Goodreads helps you keep track of books you want to read.

Start by marking “Сърца от стомана” as Want to Read:

Other editions

Enlarge cover

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Open Preview

Сърца от стомана

Бранимир Събев (Goodreads Author),

Петър Станимиров (Illustrator)

Мартин Христов (Goodreads Author) (Editor)

4.40 · Rating details · 35 ratings · 19 reviews

2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото й е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни. Благодарение на новите ваксини са елиминирани почти всички болести, а най-тежките са сведено до хроничен режим. Страничен ефект: няма агресия.
Внезапно се случва немислимото. В центъра на София едновременно падат няколко астероида. От тях се 2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото й е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни. Благодарение на новите ваксини са елиминирани почти всички болести, а най-тежките са сведено до хроничен режим. Страничен ефект: няма агресия.
Внезапно се случва немислимото. В центъра на София едновременно падат няколко астероида. От тях се измъкват чудовищни създания, които бързо се размножават и избиват всичко по пътя си. Останалият свят дава ултиматум на България да се справи сама с проблема, в противен случай ще заличи целия мегаполис от лицето на земята. Никой българин обаче не може да вдигне ръка срещу врага, дори животът му да е застрашен - толкова силно е чувството за пацифизъм.
Или почти никой.
Благодарение на неотдавнашен модерен експеримент няколко десетки младежи са годни да хванат оръжие в ръка и да разстрелят изчадията, без да трепнат. Ще се окажат ли обаче те достатъчни, за да се справят със заплахата?
Отговорът се крие между кориците на този роман със задъхано, динамично действие, за истините и за изборите, които правим. Роман за приятелството. За сърцата от стомана. ...more

Get A Copy

Paperback, 232 pages

Published November 13th 2019 by Ерго

More Details... Edit Details

Friend Reviews

To see what your friends thought of this book, please sign up.

Reader Q&A

To ask other readers questions about Сърца от стомана, please sign up.

Be the first to ask a question about Сърца от стомана

Lists with This Book

This book is not yet featured on Listopia. Add this book to your favorite list »

Community Reviews

Showing 1-30

Average rating 4.40 ·

Rating details

· 35 ratings · 19 reviews

More filters

Sort order

Start your review of Сърца от стомана

Nov 22, 2019 Димитър Цолов rated it it was amazing

Само аз си знам какъв съм го ял от господин Събев, заради въпроса: Бранко, кога ще напишеш роман? Обаче макар и да реагираше винаги с чиста и неподправена любов на тази питанка (Да ти сера в устенцата, Димитре), авторът наистина си взе забележка и наостри перо за една по-дълга литературна форма.

Знаех какво ще намеря сред страниците на "Сърца от стомана", все пак притежавам (и съм чел, разбира се) предните пет книги на Бранко Събев, сборниците Хоро от Гарвани, Човекът, който обичаше Стивън Кинг, Само аз си знам какъв съм го ял от господин Събев, заради въпроса: Бранко, кога ще напишеш роман? Обаче макар и да реагираше винаги с чиста и неподправена любов на тази питанка (Да ти сера в устенцата, Димитре), авторът наистина си взе забележка и наостри перо за една по-дълга литературна форма.

Знаех какво ще намеря сред страниците на "Сърца от стомана", все пак притежавам (и съм чел, разбира се) предните пет книги на Бранко Събев, сборниците Хоро от Гарвани, Човекът, който обичаше Стивън Кинг, Пустинния скорпион, Априлска жътва и Нощно острие. Не очаквах някаква възвишена и напудрена проза, с мъдри сентенции и морализаторстване, и получих точно това - екшън в най-добрите (и порочни) традиции на пълп фантастиката от миналия век. Динамично действие, свежи диалози, насилие и секс... с три думи релакс на макс. Сюжетът е колкото клиширан, толкова и кефещо-нашенски. Ето шепа спойлери, но те се разбират още в първите десет-петнадесет страници, та четете смело и на моя отговорност:

Начело на България е застанала Майка Пророчица, която с паранормални способности е успяла да подчини сичкото крадливо политик, натикала го е у пандиза и татковината ни за двайсетина години (2041) е дръпнала до същински ти си земен рай. Е, в новия рай има и рестрикции - месото, алкохолът, цигарите и останалите наркотици (щот месото, алкохолът и цигарите категорично водят до пристрастяване) са изключени от диетата на българина, на яденето на мляко и млечни произведения също не се гледа с добро око, препоръчително е влюбените да се консумират сексуално след годежа, татуировките са забранени... такива ми ти работи... Виж ваксинациите (тук е моментът да изкрещя: ТВЪРДА ПАЦА ЗА АНТИВАКСЪРИТЕ!!!) са задължителни, а с тях в хората се вкарва и специално селектиран вирус, който ги прави пацифисти (изразът обаче не е производен на прежде споменатата паца). Затова, когато от небето над София падат няколко кухи метеорита, пълни със злобни извънземни хапльовци, задникът на Нацията трябва да спасяват шейсетина хубостника, у които миролюбието е медикаментозно потиснато в хода на специален експеримент. Сборният пункт на тия луди глави се оказа ШЗО-то в Плевен, после качамакът стана пълен!

Поп културните препратки и заемки от книги/филми са явни - "Звездни рейнджъри", "Разрушител", "Пришълецът" и пр., и пр., но това по никакъв начин не намали удоволствието от четенето, напротив върна милите, и не толкова, спомени на човека, в продължение на 45 дни набивал крак, тичал и пълзял из учебните полигони на Плевенския новобрански център в, кхъ-кхъ, баш кашишки батальон... ...more

flag 16 likes · Like · see review

Dec 03, 2019 Сесил Костадинова rated it really liked it

Shelves: български

Мислех, че ще търкалям книгата цяла седмица, а я изчетох буквално за часове. И се радвам, че беше точно такава, за каквато я презентираха: военен екшън. Който очаква нещо различно, може да се разочарова. Аз обаче се забавлявах максимално и с трите основни стълба на романа: извънземните, политкоректната България и Казармата (с главна буква, защото така видях мястото й в книгата). Между другото, казармените спомени ме насетиха за първата ми година в ТУ, когато мъжката третина от групата (все Мислех, че ще търкалям книгата цяла седмица, а я изчетох буквално за часове. И се радвам, че беше точно такава, за каквато я презентираха: военен екшън. Който очаква нещо различно, може да се разочарова. Аз обаче се забавлявах максимално и с трите основни стълба на романа: извънземните, политкоректната България и Казармата (с главна буква, защото така видях мястото й в книгата). Между другото, казармените спомени ме насетиха за първата ми година в ТУ, когато мъжката третина от групата (все прясно уволнени), нямаше други теми за разговор и в края на семестъра вече си имах любими истории. С други думи, частта с Казармата със сигурност ще стои по-силно за онези, които са я преживели.
Що се отнася до инфантилното бъдеще на България, в главата ми още от първите страници изникна филма "Demolition Man" със Силвестър Сталоун - и там обществото беше веганирало и имаше нужда от здрав мъжкар, за да се справи със злото. Е, "злото" на Бранимир е доста по-многобройно и битката с него не така предвидима. Да, има кръв и карантии, но те са си на място (и като изключим края, предимно извънземни).

Разбира се, като при всеки първи роман, има "пропуснати ползи", но те не развалят общото усещане за добър, стегнат екшън с хепи енд.
...more

flag 12 likes · Like · see review

Nov 30, 2019 Елена Павлова rated it really liked it

Извращение ще е да кажа, че книгата ми "хареса" или е "приятна" - пивка е като студена домашна ракийка и си се унищожава на едно сядане, а военната й част (което все пак си е същината й) сгрява и разбива. В този смисъл приятно ме изненада - първоначалното резюме ми уби и малкото мозъчни клетки и ме накара да чакам някаква... абе, гадна утопия, което не вярвам на Бранко да му се отдава като жанр. Слава Богу, тази част е наместена съвсем адекватно. Сама по себе си и финалната част изненадва много Извращение ще е да кажа, че книгата ми "хареса" или е "приятна" - пивка е като студена домашна ракийка и си се унищожава на едно сядане, а военната й част (което все пак си е същината й) сгрява и разбива. В този смисъл приятно ме изненада - първоначалното резюме ми уби и малкото мозъчни клетки и ме накара да чакам някаква... абе, гадна утопия, което не вярвам на Бранко да му се отдава като жанр. Слава Богу, тази част е наместена съвсем адекватно. Сама по себе си и финалната част изненадва много приятно и е някак си логична по особено извратен начин.
С други думи, ако човек не търси логика в светостроенето, това е книга за пет звездички - скоростен екшън, много бой и стрелба, много прилични извънземни, реалистично казармено изживяване с онези дребни подробности, които директно те потапят в него.
И... ще горя в Ада аз, понеже търся и логика в светостроенето, а тази тук е логика за две звездички. И изобщо не разгръща потенциала на якия военен екшън нито към класна фантастика, нито към социална сатира - а заложен потенциал има. Голям.
Забавното е, че не съм толкова разочарована от емоционалния живот на героите и емоционалните пикове в книгата (а се бях подготвила за тотал щета) - сухо и обрано, както подобава на корав мъжкар, Бранко ни вкарва зад очите на Мечо и, поне донякъде, в главата му.
Като цяло, останах доволна читателка (и да не забравяме, че това все пак е мъжкарска книга, непредназначена за душевно нежни бодливи крави); признавам, че очаквах повече, но и се опасявах от по-малко.
Един брой доволна крава очаква следваща книга и ОСМА по някое време.
...more

flag 12 likes · Like · see review

Nov 30, 2019 Цветозар Бонев rated it did not like it

Shelves: books-i-own

Този роман имаше възможност за величие, ако не се взимаше насериозно, и може би не се взима толкова насериозно, но в никакъв случай достатъчно, за да го постигне.

Няма да стоя тук и да претендирам, че всички книги трябва да са "умни", трябва да имат някакъв "замисъл". Последната книга, която прочетох тази година, беше тъп екшън и доста ми хареса, "Сърца от стомана" очаквах да бъде същия вид тъп екшън, но се оказа толкова повече (от страна на простотия). Трудно ми е да опиша с думи колко ...more

flag 10 likes · Like · see review

Nov 12, 2019 Бранимир Събев rated it it was amazing · (Review from the author)

