Прекрасен дебют на Алекс Цонков. И преди съм чел негови разкази, така че това не е изненада за мен, знаех, че пише много добре. Особено във фантастичната част нещата му се получават страхотно.
Най-силният разказ, по мое мнение, беше "Времевият комарджия", където персонажите бяха качествено изпипани, а историята подредена както трябва. Изключително забавен за четене.
След него веднага нареждам "ВИП зала за прераждане" - кратък и с прекрасно чувство за хумор.
Извън фантастичната част -добра история беше "Човекът, който се възполваше". Като обем обаче ми беше малко странно - все едно четях трийтмънт или нещо подобно. В този разказ е събран материал за цял роман, според мен, и бих се радвал един ден да го видя в такъв вид.
Давам пет звезди с чиста съвест, Lostov е един от добрите представители на фантастичния жанр у нас и си струва да му се отдели време.
Най-силният разказ, по мое мнение, беше "Времевият комарджия", където персонажите бяха качествено изпипани, а историята подредена както трябва. Изключително забавен за четене.
След него веднага нареждам "ВИП зала за прераждане" - кратък и с прекрасно чувство за хумор.
Извън фантастичната част -добра история беше "Човекът, който се възполваше". Като обем обаче ми беше малко странно - все едно четях трийтмънт или нещо подобно. В този разказ е събран материал за цял роман, според мен, и бих се радвал един ден да го видя в такъв вид.
Давам пет звезди с чиста съвест, Lostov е един от добрите представители на фантастичния жанр у нас и си струва да му се отдели време.
August 8, 2021
Дори и да не познавах лично автора - а аз за щастие го познавам и съм много доволен от този факт - книгата щеше да ми направи впечатление. Много зряла и изгладена проза, като се вземе предвид, че е дебютен сборник и талантът на Алекс тепърва ще бележи нови върхове.
В книгата няма слаб разказ, но разбира се, моите фаворити са по-скоро фантастичните светове, които той е създал, и пресечните им точки с нашата реалност, като например в разказите "Зов" и "Инфилтраторът", а най-много се забавлявах на "Времеви комарджия". Почти можех да чуя гласа на Алекс в някои моменти.
Разказите не са обединени от единна история или смислов център и точно това според мен е ценното - първо, защото разкрива различни страни от уменията на автора, и второ, защото предлага поглед от много аспекти върху теми, които очевидно го вълнуват - хората и мястото им в света/Вселената, последиците от човешката арогантност и самомнителност, стремежът им да живеят според падането на зара, но само ако те, а не някой друг, са го хвърлили преди това...
Книгата е ценно попълнение в библиотеката на всеки, който се интересува от съвременна българска литература и търси разнообразие сред униформените издания, които запълват рафтовете на книжарниците.
В книгата няма слаб разказ, но разбира се, моите фаворити са по-скоро фантастичните светове, които той е създал, и пресечните им точки с нашата реалност, като например в разказите "Зов" и "Инфилтраторът", а най-много се забавлявах на "Времеви комарджия". Почти можех да чуя гласа на Алекс в някои моменти.
Разказите не са обединени от единна история или смислов център и точно това според мен е ценното - първо, защото разкрива различни страни от уменията на автора, и второ, защото предлага поглед от много аспекти върху теми, които очевидно го вълнуват - хората и мястото им в света/Вселената, последиците от човешката арогантност и самомнителност, стремежът им да живеят според падането на зара, но само ако те, а не някой друг, са го хвърлили преди това...
Книгата е ценно попълнение в библиотеката на всеки, който се интересува от съвременна българска литература и търси разнообразие сред униформените издания, които запълват рафтовете на книжарниците.
October 7, 2021
Честно казано не очаквах точно това от Сашо Цонков. Лесно можех да си представя дебютния му сборник, пълен с истории на ужаса, залети с кръв, насилие и ужас. Вместо това се натъкнах на 13 разказа със смущаващо разнообразни сюжети, сред които се натъкнах на класическа фантастика, хорър, мрачен реализъм, фентъзи и любопитна амалгама от тях.
Авторът поднася разказите ударно, без да щади читателя, но там където обема на творбата го позволява - внимателно поднася предистория, преди да ни удави в развръзката.
Особено ми допаднаха "Човекът, който се възползваше" (нека си кажем, света е пълен с гадини като Емил, но колко от тях си получават заслуженото, а?), "Времеви комарджия" (историята е добра, но страшно ми хареса идеята, около която е написан разказа) и "Създаващия връзки" (бедния Уиба, за когото се надявах на щастлив край, но...).
"Играта продължава" е добър дебют на Александър Цонков и не ми остава друго освен да се надявам, че ще видя и други негови сборници.
Авторът поднася разказите ударно, без да щади читателя, но там където обема на творбата го позволява - внимателно поднася предистория, преди да ни удави в развръзката.
Особено ми допаднаха "Човекът, който се възползваше" (нека си кажем, света е пълен с гадини като Емил, но колко от тях си получават заслуженото, а?), "Времеви комарджия" (историята е добра, но страшно ми хареса идеята, около която е написан разказа) и "Създаващия връзки" (бедния Уиба, за когото се надявах на щастлив край, но...).
"Играта продължава" е добър дебют на Александър Цонков и не ми остава друго освен да се надявам, че ще видя и други негови сборници.
March 27, 2023
Чудесен сборник от разкази. Книгата се чете за един ден, много увлекателно написана. Комплименти за автора!!!
Най-много ми харесаха разказите - " Човекът, който се възползваше " и " Пътят на душата ", но и останалите разкази са много увлекателни. Препоръчвам книгата!!!
Най-много ми харесаха разказите - " Човекът, който се възползваше " и " Пътят на душата ", но и останалите разкази са много увлекателни. Препоръчвам книгата!!!
Displaying 1 - 19 of 19 reviews