What do you think?
Rate this book
Десет женски изневери
Авторът Катя Антонова е позната с детските си книги: Феята от захарницата, Двете кралства, Принцесешки истории, Рибка и други. В „10 женски изневери“ тя отново разказва приказки, но на порасналите момичета за други пораснали момичета, които много силно желаят да бъдат обичани… истински.
„Десет женски изневери“ събира историите на десет жени, в живота на всяка от които се е промъкнала изневярата. Не защото са недостойни и с нисък морал – в никакъв случай. Това са жени, които живеят по правилата, работят, грижат се за дома и децата си. Копнеят. За онези истински дълбоки чувства, които често пъти поставяме на последно място в живота си и които по памет наричаме „любов“. Десет разказа, които плачат, смеят се, обичат. По женски.
„Десет женски изневери“ събира историите на десет жени, в живота на всяка от които се е промъкнала изневярата. Не защото са недостойни и с нисък морал – в никакъв случай. Това са жени, които живеят по правилата, работят, грижат се за дома и децата си. Копнеят. За онези истински дълбоки чувства, които често пъти поставяме на последно място в живота си и които по памет наричаме „любов“. Десет разказа, които плачат, смеят се, обичат. По женски.
176 pages, Paperback
First published November 1, 2018
14 people are currently reading
206 people want to read
About the author
Катя Антонова
26 books92 followersКатя Антонова е автор на поредицата „Феята от захарницата“ и на книгите „Двете кралства“, „Рибка“, “Принцесешки истории” и други. През 2013 г. съ-основава детското издателство Рибка, с което издава подбрани качествени детски заглавия на български и чуждестранни автори.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 35 reviews
February 19, 2019
Давам си сметка, че от миналия януари неволно и подсъзнателно давам предимство на книги от български автори. Дори обмислях някакво читателско предизивикателство – например една година да чета само родни писатели. Причината да не го направя е, че напоследък (всъщност повече от година) и без това чета толкова малко (сравнявам се само със себе си в други периоди от живота ми), че нямам желание да си поставям допълнителни ограничения.
Прочетох „Десет женски изневери“ (изд. „Будлея“) от Катя Антонова още при излизането ѝ през октомври. Оттогава си говоря за нея с хора, които също са я чели, и я препоръчвам на такива, които не са. Правила съм го в различни компании и обстановки – на вътрешно корпоративно събитие (където препоръката предизвика разнообразни реакции – от смутено мълчание, през възмутено сумтене, до дискусия за съвременните връзки), на рожден ден на приятели, по време на който между чашите си вино си наваксвахме с пропуснатите клюки, на колеги в офиса и на бизнес обяд.
Част от тези препоръки вероятно не трябваше да се случват – някой би казал, че средата, повода или компанията не са били подходящи. Но… ако има едно правило, към което се опитвам да се придържам, то е да излизам извън зоната си на читателски комфорт. Това означава да чета книги, които ме смущават или не са ми съвсем на сърце (като бизнес заглавията, които Алекс не спира да ми препоръчва), но и да говоря за тях и да обсъждам проблемите и темите, които засягат.
Такъв е случаят с „Десет женски изневери“. Не, не се притеснявам да говоря за секс (а и противно на очакванията, в тази книга няма кой знае колко секс), нито пък имам някакъв много стриктен морален кодекс по отношение на връзките. Притеснявам се да говоря за емоции. Мисля, че много хора се сблъскват със същия проблем. Не споменаваме емоциите си, освен ако не е за да пуснем онлайн някое саркастично мемче или вдъхновяващ цитат (зависи от това какъв образ се опитваме да си изградим). Спрели сме да споделяме, спрели сме да се изслушваме. Както разказвачът от „Боен клуб“ казва на Марла:
Затова обичах толкова много групите за взаимопомощ — ако хората си мислят, че умираш, ти отдават цялото си внимание.
Една част от хората, с които си говорих от октомври насам, прочетоха книгата. Много често заглавието дава повод за шеги – някого са го гледали странно в метрото, на друг половинката е подхвърлила някое шеговито „трябва ли да се тревожа“. Онлайн реакциите бяха още по-забавни – от класическата „жените са долни курви до една“ до квазифеминистични обобщения за мъжете.
„Десет женски изневери“ е лека книга, която тежи толкова, колкото е емоционалният багаж на читателя. Има хора, които я намират за лековата, недостатъчно литературна, плоска и дори глуповата. Има други, които плачат на всяка страница. Но тъй като това е моето ревю, мога да говоря предимно за моите изживявания с тази книга. А аз я харесвам. Нямам нужда да търся „голямата литература“ във всяка книга, която чета. Животът не е само „голяма литература“, много често е изграден от обикновени истории, посредствени стихотворения и някой и друг роман с разочароващ финал.
