Книгата е уж за деца, но всъщност е за възрастни. Ама не както е уж детска, а всъщност за възрастни "Малкият принц" например, а съвсем по неприятния начин. Вътре авторките се обръщат директно към децата, но е пълно с препратки към неща, кото ще разберат и на които ще се засмеят, както вероятно е било желанието на авторките, само възрастни и то не на по 20 години. И докато слонът в стъкларски магазин, буквално, и гълъбът, който получава трохи, вместо заплата (също буквално) са все пак начин да се въведе фразеология, то "Кой не скача, е жираф" е много забавно... за подходящата публика. Разбирам изкушението да се вмъкват подобни неща в текста, но писането за деца иска да имаш идея за публиката си и да пишеш за нея, не за гъдела от хрумките си. Изречението "Нали знаете как възрастните се дразнят, като ги питате разни неща", няма какво да го коментирам. Надявам се, като порасне още малко моето дете, да не може са разбере това изречение. И като цяло повечето деца да не знаят как възрастните се дразнят от въпроси. За разлика от моето поколение, което, надявам се, не е предвидено за аудитория на книгата.