Regina mortua

by Теодор Траянов

Стихотворения

Genres: Poetry

160 pages, Hardcover

First published January 1, 1909

About the author

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Елегия на зората

„Зората ще пристъпи, усмивките й чудни
ще греят като пламък в свещен корален съд,
ще кичи с бледни рози мечтите непробудни
и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път.
Събуден из вълните на ледно отчаяние
смирено ще пристъпя към твоя чист покой,
сърцата разделени неземно обещание
наново би венчало с предсмъртна жал и зной.

Уви! Тук зимна вечер душите ни приспива
и техний плач заглъхва от никой бог нечут,
погребаната обич блуждаещ лик отвива,
отсянка се понисва в самотност, без приют.
Над странните ни кули тя с бавен ход минава,
с воал прозирен милва умрелите звезди,
в ответ дълбоко бликат напеви на забрава,
избликват и замират по нейните следи.

Пред яркия ни повик спокойна вис тъмнее,
пред молещ взор играят безброй кристали сняг
дълбоко в тишината отсянка се люлее,
тя своя гроб ли търси, към нас ли идва пак?
Душите ни издъхват под царствена порфира
(бял огън сякаш гасне по снежна степ развян),
над тяхната агония звучи въздушна лира,
далечно скръбно ехо на химна възмечтан!“

[noximera · Rating 4 out of 5]

Изключително силен плам имаше в тези редове. На места ми дойде твърде мрачно, на други твърде любовно. Кара те да сменяш настроение хаотично. Трябва да се чете бавно. Ето моите първи впечатления:

От “Прояснение” - “Душа душата ще обикне, ще изчезне страшна самота и в палма стройна ще изникне първична чиста красота.”;

От “Есенен сън” - “И плахо трепет сетен тих полъхва, посърнал милва сухата трева, мираж далече възсия едва, мираж на утро пролетно въздъхва.”;

От “Зимен заник” - “Безлистният скелет разгръща обятия към белия гроб на надежди безчет, отнигде утеха.”;

От “Слънчоглед” - “Дали днес пак сънувам? .. И влюбен в слънцето живея!”;

От “Свята пролет” - “Безсилни са небесните огньове пред блясъка на всеки земен дар!”;

От “Засмей се пак” - “Засмей се пак потъпкана душа.. ти земна радост чакаш в сън неземен..”;

От “Далечно ехо” - “Трепери женско тяло в свободна нагота, ах, кой ли ще разтръгне тез тъмни клони?”;

От “Тишина” - “Не търся шемет в теб, но без насита бих гледал ти наново скъпий лик..”;