Shelves: my-works

– Казармата... армията... войната... Всичко това е изградено от грохот. Той е същината, основата на всичко. Грохотът на танковите вериги, дъвчещи земята. Грохотът на маршируващите войници, набиващи крак в бетона на плаца. Грохотът на снарядите, взривяващи къщи, грохотът на ракетите, събарящи сгради. Грохотът на тракащите картечници и автомати, грохотът на избухващите гранати. Грохотът на самолетните двигатели, грохотът на хеликоптерните перки. Грохот – прашен, смърдящ на барутен дим, каращ ...more

flag 10 likes · Like · see review

Nov 28, 2019 Stoyan Vitekov rated it it was amazing

От доста време чакам роман от Бранимир Събев. Е, дочаках :)
От превюто бях подготвен за добрия стар фантастичен екшън и получих точно това.
"Свирепия" Марчинко среща "Звездните рейнджъри" на Хайнлайн с български сетинг.
С две думи - пълен кеф.
За какво иде реч. България през 2041 г. е станала световен лидер(тежка утопия още в началото). Новоизмислена ваксина е излекувала всички болести. Няма насилие, алкохола и другите пороци са забранени. Страничния ефект е, че всички са станали пацифисти. Точно в От доста време чакам роман от Бранимир Събев. Е, дочаках :)
От превюто бях подготвен за добрия стар фантастичен екшън и получих точно това.
"Свирепия" Марчинко среща "Звездните рейнджъри" на Хайнлайн с български сетинг.
С две думи - пълен кеф.
За какво иде реч. България през 2041 г. е станала световен лидер(тежка утопия още в началото). Новоизмислена ваксина е излекувала всички болести. Няма насилие, алкохола и другите пороци са забранени. Страничния ефект е, че всички са станали пацифисти. Точно в този момент обаче кацат лошите извънземни и почват да мачкат наред. На България е поставен ултиматум да се справят със заплахата или ще бъде срутена с ядрени бомби от останалите страни. Оказва се, че има шепа войници, които са били подложени на експеримент и не са подвластни на пацифизма. Демек, могат да ритат задници без да изпитват угризения :)
Много стегнат и биткаджийски роман, без излишно разтягане. Бранко ни е разказал добре казармения живот(и лични случки). Успях с умиление да се сетя за годината, която прекарах във Военно-въздушните сили и колко хубави( и не чак толкова хубави) спомени имам. Диалога също си течеше точно казармен. В битките имаше и доза добър хорър. Обрата накрая и най-вече изводите защо сме в това положение даже не бяха фантастика.
Ще завърша с един цитат от книгата, който важи за почти всички аспекти в въздесъщата администрация на България - "Българската армия е непобедима, защото е непредвидима. А защо е непредвидима? Защото всеки идиот прави каквото си иска!" ...more

flag 8 likes · Like · see review

Dec 30, 2019 Делиян Маринов rated it it was amazing

Книгата ми влезе много разтърсващо. Последните месеци бях потънал във философска и научна литература и имах нуждата от нещо повествователно и разпускащо. Насочих се към новия роман на Бранко, който очаквах с нетърпение от доста време, защото познавам ударния стил на автора и харесвам начините, по които успява да вплете сериозни идеи в динамичен и завладяващ сюжет. И ако досега сглобявах различните му разсъждения, трупани на солидни основи житейски опит, то сега вече имах възможността да се Книгата ми влезе много разтърсващо. Последните месеци бях потънал във философска и научна литература и имах нуждата от нещо повествователно и разпускащо. Насочих се към новия роман на Бранко, който очаквах с нетърпение от доста време, защото познавам ударния стил на автора и харесвам начините, по които успява да вплете сериозни идеи в динамичен и завладяващ сюжет. И ако досега сглобявах различните му разсъждения, трупани на солидни основи житейски опит, то сега вече имах възможността да се потопя в нещо по-голямо. Роман. Екшън. Фантастика.
И естествено много интригуващо познание. Любимите ми типове литература са тези, които отвеждат в по-различен, евентуален свят, който стъпва върху фундаменти от нашия, но и съдържа придатъци, които са следствие от нашите действия.
Изключително интересно ми беше да се запозная с толкова дълбоки персонажи. Бранко пише с една много пленяваща страст. Като разказвач на истории, той може да задържи читателя с онзи пламък, който е горял в гърдите на самите действащи, много от които са истински образи.
Неоригинален подход към стандартен сюжет. Бранко е уловил основното течение във все по изчерпващият се на новости, откъм истории, литературен свят. Но е успял тънко да придаде нещо свежо и алтернативно. А именно онзи дух, който се развива само по тези земи и на заобикалящите ни персонажи. Точно това най-много липсва, на фона на всякаква полирана пост-модерна псевдо литература, от която лъщи пазара...
Искреност, откровеност, суровост. Поучаващи. Каляващи. Оставящи сладки и пиперливи спомени, които... накрая носят радост във все по-продължаващият да тъмнее свят.
Превръщащи сърцата в стомана...
От историяа може да бъде извлечено много. А благодарение на видната обилна редакторска работа, текстът се чете гладко и лесно смилаемо.
Впечатлен съм и поздравявам издателството за ентусиазмът да подкрепи такова издание, което наистина ще остане! ...more

