За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума?
Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък, дори и до края на света, някой друг ден...
"Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за едно прасе, което не знаело как да кипва вода, но разправило такъв свински виц на вълка, че той умрял от смях."
Много ми хареса – непокорна книжка. Бих я предпочела в голям формат, на негланцирана хартия, с много място за прекрасните илюстрации и мъничко – за текстовете. Българският текст на места е радостно находчив, на други – неочаквано чепат, на трети се вижда, че плаче за адаптация и доразвиване. Като цяло – весело и добро.
Това е предното ми мнение, под него следва настоящото: Страхотни, страхотно зарибени илюстрации! За останалото – Нева го е казала
Препрочетох я тези дни и мога да кажа, че единствено за прекрасните илюстрации бих дала пет звезди, за текста – не повече от 2. Преводът е крайно компромисен. Панираното месо спокойно можеше да е шницел, "дългите седем мили чизми" мисля, че са просто "бързоходни ботуши", а на други места заигравката в оригинала толкова е затруднила преводачката, че резултатът е напълно неразбираем – "млечен каймак бръчка върху бръчка" например идея нямам какво трябва да е. Ужасно много ми досади патриархалната безкрайно повтаряща се нишка за женихи, принцеси и сватби. Чак се хванах да преброя – от 50 приказки 15 се въртят около някакъв мъж/принц/момче, който се влюбва в/жени за някаква жена/принцеса/момиче, като тук-там имаме бонус мерзки клишета – че капризният принц тръгнал да си търси жена, но намерил само вещици и остарял сам, че брадавица загрозила красивата принцеса и вече никой не я харесвал, само един шивач, че спящата красавица счупила огледалото, като видяла, че е стара. С изключение на няколко нонсенсови историйки, всички други, които включват хора и емоции, говорят единствено и само за хетеронормативни влюбвания и бракове. Няма приятелство, няма грижа, няма дори злоба, завист или яд. При положение, че имаш пълната свобода да измислиш каквото си искаш, да циклиш на тази супер остаряла и досадна тема е изключително странно за мен. Пропусках тези истории, когато ги четях за приспиване на Бран, а самата книжка няма да издържи следващото прочистване на библиотеката. Жалко за наистина чудесните рисунки.
Да ама не, защото в най-кратките приказки на света се разказва за една безкрайна приказност или приказна безкрайност, която искала да е куче, но мълчала като пън и когато принцесата се събудила в главата й било руска салата от приказки с щастлив безкрай, забравила къде отива, но едно птиче й казало и до днес се чуди къде й е шапката, която избягала с просяка, който мислела за принц.
"Срещали ли сте джуджока със седем свършока, своеволните котки на страхотно смелата баба, брадавичестата принцеса? А бандита жонгльор, ушите без заек, свенливото панирано месо? Аз не бях. И вероятно невероятно попадение като това щеше завинаги да остане извън полезрението ми, ако не беше дамата с винаги свежите предложения, любезният пипилотски дух на Читалнята / Chitalniata."