Харесвам автентичното разголване на душата в „Десет женски изневери“. Толкова рядко си позволяваме да бъдем раними, крехки, открити. Харесва ми заради заигравката с „Коя героиня ти прилича най-много?“. Всъщност във всяка от тях откриваш по нещо мъничко от себе си, някой навик, някое житейско правило, някое разочерование.
Отварям още една доста дълга скоба, защото през последната година наблюдавам интересна тенденция, която, вярвам, тепърва ще набира сила и популярност. Това е писането и публикуването на книги като форма на автотерапия. Макар че немалко заглавия от това течение ще бъдат заклеймени като графомански, те всъщност са доста далеч от това. Защото претворяват проблеми, изживявания и кризи, през които минават повечето читатели, но които „сериозната литература“ счита за банални и недостатъчно катарзисни, че да се занимава с тях. Комерсиалният успех на тези отричани книги се дължи само на едно – читателят се разпознава в тях. Лекува се. Съпреживява. И ги препоръчва на приятели.
В този ред на мисли, четенето на „Десет женски изневери“ също е форма на терапия. От онзи тип, който е да си поревеш – не да плачеш, а да ревеш на глас, докато грижливо положеният грим се превръща в аванградна мацаница. Терапия от типа на парче торта, урок по Крав Мага или пета чаша вино.
Книга, която поглежда в теб и вижда отвъд перфектния инстаграм фийд, в който се опитваш да превърнеш живота си, и ти казва, че няма страшно. Че бъркотията, която се случва в сърцето ти, не се случва само на теб. Че всички имаме своите разочарования и скелети в гардероба. И че понякога, за да започнеш начисто, трябва да разкажеш всички тези истории. Или да ги прочетеш.
В ревюто в "Аз чета" има още линкове към откъс от книгата, интервю с авторката и код за отстъпка от Ozone.bg
http://azcheta.com/deset-zhenski-izne...
Прочетох „Десет женски изневери“ (изд. „Будлея“) от Катя Антонова още при излизането ѝ през октомври. Оттогава си говоря за нея с хора, които също са я чели, и я препоръчвам на такива, които не са. Правила съм го в различни компании и обстановки – на вътрешно корпоративно събитие (където препоръката предизвика разнообразни реакции – от смутено мълчание, през възмутено сумтене, до дискусия за съвременните връзки), на рожден ден на приятели, по време на който между чашите си вино си наваксвахме с пропуснатите клюки, на колеги в офиса и на бизнес обяд.
Част от тези препоръки вероятно не трябваше да се случват – някой би казал, че средата, повода или компанията не са били подходящи. Но… ако има едно правило, към което се опитвам да се придържам, то е да излизам извън зоната си на читателски комфорт. Това означава да чета книги, които ме смущават или не са ми съвсем на сърце (като бизнес заглавията, които Алекс не спира да ми препоръчва), но и да говоря за тях и да обсъждам проблемите и темите, които засягат.
Такъв е случаят с „Десет женски изневери“. Не, не се притеснявам да говоря за секс (а и противно на очакванията, в тази книга няма кой знае колко секс), нито пък имам някакъв много стриктен морален кодекс по отношение на връзките. Притеснявам се да говоря за емоции. Мисля, че много хора се сблъскват със същия проблем. Не споменаваме емоциите си, освен ако не е за да пуснем онлайн някое саркастично мемче или вдъхновяващ цитат (зависи от това какъв образ се опитваме да си изградим). Спрели сме да споделяме, спрели сме да се изслушваме. Както разказвачът от „Боен клуб“ казва на Марла:
Затова обичах толкова много групите за взаимопомощ — ако хората си мислят, че умираш, ти отдават цялото си внимание.
Една част от хората, с които си говорих от октомври насам, прочетоха книгата. Много често заглавието дава повод за шеги – някого са го гледали странно в метрото, на друг половинката е подхвърлила някое шеговито „трябва ли да се тревожа“. Онлайн реакциите бяха още по-забавни – от класическата „жените са долни курви до една“ до квазифеминистични обобщения за мъжете.
„Десет женски изневери“ е лека книга, която тежи толкова, колкото е емоционалният багаж на читателя. Има хора, които я намират за лековата, недостатъчно литературна, плоска и дори глуповата. Има други, които плачат на всяка страница. Но тъй като това е моето ревю, мога да говоря предимно за моите изживявания с тази книга. А аз я харесвам. Нямам нужда да търся „голямата литература“ във всяка книга, която чета. Животът не е само „голяма литература“, много често е изграден от обикновени истории, посредствени стихотворения и някой и друг роман с разочароващ финал.
Харесвам автентичното разголване на душата в „Десет женски изневери“. Толкова рядко си позволяваме да бъдем раними, крехки, открити. Харесва ми заради заигравката с „Коя героиня ти прилича най-много?“. Всъщност във всяка от тях откриваш по нещо мъничко от себе си, някой навик, някое житейско правило, някое разочерование.
Отварям още една доста дълга скоба, защото през последната година наблюдавам интересна тенденция, която, вярвам, тепърва ще набира сила и популярност. Това е писането и публикуването на книги като форма на автотерапия. Макар че немалко заглавия от това течение ще бъдат заклеймени като графомански, те всъщност са доста далеч от това. Защото претворяват проблеми, изживявания и кризи, през които минават повечето читатели, но които „сериозната литература“ счита за банални и недостатъчно катарзисни, че да се занимава с тях. Комерсиалният успех на тези отричани книги се дължи само на едно – читателят се разпознава в тях. Лекува се. Съпреживява. И ги препоръчва на приятели.
В този ред на мисли, четенето на „Десет женски изневери“ също е форма на терапия. От онзи тип, който е да си поревеш – не да плачеш, а да ревеш на глас, докато грижливо положеният грим се превръща в аванградна мацаница. Терапия от типа на парче торта, урок по Крав Мага или пета чаша вино.
Книга, която поглежда в теб и вижда отвъд перфектния инстаграм фийд, в който се опитваш да превърнеш живота си, и ти казва, че няма страшно. Че бъркотията, която се случва в сърцето ти, не се случва само на теб. Че всички имаме своите разочарования и скелети в гардероба. И че понякога, за да започнеш начисто, трябва да разкажеш всички тези истории. Или да ги прочетеш.
В ревюто в "Аз чета" има още линкове към откъс от книгата, интервю с авторката и код за отстъпка от Ozone.bg
http://azcheta.com/deset-zhenski-izne...
January 7, 2019
Бях предубедена към книгата, защото какво толкова може да се напише за изневярата, което вече не е казано, видяно или изпитано. Е, останах прекрасно изненадана :). Въпреки заглавието и изневярата, която виждаме във всеки разказ, това за мен е книга, която да ни напомни да се замислим за собственото си Аз, за това какво искаме от живота и да живеем за себе си. Не може да има любов там където пренебрегваш собствените си желание, заради друг. Неведоми са пътищата на женското сърце и желания, а Катя Антоново перфектно е уловила изменчивата женска природа.
September 7, 2021
Миииии не е идеално зле, но ми е извънредно нереалистична. Даже обратното на достоверна. От тоя тип книги, зарязани и незабележими жени и домакини, да се надяват, че ето на, видите ли, случва се в живота изведнъж да си намерите велик любовник или поне любовник, или айде- задявка, и мъжът ви а ревнува. Миииии, по-скоро не, да не каже- хич, или - хаха, да бе, да. Беда.
August 7, 2021
Просто НЕВЕРОЯТНА♥️
December 17, 2018
Книгата ми достави часове (не много, защото е кратка) истинско удоволствие. Тя е като речник на психологическите модели на поведение в една двойка. В живота си срещаме ограничен брой хора и ситуации и ако не се докосваме до книги като тази, не бихме могли да допуснем невъобразимото разнообразие от вярвания, взаимоотношения, характери и стремежи на хората. Такова богатство от цветове съдържа книгата на Катя Антонова, толкова ярки образи, че все още се улавям да мисля за тях. Изкушаващо е да съдим изборите на някои от героите, но аз все имам склонност да дълбая под повърхността и интересни са ми причините, довели да дадено събитие. А тук има накъде да се дълбае!
December 19, 2018
Страшно, адски много ми хареса!!!
October 21, 2023
Мразя тази книга.
Не знам дали е прекалено зле или прекалено добре написана, но просто я мразя.
Тъжна е по един горчив и неприятен начин.
Не знам дали е прекалено зле или прекалено добре написана, но просто я мразя.
Тъжна е по един горчив и неприятен начин.
