What do you think?
Rate this book
Четене и живот
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум.
„За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог („превеждач“, казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ.Настоящият сборник няма да утеши за загубата онези, които го обичаха, но ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или поне не толкова зле, а това е всичко, което можем да искаме от една книга.”
Андре Конт-Спонвил
„За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог („превеждач“, казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ.Настоящият сборник няма да утеши за загубата онези, които го обичаха, но ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или поне не толкова зле, а това е всичко, което можем да искаме от една книга.”
Андре Конт-Спонвил
356 pages, Paperback
First published February 1, 2018
7 people are currently reading
82 people want to read
About the author
Tzvetan Todorov
198 books362 followersIn Bulgarian Цветан Тодоров. Todorov was a Franco-Bulgarian historian, philosopher and literary theoretician. Among his most influential works is his theory on the fantastic, the uncanny and marvellous.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
April 19, 2024
„Четене и живот“ е прекрасен и изключително стойностен сборник с избрани статии, рецензии и други текстове на големия българо-френски интелектуалец Цветан Тодоров!
„Да прибегнеш до рационални аргументи, за да обясниш едно или друго поведение, не означава, че го оценяваш като пряк резултат от решения, взети с разума и волята. Мислителите на Просвещението го казват, а неговите писатели и художници го показват. Литературата описва хора, останали роби на своите страсти и сетива, разказва за изискванията на телата и силата на сексуалността. Художниците не се ограничават само до изобразяването на добродетелите и заклеймяването на пороците, а показват един нов интерес към всички форми на маргиналност, като рисуват луди, престъпници и просяци. Те изследват крайните ситуации: насилие, мъчения, масово унищожение. Гоя знае, че в съня си разумът ражда чудовища. В своите „Ужасите на войната“ той осветява друг аспект, който можеше да остане в сянка: показва как желанието за разпространяване на Просвещението, с което парадира Наполеоновата армия, окупирала Испания, може да се обърне против себе си и че може да се убива и изтезава в името на правата на човека точно толкова лесно, колкото и в името на Бог.
Сенките на Просвещението произтичат от определена форма на прекомерност: едно от неговите изисквания се оказва отделено и хипертрофирано, а другите, които преди това го съдържат, са отстранени или пренебрегнати. А да отричаш противоречивите изисквания и трагичните изменения на човешкото съществуване, показва заслепение и задълбочава мрака, който ни заобикаля. Светлината от един-единствен източник неизбежно хвърля много сенки. Но Просвещението дава живот на един непобедим плурализъм и може би това е най-ценното му наследство.“
из „Познание. Сенките на Просвещението“
„Да прибегнеш до рационални аргументи, за да обясниш едно или друго поведение, не означава, че го оценяваш като пряк резултат от решения, взети с разума и волята. Мислителите на Просвещението го казват, а неговите писатели и художници го показват. Литературата описва хора, останали роби на своите страсти и сетива, разказва за изискванията на телата и силата на сексуалността. Художниците не се ограничават само до изобразяването на добродетелите и заклеймяването на пороците, а показват един нов интерес към всички форми на маргиналност, като рисуват луди, престъпници и просяци. Те изследват крайните ситуации: насилие, мъчения, масово унищожение. Гоя знае, че в съня си разумът ражда чудовища. В своите „Ужасите на войната“ той осветява друг аспект, който можеше да остане в сянка: показва как желанието за разпространяване на Просвещението, с което парадира Наполеоновата армия, окупирала Испания, може да се обърне против себе си и че може да се убива и изтезава в името на правата на човека точно толкова лесно, колкото и в името на Бог.
Сенките на Просвещението произтичат от определена форма на прекомерност: едно от неговите изисквания се оказва отделено и хипертрофирано, а другите, които преди това го съдържат, са отстранени или пренебрегнати. А да отричаш противоречивите изисквания и трагичните изменения на човешкото съществуване, показва заслепение и задълбочава мрака, който ни заобикаля. Светлината от един-единствен източник неизбежно хвърля много сенки. Но Просвещението дава живот на един непобедим плурализъм и може би това е най-ценното му наследство.“
из „Познание. Сенките на Просвещението“
November 19, 2024
«La literatura necesita intermediarios, lo que hace más difícil utilizar los conocimientos a los que da acceso. Pero los entendemos intuitivamente, los sentimos. Es por lo demás la gran razón que nos empuja a la lectura. Sin esta perspectiva de conocer mejor el mundo, ¿por qué dedicaríamos nuestras energías a leer aventuras de personas a las que no conocemos, o peor, que no existen?»
Al libro hay que dedicarle tiempo, por los temas que aborda y porque está escrito de una manera que permite entender y disfrutar la lectura, es leer ensayos sin sentir que estás leyendo ensayos.
Consta de tres partes: vivir juntos; leer, escuchar y ver; saber. A lo largo del libro aborda casi cualquier tema interesante o necesario: la cultura, el relacionamiento con el otro, la memoria, el arte y la literatura como lectura del mundo y del comportamiento humano, la religión, la política, el conflicto, el papel del conocimiento y de la academia, entre otros.
Ha sido una lectura, a la vez que entretenida, edificante.
«La acción moral no solo se dirige a personas concretas, sino que además debe tener como sujeto a una persona en concreto: yo. Importa saber si me exijo a mí mismo esa acción o se la exijo a otro. En el primer caso soy moral, pero en el segundo soy moralizador. Hacer discursos moralizadores para pedir a los demás que hagan el bien no tiene nada de acción moral, incluso es lo contrario. El hecho de dirigir la exigencia moral a otro en lugar de a uno mismo anula inmediatamente su valor moral. Las condiciones en que se enuncia son más importantes que el contenido del enunciado. Los predicadores rara vez son seres morales. Solo puedo poner de ejemplo a los demás, nunca a mí».
Al libro hay que dedicarle tiempo, por los temas que aborda y porque está escrito de una manera que permite entender y disfrutar la lectura, es leer ensayos sin sentir que estás leyendo ensayos.
Consta de tres partes: vivir juntos; leer, escuchar y ver; saber. A lo largo del libro aborda casi cualquier tema interesante o necesario: la cultura, el relacionamiento con el otro, la memoria, el arte y la literatura como lectura del mundo y del comportamiento humano, la religión, la política, el conflicto, el papel del conocimiento y de la academia, entre otros.
Ha sido una lectura, a la vez que entretenida, edificante.
«La acción moral no solo se dirige a personas concretas, sino que además debe tener como sujeto a una persona en concreto: yo. Importa saber si me exijo a mí mismo esa acción o se la exijo a otro. En el primer caso soy moral, pero en el segundo soy moralizador. Hacer discursos moralizadores para pedir a los demás que hagan el bien no tiene nada de acción moral, incluso es lo contrario. El hecho de dirigir la exigencia moral a otro en lugar de a uno mismo anula inmediatamente su valor moral. Las condiciones en que se enuncia son más importantes que el contenido del enunciado. Los predicadores rara vez son seres morales. Solo puedo poner de ejemplo a los demás, nunca a mí».
October 12, 2022
Raccolta postuma di articoli e recensioni culturali, materiali per lo più superflui o datati.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews