What do you think?
Rate this book
Осиновени истории
„Осиновени истории“ е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан… да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, нечий баща… За осъзнаването, че тежките изпитания по пътя към родителството са били единствено насочване към детето, което те е чакало да го намериш.
За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си. Сред тях са Жени и Дидо, които чакат дванайсет години, за да станат родители; Диана – първата българка, официално осиновила дете от Азия; Росица, която едва на четирийсет среща близначката си; Петя, намерила дъщеря си след трийсет и една години търсене; Гери и Тишо – близнаци от различни биологични родители; Величка, която става майка за един ден; Лия – осиновена от снимачната площадка на телевизионна пиеса на Недялко Йорданов; Деси, която едва на трийсет се осмелява да пита за истината; Мира, която търси майка си и до днес; Поли и Николай, които преминават през най-голямата травма, за да стигнат до щастието; Дора, която учи как гневът може да бъде превърнат в благодарност.
За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си. Сред тях са Жени и Дидо, които чакат дванайсет години, за да станат родители; Диана – първата българка, официално осиновила дете от Азия; Росица, която едва на четирийсет среща близначката си; Петя, намерила дъщеря си след трийсет и една години търсене; Гери и Тишо – близнаци от различни биологични родители; Величка, която става майка за един ден; Лия – осиновена от снимачната площадка на телевизионна пиеса на Недялко Йорданов; Деси, която едва на трийсет се осмелява да пита за истината; Мира, която търси майка си и до днес; Поли и Николай, които преминават през най-голямата травма, за да стигнат до щастието; Дора, която учи как гневът може да бъде превърнат в благодарност.
216 pages, Paperback
Published January 1, 2018
1 person is currently reading
26 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
May 14, 2022
Безапелационни 5 звезди! Прекрасно прочетена от Мариана Векилска!
Книгата е абсолютно задължителна за родители, които са осиновители или им предстпи да станат. Дава много ясен поглед и изключително ценна информация, както и запознава с различните гледни точки.
Препоръчвам я на всички, които искат да се докоснат до емоцията,. Мен определено ме разплака.
Книгата е абсолютно задължителна за родители, които са осиновители или им предстпи да станат. Дава много ясен поглед и изключително ценна информация, както и запознава с различните гледни точки.
Препоръчвам я на всички, които искат да се докоснат до емоцията,. Мен определено ме разплака.
January 6, 2022
"Много хора възприемат стъпката с осиновяването като хапче за зачеване. Знам, че някои казват: „Вие сега осиновете, а после ще си родите ваше!“ Това е вбесяващо отношение. Какво значи „ваше“? Осиновените деца са повече от „наши“. Те са „най-нашите“ деца."
Ако за първи път попадате на заглавието на книгата на Бела Чолакова и се чудите дали то представлява метафора, отговорът е „не“. Тъкмо за триадата осиновени деца-осиновители-биологични родители става въпрос в „Осиновени истории“ (изд. „Труд“). И сега може би си казвате – супер, вероятно е интересна, но темата не ме касае по никакъв начин. Нека я четат хората, които са запознати и са го изживели лично. Ако сте си го помислили, моля прочетете ревюто докрай, защото мисля, че сборникът е тъкмо за вас!
„Осиновени истории“ съдържа двайсет и една от най-удивителните човешки съдби, които са достигали до мен. И тук не става въпрос за брилянтен сценарий или сюжет на роман, а за истинските разкази на хора с драматичен житейски път. Само тук използвам думата „драматичен“, и то не за да им придам сензационност, а защото те са изключително трогателни, до една пропити от болка и от безпрекословна обич.
Темата за осиновяването не е лично свързана с мен, нито с някого от прякото ми обкръжение, затова и заглавието не докосна на подсъзнателно ниво струна в душата ми. По-скоро взех рационалното решение да прочета книгата, предимно заради отличните впечатления, които имам за Бела като журналистка и авторка в „Аз чета“. Тъкмо защото темата ми е непозната обаче бях пленена от споделените истории, за които Милена Златарова изключително точно пише, че не могат да се преразкажат, а единствено да се съпреживеят.
