Уважаеми пътници

by Кристин Димитрова

Там, където стигна,
до средата на пътя,
има ли слънце?
Има ли по-нататък
още път да вървиш?

***

Поетиката на Кристин Димитрова е белязана от острия й ум, та затова е радикално открита към приеманото от мнозинството за безумно. Открита е към лабиринта на еднозначността. Към смъртта. Кристин не претупва общуването със собствените си демони (и с чуждите, разбира се), дори го режисира в мащабни по клаустрофобията си сцени, без шанс за катарзис. Тя е пуснала демоните си на свобода. Пуснала ги е „без страх и без надежда" (както гласи любимата на крале и разбойници католическа сентенция).
Марин Бодаков

Със стряскаща проницателност - смес от остър ум и още по-изострена чувствителност - Кристин Димитрова преминава през безцветните делнични пространства, откривайки в тях неподозирани зевове, отваряйки непризнати и непризнаваеми ранимости, виждайки с жестока яснота невидими неща.
Елка Димитрова

Стремежът да се поставят философски въпроси и отказът от възможността да се намират решения, състрадателната ирония, остроумната употреба на културни асоциации, меката чувствителност към абсурда:., всички те остават запазена марка на Кристин Димитрова.
Милена Кирова

84 pages, Paperback

First published December 7, 2018

About the author

Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работи като старши асистент в катедра "Чужди езици". През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. "Труд" - "Арт Труд". Автор е на книгите с поезия: "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997; 2002), "Затворени фигури" (1998), "Лица с преплетени езици" (1998; 2002), "Поправка на талисмани" (2001; 2002), "Кристин Димитрова - избрано" (2002, триезично издание на български, гръцки и английски, гръцки превод Панос Статоянис), "Хората с фенерите" (2003; 2008) и "Сутринта на картоиграча" (2008). Сборникът й със стихове "A Visit to the Clockmaker" (2005) е в превод на Грегъри О'Донъхю. Белетристика: "Таро: вратите навътре" (2002), "Любов и смърт под кривите круши" (2004, разкази) и "Сабазий" (2007, роман). Сценарии: "Козел", по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), "Етиен", по идея на едноименния й разказ, в съавторство с режисьорката Светла Цоцоркова (2007). Съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, "Анаграмата" (1999). Кристин Димитрова е носител на наградите на в. "Труд" за поезия (1996); награда за поезия на в. "Век 21" (1997); "Златната метафора" на изд. "Аб" (1997); "Иван Николов" на изд. Жанет-45 (1997); втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998); трета награда за фантастичен разказ "Аргус" (2001); награда за разказ на в. Труд (2003); награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003). Като редактор на "Арт Труд" получава отличие на Асоциация Българска книга - "Рицар на книгата" за "журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България" (2006), а като преводач - наградата на Съюза на българските преводачи в раздел поезия за превода й на Джон Дън (2004). През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. "Инк" за писане на роман като част от международната програма "Митовете" на шотландското издателство Canongate. Резултатът е "Сабазий". През 2006 г. сценарият "Козел" е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия. Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирланд

Reviews

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 5 out of 5]

На Кристин Димитрова и номерацията на страниците й е поетична и изпълнена със смисъл ❤❤❤

[Габриела Манова]

РАЗВИТИЯ

Неоправено легло беше лицето ти преди години,
неоправено легло с намотани завивки,
набръчкан, потен чаршаф и
долината след някого, който е станал
уж да запали цигара, пък после е
отлетял с дима си.

Неоправено легло беше лицето ти.

Вчера от случайна снимка видях
колко далеч е отишло всичко –
вече няма завивки, матраци, възглавници,
легло от дъски, през които се вижда подът.
От „лека нощ“ е отпаднала „лека“.
От „сбогом“ е останало
само съскането.