Почти всичко е наред

by Виолета Кунева

Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината.

Марин Бодаков

Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито измерения отиват далеч отвъд пределите на творческата самодостатъчност. Книга, която иска да общува. И го прави по възможно най-добрия начин – с любов.

Петър Чухов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

62 pages, Paperback

Published January 1, 2019

Reviews

[Vanya · Rating 5 out of 5]

С Вили се запознахме преди 3-4 години на Аполония. Имахме късмета да бъдем съседки по стаи. От онова чудно созополско лято най-добре помня детския глас, който се чуваше през стената и удивлението ми, че майката на този глас сама прилича на дете.

Днес това "дете на поезията" вече има собствена книга.

Чакахме дълго за нея, но си заслужаваше. Ако кажа, че е страхотна, ще бъде много повърхностно и неточно. Защото тази книга е като океан и бряг. На брега има плитчини, но стъпиш ли в тях... дълбочините те помамват и оплитат в мрежите си.

Пазете се от удавяне в самите себе си!

Ако посегнете към тази книга (а аз Ви казвам да го направите), не я четете с поглед отгоре, защото така няма да я разберете. Това е книга, дълго отглеждана в едно сърце. Може да живее само в друго.

Аз я приютих в моето!

***
Когато редиците на щастието
приближават
винаги съм предупредена
но нямам представа
какво очакват от мен...

В тази огромна стая
подготвена за тях
е толкова неловко
че просто излизам

***

тази сутрин
държим гравитацията на каишка
телата ни падат надолу
като пера
няколко думи стигат
за да ги издигнат отново

Не пускай края на гласа ми
Ще млъкна с трясък

***

прося от себе си удивление

тези евтини сувенири думите
се лепят по езика ми -
продавач и купувач съм
на репродукции
и службата ми омръзва

но няма нищо ново в това
че се разделям с обичам те
че казвам здравей или как си
и вместо ръка подавам
сърцето си

Виолета Кунева

"Почти всичко е наред"
ИК Жанет 45 (2019)

[Марти К · Rating 4 out of 5]

***

опитвам се да не виждам
отсрещния балкон
десетките дръгливи котки
на съседите дрипите
по мръсните им прозорци
един приятел веднъж
погледна натам и каза

кой полива всички тези цветя

[DayDreamer · Rating 5 out of 5]

от мен

събери смелост да се лекуваш
с някоя банална дума
към която си резистентен
бъди гневен че не ти помага
разболей се повече
смучи я само заради сладостта
докато забравиш какво означава
чуй я за първи път

[Krissy]

и ти ли си от пръст господи

миришеш на земя
търся те само когато съм долу
внезапно се сещам -
не съм те поливала толкова време
вероятно затова и аз
умирам от жажда

[✨ivy✨ · Rating 4 out of 5]

"...така понасяш липсата
на любим човек
под предлог
че все още е до теб"

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Почти всичко много ми хареса в тази стихосбирка. А което не ми е харесало много, просто ми хареса. Вглъбен, пестелив и щадящ поглед над света и над себе си. Щадящ, но безпощаден в своята състрадателност. Много ми хареса и хомогенността на текстовете, които образуват почти романова цялост - ефект, съвсем нелесен за постигане (а и съвсем незадължителен, но приятен бонус). "Почти всичко е наред" на Виолета Кунева е и носителят на "Южна пролет" в категория Поезия за 2020 г. Изобщо не усетих дебютен дух.

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

на концерта

всички пристигат едновременно
със закъснение
разпоредителките помагат
търсят свободните столове -
обетовани парчета дърво
думата свободни подскача наоколо
като въпрос като откритие
като победа
като примирение

какъв празник
за пет минути
свободата вълнува всички

***

в началото
кучето изплъзнало се от повода
обикаля около стопанина
и усеща как непокорството приижда
заповедите за първи път
го карат да подивява
след всяка се разширява
кръгът на новия свят
в който още не знае какво да прави
стопанинът симулира спокойствие
за първи път говори тихо
движи се бавно
пази гнева за после
рязко движение или вий
ще влеят в кучето сила
всеки от тях знае -
ако е себе си
ще бъде наказан


***

къде се намираш
питаше учителката
непослушното дете
питаше майката
непослушното дете
не знаех че има реторични въпроси
нито защо е толкова трудно
да се говори за очевидното
едва сега понякога се озовавам
пред карти в непознати градове
които ми показват без да ме сочат
вие се намирате тук

[Svetlana · Rating 5 out of 5]

Говоря много. Често съм като слон в съкларски магазин с думите - казвам прекалено много, казвам прекалено малко (с много думи), казвам не това, което наистина искам да кажа, не намирам правилната дума... Но накрая пак благодарение на думите всичко си идва на мястото, и в ума, и в сърцето- изказани, написани, изпяти. Може би заради тях тази тема ми хареса най-много.

***********************

прося от себе си удивление

тези евтини сувенири думите
се лепят по езика ми -
продавач и купувач съм
на репродукции
и службата ми омръзва

но няма нищо ново в това
че се разделям с обичам те
че казвам здравей или как си
и вместо ръка подавам
сърцето си

***********************

тази сутрин
държим гравитацията на каишка
телата ни падат надолу
като пера
няколко думи стигат
за да ги издигнат отново

Не пускай края на гласа ми
Ще млъкна с трясък


***********************

от мен

събери смелост да се лекуваш
с някоя банална дума
към която си резистентен
бъди гневен че не ти помага
разболей се повече
смучи я само заради сладостта
докато забравиш какво означава
чуй я за първи път

[Andre · Rating 5 out of 5]

Как да се опише въздействието на една поетична книга, която е силно впечатлила?
Какъв е подходящият език за писане за поезия, която силно те е докоснала?
Не намирам отговори на тези въпроси на този етап.

[NeDa · Rating 4 out of 5]

опитам се да не виждам
отсрещния балкон
десетките дръгливи котки
на съседите дрипите
по мръсните им прозорци
един приятел веднъж
погледна натам и каза

кой полива всички тези цветя