Със сигурност няма да ви отнема и частица удоволствие от личното запознаване със сборника, но искам да споделя с вас някои от силно впечатлилите ме елементи, както и новите неща, които научих от него.
Първо, достоен за уважение и много близък до моето светоусещане е призивът от страна на осиновители, че те не са герои, които са се жертвали в името на благородна кауза. Аз също смятам, че тези хора нямат никаква нужда да бъдат въздигани на пиедестал, а да бъдат възприемани като точно толкова обикновени, колкото и останалите родители. Всичко друго предполага някакво специално отношение, или с други думи – изключване от цялото. Крайно време е обществените нагласи да се синхронизират с времето, в което живеем, не мислите ли?
Друга основна тема е тайната. Трябва ли осиновеното дете да живее в неведение относно събитията, довели го до новите му родители? Има ли период, в който подобна тайна се счита за здравословна? Категоричната препоръка на много осиновени (вече възрастни) деца, както и на осиновителите им, е, че няма място за криене на истината, защото тя не съдържа абсолютно нищо срамно. По-важен обаче е фактът, че премълчаването не само че не спестява травмата на детето, а гарантира болезнено осъзнаване в някакъв момент. В една от историите жена разказва, че като малка много е обичала сладкото. Докато рови в шкафовете у дома за скрит сладкиш, тя попада на листче, на което е написано, че е осиновена. Колкото и да се мъча, не мога да си представя шока, който е преживяла.
А ето какво възкликва една осиновителка, която разкрива истината пред вече отдавна порасналата си дъщеря: „За първи път от 35 години ще спя спокойно“.
Естествено, търсенето на биологичните родители също присъства във всички осиновени истории. Тук мненията са разнопосочни и ми беше интересно да прочета колко различно се възприема темата. Със сигурност няма правилен или грешен подход, нито пък авторката разкрива някаква формула. Факт е, че усещането за родова принадлежност е необходимо за осигуряването на спокойно израстване, но е въпрос на личен избор дали и кога да се върнеш към непознатото минало. Процесът може да бъде много болезнен – някои от героите в книгата например споделят страха си от повторно отхвърляне.
Освен огромно емоционално значение знанието за произхода има и чисто практично приложение, за което не се бях замисляла като странична наблюдателка. Всички, отгледани от биологичните си родители, са в течение на наследствената си обремененост от болести и приемат тази информация за даденост. Но осиновените, на които тя не им се предоставя, са принудени да живеят в страх какво може да се случи с тях или с децата им. Благодарение на книгата разбрах за тази и други недомислици в законодателството ни, както и за борбата на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ да се приемат важни промени.
Без да се замислям, нареждам „Осиновени истории“ сред едно от най-важните заглавия на 2018 г. Сборникът е способен да променя нагласи, да информира обществото по тема, засягаща хиляди, и да провокира съпричастност – една от любимите ми скрити сили на книгите. Непременно я четете и препоръчвайте – на хора, за които осиновяването е лична история, както и на непознатите като мен, за да отворите очите им.
Ревюто е публикувано тук: http://azcheta.com/osinoveni-istorii-...
Ако за първи път попадате на заглавието на книгата на Бела Чолакова и се чудите дали то представлява метафора, отговорът е „не“. Тъкмо за триадата осиновени деца-осиновители-биологични родители става въпрос в „Осиновени истории“ (изд. „Труд“). И сега може би си казвате – супер, вероятно е интересна, но темата не ме касае по никакъв начин. Нека я четат хората, които са запознати и са го изживели лично. Ако сте си го помислили, моля прочетете ревюто докрай, защото мисля, че сборникът е тъкмо за вас!
