Господим Вървими притежава тропическа джунгла на тавана, ски писта в избата си и куп други неща. Но дали, затрупан от толкова много богатства, успява да види какво се случва около него?
Върви ли му на господин Вървими толкова много и дали не пропуска нещо важно? Отговорите ще се появят, след като една сутрин му се случва нещо много, много странно...
Даниеле Моварели ни кани в една приказка за стойността на вещите, с които се обграждаме, и за смисъла на истинското щастие. Цветовете, смелите щрихи и визуалните закачки са на илюстраторката Аличе Копини. Превод от италиански - Дария Карапеткова.
Стремежът да притежаваме сякаш е нещо естествено. Трябва да имаме всичко необходимо. Да се запасим. Да бъдем подготвени... Но какво става, когато се погрижим за нуждите си? Защо продължаваме да ламтим за още и още? И до къде можем да стигнем в крайна сметка? Възможно ли е вместо вещите да служат на нас ние да се превърнем в техни роби? На тези и още ред други важни въпроси се стремят да отговорят Даниеле Моварели и Аличе Копини в своята детска (и май не само детска) илюстрована книга „Господин Вървими” (изд. „Ракета”). Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Новата книжка на издателство Ракета е повече от чудесна и ми хареса много! Посланието в нея е много важно, а именно, че материалните притежания не могат и не трябва да осмислят живота ни. Надявам се, че всички деца, които се докоснат до тази история, ще я разберат и осмислят.
Харесва ми, че Ракета издават книжки, които засягат важни теми, с някои от които аз срещам трудности при дискутирането с дъщеря ми.