What do you think?
Rate this book
Събрани съчинения
Авторът на безсмъртната "поема" Москва - Петушки, днес е представен пред нашия читател още и с "Валпургиева нощ или стъпките на командора", "Записки на психопата", "Василий Розанов през погледа на един ексцентрик", "Благовестие", "Моята малка лениниана", "Из бележниците"...
Рано отишлият си Ерофеев не беше продуктивен писател, може да се каже, че по тогавашните съветски стандарти той изобщо не беше писател, защото никое съветско издателство не го издаваше. Пиянската и очарователна сага "Москва-Петушки" беше отпечатана първо в Израел, Франция, Полша и другаде, а едва след това - през 1988 г. излезе - най-неуместно и със съкращения, в руското списание..."Трезвост и култура"!
Смехът и трагиката на "Москва-Петушки" са от калибъра на великите световни сатири - "Швейк" на Хашек и "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Венедикт Ерофеев беше широко известен в самиздатските кръгове на СССР, а копия от "Москва-Петушки" се преписваха на машинки и се разпространяваха по неуловими за властта канали. Книгата е много, много смешна в първата си част, много смешна и абсурдна във втората, много абсурдна и страшна към края.
Останалите съчинения на Ерофеев са в стила на шедьовъра му "Москва-Петушки", без да се издигат до такава всеобхватна метафора на разложението.
Рано отишлият си Ерофеев не беше продуктивен писател, може да се каже, че по тогавашните съветски стандарти той изобщо не беше писател, защото никое съветско издателство не го издаваше. Пиянската и очарователна сага "Москва-Петушки" беше отпечатана първо в Израел, Франция, Полша и другаде, а едва след това - през 1988 г. излезе - най-неуместно и със съкращения, в руското списание..."Трезвост и култура"!
Смехът и трагиката на "Москва-Петушки" са от калибъра на великите световни сатири - "Швейк" на Хашек и "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Венедикт Ерофеев беше широко известен в самиздатските кръгове на СССР, а копия от "Москва-Петушки" се преписваха на машинки и се разпространяваха по неуловими за властта канали. Книгата е много, много смешна в първата си част, много смешна и абсурдна във втората, много абсурдна и страшна към края.
Останалите съчинения на Ерофеев са в стила на шедьовъра му "Москва-Петушки", без да се издигат до такава всеобхватна метафора на разложението.
540 pages, Paperback
First published January 1, 2002
1 person is currently reading
16 people want to read
About the author
Venedikt Erofeev
32 books116 followersVenedikt Vasilyevich Erofeev (Венедикт Ерофеев) was a Russian writer.
He managed to enter the philology department of the Moscow State University but was expelled from the University after a year and a half because he did not attend compulsory military training.
Later he studied in several more institutes in different towns including Kolomna and Vladimir but he has never managed to graduate from any, usually being expelled due to his "amoral behaviour" (freethinking).
Between 1958 and 1975 Yerofeyev lived without propiska in towns in Russia, Ukraine, Belarus and Lithuania, also spending some time in Uzbekistan and Tadjikistan, doing different low-qualified and underpaid jobs.
Yerofeyev is best known for his 1969 poem in prose Moscow-Petushki (several English translations exist, including Moscow to the End of the Line and Moscow Stations). It is an account of a journey from Moscow to Petushki (Vladimir Oblast) by train, a journey soaked in alcohol. During the trip, the hero recounts some of the fantastic escapades he participated in, including declaring war on Norway, and charting the drinking habits of his colleagues when leader of a cable laying crew.
Yerofeyev died of throat cancer.
He managed to enter the philology department of the Moscow State University but was expelled from the University after a year and a half because he did not attend compulsory military training.
Later he studied in several more institutes in different towns including Kolomna and Vladimir but he has never managed to graduate from any, usually being expelled due to his "amoral behaviour" (freethinking).
Between 1958 and 1975 Yerofeyev lived without propiska in towns in Russia, Ukraine, Belarus and Lithuania, also spending some time in Uzbekistan and Tadjikistan, doing different low-qualified and underpaid jobs.
Yerofeyev is best known for his 1969 poem in prose Moscow-Petushki (several English translations exist, including Moscow to the End of the Line and Moscow Stations). It is an account of a journey from Moscow to Petushki (Vladimir Oblast) by train, a journey soaked in alcohol. During the trip, the hero recounts some of the fantastic escapades he participated in, including declaring war on Norway, and charting the drinking habits of his colleagues when leader of a cable laying crew.
Yerofeyev died of throat cancer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
August 3, 2015
Не мога повечеее…:)))
- или се преситих на подобни (над 10 прекрасни книги на „Парадокс“ прочетох за няколко месеца)
- или не я разбрах
- или минава някаква моя граница
- или не е като за август
- или защото и татко пиеше (по-малко, кротичко, но все пак почти всеки ден)
- или много повече ми допаднаха следните (ако мога да правя сравнение) от подобни региони/нрави
„Московиада“, Юрий Андрухович
„Пролетни игри в есенните градини“, Юрий Винничук
„Галицийски истории“, Анджей Сташук
„Веселие по руски“, Евгений Попов
„Резерватът“, Сергей Довлатов
В изброените виждах светлинки, успявах да намеря обяснения - безкрайния комунизъм, „особеностите на руската душа“ и т.н., а с Веничка ми беше противно от началото, блъсна ме непоносимото руско, омерзителното източно, изобщо не стигнах до търсене на смисъл и …
„Сега разбрахте ли защо съм по-тъжен от всички пропаднали пияници? Защо съм по-несериозен от всички идиоти, но и по-мрачен от най-големия мизерник? Защо съм и глупак, демон, и дърдорко едновременно?“
- или се преситих на подобни (над 10 прекрасни книги на „Парадокс“ прочетох за няколко месеца)
- или не я разбрах
- или минава някаква моя граница
- или не е като за август
- или защото и татко пиеше (по-малко, кротичко, но все пак почти всеки ден)
- или много повече ми допаднаха следните (ако мога да правя сравнение) от подобни региони/нрави
„Московиада“, Юрий Андрухович
„Пролетни игри в есенните градини“, Юрий Винничук
„Галицийски истории“, Анджей Сташук
„Веселие по руски“, Евгений Попов
„Резерватът“, Сергей Довлатов
В изброените виждах светлинки, успявах да намеря обяснения - безкрайния комунизъм, „особеностите на руската душа“ и т.н., а с Веничка ми беше противно от началото, блъсна ме непоносимото руско, омерзителното източно, изобщо не стигнах до търсене на смисъл и …
„Сега разбрахте ли защо съм по-тъжен от всички пропаднали пияници? Защо съм по-несериозен от всички идиоти, но и по-мрачен от най-големия мизерник? Защо съм и глупак, демон, и дърдорко едновременно?“
Displaying 1 of 1 review