November 16, 2020
Мисля, че поне половината от причините тази книга да не ми хареса, бяха свързани с това, че я слушах като аудио книга. Тя представя 10 женски гласа за изневярата, но прочетени от една и съща актриса, ми звучаха като един глас, не откроих нужната индивидуалност. Това може да е бил и търсен ефект, за да покаже, че без значени�� интелекта и социалния статус на жените, в тази сфера те могат да звучат сходно. Темата за изневярата е определено табу и подходих с любопитство, но изпълнението хич не ми допадна - плоски, неистински ми бяха историите, героите, копнежите, търсенията, проблемите... Иначе много харесвам авторката в детските й четива, където има един много свеж поглед, неподправен хумор и като цяло някаква много симпатична непосредственост.
February 2, 2019
Книжката се чете доста бързо. Може би това се дължи на факта, че историята не е една натоварваща, а десет кратки. Книгата разглежда доста сериозна тема, а именно изневярата и то от гледната точка на женските персонажи в книгата (както може би се досещате от заглавието).
За мен разказите не бяха въздействащи, но определено мога да призная, че няколко бяха доста запленяващи. Естествено имаше и няколко, които не харесах и това беше изцяло заради поведението на героините. Вероятно трябва да съм жена за да разбера нелогичното поведение в два от разказите. Но то и авторката си го е написала - женската интуиция и природа (бих добавил) са непредсказуеми.
За мен разказите не бяха въздействащи, но определено мога да призная, че няколко бяха доста запленяващи. Естествено имаше и няколко, които не харесах и това беше изцяло заради поведението на героините. Вероятно трябва да съм жена за да разбера нелогичното поведение в два от разказите. Но то и авторката си го е написала - женската интуиция и природа (бих добавил) са непредсказуеми.
January 9, 2021
"Десет женски изневери" от Катя Антонова е една от най-добрите книги, които съм чела напоследък.
По принцип не съм голям почитател на разказите. Особено когато в основата на всички текстове в сборника стои един и същи двигател.
Е, малко по-различно стоят нещата с "Десет женски изневери". Сборника представя десет разказа за обикновените жени, за реалността и емоциите на тези жени. Те не изневеряват, защото са блудници, изневеряват (на себе си), защото е такава реалността, в която живеят. Защото "мъжете са си мъже", да преглъщаш себе си и несгодите е само до време, а животът е игра, в която невинаги се играе по правилата.
Тези десет истории са съвсем различни макар в основата им да се крие едно и също - предателството. Тези истории те подканят да откриеш себе си в някоя от жените, да задълбаеш в живота си - кой знае пък може да откриеш ти самият на какво/кого изневеряваш.
Този сборник е от онези книги, за които ми се иска да се създаде жанр Действителност, защото би пасвал най-добре там. Четеш и плачеш, не знаеш дали за себе си плачеш или за човека, за когото четеш.
"Десет женски изневери" е силна и вдъхновяваща. Заслужава повече хора да я прочетат.
По принцип не съм голям почитател на разказите. Особено когато в основата на всички текстове в сборника стои един и същи двигател.
Е, малко по-различно стоят нещата с "Десет женски изневери". Сборника представя десет разказа за обикновените жени, за реалността и емоциите на тези жени. Те не изневеряват, защото са блудници, изневеряват (на себе си), защото е такава реалността, в която живеят. Защото "мъжете са си мъже", да преглъщаш себе си и несгодите е само до време, а животът е игра, в която невинаги се играе по правилата.
Тези десет истории са съвсем различни макар в основата им да се крие едно и също - предателството. Тези истории те подканят да откриеш себе си в някоя от жените, да задълбаеш в живота си - кой знае пък може да откриеш ти самият на какво/кого изневеряваш.
Този сборник е от онези книги, за които ми се иска да се създаде жанр Действителност, защото би пасвал най-добре там. Четеш и плачеш, не знаеш дали за себе си плачеш или за човека, за когото четеш.
"Десет женски изневери" е силна и вдъхновяваща. Заслужава повече хора да я прочетат.
March 16, 2019
Катя Антонова: " Десет женски изневери", издателство Будлея, София 2018
Ето го моето малко закъсняло, но категорично предложение за осмомартенския празник. Не познавам нито издателството нито авторката и не ме питайте защо не очаквах много от тази мъничка книжка. Взех я просто така за нещо леко между другото. Оказаха се десет еднакво силни разказа за десет женски съдби, изключително реалистични, до болка даже, и заради това повече песимистични. Изневерите за мен останаха на заден план, споменът за десет разказа за десет женски живота е много по-силен.
