What do you think?
Rate this book
Около Исландия за 14 дни
Това е история за едно пътешествие, което ще ви срещне с хората, природата и красотата на малко позната у нас страна - Исландия. Ще ви покаже мечтата на един човек и смелостта му да я осъществи.
Приключенията на един българин с велосипед в дома на Северния вятър
За да ни разкаже своето приключение пътешественикът Крум Крумов прави обиколка на Исландия по популярния маршрут Ринг Роуд или Път номер 1 за невъoбразимите 14 дни. Тръгва от Кефлавик на 15 юли, 2017 г. и след като кара 1400 км, а две седмици по-късно се връща отново на изходната си точка.
„Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без да съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве.“
Авторът
Приключенията на един българин с велосипед в дома на Северния вятър
За да ни разкаже своето приключение пътешественикът Крум Крумов прави обиколка на Исландия по популярния маршрут Ринг Роуд или Път номер 1 за невъoбразимите 14 дни. Тръгва от Кефлавик на 15 юли, 2017 г. и след като кара 1400 км, а две седмици по-късно се връща отново на изходната си точка.
„Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без да съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве.“
Авторът
- GenresNonfictionTravel
294 pages, Paperback
Published January 1, 2020
2 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Крум Крумов
9 books4 followersФилолог, славянска филология с полски език. Преводач от/на полски език. Пътешественик.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 12, 2020
Най-близката ми среща с Исландия допреди да прочета тази книга беше уведомлението FLIGHT CANCELLED на таблото с излитащи самолети на летище „София“. Случи се на 14 април 2010 година, бях се запътила към London Book Fair. Но не стигнах. Защото в другия край на Европа пепелната снага на един вулкан с непроизносимо име се размърда, за да напомни колко са незначителни всекидневните ни драмички пред онова голямото, природното и вечното. Книгата на Крум ме вкара във времепространствен тунел и ме изплю от другата страна на хоризонта, във фермата на Олафур и Гудни Егердсон в подножието на вулкана Ейяфятлайокутъл. Ето това ме впечатли най-много - ако трябва да посоча едно. Как думите му стесняват хоризонта и се фокусират върху нещо привидно не чак толкова значимо, но всъщност есенцията на живота.
На шосето спира кола и момиче излиза да ти подаде шоколад "Линд", защото е наясно, че ти е трудно и имаш нужда от подкрепа. Двойка руснаци, с които се гоните по пътя, не пропускат с поредната бележка да оставят и бонбон – за теб, просто така. Когато си контузен, с отекъл глезен и преуморен, получаваш съобщение от Марин – българин, опазващ природата на Исландия, - който простичко се интересува как си. Книгата е пълна с такива разпилени зрънца нормалност и дори само това би я направило безценна. Но тя е още много:
Travelogue. Класическо описание на пътешествие. Маршрутът, разказан ден по ден, изпъстрен с природни красоти и наблюдения. По всички правила на жанра с добавка тънката чувствителност на Крум и способността му да забелязва повече, отколкото е видимо за окото.
Книга за порастването. Ако гледаме на автора като на герой в повествователен текст, то съзряването му между Крум в началото на пътуването и Крум в неговия край е осезаемо. „Героят“ преминава през редица изграждащи характера перипетии – физически предизвикателства, борба със стихии (вятър!), вдъхновяващи срещи, разочарования, смирение пред природата. И границите на личните възможности се отместват ден след ден. С всяко завъртане на педалите, с всяка мускулна болка и капка пот. За да се стигне до последния ден, в който изминава забележителните 159 км.
Психологическо изследване на пътешественика vs. туриста. Винаги съм избирала дестинациите за пътуване според гъстотата на туристопотока. Ако ще пътувам в туристическа страна, то ще е извън сезона. Ако по случайност съм попаднала в сърцето на туристическата карта, ще свърна в страничната уличка и ще изживея нещо по-камерно, но автентично и съхранено. Същото усещах, докато четях „Около Исландия за 14 дни“. И разбирах със сърцето си всяка дума. Палатката, която се опъва в периферията на къмпинга. Тъгата, която те спохожда, когато си принуден от обстоятелствата да общуваш с вресливи и неуважителни към природата и хората същества. И същевременно блаженото потъване в разговор до зори с човек от твоята кръвна група. Дори след километри изнурително каране. Колебанията, процесът на вземане на решения, развихрянето на свободната воля, сякаш полетяла над безбрежните пейзажи. Смелостта на Крум да допусне читателя до скрити кътчета на душата си, да сподели по такъв въздействащ начин какво вижда, как взима решения, какво прави със съществото му Пътят. През цялото време се чувствах като на първия ред, споходена от привилегията да следя и преживявам всичко от непосредствена близост.
