Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд.„Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга „Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от „Махабхарата”, санскритската поема „Бхагавадгита”.
И сега в „Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.
Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство „Народна култура“ от 1982 до 1990 г. Oт януари 1989 г. издава забраненото тогава списание „Глас“. След 1990 г. е зам.-главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. години заминава за САЩ, където преподава литература и творческо писане в няколко университета. Oт есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград.
Владимир Левчев е автор е на 13 стихосбирки, два романа – „Крали Марко: Балканският принц“ и „2084-та“, както и множество статии на културни и политически теми. Има три книги, издадени в САЩ.
По време на дългогодишния си престой във Вашингтон Владимир Левчев се запознава в дълбочина с тайните на масонството.