Дон Мон

by Неделчо Богданов

Готов ли си за купон? Мацки, покер, алкохол и парти до зори на круизен кораб по Дунав!

Звучи страхотно само да не беше момче за всичко, което трябва да бели картофи в кухнята и да води до тоалетна кучето на ВИП гости. Симеон обаче е решен да промени всичко това и да забие всяка жена, която попадне на радара му, за да се превърне в истински Дон Мон на кораба!

Кои мацки ще сваляш и как ще го направиш? Всяко твое решение води към ново предизвикателство, нова жена, която да сълбазниш или към нов провал и безславно уволнение. Влезте в обув... гащите на един истински плейбой, защото свалячът в тази книга си ТИ!

Genres: Gamebooks

492 pages, Paperback

Published July 22, 2019

Reviews

[Ал Торо · Rating 5 out of 5]

Първоначално бях скептичен към книгата, защото макар Неделчо Богданов да има солиден авторски опит, това си му е своеобразен писателски дебют. В крайна сметка Дон Мон не само надскочи многократно очакванията ми, а се намести доста убедително в листата с любимите ми книги-игри. Освен това в момента си на излизане държи стабилно рекорда за най-голяма българска книга-игра, макар да се очаква той да бъде подобрен до края на годината от "Запад" на Сикамор Брайт.

В Дон Мон ТИ си пълна шматка, момче за всичко на круизен кораб и бързичко успяваш да се влюбиш до уши в зашеметяваща камериерка, Симона. Макар тя да е основната цел, може да се каже, че играчът сам определя доколко да е акцентът на приключението. При всички положения, всяка глава и всяка сцена са страхотен купон, а персонажите са интересни, колоритни и доста добре развити - дотолкова, че мога да се сетя за истински хора с много подобен манталитет. Всяка свалка и приятелство са интересни и, учудващо, самите избори на поведение и действия спрямо тях ме караха много да се замисля, а последствията и реакциите им бяха рядко реалистични като за книга-игра, някак си едновременно с това изключително забавни. В подбрания стил са много добре смесени комедията и реализмът, а най-успешно е цялото айляшко усещане, което ти оставя книгата - когато я завършиш се чувстваш все едно току що си изживял едно незабравимо лято. Това Неделчо успява да постигне с непретенциозен стил и уличен жаргон, които си лягат идеално на мястото в Дон Мон.

Книгата има и огромни опции за преиграване и "нагласяне" на приключението по вкуса на играча. Лично на мен характерът на Симона не ми пасна и тъй като е трудно да не се вживееш точно в тази книга-игра, реших да не се занимавам особено с нея, да си правя купона, да се оглеждам за други по-симпатични на мен персонажи и да живея ден за ден и "сцена за сцена". При всички положения с 30-40% от персонажите дори не съм се запознал при първото си разиграване, да не говорим да съм развил възможните детайлни отношения с тях, а същото важи и за сцените. Книгата става все по-разклонена в по-късните си глави.

Възможни минуси:
- текстът не е много литературен, което е идеално за Дон Мон, но на някои читатели все пак няма да им допадне; лично аз се радвам, че е такъв, иначе книгата нямаше да има този дух;
- няма илюстрации - така държеше авторът, за да не насажда директно свои представи за героите в главите на читателите и да ги остави да си ги представят сами; въпрос на вкус е и не е точно минус, а може би пропусната полза - на мен лично щяха да ми допълнят яката забава;

Препоръчвам поне с две-три ръце. Уникален продукт - няма друга такава книга-игра, което си е много жалко.

[Niki Gyoshev · Rating 5 out of 5]

Определено "Дон Мон" се оказа доста приятна изненада. Имах ужасно ниски очаквания, но явно точно тази тема пасва на Неделчо и книгата му се е получила. Изиграх я 3 пъти, а след това разрових почти всички разклонения и проверих коя мацка как се сваля. Както и Ал Торо е писал, с едно изиграване виждаш много малко от цялото съдържание. Книгата определено те провокира да я изиграеш няколко пъти. особено пък след като на първо изиграване единствено свалих една силиконова милфка, а накрая срещнах любовта на живота и се оженихме. :) Това ме амбицира и на третото изиграване вече направих "хеттрик". Частта със скритите епизоди е добре, но някои се "отключват" чак на второ изиграване. За някои читатели може да дойде твърде "хард" и "просташка", но аз си бях ок с всичко - дори и частта с екстазито и коката не ме възмути. Определено като тематика е нещо, което не е имало нито в старата, нито в новата вълна. А май е трябвало да има... Има си и минуси книгата, но като цяло положителното надделява и няма да изпадам в детайли.

