The Alchemy of Happiness

by Hazrat Inayat Khan

Hazrat Inayat Khan, indischer Mystiker und Musiker, Meister der Vina und des Gesangs, hatte seine geistigen Wurzel in der Mystik der Sufis. Seine spirituelle Lehre hat etwas vom einfachen, aber auf mehreren Ebenen schwingenden Klang der Vina. Wie seine Vina versuchte er die Menschen zu stimmen, denn "wenn die Seele auf Gott gestimmt ist, wird ihr jedes Tun zu Musik". Inayat Khan verkündet die innere Einheit aller Wesen in ihrer Verbundenheit mit Gott, dem wir nur dienen, den wir nur wahrhaft anbeten, wenn wir ihn in jedem Mitgeschöpf erkennen und verehren. Darauf beruht das Geheimnis der Schönheit der Welt und der seelischen Harmonie.

Genres: Spirituality, Nonfiction, Religion, Mysticism

262 pages, Hardcover

First published December 1, 1979

About the author

Hazrat Inayat Khan (Urdu: عنایت خان ) (July 5, 1882 – February 5, 1927) was an exemplar of Universal Sufism and founder of the "Sufi Order in the West" in 1914 (London). Later, in 1923, the Sufi Order of the London period was dissolved into a new organization formed under Swiss law and called the "International Sufi Movement". He initially came to the West as a representative of classical Indian music, having received the title Tansen from the Nizam of Hyderabad but soon turned to the introduction and transmission of Sufi thought and practice. His universal message of divine unity (Tawhid) focused on the themes of love, harmony and beauty. He taught that blind adherence to any book rendered any religion void of spirit.

Reviews

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

Дали ако човек получи това, което желае, ще бъде щастлив? Дори да притежава всичко, дали това ще е достатъчно? Не, той пак ще намери оправдание за нещастието си. Всички оправдания са само като покривало пред човешките очи, а дълбоко вътре е копнежът по истинското щастие, което всички тези неща не могат да дадат. Щастливият човек е щастлив навсякъде - в палата и в колибата, в охолство и в бедност - защото е открил извора на щастието, намиращ се в собственото му сърце.

Щастието не може да бъде купено или дадено, нито можем да го дадем на някой, който го няма. Щастието е в самото ни същество, в същността ни, която е най-ценното нещо в живота.

Един човек може да е живял много години и още да си играе с кукли, да търси щастието на душата си в имитациите на истинското злато. Друг може още като млад да е прозрял истината на живота.

Всичко, което има начало, има и край. И ако съществува нещо, на което човек може да разчита, то е скрито в сърцето му - това е божествената искра, истинският философски камък, истинското злато, което е най-съкровената същност на човека.

Колкото до това, коя е основната цел на всяка душа, тази цел може да се нарече "духовно постигане"... Защото духовното постигане не е само натрупване на познание - то е гладът на душата. Ще дойде ден, когато човек ще усети този глад по-силно от всеки друг.

Самото съществуване е щастие. Затова човек копнее за щастие. Това, което не допуска щастието в живота му, са затворените врати на неговото сърце. Когато сърцето не е живо, там няма щастие. Понякога сърцето е в полуживо състояние и в същото време очаква живот от друго сърце. Но истинският живот на сърцето е в това, да съществува независимо, в своето собствено щастие.

Ако всички наши мисли, целият ни живот се състои в това, да изучаваме нещо, за да си печелим хляба, кога ще насочим ума си към онова, което търси душата?

Любовта към живота - присъща както на човешките същества, така и на най-малките насекоми. Те се опитват да избягат, когато посегнем към тях, защото животът им е скъп. Какво показва това? Показва, че всяко създание иска да живее, колкото и нещастно да е, колкото и труден да му се струва животът.

Всеки интелигентен човек рано или късно достига до момент в живота си, когато започва да се пита какъв е смисълът на живота, защо е на тази земя. "Защо съм тук? Какво трябва да постигна в живота?" В мига, в който си зададе този въпрос, той прави първата стъпка по пътя на мъдростта.

Човекът е роден, за да бъде човек, да докаже, че е човешко същество - човек, на когото може да се разчита, чиито думи имат тежест, който проявава мисъл и загриженост, на когото можем да поверим тайната си, човек, който няма да се унизи при никакви обстоятелства, който ще изгуби живота си, вместо да се принизи, който няма да излъже или измами никого, който никога няма да се отметне от думата си. С думите си трябва да подпечатваме своя договор. Защо сме в това състояние? Защото не се развиваме към идеала, който са имали древните. Ето защо не можем да се доверяваме един на друг. Ето защо нациите не могат да имат доверие една на друга.
Хората живеят ден за ден, работейки усилено за единия хляб. Това е всичко. Но наистина ли това е всичко - да припечелваме за хляба си?

Нагласата на човека е тайната на живота, защото от тази нагласа зависят успехът и поражението. И възходът, и падението на човека зависят от нагласата на ума му.

Битката със себе си означава мир, а битката с друг - война.

Най-доброто решение в живота е да бъдем достатъчно чувствителни, за да усещаме и оценяваме живота и неговата красота...

Животът е откровение.

Всяка душа е книга, която чете на глас собствената си история.

Светът не може да същуствува без дъжд. Светът не може да се развива без духовен стимул, без духовно пробуждане.

Защото истината е, че никой не се ражда лош.

Без съмнение този, който обича красотата, винаги ще реагира и ще приема в себе си това, което вижда като красота - красота на формата, на цвета, на линията и още по-голямата красота на поведение и отношение.

Идеалът е това, което подтиква човека да прави жертви, а най-важното, което той може да пожертва, е животът си. Човек без идеал няма дълбочина, той е плитък.

Из "Алхимия на щастието/ Учението на суфиите" - Хазрат Инаят Хан
Превод от английски Снежана Милева