Образцов дом

by Ваня Щерева

"В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на Playboy и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата, дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе. Ей тия четири нормални неща, които дадоха много хляб на медиите. А, и още едно петно - влюбих се и разлюбих два-три пъти..."
Ваня Щерева

Genres: Bulgarian Literature, Fiction

224 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Ваня Щерева е българска актриса, певица и писателка.

Родена е през 1970 година във Варна, където завършва средно спортно училище – „Висок скок“. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов.

През 1996 Ваня завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През цялото време музикалната сцена я привлича силно, което надделява в избора на професия.

Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на Атлас – „Играта свърши“, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пели Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др.

През 2005 излиза първият ѝ роман Образцов дом, където пише за себе си: „В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на „Playboy“ и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа „звезда“, която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе“.

Към настоящия момент тя е вокал на групата „Мачпойнт“. Първият видеоклип на групата, „Тук е“ се завърта в музикалните медии през юли 2007 и седмица заема върха на класацията MadTv Top 10.

Reviews

[Krasi Karaivanov · Rating 2 out of 5]

Започна доста добре, но след това… вулгарността на моменти ми дойде в повече… а и честно казано очаквах нещо по-различно… не е лоша, но не е моята

[Диляна Георгиева · Rating 4 out of 5]

Първата издадена, а май последната нейна, която прочетох. Аз все ги карам отзад-напред. Но поне затова успях да оценя промяната (добра или лоша) в следващите. Каквото и да е, Ваня Щерева пише с неописуема лекота. Пише ги толкова женски, толкова близки, толкова да-разбирам-те, че се чете на дъх-два. Докато четеш, почти имаш чувството, че си със затворени очи и я слушаш как ти говори. Толкова е истинска.

[Aneta Batakchieva · Rating 3 out of 5]

Леко хаотичен и неразбираем на моменти,поне за мен.

[Данна Донку · Rating 4 out of 5]

Чела съм я преди 5 години, но ми беше тегава (за разлика от други книги на авторката), затова сега си я припомних в Сторител. Безспорно едно от хубавите качества на книгата е да я чуя прочетена от Ваня Щерева. Обаче пак нищо не запомних след края- беше хаотична като разхвърляни мисли. Епизод в епизод, неплавни преходи от една история в друга. По сюжет нещо ала Сексът и градът, но с твърде много сюжетни нишки, които не успях да проследя докрай. Прилича на дневник, но не е. Въпреки това ми държа интереса, развлича ме и на места ми даде теми за размисъл. Ваня Щерева има толкова интересен стил, едновременно богат и циничен език, красив и грозен, абе, жив изказ и умее да пише. Дано още продължава да го прави. Чела съм два нейни романа и бяха много по-добри от този.

[Християн Бонев · Rating 3 out of 5]

Наистина началото беше силно, ударно и всичко ми хареса - и стилът, и атмосферата, и носталгията по ранните години на новото хилядолетие. Определено Ваня е един многопластов, но едновременно с това и противоречив творец и не може да се хареса на всички. А и не е необходимо. За съжаление след средата книгата започна все по-малко да ми харесва, а и вулгаризмите в литературата по принцип не са моето, но това не означава, че пак нямаше силни попадения.

[Dessa Iv · Rating 5 out of 5]

Разхвърляни думи и нестроен натурализъм. За таквизту с полепнал бон-тон и полит коректност не става, ама 'ич, да си спестят омерзението, а на нас - мрънкането. Супер е книгата, цепи мрака, а Матрицата се пикселизира :)

[Nedelina Petkova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга. 10 книги да напише Ваня и 10те ще й ги прочета.

[Vanya Velikova · Rating 4 out of 5]

"Много съм дресирана. Обичам да си правя добро впечатление. Защото не мога да понеса собствената си критика."
"Винаги е тъжно след състезание, независимо дали си победил или си победен."

Много истинска книга, бих я прочела отново. Към края може би ми дойде малко твърде цинична, но остатъкът компенсира. На много места ме накара да се замисля, да се смея и все едно аз също бях в стаите и слушах разговорите. Даже ме удари носталгия по места и времена, където не съм била. Напомни ми все пак колко е прекрасно да си човек и от време на време да си чупиш главата и сърцето, защото така се прераждаш.

[Reader · Rating 2 out of 5]

Еми не, тази книга определено не е издържала теста на времето. Бях я чела като излезе и горе-долу ме грабна, но сега пак започнах да я чета и много зле ми се стори, даже на моменти ми ставаше жал за авторката, че е публикувала подобни неща. Адски инфантилна, с много безсмислени параграфи и цинизми, с главните персонажи по никакъв начин не можеш да се идентифицираш. Ваня като цяло има интересен стил, но в тази книга 30+ годишни жени имат разсъждения като на 17 годишни тийнеджърки. Единственото положително нещо, което намерих е носталгичния елемент, много добре се пренасяш в ерата (края на 90-те и началото на 00)

[Daria · Rating 4 out of 5]

Аз: Чета "Образцов Дом"
Юлия: so there's this guy... he's gay tho. или So there's this guy... който има жена и деца, ама нали с него сме се занимавали преди двадесет години.
Петя: Скача от блока, заради някакъв химик.
Каката (Ваня): Влюбва се в инфантилен футболист, който я соли в таблоидите.

П.С. В тази книга се говори за фистинг по едно време... Не за дълго и обширно, но съм изненадан, че Ваня Щерева ще знае какво е фистинг през 2005 г.

[Bozhana Todorova · Rating 5 out of 5]

Хареса ми. Много е приятна за слушане в Сторител. За мен това е българската версия на "Сексът и града" - очарователна, хумористична и натуралистична.

[Kalina Avramova · Rating 5 out of 5]

The way that the author plays with words is incredible. Interesting real stories with self irony - good combination.

[Gergana Atanasova · Rating 5 out of 5]

Много реалистична и откровена книга. Толкова много, че всяка история ми звучеше толкова близка, толкова позната, че ми се искаше да плача. Но не плаках, напротив, насладих се изцяло на всяко изречение.

[Kristina · Rating 4 out of 5]

истории, истории... някои по близки до нашия живот, други разбираеми само за автора. тази книга трябва да я прочетеш на определена възраст, за да я разбереш. затова ако не стане от първия път, опитай отново, след време.

[Toni · Rating 3 out of 5]

Стряскащо откровена, което всъщност е добре, но твърде разхвърляна за моя вкус. Хареса ми все пак.