[Teodora · Rating 4 out of 5]

След прочита на "Българ" нямаше как да не прочета и "Дон Мон" - другата книга-игра на Неделчо Богданов, която обаче е предназначена за малко по-голяма публика. Прочетох книгата три пъти и ми бе много интересно да преминавам през различните сюжети, като със сигурност препоръчвам повече от един прочит - невъзможно е с едно-единствено "изиграване" да добиете пълна представа за сюжета и героите, особено ако като мен започнете с един от най-лесните и кратки сюжети. Книгата на пръв поглед е доста дълга, но всъщност четенето ѝ става много бързо, благодарение на многобройните разклонения за различните сюжетни линии - все още има епизоди, през които не съм минавала и дори не знам как да стигна до тях! Сигурна съм, че някой ден отново ще се завърна към нея, за да се опитам да мина през останалите линии и да разбера какъв край го очаква Симеон там. Много готино и забавно четиво!

[Ангѣлъ · Rating 4 out of 5]

Отдавна не бях чел книга-игра, която истински да ме кефи и да върви толкова гладко, изборите да са естествени и последствията да са толкова логични. Също много ме израдваха и логическите задачи (определянето на най-добрата ръка в Тексас Холдем беше супер иновативно). Книгата е пълна с разклонения и позволява доста преиграване.

Всъщност, „оригиналният“ епилог е пълна мизерия и е вероятно там с анти-чийт цел, освен ако Неделчо мрази чийтърите, демек, коцкарите изневеряци и нарочно им го е турил отзад заслужено, но за читателя това е много подло и измамно. Иначе има много алтернативни краища, но само два стават, а и според мен именно те са истинските, това със Симона е прах в очите, да ни водят за носа.
Единият е истинският, очакван и прочие Дон Монски финал, но не е включен като скрит финал в списъка, което е мега пропуск на автори, редактори и прочие сволач (подозирам, че може да има връзка с ненужната кодова дума Вампир Симона, на която е пропуснато Е-то), защото това Е основният финал. Освен ако Неделчо просто не е решил да се прави на гаден докрай и да ни остави сами да си блъскаме главите прости.
Вторият е анти-Дон Монският финал, в който Симони си намира любовта на живота и т.н., който на мен ми допада, но и давата са логични и готини.

В допълнение, списъкът със скритите епизоди и кодовите думи в самите епизоди нямат много общо и това не знам как са го пропуснали:

На епизода „Мистерията на Дайра“ няма кодова дума
На епизода „Църни мацки, бели мацор“ (което е църни мачки, бели мачор, бе, Неделчо(!) и ако, да речем, авторът е искал да е именно мацки, мачор си е мачор на сръбски, но явно името е просто заигравка) кодовата дума е Ана
На епизода „Тайната на Арлекин“ кодовата дума е Г-жа Какачева ВИП
На епизода „Лов на Баби Яги“ кодовата дума е Дукесата
На епизода „Екскурзия в Занзибар“ кодовата дума е Вяра
На епизода „Последна среща с Мария“ кодовата дума е Мария Д, която пък е нужна за скрития епизод „Валери“
На епизода „Загадъчната непозната“ кодовата дума е Тайнствената непозната
На епизода „Валери“ няма кодова дума
На епизода „Бони и Клайд“ няма кодова дума, но подходяща би била Мони и Мони


И отговорът на логическата задача с обратните от глава III, епизод 4 не е верен!
Условие: ако в един гей бар има 42-ма обратни и 1 хетеросексуален; 1 барман, 23-ма мъже и 19 жени и знаем, че един от мъжете няма половинка, колко е оптималният брой двойки?