flag 9 likes · Like · see review

Dec 24, 2019 Петър Петков rated it it was amazing

Всеки мъж, който е служил в казарма, несъмнено има своите незабравими спомени от нея.
Независимо от това, дали са весели, тъжни, или предизвикват омраза, отвращение или сладка носталгия, те имат своят особен вкус. Същият онзи вкус, който изтръгваше хлапаците от уюта на бащиния дом, за да им покаже колко суров и нечестен може да бъде живота на един войник в мирно време.
"Сърца от стомана" е роман, който макар и разказващ за бъдещето, ме върна с двадесет години назад, когато фамилното име и Всеки мъж, който е служил в казарма, несъмнено има своите незабравими спомени от нея.
Независимо от това, дали са весели, тъжни, или предизвикват омраза, отвращение или сладка носталгия, те имат своят особен вкус. Същият онзи вкус, който изтръгваше хлапаците от уюта на бащиния дом, за да им покаже колко суров и нечестен може да бъде живота на един войник в мирно време.
"Сърца от стомана" е роман, който макар и разказващ за бъдещето, ме върна с двадесет години назад, когато фамилното име и пагоните ми, бяха моя самоличност.
Богат на истории, спомени и автентични реплики, този роман ме караше да спирам четенето не веднъж, само за да си спомня куп мои такива. Да, сантиментален съм, дори и към дните си в армията.
Та... в един момент си дадох сметка, че може би тази книга, всъщност не е за извънземни и кървави битки с тях. О, да! А и такива сме чели и гледали на екрани немалко.
В "Сърца от стомана" има един друг много силен акцент, който лично мен ме впечатли. Той пада върху мъжката чест и отдаденост, а те са представени сурови, истински и неопорочени от днешните интерпретации за мъжество.
Извинявам се на онези от вас, които четат и не ме разбират. Не смятам да се аргументирам, нито да обяснявам какво имам предвид. Тези неща се преживяват за да се разберат (нямам предвид извънземната инвазия). В "Сърца от стомана" е наблегнато на рицарството, на човечността и на смисъла от това да се бориш за тях. Замен той е едно напомняне, че каквото и да правим днес, с каквито и хора да се обградим и в каквото и да си мислим, че сме се превърнали, ние сме дали клетва да защитим всичко свято за нас с цената на живота си. Разбирайте ме както щете.
А сега: МИРНО!
За труда положен за написването на този роман, за времето и средствата, вложени в неговото издаване и отпечатване, за вложените сърце, душа и искрена обич към живота на войника, награждавам "Сърца от стомана с пет звезди!
Свободно! ...more

flag 8 likes · Like · see review

Dec 09, 2019 Mladen Minev rated it it was amazing

Само Господ знае колко бира и цигари се унищожиха, докато четох романа. Ама то така се случва. Има хора, които те заразяват с писането си и един от тях е Бранко. Слагам с голям кеф книгата, до другите, които са пропити от цигарен дим и алкохол, на рафта. Гордо ще се мъдри до другите гранд-мастъри ( за мен де) хора. Няма да ги цитирам тук- те си знаят кои са.
А, за книгата- екшън, лично разголване, мъжка дружба, и то каква дееба. Това се казва "да те хване за гърлото" книга. Няма да казвам нищо, ...more

flag 9 likes · Like · see review

Dec 18, 2019 Снежана Ташева rated it liked it

Току-що я прочетох. Повечето неща ми допаднаха, по-малката част - не чак толкова. По-обективно ревю може би ще успея да напиша друг път.
Сега искам да спомена само няколко неща. Първо, докато героите се трепеха с извънземните, беше супер. Към тази част почти нямам забележки. Стилът беше готин и подхождаше на книгата. Чете се лесно и човек няма търпение да види какво има нататък. Любимата ми част беше:
(view spoiler) Току-що я прочетох. Повечето неща ми допаднаха, по-малката част - не чак толкова. По-обективно ревю може би ще успея да напиша друг път.
Сега искам да спомена само няколко неща. Първо, докато героите се трепеха с извънземните, беше супер. Към тази част почти нямам забележки. Стилът беше готин и подхождаше на книгата. Чете се лесно и човек няма търпение да види какво има нататък. Любимата ми част беше:
(view spoiler)
Частта след трепането на извънземните обаче не ми допадна чак толкова. Неслучайно тя е свързана с недоизпипаното в романа, а именно - света. Не искам да повтарям казаното от Елена Павлова, а няма и смисъл. Съгласна съм с нея, че в света има огромни дупки, а повествованието след трепането на извънземните е свързано с тях.
Може би най-нелюбимата ми част беше:
(view spoiler)
Един от най-големите ми проблеми относно света, освен споменатите от Елена, беше веганизирането на населението. То е физически невъзможно, предвид че в дългосрочна перспектива води до сериозни здравословни проблеми при възрастните и проблеми с физическото и умственото развитие на подрастващите. Иначе в това да им спрат цигарите, алкохола и наркотиците не виждам особен проблем.
Вероятно не мога да оценя съвсем по достойнство казармените лафове, спомени и случки, за което много съжалявам. Но пък ги изчетох с кеф и схванах каквото можах. Предполагам, че за някой, който е бил в казармата, звучат много по-силно.
И, да, както спомена Цонков, Бранко е главният герой. Даже името му е почти същото. Което за мен е напълно окей. С лафчетата аз лично нямам проблем, освен че не съм сигурна дали през 2041-ва някой от 25-годишните изобщо ще знае какво е това СтарКрафт.
Последното, което ще кажа, предполагам е изцяло в моя телевизор - но лично аз бих се изкефила да видя в книгата повече извънземни и по-малко политици. Предполагам, че подсъзнателно я сравнявам със "Звездните рейнджъри" (книгата, а не филма, който е повърня), а те са много висока летва. Все пак, това че "Сърца от стомана" може да се сравнява с "Рейнджърите", е много високо постижение. ...more

flag 7 likes · Like · see review

Dec 29, 2019 Донко Найденов rated it it was amazing

Светът на ужаса:

Представям ви още една книга - екшън-фантастика с множество хорър-елементи - която ме изпълни с невероятно удоволствие, докато я четох. Книгата е "Сърца от стомана" и е на българският писател Бранимир Събев.

