"Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка-в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има. Сериозна и същевременно запазила детското в себе си, богата на смисъл между редовете, силна на чувствителност и дълбока без усмирителна риза и маски-това е тази книга. Една Зора, която няма да залезе дълго в съзнанието на своите читатели. Една голяма като стойност метафора за сърцето, което въпреки забързания свят наоколо, знае да сграбчва малките моменти. И да им причинява щастие!"
Най-лошото при поемите е да им слагаш имена, докато ги четеш. Най-вече любовните.
Всичките имат едно в този случай.
"не искам цветя и скъпа вечеря, запалени свещи, искам да седнем на мократа трева, да ми подариш няколко звезди, без да ги плащаш, да опитам от миналото ти, без да ми хареса.
искам да ми горчи, да го сдъвча трудно, да го преглътна още повече, да отпия от предишната ти любов и да ми приседне,
за да знам през какво си минал и никога да не ти го причиня."
Страхотно творчество!🏵 Сигурно доста хора говорят едно и също,но с риск да се повторя, ще кажа, че тя е творец на думи ... познавател на души и пророк за решения от различно естество. Случайното отваряне на страница от книгите на София Георгиева, сякаш ти подсказва за подсъзнателна мисъл, която си прикривал доста дълго време и някак,тя изплува и намира най-чистия си смисъл на значение и добиваш куража да сложиш край на всички терзания и въпроси въртящи се в съзнанието ти....💞 Няма как да не оставя тук и любимата ми частица от книгата.
"всъщност и аз обичам горещото кафе, хапвам скришом сладко, предпочитам залезите вместо хората, плача за глупости, сърдя се за по-големи, говоря за време без почивка, тиха съм като библиотека, лигавя се като дете, споря по мъжки и аз съм всичко, което вече си видял, но колко до сега са си признали?"