Върджил Дриймънд се завръща в Новата вълна на книгите-игри под псевдонима "Елена Павлова". В тази книга-игра ТИ – да, именно ТИ! – ще поведеш прославения мечоносец Ринглас на мисия за спасяването на миналото, настоящето и бъдещето на неговия свят. Очакват го страховити капани, коварни богове и множество битки и единствено ТИ можеш да му помогнеш да преодолее всички опасности и да събере парчетата от счупения Талисман. От ТЕБ зависи дали Ринглас ще получи наградата, за която мечтае и му се полага: „златото, хубавицата и меча“, или напротив, светът ще рухне под непоносимия гнет на злите богове на Талисмана. Всичко е в ТВОИТЕ ръце! Избирай: КРАЙ: При това отчайващ. Струва си да опиташ отново и този път да спасиш Тилдар! Или Край: Приключението на този Ринглас свършва дотук. Честита победа!
Elena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
Като автор, ще бъда строга към себе си и ще кажа, че книгата заслужава 4 звезди, защото си има и чара, и недостатъците (цитирам Ал Торо), и имах много по-мащабни планове за нея, които в крайна сметка не се сбъднаха. Даже не се сбъднаха и по-дребномащабни планове, които имах. От друга страна, сбъдна се една нова книга-игра, а това не е малко. Когато преди повече от две години Весела Фламбурари от "Горната земя" ми предложи да напиша книга за издателството й, не бях подготвена да чуя предложението, което ще ми направи: това да бъде КИ. И доста се колебах, но... книгите-игри са като краста, мисленето на книги "на избори" винаги витае в дъното на съзнанието, ако веднъж си писал книга-игра, и само чака удобен момент да се върне на сцената. Така че в крайна сметка се роди "Ринглас и Боговете близнаци", и съм безкрайно благодарна на г-жа Фламбурари за удоволствието. Също и на Пепи Станимиров за илюстрациите. И на бета-тестерите, които изиграха това приключение. И на Милена Радева, която положи всичко това на хартия и го оформи умело. А аз... ще си взема една звезда за всичко онова, което тази книга можеше да бъде, но не успя да стане, и ще си я обичам такава, каквато се получи, с всичките й недостатъци и достойнства.
Най-интересната хартиена симулация на компютърна ролева игра, която съм виждал. И един от най-усуканите сюжети в книга-игра.
За сметка на това мотивацията на боговете е... невнятна за простосмъртните (щедро казано ;). Просто няма такъв, за когото да викам с кеф – или да ми пука наистина.
С други думи, удоволствието се съдържа в изиграването на играта, не в изчитането на историята.
Надолу увековечавам някои от размислите на Ринглас – моята версия:
Новата вълна на книгите-игри току що се превърна в цунами! „Ринглас и Боговете близнаци” е яко интерактивно фентъзи, с изобилие от битки и разклонения, и ме върна направо в ученическите ми години. Приключението би трябвало да се хареса както на всички стари фенове (освен ако с годините не са се превърнали в намусени мърморковци и свръхпретенциозни циници), така и на онези хлапета, които се престрашат за малко да спрат да трупат левели и да громят чудовища на екраните на телефоните си и пипнат това old school бижу! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Днес пристигна „Ринглас и боговете близнаци” от Елена Павлова a.k.a. Върджил Дриймънд. Имах честта да съм от бета читателите и трябваше да проиграя абсолютно всеки епизод, за да се предотвратяват грешки за бъдещите читатели. Така че съм наясно с всички възможни варианти на сюжета. Въпреки това ще се опитам да се потопя в детството и магията на книгите-игри, като изиграя едно приключение в което героят съм аз.
Имаше едно време едно такова време, в което интернетът беше бавен като куца костенурка с артрит, телефонът беше с кабел в стената и имаха смисъл термини като вдигни и затвори, а книгите в България излизаха напук на всякакви естетични или морални правила, но пак правеха чудовищни тиражи, защото телевизията беше още пълна трагедия, а инфлуенцъри, ютюбъри и модели в инстаграм бяха само термини от далечното фантастично бъдеще.
Та, в онова далечно, далечно минало се роди странният хибрид книги – игри на български от автори с чуждоземни имена, зад които се криеха нашенски творци, имащи да преборват десетилетия напластено пристрастие към всичко отвъд някаква си желязна стена, дало израза всичко западно е хубаво. Не, не съм толкова стара, за да го разбирам наистина, само мога с лека насмешка да се отнасям към читателските интереси на няколкото поколения преди моето, които съм видяла с очите си. Като всички хлапета в тийнейджърска възраст израснах с книжните варианти на видео игри, и имах немалка колекция от приключения, признавам най-вече във фентъзийни измерения, но не ми липсваха и такива в космоса, криминалки, че дори и спортни, макар че нищо не им разбирах. Но винаги съм предпочитала по-простичките текстове, без нужда от комплект зарчета, трийсет цвята фулмастери, пет тетрадки и дълги описания на предмети, думи и специалности.