„Осиновени истории“ съдържа двайсет и една от най-удивителните човешки съдби, които са достигали до мен. И тук не става въпрос за брилянтен сценарий или сюжет на роман, а за истинските разкази на хора с драматичен житейски път. Само тук използвам думата „драматичен“, и то не за да им придам сензационност, а защото те са изключително трогателни, до една пропити от болка и от безпрекословна обич.
Темата за осиновяването не е лично свързана с мен, нито с някого от прякото ми обкръжение, затова и заглавието не докосна на подсъзнателно ниво струна в душата ми. По-скоро взех рационалното решение да прочета книгата, предимно заради отличните впечатления, които имам за Бела като журналистка и авторка в „Аз чета“. Тъкмо защото темата ми е непозната обаче бях пленена от споделените истории, за които Милена Златарова изключително точно пише, че не могат да се преразкажат, а единствено да се съпреживеят.
Със сигурност няма да ви отнема и частица удоволствие от личното запознаване със сборника, но искам да споделя с вас някои от силно впечатлилите ме елементи, както и новите неща, които научих от него.
Първо, достоен за уважение и много близък до моето светоусещане е призивът от страна на осиновители, че те не са герои, които са се жертвали в името на благородна кауза. Аз също смятам, че тези хора нямат никаква нужда да бъдат въздигани на пиедестал, а да бъдат възприемани като точно толкова обикновени, колкото и останалите родители. Всичко друго предполага някакво специално отношение, или с други думи – изключване от цялото. Крайно време е обществените нагласи да се синхронизират с времето, в което живеем, не мислите ли?
Друга основна тема е тайната. Трябва ли осиновеното дете да живее в неведение относно събитията, довели го до новите му родители? Има ли период, в който подобна тайна се счита за здравословна? Категоричната препоръка на много осиновени (вече възрастни) деца, както и на осиновителите им, е, че няма място за криене на истината, защото тя не съдържа абсолютно нищо срамно. По-важен обаче е фактът, че премълчаването не само че не спестява травмата на детето, а гарантира болезнено осъзнаване в някакъв момент. В една от историите жена разказва, че като малка много е обичала сладкото. Докато рови в шкафовете у дома за скрит сладкиш, тя попада на листче, на което е написано, че е осиновена. Колкото и да се мъча, не мога да си представя шока, който е преживяла.
А ето какво възкликва една осиновителка, която разкрива истината пред вече отдавна порасналата си дъщеря: „За първи път от 35 години ще спя спокойно“.
Естествено, търсенето на биологичните родители също присъства във всички осиновени истории. Тук мненията са разнопосочни и ми беше интересно да прочета колко различно се възприема темата. Със сигурност няма правилен или грешен подход, нито пък авторката разкрива някаква формула. Факт е, че усещането за родова принадлежност е необходимо за осигуряването на спокойно израстване, но е въпрос на личен избор дали и кога да се върнеш към непознатото минало. Процесът може да бъде много болезнен – някои от героите в книгата например споделят страха си от повторно отхвърляне.
Освен огромно емоционално значение знанието за произхода има и чисто практично приложение, за което не се бях замисляла като странична наблюдателка. Всички, отгледани от биологичните си родители, са в течение на наследствената си обремененост от болести и приемат тази информация за даденост. Но осиновените, на които тя не им се предоставя, са принудени да живеят в страх какво може да се случи с тях или с децата им. Благодарение на книгата разбрах за тази и други недомислици в законодателството ни, както и за борбата на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ да се приемат важни промени.
Без да се замислям, нареждам „Осиновени истории“ сред едно от най-важните заглавия на 2018 г. Сборникът е способен да променя нагласи, да информира обществото по тема, засягаща хиляди, и да провокира съпричастност – една от любимите ми скрити сили на книгите. Непременно я четете и препоръчвайте – на хора, за които осиновяването е лична история, както и на непознатите като мен, за да отворите очите им.
Ревюто е публикувано тук: http://azcheta.com/osinoveni-istorii-...