България през 2041 година. Държавата е управлявана от Маката-пророчица Елена Харизанова. Забранени са месото, алкохола и секса преди сватбата. Хората са добронамерени и толерантни. И тогава, най-неочаквано, извънземните нападат София.
Световните сили затварят границите на ...more

flag 7 likes · Like · see review

Nov 29, 2019 Alexander Draganov rated it it was amazing

Дори само финалната конфронтация щеше да е достатъчна за пет звезди. В действителност обаче цялата книга е за толкова.

Ревюто на линка:
https://citadelata.com/%d1%81%d1%8a%d...

flag 7 likes · Like · see review

Dec 22, 2019 PostMortem rated it it was amazing

Една книга за честта. За битката, справедливостта и дълга.
За сърцето от стомана, което не търпи - "силно люби, и мрази".
Роман за любовта към хората, приятелството и святата любов към Родината.
~~~

"Сърца от стомана" е военна екшън-фантастика - факт. Има доволно и екшън, и фантастика, и войнственост. Но има и много повече. В тези малко над 200 страници са събрани хумор, философия, носталгия и какво ли не друго.

Обикновено писанията на Бранко спират дъха, но в случая се чете на един дъх. Смъртта не ...more

flag 6 likes · Like · see review

Jan 13, 2020 Даниел Иванов rated it it was amazing

Поредната книжка на Бранимир Събев и първи роман, която ще наредя редом до другите на рафта. Докато прелиствах страниците четейки много се чудех какво да напиша на ревюто. Имаше моменти, които ме накланяха към негативни мисли и такива, от които избухвах в екстаз. Историята тръгна лекичко и малко мудно. Първата битка ми се стори доста късичка, исках повече. В следващите битки нещата се нормализираха и се получи доволно количество екшън и карантии както обичам. Финалът беше много на място и Поредната книжка на Бранимир Събев и първи роман, която ще наредя редом до другите на рафта. Докато прелиствах страниците четейки много се чудех какво да напиша на ревюто. Имаше моменти, които ме накланяха към негативни мисли и такива, от които избухвах в екстаз. Историята тръгна лекичко и малко мудно. Първата битка ми се стори доста късичка, исках повече. В следващите битки нещата се нормализираха и се получи доволно количество екшън и карантии както обичам. Финалът беше много на място и страшно кървав, точно по мой вкус. Ще отбележа на бързо какво харесах и какво не.

+ Много екшън
+ Няколко интересни обрата
+ Интересен подход на език на разказване и без никаква цензура
+ Готини извънземни
+ Супер як финал
+ Перфектна дължина на книгата, няма излишни разтакавания.

- Адски много герои, 80% от които ми бяха безинтерени
- Майката пророчица не е развита добре
- България през 2041 година е най-развитата страна, но за сметка на това няма описано техническо никакво развитие. Добрите се мелят с лошите в добре известни софийски метростанции. За тези 20г как пък поне една нова станция не е построена?
- В повечето случаи имах чувството, че историята се развива в началото на 21 век, а не в средата му.

Въпреки, че открих няколко кусура в книжката, това не означава, че те ще подразнят другите читатели. С чиста съвест мога да кажа, че книжката е един смел проект написана от достоен човек и си заслужава всяка отделена минута. Бранко, адмирации! Продължавай все така да ни радваш с произведенията ти. ...more

flag 6 likes · Like · see review

Dec 29, 2019 Kally rated it liked it

За да изразя мнението си за този роман, първо трябва да направя уточнение как точно поставям звездичките тук.
5 - получават книги, които са ме "отвяли". Такива, които са оставили силен отпечатък в ума, душата и сърцето ми. Толкова неповторими, че не могат да бъдат сравнение с нищо друго. Оригинални, спиращи дъха по различни начини в различни жанрове. Книги, с които съм живяла, страдала, била съм щастлива и не съм искала да свършат.
4 - много добрите книги, които не са успели, обаче да постигнат За да изразя мнението си за този роман, първо трябва да направя уточнение как точно поставям звездичките тук.
5 - получават книги, които са ме "отвяли". Такива, които са оставили силен отпечатък в ума, душата и сърцето ми. Толкова неповторими, че не могат да бъдат сравнение с нищо друго. Оригинални, спиращи дъха по различни начини в различни жанрове. Книги, с които съм живяла, страдала, била съм щастлива и не съм искала да свършат.
4 - много добрите книги, които не са успели, обаче да постигнат ефекта на горната категория, но въпреки всичко се помнят по някакъв начин.
3 - книги, които са ми харесали като цяло, но имам забележки към тях.
2- книги, които изобщо не са ми харесали, но съм ги прочела.
1- книги, които са били толкова скучни, с лош стил, тегави, безсмислени и толкова отчайващо зле, че дори не ми е стигнала сила да прочета докрая.
След това въведение, "Сърца от стомана" определено е роман, който ми хареса и който прочетох бързо с удоволствие. Обаче, ме хвана яд - потенциалът на книгата е много, много по-голям, отколкото беше разказано. За основен минус определям неразвитите герои - представени са повърхностно, не можах да се "запозная" с тях, да "заживея" с тях. Бяха кухо регистрирани накратко, което дистанцира читателя от тяхната съдба. Не ми стана мъчно за нито един, че умря - просто го приех като поредния факт, с който ме запознаваха; липсваше ми емоцията, която можеше да бъде постигната с повече психология и плътност при развитието на героите. Дори Мечката, от чието име се води повествованието, някакси не го опознах, а потенциалът е в пъти по-як от един Джак Ричър, например.