Поезия. Христо Фотев, Оля Стоянова, Биньо Иванов, Георги Господинов, Георги Рупчев, Паул Целан, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Ина Иванова, Иван Пейчев, Любомир Левчев, Иван Методиев, Борис Христов, Александър Геров. Думите на всеки от тези четиринайсет поети предхождат всяка от четиринайсетте глави. Не просто я предхождат, а събират в себе си вибрациите ѝ, подготвят за предстоящото. Поезията е неразделна част от света на тази книга и това я прави толкова запомняща се и въздействаща. Защото не е просто разказ, а концентрирана вибрираща енергия.
Усмивката. Често докато четях, се улавях, че се усмихвам. На реакция, на шега или на красиво описание. Или когато в края на пътуването си Крум прегърна с благодарност „добрия стар метален ат“ – своето колело.
Не дочетох последната глава. Наложих си да спра. Оставих си малко за после. Когато и да е това „после“. Не ми се иска това пътешествие да свършва. Защото докато мисля за него, успявам да общувам и със себе си по-пълноценно.
На шосето спира кола и момиче излиза да ти подаде шоколад "Линд", защото е наясно, че ти е трудно и имаш нужда от подкрепа. Двойка руснаци, с които се гоните по пътя, не пропускат с поредната бележка да оставят и бонбон – за теб, просто така. Когато си контузен, с отекъл глезен и преуморен, получаваш съобщение от Марин – българин, опазващ природата на Исландия, - който простичко се интересува как си. Книгата е пълна с такива разпилени зрънца нормалност и дори само това би я направило безценна. Но тя е още много:
Travelogue. Класическо описание на пътешествие. Маршрутът, разказан ден по ден, изпъстрен с природни красоти и наблюдения. По всички правила на жанра с добавка тънката чувствителност на Крум и способността му да забелязва повече, отколкото е видимо за окото.
Книга за порастването. Ако гледаме на автора като на герой в повествователен текст, то съзряването му между Крум в началото на пътуването и Крум в неговия край е осезаемо. „Героят“ преминава през редица изграждащи характера перипетии – физически предизвикателства, борба със стихии (вятър!), вдъхновяващи срещи, разочарования, смирение пред природата. И границите на личните възможности се отместват ден след ден. С всяко завъртане на педалите, с всяка мускулна болка и капка пот. За да се стигне до последния ден, в който изминава забележителните 159 км.
Психологическо изследване на пътешественика vs. туриста. Винаги съм избирала дестинациите за пътуване според гъстотата на туристопотока. Ако ще пътувам в туристическа страна, то ще е извън сезона. Ако по случайност съм попаднала в сърцето на туристическата карта, ще свърна в страничната уличка и ще изживея нещо по-камерно, но автентично и съхранено. Същото усещах, докато четях „Около Исландия за 14 дни“. И разбирах със сърцето си всяка дума. Палатката, която се опъва в периферията на къмпинга. Тъгата, която те спохожда, когато си принуден от обстоятелствата да общуваш с вресливи и неуважителни към природата и хората същества. И същевременно блаженото потъване в разговор до зори с човек от твоята кръвна група. Дори след километри изнурително каране. Колебанията, процесът на вземане на решения, развихрянето на свободната воля, сякаш полетяла над безбрежните пейзажи. Смелостта на Крум да допусне читателя до скрити кътчета на душата си, да сподели по такъв въздействащ начин какво вижда, как взима решения, какво прави със съществото му Пътят. През цялото време се чувствах като на първия ред, споходена от привилегията да следя и преживявам всичко от непосредствена близост.
Поезия. Христо Фотев, Оля Стоянова, Биньо Иванов, Георги Господинов, Георги Рупчев, Паул Целан, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Ина Иванова, Иван Пейчев, Любомир Левчев, Иван Методиев, Борис Христов, Александър Геров. Думите на всеки от тези четиринайсет поети предхождат всяка от четиринайсетте глави. Не просто я предхождат, а събират в себе си вибрациите ѝ, подготвят за предстоящото. Поезията е неразделна част от света на тази книга и това я прави толкова запомняща се и въздействаща. Защото не е просто разказ, а концентрирана вибрираща енергия.
Усмивката. Често докато четях, се улавях, че се усмихвам. На реакция, на шега или на красиво описание. Или когато в края на пътуването си Крум прегърна с благодарност „добрия стар метален ат“ – своето колело.
Не дочетох последната глава. Наложих си да спра. Оставих си малко за после. Когато и да е това „после“. Не ми се иска това пътешествие да свършва. Защото докато мисля за него, успявам да общувам и със себе си по-пълноценно.
August 27, 2020
"Докато карам, си мисля, че голяма част от жаждата за пътуване се състои в това да останем насаме с безбрежието." Една истински вдъхновяваща и размечтаваща книга. Авторът споделя своите щастливи и тежки моменти от пътуването си с колело из тази сурова страна, дава полезна информация и разсъждава за природата, живота и Пътя.
October 24, 2020
Давам 5 звезди, защото научих много за Исландия от този изключително интересен пътепис. Книгата ме вдъхнови да посетя тази страна някой ден и нямам търпение да имам тази възможност. При всяко споменаване на природна забележителност или град аз веднага отварях Гугъл, за да видя къде точно се намира и как изглежда, но и без снимките, описанията на Крум Крумов са феноменални, този човек има невероятен изказ.
Единственият минус за мен беше, че на стр. 271 пише, че Райското пръскало се намира в Родопите. Не знам дали е неволна грешка, въпреки че го пише два пъти или наистина има Райско пръскало в Родопите, не успях да открия информация за такъв водопад там.
Единственият минус за мен беше, че на стр. 271 пише, че Райското пръскало се намира в Родопите. Не знам дали е неволна грешка, въпреки че го пише два пъти или наистина има Райско пръскало в Родопите, не успях да открия информация за такъв водопад там.
December 10, 2020
Много ми хареса. Наистина е все едно карах колело с автора и ме духа исландският вятър. Описанията са прекрасни, направо виждах през неговите очи.
April 18, 2021
Интересна история за обиколка на Исландия на колело. От време на време, особено към края, имаше монотонни моменти, но като цяло впечатленията на автора от необичайната природа около него и от срещите му с различни други пътешественици, бяха увлекателни. Едно-две сравнения звучаха леко кухо, като например за това как един от градовете, през които минава авторът, му напомня на Лос Анжелис с уличките си (не съм сигурна за какви улички става въпрос в този мегаполис на магистрали и широки шосета), или сравнението на един от водопадите с българският "Райското Пръскало" (който, според автора, е в Родопите -- явно не си е направил труда да го посети в Стара Планина, а само го е гледал на снимка).
March 16, 2025
Много приятен и мотивиращ пътепис. Още в първата глава се превърнах в голям фен на Крум и макар и да знаех,че щом книгата е завършена, значи и пътешествието е приключило успешно, проверявах след всяка глава изминатите километри и стисках палци и се вълнувах дали ще стигне навреме.
March 20, 2024
Божествено увлекателна книга, която не ми даде мира до последната страница. Възхитен съм от историята и още повече увеличи желанието ми да посетя тази невероятна страна.
November 12, 2025
"Около Исландия за 14 дни" от Крум Крумов
Една мечтана дестинация, обиклолена и разгледана по най-интересния възможен начин - на две колела. С огромен ентусиазъм и авантюристичен дух завъртаме педалите заедно с автора по живописния път номер 1. В "Земята на огън и лед" зад това клиширано название се крие много повече - буйни водопади, мили хора и дива тишина. Пътуването няма да е истинско без трудни изкачвания и облекчаващи спускания, силни насрещни пориви и окуражителен попътен вятър. През погледа на Крум Крумов се п��енасяме поне за малко в магично нереалната Исландия.
Препоръчвам книгата на любителите на колоездене, пътешествия и скандинавски страни. 🌋🗻🚵🏻♂️🐎🦉🦌
Една мечтана дестинация, обиклолена и разгледана по най-интересния възможен начин - на две колела. С огромен ентусиазъм и авантюристичен дух завъртаме педалите заедно с автора по живописния път номер 1. В "Земята на огън и лед" зад това клиширано название се крие много повече - буйни водопади, мили хора и дива тишина. Пътуването няма да е истинско без трудни изкачвания и облекчаващи спускания, силни насрещни пориви и окуражителен попътен вятър. През погледа на Крум Крумов се п��енасяме поне за малко в магично нереалната Исландия.
Препоръчвам книгата на любителите на колоездене, пътешествия и скандинавски страни. 🌋🗻🚵🏻♂️🐎🦉🦌
December 5, 2025
Истинско лексикално удоволствие и упражнение за въображението.
June 11, 2022
Има една особена приятелска интимност когато четеш книги за места, които си посетил вече. Клатиш глава, усмихваш се, припомняш си, съпреживяш с автора и допреживяваш собсвените си спомени.
Канех се да прочета тази книга преди пътуването ми до Исландия тази година, но така и не остана време да го направя преди това (в последствие се оказа, че и затова имам и два екземпляра). Със сигурност обаче ефектът от четенето беше по-голям след като се завърнах у дома тъй като видях една друга перспектива на всичко което видях, почувствах и преживях.
Изключително много ми допадна откровеността и непринуденото описание, динамичността на думите и бързото прелитане с колелото през страниците между тролове и елфи, водопади и лунни пейзажи.
Канех се да прочета тази книга преди пътуването ми до Исландия тази година, но така и не остана време да го направя преди това (в последствие се оказа, че и затова имам и два екземпляра). Със сигурност обаче ефектът от четенето беше по-голям след като се завърнах у дома тъй като видях една друга перспектива на всичко което видях, почувствах и преживях.
Изключително много ми допадна откровеността и непринуденото описание, динамичността на думите и бързото прелитане с колелото през страниците между тролове и елфи, водопади и лунни пейзажи.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews