What do you think?
Rate this book
Винсент Ван Гог
Повесть написана Севером Феликсовичем Гансовским в 1970 году.
Когда открыли путешествия во времени, в прошлое хлынули политики, ученые, художники, коммерсанты… Чтобы уберечь историю, пришлось принимать Временной Закон об Охране Прошлого, запрещающий вмешиваться в ход истории. Все поездки в прошлое поставили под строжайший контроль. Но закон на то и закон, чтобы его обходить…
Когда открыли путешествия во времени, в прошлое хлынули политики, ученые, художники, коммерсанты… Чтобы уберечь историю, пришлось принимать Временной Закон об Охране Прошлого, запрещающий вмешиваться в ход истории. Все поездки в прошлое поставили под строжайший контроль. Но закон на то и закон, чтобы его обходить…
Audiobook
Published January 1, 2017
9 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
April 9, 2019
Винсент ван Гог на Север Гансовски - един фантастичен шедьовър
9 април 2019 г. 18:50 ч.
Светослав Александров. Когато в края на март публикувах своите размишления по "Машината на времето" на Хърбърт Уелс, споделих, че за мен фантастичните произведения за пътуване във времето спадат в две категории: или са много добри, или са много слаби. Рядко има средно положение. Изключително трудно се пише за времеви парадокси и някое дребно недоглеждане може да съсипе цялото повествование, дори ако самата идея на творбата е гениална. Днес обаче ще ви разкажа за едно страхотно произведение: повестта "Винсент ван Гог", издадена през 1970 г. от съветския писател Север Гансовски (1918-1990 г.). Подобно на повечето други книги от библиотека "Галактика", така и повестта, издадена в рамките на сборника "Млечният път", е достъпна за свободно четене на страниците на Читанка. Ако не искате да си разваляте впечатлението от книгата, време е да спрете да четете тази статия, защото следват спойлери.
Годината е 1995-та и светът е открил машини, позволяващи да се пътува в миналото. Намесите в историческите събития са толкова сериозни, че световните правителства са прокарали тежки регулации, за да се спрат непрекъснатите изменения в настоящето. Въпреки всичко много хора продължават да пътуват нелегално, било то за забавление, било то за натрупването на облаги. Един такъв човек е главният герой - 25-годишен хлапак, който иска бързо и лесно да се превърне в богаташ. Благодарение на помощта на неговия приятел Кабюс, работещ в института с Парижката машина на времето, героят се отправя към миналото, за да открадне картините на Винсент ван Гог. Двамата обаче откриват, че начинанието им е много трудно - те хем трябва да измислят начин да отмъкнат картините без едновременно с това да заличат славата на Ван Гог в бъдещето, хем картините да бъдат автентични и да преминат всички тестове. Направени са многобройни опити, но не се получава - или след намесата в миналото бъдещият образ на Ван Гог е силно изменен, или радиоизотопното датиране не показва, че картините са на повече от 100 години, както трябва да са.
Това, което най-силно ме порази в тази книга, е как нейното основно послание е силно приложимо в днешния обществен и политически климат, в който се правят непрекъснати опити да бъдат премахвани едни или други произведения от учебните планове и дори да се правят груби вмешателства и промени в същината на някои творби. Как всъщност ние решаваме дали един творец заслужава да бъде издигнат или не? На базата на какъв критерий?
В началото на своите времеви пътешествия 25-годишният герой от книгата на Гансовски има циничен светоглед към творците. Те не заслужават да са известни. Получили са славата си, защото други хора (критици и изкуствоведи) са ги набедили за велики. В очите на Пътешественика на времето художникът Ван Гог е некадърен. Поради неумението да рисува е заслужил съдбата да си отиде от този свят като непризнат гений. Затова Пътешественикът на времето не изпитва угризения да му открадне картините. Какво като го заличи от хода на историята?
Прочетете цялото ревю тук!
9 април 2019 г. 18:50 ч.
Светослав Александров. Когато в края на март публикувах своите размишления по "Машината на времето" на Хърбърт Уелс, споделих, че за мен фантастичните произведения за пътуване във времето спадат в две категории: или са много добри, или са много слаби. Рядко има средно положение. Изключително трудно се пише за времеви парадокси и някое дребно недоглеждане може да съсипе цялото повествование, дори ако самата идея на творбата е гениална. Днес обаче ще ви разкажа за едно страхотно произведение: повестта "Винсент ван Гог", издадена през 1970 г. от съветския писател Север Гансовски (1918-1990 г.). Подобно на повечето други книги от библиотека "Галактика", така и повестта, издадена в рамките на сборника "Млечният път", е достъпна за свободно четене на страниците на Читанка. Ако не искате да си разваляте впечатлението от книгата, време е да спрете да четете тази статия, защото следват спойлери.
Годината е 1995-та и светът е открил машини, позволяващи да се пътува в миналото. Намесите в историческите събития са толкова сериозни, че световните правителства са прокарали тежки регулации, за да се спрат непрекъснатите изменения в настоящето. Въпреки всичко много хора продължават да пътуват нелегално, било то за забавление, било то за натрупването на облаги. Един такъв човек е главният герой - 25-годишен хлапак, който иска бързо и лесно да се превърне в богаташ. Благодарение на помощта на неговия приятел Кабюс, работещ в института с Парижката машина на времето, героят се отправя към миналото, за да открадне картините на Винсент ван Гог. Двамата обаче откриват, че начинанието им е много трудно - те хем трябва да измислят начин да отмъкнат картините без едновременно с това да заличат славата на Ван Гог в бъдещето, хем картините да бъдат автентични и да преминат всички тестове. Направени са многобройни опити, но не се получава - или след намесата в миналото бъдещият образ на Ван Гог е силно изменен, или радиоизотопното датиране не показва, че картините са на повече от 100 години, както трябва да са.
Това, което най-силно ме порази в тази книга, е как нейното основно послание е силно приложимо в днешния обществен и политически климат, в който се правят непрекъснати опити да бъдат премахвани едни или други произведения от учебните планове и дори да се правят груби вмешателства и промени в същината на някои творби. Как всъщност ние решаваме дали един творец заслужава да бъде издигнат или не? На базата на какъв критерий?
В началото на своите времеви пътешествия 25-годишният герой от книгата на Гансовски има циничен светоглед към творците. Те не заслужават да са известни. Получили са славата си, защото други хора (критици и изкуствоведи) са ги набедили за велики. В очите на Пътешественика на времето художникът Ван Гог е некадърен. Поради неумението да рисува е заслужил съдбата да си отиде от този свят като непризнат гений. Затова Пътешественикът на времето не изпитва угризения да му открадне картините. Какво като го заличи от хода на историята?
Прочетете цялото ревю тук!
Displaying 1 of 1 review