Втората голяма слабост на романа, според мен, е недоизграденият футуристичен свят. Аз, като читател, имам нужда да чета истории, ситуирани в България. Не исторически романи - толкова много има от тях, а оригинални, съвременни или фантастични. Толкова много още можеше да се разгърне авторът по това направление, че като се добави и гореизложеното за героите, романът можеше да стигне без проблем и 500 страници, без да изгуби нито от темпото си, нито от екшъна си.
И на трето място - многото псуване. Ясно е, че с такива герои речникът не може да е цветя и рози, но е твърде прекалено.
Иначе - бясно действие, великолепни батални описания, екшън в почти всеки ред, оригинална идея и най-вече забавление за читател, който иска да се откъсне от реалността за малко и да се потопи другаде.
С две думи - успешна книга на талантлив автор!
Респект, Бранко! ...more

flag 4 likes · Like · see review

Dec 15, 2019 Дамян Рейнов rated it really liked it

Много се забавлявах и се разтоварих сред страниците на тази книга, особено след тежките като сюжет и смисъл книги, които изчетох напоследък. Стилът на романа напомня Български психар на Андрей Велков и мутренските романи на Георги Стоев. Изказът е груб, простоват, хашлашки, пълен с тестостерон и цинизми, без излишни сложноплетсва и дълбокомислени празнодумия. И всичко отива на романа, защото е разказан през погледа на един войник, а неговият речник няма как да е различен от този. Сюжетът от Много се забавлявах и се разтоварих сред страниците на тази книга, особено след тежките като сюжет и смисъл книги, които изчетох напоследък. Стилът на романа напомня Български психар на Андрей Велков и мутренските романи на Георги Стоев. Изказът е груб, простоват, хашлашки, пълен с тестостерон и цинизми, без излишни сложноплетсва и дълбокомислени празнодумия. И всичко отива на романа, защото е разказан през погледа на един войник, а неговият речник няма как да е различен от този. Сюжетът от друга срана се лута бясно между футуристична утопична сатира и военнен научнофантастичен екшън в стила на "Звездни рейнджъри". Казармените спомени би трябвало да подпомагат читателя да си представи по-добре героите, но този казармен сантимент е напълно нелогичен на фона на зададената от автора година 2041, в която се развива действието. Друг недостатък са многото герои, които вероятно са ясни в съзнанието на автора, но не достигат до сърцето на читателя и бруталната им кончина не предизвиква никакъв сантимент. Смъртта е само статистика - липсва емоционален заряд, затова и си взимам една звездичка. ...more

flag 4 likes · Like · see review

Dec 23, 2019 Martin Doych rated it liked it

Най-накрая роман от мосю Събев! При това - военна фантастика, представляваща амалгама от "Пришълецът" или зергите от Старкрафт и "Звездните рейнджъри".
Свят - Най-фантастичното в него, без съмнение, е фактът че през 2041-а България е една от световните сили, благодарение на Пророчицата, която е нещо като баба Ванга на стероиди с прибавени сили да внушава и контролира хора от разстояние. Няма описано почти нищо друго, а би трябвало да има повечко инфо. Почти всичко е събрано в двустраничен Най-накрая роман от мосю Събев! При това - военна фантастика, представляваща амалгама от "Пришълецът" или зергите от Старкрафт и "Звездните рейнджъри".
Свят - Най-фантастичното в него, без съмнение, е фактът че през 2041-а България е една от световните сили, благодарение на Пророчицата, която е нещо като баба Ванга на стероиди с прибавени сили да внушава и контролира хора от разстояние. Няма описано почти нищо друго, а би трябвало да има повечко инфо. Почти всичко е събрано в двустраничен откровен инфодъмп в началото на книгата. Алогизъм е поведението на държавите-партньори, които за разлика от родината, имат армии, които не искат да изпратят да помогнат, и биха могле да използват като лост за едни по-добри споразумения с икономичексият колос, който представляваме. За сметка на това, поставят ултиматум, че ще думнят една вдрена бомба, която ще направи цялата ни територия необитаема. Странно, защото взимайки предвид последната конфронтация, биха могли да пратят петдесетина (или по-малко) войника, които биха превзели държавата без проблем.
Сюжет - силно неоригинален, половината е като на "Starship Troopers: Traitor of Mars", примерно. Има яки моменти, не може да се отрече - хареса ми "общественото" устройство на пришълците, и по-точно нововъведението - Кралят. Малко по-развита част за извънземните, които са представени като неособено интелигентни животни, би била добре. Ултра-бързо темпо, което води до бързо прочитане и е перфектно за чиста военна фантастика.
Герои - много, повечето споменати по два пъти: когато са представени в началото, и когато умират. Второстепенните са само щрихирани, като личността им се обуславя от прякора, а развитие няма и в главния персонаж Борис Савов, който несъмнено е архетип на автора (верно ли носиш 47-и, или си преувеличил), но това е направено по неявен и ненатрапчив начин, и е съвсем окей. Майката Пророчица е герой с много изпуснат потенциал. Тя е представена като свръх-човек, но в се държи като Корнелия Нинова. Бълва огън и жупел по военните пред армееца Рангелов, докато същите те са единствената надежда на държавата да оцелее и съществуват като експеримент, проведен с нейно разрешение. Освен това - столицата ти е превзета от извънземни, които са минали първата си успешна мисия, и докато си почиват, ги пращаш да пълнят чували в наводнения Лом? Приоритети, баце...