Сега, книжката на Елена не е от тези леките, които можеш просто да си въртиш из ръцете без подръчни материали за маркиране на десетина променливи. Но пък разказва доста смислена и всъщност интересна и като за нормална книга история – нещо, което малко куца в някои от отрочетата на новата вълна, а пък и от старата такава на книгите – игри. Дори да не сте подготвени кой е Ринглас и за какво се бори, бързо навлизате в идеята – разкъсан свят от много измерения, променлив, но по правило враждебен пантеон от богове – същински малазански изчадия, и нашият протагонист, с който можете да играете като жив или мъртъв, следвайки много различни, но и очарователно допълващи се ръкави на една зловеща история в замък, пълен с трупове, двойници, чудовища, зомбита и шамани, да не говорим за обзавеждането и архитектурата, които ще се опитат да ви убият веднъж – дваж по креативен начин.
Ще ви трябва един химикал и да държите отбелязани няколко страници в края на книгата с картата, времето и торбата ви, или като мен можете и да импровизирате и да се престорите, че сте с безкраен инвентар, безсмъртие и безвремие – пак ще си заслужава всяка минута приключение. Идеалният подарък за носталгичните и новаторите, читателите и геймърите. Или просто търсещите нещо различно.
Изобщо не съм съгласна с авторката как книгата не си заслужава 5 звездички - заслужава пък! Дано пожъне много читателчета, че е написана за тях - сложничика, защото те са доста умни, отколкото ги мислим! И с много бой... Хайде, играйте, че е забавно, какво съм тръгнала да ви занимавам тука...
Книгата е в духа на преводните фентъзита от първата вълна на книгите-игри като Битки Безброй и Кървав меч. Уви, реализацията е пълна боза, типично за Върдж. Пълно е с толкова много недомислици и грешки, че фактът, че книгата е на практика невъзможна за изиграване няма значение, защото след 3 часа прелистване, смятане и псуване, просто се отказваш, защото шансът да налучкаш верния път е отрицателен (това обаче не ти дава бонус време както в Пурпурният змей). Суперското е поне, че като свърши времето, играта се рестартира и си запазваш всичко придобито, но предстои поредното досадно лутане и прелистване.
Книгата има потенциал, но е общо-взето все тая дали героят е Ринглас, Конан, Бай Хуй или Атанас, защото по време на играта почти няма значение историята на героя, а най-неприятното е, че за да си оформи читателят поне някаква що-годе откъслечна предсатва за какво точно аджеба се бори и какво точно се случва, трябва много късмет и дълго обикаляне, докато се посетят правилните места, съдържащи важните късчета информация. Аз не съм фен на тоя тип игри (и компютърни), за да ми е интересно искам да са ми зададени точни и ясни критерии и параметри и историята поне да следва някаква посока, което дава шанс за успешен финал. Това е възможно да се направи дори ив игри, в които се броди по карта.
Ето и някои от забелязаните недомислици и грешки: - Никъде не е уточнено оръжията и доспехите, с които съм се накичил заемат ли място в торбат��, или не. - Никъде не е обяснено как става придвижването по картата - аз например реших, че Ринглас може да се телепортира от място на място, без да се налага да минава през свързващите ги места (както е логично). - Битките са тотал щета, защото като се накичиш с добри оръжия, което може да стане още в самото начало, на практика няма кой да ти се опре (между другото, някои оръжия се държат с две ръце и не можеш да имаш по две, но това не е уточнено нявсякъде). - Началния епизод за ЖИВ в текста пише, че е Лаборатория, а в приложението - Оръжеен склад (складът е правилен)?!? - Епизодът Оръжейна 59 е описан като стартов, акоизбереш Мъртъв, а Склад 24 - Жив и ако си Жив и минеш през 59, е меко казано необичайно, че там некви персонажи те пращат някъде - а бе мазаница. - Шлемът на 61 със защита 2, а на следващата плаваща кодировка 101 - със защита 3. Интересно как за някакво време си е повишил защитата. Обратното е по-логично. - Епизодите насред кутийските с минути можеше да бъдат сметнати предварително след точно колко време трябва да бъдат посетени. - Утрепах Аздеб, повъртях се малко и изведнъж той пак жив?!? - На епизод 223 плаващата кодировка не е за кабинет, а за Тайна стая. - На еписод 260 вместо кодова дума, е използван терминът ключова дума. - Вилорп беше писал във форума на knigi-igri.bg, че накрая се е озовал пред въпрос маш ли тая или оная кодова дума, пък той нямал нито една от двете. На мен също ми се случи на много места да ми търсят по 3-4 кодови думи, закоито не бях и чувал и то след бая претърсване.
Споменатите от Върдж тестери не знам какво са тествали, ама тая книга трябва да се преработи здраво, за да стане поне наполовина по-малко досадна и наполовина по-възможна за изиграване, за да може накрая да останем с приятен вкус. Нали все пак това е идеята да играем?