Някъде посредата започнах да обръщам внимание и на портретите, не правете тази грешка, вгледайте се оше в първия, разказът се чете различно.
Моят любим образ е на София, но и с другите девет дами се чувствам близка, все едно съм ги срещнала в действителността.
Браво на Катя Апостолова и браво на издателството Будлея за оформлението!
Ето го моето малко закъсняло, но категорично предложение за осмомартенския празник. Не познавам нито издателството нито авторката и не ме питайте защо не очаквах много от тази мъничка книжка. Взех я просто така за нещо леко между другото. Оказаха се десет еднакво силни разказа за десет женски съдби, изключително реалистични, до болка даже, и заради това повече песимистични. Изневерите за мен останаха на заден план, споменът за десет разказа за десет женски живота е много по-силен.
Някъде посредата започнах да обръщам внимание и на портретите, не правете тази грешка, вгледайте се оше в първия, разказът се чете различно.
Моят любим образ е на София, но и с другите девет дами се чувствам близка, все едно съм ги срещнала в действителността.
Браво на Катя Апостолова и браво на издателството Будлея за оформлението!
December 2, 2018
Тъжно-смешна книга за любовта (към себе си) и изневярата (на себе си), която не успя да ми омръзна дори след хилядния редакторски прочит. Десетте героини са толкова пълнокръвни и посвоему отличителни, че на финала ще ги обсъждате поименно, все едно са ви приятелки от гимназията или колежки от работа (за протокала, моята любимка е София). Ще се търсите и намирате във всяка една от тях, а най-хубавото е, че през ум няма да ви мине да ги съдите. Защото в "Десет женски изневери" има хор от разностранни гласове, но нито един от тях не е назидателен или моралистки. Просто човешки.
Не на последно място, изданието е чудесно и го красят десетте разкошни женски портрета, нарисувани от Йорданка Мишева.
Не на последно място, изданието е чудесно и го красят десетте разкошни женски портрета, нарисувани от Йорданка Мишева.
September 6, 2022
Пъстра палитра от жени, като пролетен букет с цветя, всяка ухаеща със собствен аромат и привличаща с различен цвят, а някои дори имат и бодли. Твърде премерени и несигурни ми бяха повечето от тях в началото, но израстването им беше повече от естествено и убедително. Различни в характерите и вида си, но толкова близки в търсенето на любов и мъничко признание. И не любовта няма нужда да е перфектна, просто трябва да е истинска. И макар изневяра да звучи зле, да е предателство, то тук повечето героини чрез изневярата спасяват себе си и си дават шанс за щастие.
Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.
И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?
Бегло щрихирани истории, но пълни със смисли и емоции, различни и неподправени. Катя Антонова е майстор в изграждането на съдби. Рисува картини на цели животи с няколко думи. Реалистични и пълнокръвни. Ще се надявам да има продължение.
И пак да ви кажа – препоръчвам книгата на всички жени и на тези от мъжете, които искат да разберат жените и поне за момент да погледнат света през техните очи. Моята любимка е Дора, заради трансформацията която преживя и заради факта, че не се отказа. А коя е вашата фаворитка и защо?
August 9, 2022
Това е една по- различна книга, която те кара да се замислиш за предизвикателствата на семейния живот. Имаше няколко дразнещи елемента, но се радвам, че й дадох шанс.
September 17, 2019
Книгата беше много хубава. Според мен това е доста обсъждана тема, а тук тя е приставена по един много добър начин. Историите на десетте жени са интересни и те карат да се замислиш. Препоръчвам я.
May 4, 2022
Амиии, малко ми е повърхностна, праволинейна...запознах се с писанвто на Катя Антонова покрай невероятната Ванилия и ми беше любопитно как ще пише за възрастни. 9 от 10 изневери си приличат-лесен моментен изход, който не води до удовлетворение, не е вложено много мислене по въпроса и хоп-следващата...прочетох я, защото не обичам да оставям недочетени книги, но ако можех-бих я зарязала, без да изневерявам 🤭
December 27, 2018
Със сигурност мъжете са тези, които трябва да я прочетат.
February 26, 2019
Може би реална оценка 2.5 звездички
July 25, 2021
Хареса ми. Препоръчвам!
Книгата е събрала в себе си 10 разказа от/за 10 жени, които са пожелали да избягат от ежедневието и рутината, от реалността си... И не говорим за разкази ала-50 нюанса сиво. Говорим за изневяра в женското сърце и мисли...
Описанието на всяка от изневерите не беше пошло, грозно и отблъскващо. Напротив - беше истинско. Възможно. Женско.
