Jump to ratings and reviews
Rate this book

Джулието си търси работа

Rate this book
Книгата ни разказва историята на слончето Джулието, на което му се налага да започне да си търси работа.

Джулието преминава през няколко различни професии: бере ягоди в Гърция, после отива в кол-център, след това става готвач, после пък става катерушка в детска градина, след това продавач в стъкларски магазин докато се опитва да намери своето място.

31 pages, Paperback

Published January 1, 2019

2 people want to read

About the author

Юлия Роне

2 books1 follower
Юлия е докторант по социология и политология. Изследва протестни движения и гражданско неподчинение в контекста на новите медии. Автор е на книгата Джулието си търси работа (2019).

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
13 (43%)
4 stars
8 (26%)
3 stars
9 (30%)
2 stars
0 (0%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Profile Image for Bistra Ivanova.
902 reviews216 followers
December 1, 2021
Разкошна книжка - мила, топла, добродушна, смешна... Красивата история за слончето Джулието, който търси ли, търси мечтаната работа, но все не се вписва и се проваля. Е, в крайна сметка какво е очаквал, когато започна работа в стъкларския магазин? :-)) Истината е, че когато не се отказва, а и когато има верен приятел до себе си, накрая нещата се получават <3
Profile Image for Nousha.
49 reviews22 followers
April 2, 2024
Книгата е уж за деца, но всъщност е за възрастни. Ама не както е уж детска, а всъщност за възрастни "Малкият принц" например, а съвсем по неприятния начин. Вътре авторките се обръщат директно към децата, но е пълно с препратки към неща, кото ще разберат и на които ще се засмеят, както вероятно е било желанието на авторките, само възрастни и то не на по 20 години. И докато слонът в стъкларски магазин, буквално, и гълъбът, който получава трохи, вместо заплата (също буквално) са все пак начин да се въведе фразеология, то "Кой не скача, е жираф" е много забавно... за подходящата публика. Разбирам изкушението да се вмъкват подобни неща в текста, но писането за деца иска да имаш идея за публиката си и да пишеш за нея, не за гъдела от хрумките си. Изречението "Нали знаете как възрастните се дразнят, като ги питате разни неща", няма какво да го коментирам. Надявам се, като порасне още малко моето дете, да не може са разбере това изречение. И като цяло повечето деца да не знаят как възрастните се дразнят от въпроси. За разлика от моето поколение, което, надявам се, не е предвидено за аудитория на книгата.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.