Стил - разказът се води в първо лице, което ми се вижда перфектен избор в този случай. Написано е просто, увлекателно и леко, което не е проблем, само по себе си. Има толкова много сравнения и други референции към неща в нашата съвременна култура, и нито едно за каквото и да е между 2019-а и 2041-а - все едно абсолютно нищо не се случило за тия 22 години. Същото важи и за оръжия и технологии - в тях има (почти) нулево развите. Още има Вайбър и Телеграм (примерно), да не говорим за използваната военна техника, която е била произведена в СССР.
Личат си собствените (и може би чужди) спомени на авторa от времето на военната му служба, които със сигурност допринасят за автентичността на разказаното от него. Личи си и любовта му към този опит, както и към времето, прекарано в казармата - също подходящо. Начинът на изразяване на Борис Савов е някаква форма на съвременен, но нищо, което би могло да се отнесе към бъдещето.
Корицата ми харесва повече след като прочетох книгата, макар и да не мога да разпозная Мечката в някой от тримата. Откъм редакция - има някакви непонятни неща, като (цитирам по памет): "Извънземните могат да се убиват само с конвенционално оръжие, влияят се също и от огън и радиация." Ма как се влияят - явно не се убиват с тях, щом не са споменати редом с "конвенционалното" оръжие (що не е написано по-ясно - "огнестрелно" нз). Може да е негативно влиянието, може и да е позитивно - много завоалирано по невоенен начин. :)
Като цяло, има страшно много потенциал, който е сякаш безгрижно пропилян. Посланията, които иска да отправи Бранимир не са показани, а директно излизат от устите на персонажи по страниците. Послания, с които по същество съм съгласен, макар и да ми идват въз-крайни. Критиката и сарказмът към съвременното общество е изроден в омраза, която, в плод на собствените ми мизантропични размишления, не би могла да промени каквото и да е в него.
Все още фен, аз! :) Много бих се зарадвал на едно по-зряло написано продължение. Бранимир го може! ...more

flag 4 likes · Like · see review

Dec 17, 2019 Александър Цонков rated it liked it

Откакто познавам Бранимир Събев немалко пъти съм ставал свидетел как хората около него му пилят на главата кога най-сетне ще напише роман. Слагам и себе си в тези наклондаващи люде. И ето, че по едно време той се надъха и наистина го написа и издаде. Присъствах на премиерата му в клуб „ДаДа“ и този арт бар се пръскаше по шевовете. Бяхме един билюк хора, представянето мина много готино, всичко беше супер.

Не се славя като особено скоростен читател, но напоследък дръпнах малко повечко и реших, че Откакто познавам Бранимир Събев немалко пъти съм ставал свидетел как хората около него му пилят на главата кога най-сетне ще напише роман. Слагам и себе си в тези наклондаващи люде. И ето, че по едно време той се надъха и наистина го написа и издаде. Присъствах на премиерата му в клуб „ДаДа“ и този арт бар се пръскаше по шевовете. Бяхме един билюк хора, представянето мина много готино, всичко беше супер.

Не се славя като особено скоростен читател, но напоследък дръпнах малко повечко и реших, че след „Д-р Сън“ на Стивън Кинг някак закономерно ще ми дойде Бранимир Събев, чудно защо ли.

Анотацията на романа малко ме стъписа - има я в официалното описание.

Предположих, че за всяка от въпросителните ми ще намеря отговори в книгата. Намерих някои, но не останах удовлетворен от тях, за останалите няма и да намеря вероятно, а и няма смисъл да търся. Но с напредъка на книгата си дадох сметка, че навярно подхождам погрешно. Въпреки че е против разбиранията ми се насилих да игнорирам всички логически несъответствия и пропуски, които ми се набиваха в очите и четенето отново потръгна. Винаги съм твърдял, че харесвам стила на Събев и ако нещо не ме кефи в сюжета, то се компенсира с чудесното описание и динамичност. Така е в тази книга и една немалка част от нея си ме отнесе в историята.

Екшънът е наистина разнообразен и е налице почти през цялото време. Има доста готини идеи и изобретателни хрумвания, а детайлните, но в никакъв случай разточителни описания мигом ме потопяваха в историята – едно от писателските качества на Събев, които винаги са ме впечатлявали. Сегиз-тогиз читателят се запознава с различни интересни спомени от казармата. И мисля, че тук е моментът да спомена за онази част, която най-много ме впечатли в цялата книга. МНОГО ЛЕКИЧЪК СПОЙЛЕР, който няма отношение към сюжета: Когато главният герой Мечката закрива с тялото си тихо ридаещия си приятел, който току-що е бил зарязан от гаджето си, за да не видят останалите сълзите му. Не знам дали този войнишки спомен е по истински случай, но всичко в него е съвършено и се насладих истински на този откъс.

Ще измрънкам за нещо, с което не можах да свикна. Историята се разказва от първо лице – ок. Това, което виждам в главния герой е собствената проекция на автора в него – м-м ок... Но ми идваше съвсем неподходяща употребата на изразни средства като:
„демидж“, „фраг“, „джархед“, „спечен на макс“, „ларж“, „а бирата отвори тарикатската“, „беше баси голямата машина“, „когато ти и авер сексате мадама“, „два бързи страйка“ и т.н. Гъмжи от всякакви такива. Разбрах, че на някои това много им харесва. Разбирам, че подобен начин на описание носи свой специфичен чар, че някак си ни връща във времената, когато сме играли Quake, StarCraft, Counter Strike и когато сме се кефили на филми като Starship Troopers. Разбирам, че след като разказът е от първо лице авторът може да си позволи да вкара по-разчупен език, дори и директни обръщения към читателя (които аз никога не съм приемал, но както и да е) и т.н. Но някак в книгата не ми седеше адекватно. Нямах чувството, че чета роман, а че сме седнали с Бранко в някоя бирария, поръчали сме си бири и мезета и той ми разказва лице в лице някаква история. За петте години откакто го познавам видях толкова много характерни нему думи и изрази в книгата, че наистина имах чувството, че седи до мен, гледа ме насмешливо с бира в ръка и изцепва някакъв лаф, от който ме напушва смях.

Останах с впечатление, че прекалено много се преексплоатирани както мачовщината, така наложените ултра-мега-гига-неолиберални ценности, които доминират в обществото на бранковската 2041-а година. Сякаш този бъдещ сценарий е отражение и е вдъхновен от сегашната ни действителност, в която нечии интереси се опитват да манипулират населението с патриотичната струна на фона на доминиращия неолиберализъм.

Финалът е някак закономерен предвид всичко случило се в книгата.

Държа да отбележа, че впечатлението ми от този роман е такова не защото на всяка цена търся „елитарни“ четива с дълбокомислени изводи, за които може да се напишат три-четири дипломни работи – въобще не става дума за това, а и е пределно ясно, че тази книга не е такава. Аз също съм от поколението на автора и съм фен на всички тези попкултурни явления, които малко или много са формирали интересите ни през годините и чиито препратки масово населяват книгата. За мен логиката и достоверността са на първо място без значение дали става дума за „елитарно“ четиво или остросюжетно такова. И предвид богатия опит на автора – шеста поред книга, участие в множество сборници, публикации къде ли не и над двайсет литературни награди е нормално да имам големи очаквания от творбите му. Може би повредата е в моя телевизор, както се казва „може да не разбирам, но знам какво харесвам“, но аз направих най-доброто, което един приятел може да направи на друг – да бъде честен и откровен с него. Вярвам, че това отношение е много по-стойностно отколкото автоматични 5 звезди в Гудрийдса само защото сме приятели.

За да бъда обективен ще кажа, че книгата е откровена по своему си. За мен тя разкрива различни, все съкровени неща за автора – неговите мечти, спомени, блянове, желания, отношение към реалността, мироглед. Осъзнах, че „Сърца от стомана“ е важна за него и имал нужда да я напише и че това колко аз съм или не съм я харесал няма никакво значение. Тя е точно и тъкмо толкова такава, каквато той е поискал да бъде.

А аз оставам фен на Бранко и докато се запознавам с непрочетените от мен негови книги, които търпеливо отлежават на рафта ще очаквам други нови творби от него. Когато му дойде времето. ...more

flag 2 likes · Like · see review

Jan 18, 2020 Мартин Венциславов rated it it was amazing

Действието се развива в 2041-ва година. В България няма болести, няма престъпници. Забранена е консумацията на алкохол, цигари и месо. Хората се имунизират с ваксина, но стават пацифисти. А един ден в центъра на София падат 4 метеора, от които изпълзяват влечугоподобни извънземни. Затова Майката пророчица трябва да намери отряд от военни, иначе в противен случай над България ще пуснат ядрена бомба, която ще заличи България от планетата, но ще убие извънземните. И така се появяват Железните Действието се развива в 2041-ва година. В България няма болести, няма престъпници. Забранена е консумацията на алкохол, цигари и месо. Хората се имунизират с ваксина, но стават пацифисти. А един ден в центъра на София падат 4 метеора, от които изпълзяват влечугоподобни извънземни. Затова Майката пророчица трябва да намери отряд от военни, иначе в противен случай над България ще пуснат ядрена бомба, която ще заличи България от планетата, но ще убие извънземните. И така се появяват Железните момчета, които трябва да обезвредят ордата от освирепели извънземни и да ни спасят. А какво получават в отплата? Ами военните започват да измират един по един от поредица "нещастни" случаи. Затова останалите все още 17 души трябва да разберат кой ги убива и след което да си отмъстят за братята си със сърца от стомана.

Бранимир Събев е създал един вълнуващ свят, в който ни разкрива живота на военните и спомените им в казармата. Само като четях и на мен лично ми се дощя да постъпя в казармата.

Това е роман за приятелството, братското приятелство. Героите са много добре описани и създадени, а когато загинат ти е жал за тях. Речта е забавна, ненантоварваща и разговорна. Единствената ми забележка към автора е, че наименованието на извънземните - "хапльовци" - изобщо не вся страх в мен и е някак детско. Иначе романа е добре написан, има много добър и неочакван край. За мен това е един от малкото български писатели, с които трябва да се гордеем! ...more

flag 5 likes · Like · see review