Според автора е 20, ама е 21, защото вече знаем, че единият от мъжете е без половинка, т.е. те са 22-ма и тъй като са четно число, не ги бараме. Затова се опитваме да оптимизираме жените, което може да стане по единствения възможен начин, а именно: ако барманът е жена получаваме 20 жени. Следователно нахакваме хетерото на мъжа без половинка (направо прозвуча като венерическа болест :D) и си получаваме 21-а двойки!!!! Което прави решението още по-яко, тъй като се оказва, че хетеросексуалнят е мъжът без половинка и как да е иначе в гей бар, ха-ха-ха. Неделчо, Неделчо, пълен си с майтапи :)

Иначе задачата става много проста: 22 мъже + 18 жени на две е 20, но това е грантираният минимум, а не оптималният брой!!!!

[Eva · Rating 4 out of 5]

Май нацелих най-скучното и не-вълнуващо стечение на обстоятелствата, не ставам за играч аз... ще се чете/играе отново в най-скоро време.
Попаднах на “Дон Мон” съвсем случайно, търсех си нещо интересно за последните дни от почивката, и така се оказах с първата ми книга-игра. Едва ли ще е последната, разбира се. Нямах очаквания, но съм приятно изненадана и се забавлявах супер много със ситуациите, на които попаднах, многото и интересни персонажи, а също и с непренциозния език (оценявам колко близък до тийн сленг-а всъщност е, на много малко автори им се получава да звучи толкова автентично). Единствен проблем са ми кодовите думи, но това е защото съм доста разсеяна.
Вторият път ще се постарая за по-вълнуващо развитие!

[Nikola Raykov · Rating 5 out of 5]

До голяма степен съм съгласен с това, което казва Ал Торо. Книгата е доста забавна и купонджийска. Определено и моите очаквания бяха надхвърлени. В "Дон Мон" няма тежка игрова система (имаш само кодови думи и точки отношение), но е изключително разклонена и има предпоставки за различни преигравания. Неделчо има усет за хумора и този опит определено му се е получил.

[Borislav Traykov · Rating 5 out of 5]

Подкрепям ревюто на Ал Торо!
Като човек, който „на младини“ се пънал да се зарибява като въпросния Дон Мон, а и по разкази на мои приятели, мога да споделя, че голяма част от случките изглеждат взети от живия живот.
Тази близост с реалността, както и лекия, изпълнен с младешки/уличен жаргон, бе бате, много добре допринася за атмосферата на случките.
Като цяло се бях наточил и разсмял на не една от случките – толкова са правдоподобни!
За игровите механики мога да кажа само добри думи! Кодови думи и последици, пренасящи се различните глави на книгата. Това, в комбинация със скритите епизоди (нещо като мини алтернативни завършеци/допълнителни разкази) страшно много ми допадна. Евалата!
Самата книга е разделена на глави – освен тематично, така и за разграничаване на сложността – всяка следваща е по-голяма и по-трудна от предишните. Не на последно място, така и доста се ограничава и улеснява прелистването на книгата, което повишава живота й.
Единственият проблем, който имам с книгата е липсата на редакция – няма посочен редактор. Поради тази причина някои ключови думи се казват по синонимен начин в различни части на текста, а и има правописни грешки тук-там.
Като цяло тази книга-игра изисква определена нагласа от читателя, но от там нататък е разкошна! Препоръчвам я на всеки преживял подобни изпълнения и/или фен на книгите-игри!

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Изключително приятна изненада - кадърно написана, събужда някои младежки спомени, с балансирана игрова част - логически избори, очаквани и също така изненадващи посоки и равностойни награди при избор. От мен - 5 звезди!

[Yanko Velkov · Rating 5 out of 5]

Обемът на тази патешко жълта книга ме респектира достатъчно, за да си засека необходимото време за първо изиграване – оказа се около 3 часа. Големият й обем всъщност се дължи до голяма степен на множествтото варианти за преминаване, което е сравнителна рядкост и носи допълнителни точки за крайната оценка! Познавам Неделчо Богданов от анимационният му сериал „Българ“, но не знаех какво да очаквам от неговата книга за свалячи, при това неясно защо означена като „16+“? Ами да видим...

Действието е разделено на глави, в които се губех на няколко пъти, когато вместо да продължа към Глава 4 да речем, аз автоматично отивах на епизод 4 и се озовавах сред вече преминати събития, наивно мислейки, че е недоглеждане на редактора! Щеше да е добре преминаването на следваща глава да е по-ясно отбелязано, а и между самите глави да има някакъв разделител – илюстрация или просто черен лист, който да предпази от неволно пропадане в предходната глава при прелистване.