Езикът на творчеството на Катя Антонова е изключително приятен за четене, много спокоен и в същото време интригуващ и завладяващ.
От книга 170страници си извадих задоволително количество прекрасни мисли за любовта, брака и женската логика...
Ок е, че мъжете не могат и няма да разберат книгата. Защото тя не е предназначена за тях. Тя е за жените, в които се заражда или вече расте усещане за неудовлетвореност. Тя е за жените, които се чувстват (дори и само понякога, рядко) недооценени.
Препоръчвам!
💬Цитат (един от многото):
"Противоположности, които се допълваха перфектно и образуваха едно съвършено цяло."
Книгата е събрала в себе си 10 разказа от/за 10 жени, които са пожелали да избягат от ежедневието и рутината, от реалността си... И не говорим за разкази ала-50 нюанса сиво. Говорим за изневяра в женското сърце и мисли...
Описанието на всяка от изневерите не беше пошло, грозно и отблъскващо. Напротив - беше истинско. Възможно. Женско.
Езикът на творчеството на Катя Антонова е изключително приятен за четене, много спокоен и в същото време интригуващ и завладяващ.
От книга 170страници си извадих задоволително количество прекрасни мисли за любовта, брака и женската логика...
Ок е, че мъжете не могат и няма да разберат книгата. Защото тя не е предназначена за тях. Тя е за жените, в които се заражда или вече расте усещане за неудовлетвореност. Тя е за жените, които се чувстват (дори и само понякога, рядко) недооценени.
Препоръчвам!
💬Цитат (един от многото):
"Противоположности, които се допълваха перфектно и образуваха едно съвършено цяло."
August 18, 2021
Прекрасна книга. Истории, написани с прости думи, но толкова тежащи и до такава степен представящи женските емоции, че не е истина. Всеки има потребност да се чувства ценен, обичан, и въпреки това в хода на времето избираме да прекараме живота си с партньор, който не е допълващата част от нашия пъзел. Но е в зоната на комфорт, определено. Така че продължаваме да съществуваме в една студена реалност, а щастието е някъде там и само чака да му подадем ръка. Човешките взаимоотношения са толкова сложни и комплексни, че е много трудно да генерализирам какъвто и да е извод.
November 4, 2020
Отне ми една вечер и половин час със сутришното кафе да прочета “Десет женски изневери” на Катя Антонова.В книгата са представени десет истории на десет различни жени,които изневеряват на мъжете си,в повечето случаи поради липса на внимание,дългогодшед брак, дори бих казала и от скука :) Историите са разнообразни,леко четиво и в никакъв случай натоварващо,но не остави в мен следа...
June 1, 2022
Не мога да кажа, че съм много въодушевена след прочита на 10-те разкази. Единственият, който е изключителен и затрогващ, е разказа за Мария. Мисля, че е много добре преценено той именно да бъде последен в книгата, за да остане читателя с някакво удовлетворяващо чувство. Въпреки това повече от 3 звезди няма как да дам!
September 17, 2022
A nice read with stories of women and how they cheated on their husbands. I found it really interesting, because the storyteller is showing also the reason how it came to this cheating. Because the people are judging and not defending a cheater, but reading why they cheated i saw a different perspective of the stories.
August 6, 2025
Жестока книга, която описва низкото проявление на цяла палитра от типично женски качества. Героините са неуверени но и високомерни, неосъзнати, объркани, лицемерни, самотни. Изпитвах раздразнение от мислите и постъпките им, но в същото време се впечатлих от способността на Катя Антонова да обрисува психологическия профил на всяка една от десетте жени.
December 6, 2018
Ако повече от разказите ми въздействаха като тези за Роси и София, може би щях да дам по-висока оценка. Дори така - книгата не е лоша.
March 30, 2019
Много интересни истории - комични,трагични и истински! Препоръчвам :)
August 2, 2019
Прекрасни, натурални 10 истории за различни женски души и дяволите в тях. Жалко, че бяха само 10.
January 1, 2021
Имах по-високи очаквания за книгата поради силното описание на корицата.
September 26, 2021
Моралното послание е доста размазващо, за онези които искат да вярват в любовта. За стила на писане 4 звезди, за не възможността да надскочи баналното ежеднвие 3...
March 31, 2022
Много фино докосване до женската същност, емоции и настроения. Микс от вариации поднесен с нежното усещане за дамски парфюм, токчета и още нещо. За мен книгата е микс от възможности и избори.
Displaying 1 - 30 of 35 reviews