Играта изобщо не е лесна! На покер турнира специално разучавах различните по сила комбинации и въпреки това грешах, а веднъж стигнах и до епизод с три възможни продължения, всяко от които водеше до загуба! След като се провалих напълно на партито през първата си вечер на борда, тук вече трябваше да се представя добре, нали? Е, отпаднах още на втория кръг. И колкото и да ми се искаше при първото си изиграване да се движа както се случи – още повече ми се искаше да спечеля и тъй като все пак говорим за книга-игра и няма кой да ме спре – леко се върнах назад (няколко пъти – след първият става по-лесно!) и... кх-кхъм - спечелих турнира.

Като моряк на круизен кораб по професия не мога да не похваля автора за това колко точно отразява корабният живот и взимоотношенията на кораба – даже съмнително добре, сякаш има опит от първо лице! Случващото се в някои епизоди е толкова вулгарно, че проверявах да не би случайно да не съм хванал по погрешка някой „бял роман“ вместо книга-игра, но не - все така си беше "Дон Мон". Стигам до две заключения – ако тази книга по някакъв начин стигне до една определена младежка аудитория, която чете книги – то около нея може би ще възникне фен база и ще придобие култов статус; второто е, че трябва да потърся бял роман за себе си. С цел научни експерименти! ...Наистина, така вероятно би изглеждало нещо, родено от въображението на 16 годишен тийнейджър, оставен да се развихри в мечтите си.

Веднъж излязъл победител от покер турнира – остатъкът от играта ми се стори като летен бриз – не се налагаше да тичам покрай други момичета, тъй като тази, която вече имах ми запълваше времето изцяло;) Финалът също се е получил страхотно – все така забавен, но и леко философски и дълбокомислен. А историите зад скритите епизоди накрая... ами щях да падна от смях на някои! Струва си да се издирят дори и да нямате правилната комбинация от кодове, или те да ви объркват като в моят случай. Точно това се заемам да правя сега!

[Yoana · Rating 1 out of 5]

Не исках да съдя книгата без да съм я прочела, но..
Не. Протагонистът Симеон през цялото време се държи като сексист към женския пол, отнасяйки се с жените като с предмети. Доста грубо съди хората, подиграва се на външния им вид и често лъже жените, за да ги свали. Той дори не иска връзка, само нещо несериозно. Отврат! В една от главите дори доказва, че е и расист.
Някои сигурно си мислят, че въпреки толкова много недостатъци, може и да има някакви изкупителни качества. Има- само предаността му към приятелите му, но това се появява толкова рядко и няма почти никакво влияние върху развитието на историята.
Постоянна сюжетна линия е интересът му към Симона и някои биха преценили, че това би могло да поддържа интереса на читателя, но за жалост тази....„връзка“ или каквото е там е прекалено повърхностно и дори вредно. Симеон се държи със Симона повече като с някакво постижение и се изнервя когато който и да било мъж само се доближи до нея, което е и причината всичко между тях да се провали. Симеон продължава да сваля други, ВЪПРЕКИ, че смята Симона за най-важната сред свалките му и се заглежда по други и след това.
Най-лошото е че въобще не го интересува какви недостатъци има. Не се замисля, нито се опитва да се поправи. За него ВСИЧКИ други са му виновни.
Самата игра не е достатъчно интригуваща също. Някои от епизодите нямат никакво влияние върху историята и са повече загуба на време.
Като заключение казвам, че уважавам господин Богданов когато се занимава с по-шантави истории или научна фантастика, както е с книгите-игри „Българ“ например, обаче се вижда колко „куца“, когато се пробва с нещо по-ориентирано към по-възрастна аудитория. Това само по себе си не е ло��о, но когато се ориентираш само към възрастните, тогава самите ти персонажи трябва да се държат по-зряло. Не е нужно да имаш само хазарт, алкохол и гнусни безсмислени свалки, за да може разказът ти да бъде „по-зрял“.

[Ангел Цигаровски · Rating 5 out of 5]

Интересна история, а и книгите игри никога винаги са завладяващи.

[Gabriela Zlatkova]

Смятам, че книгата е доста повърхностна, не ми хареса.

[Veselin Nikolov · Rating 3 out of 5]

Иновативна игрова схема, която щеше да свърши отлична работа за фентъзи. Жалко, че не беше фентъзи.