February 24, 2022
Затрогваща книга, която ми отвори очите за много неща, свързани с осиновяването в България.
June 16, 2023
Доста се чудех, как да опиша тази книга.
Това е един сборник с истории, който ме ядоса, натъжи, стопли ми душата и ме накара да се замисля над няколко “табута” наложени в ограничената ни ценностна система. Ядосвах се най-много ми се струва и то не на факта, че майки изоставят децата си, а по- скоро на институциите и на гусната природа на човека. В същото време добротата у други хора, ме караше да ми стане хубаво на душата ♥️
Това е един сборник с истории, който ме ядоса, натъжи, стопли ми душата и ме накара да се замисля над няколко “табута” наложени в ограничената ни ценностна система. Ядосвах се най-много ми се струва и то не на факта, че майки изоставят децата си, а по- скоро на институциите и на гусната природа на човека. В същото време добротата у други хора, ме караше да ми стане хубаво на душата ♥️
June 21, 2023
Книга, към която човек не може да остане безразличен. Всяка една история представлява влакче от множество емоции. Интересно четиво за всеки, който се интересува от темата за осиновяването, дори и да не е пряк участник в тези процеси.
November 29, 2020
Прекрасна книга, истинска и разчувстваща. Не е толкова тежка, колкото предполагах, но със сигурност ме накара да се замисля как аз реагирам в някои ситуации
December 16, 2018
Добре че има хора като Бела, които да изслушват и разказват тези истории – с достатъчно големи сърца, че да ги почувстват и споделят като свои.
November 30, 2020
Книгата би била много полезна за кандидат-осиновители, въпреки че ще е интересна и за широк кръг несвързани с въпроса читатели, тъй като историите са силни.
Доколкото книгата преследва някаква някаква убеждаваща цел, то те са две: да не се крие осиновяването от осиновените и да изисква разрешаването на законово ниво достъпа до информация относно биологичния им произход, тъй като към момента такъв се отказва на 90% от подалите молби до съда.
Наред с горните са засегнати и част от другите щекотливи въпроси относно осиновяването. Може би не е обърнато достатъчно внимание на "слона в стаята", а именно че значителна част от децата в регистъра са от ромски произход. Това е основния казус за болшинството осиновители. Проблем е, защото има хора, които изобщо не стартират процеса за осиновяване, защо��о не вярват, че могат да осиновят етническо българче, други хора, които не биват избрани за 2-те години, защото са вписали, че държат детето да бъде от "български етнически произход", трети отказват здраво, право, усмихнато дете, защото е с ромски черти. Да напишеш "да не е от ромски произход" не би се приело добре, затова е и измислена и фразата "да няма изразителни етнически черти". Истината е, че бременни ученички от добри семейства може би вече няма, а ромските деца имат същия потенциал, каквито имат и връстниците им от други етноси да станат говеда.
Доколкото книгата преследва някаква някаква убеждаваща цел, то те са две: да не се крие осиновяването от осиновените и да изисква разрешаването на законово ниво достъпа до информация относно биологичния им произход, тъй като към момента такъв се отказва на 90% от подалите молби до съда.
Наред с горните са засегнати и част от другите щекотливи въпроси относно осиновяването. Може би не е обърнато достатъчно внимание на "слона в стаята", а именно че значителна част от децата в регистъра са от ромски произход. Това е основния казус за болшинството осиновители. Проблем е, защото има хора, които изобщо не стартират процеса за осиновяване, защо��о не вярват, че могат да осиновят етническо българче, други хора, които не биват избрани за 2-те години, защото са вписали, че държат детето да бъде от "български етнически произход", трети отказват здраво, право, усмихнато дете, защото е с ромски черти. Да напишеш "да не е от ромски произход" не би се приело добре, затова е и измислена и фразата "да няма изразителни етнически черти". Истината е, че бременни ученички от добри семейства може би вече няма, а ромските деца имат същия потенциал, каквито имат и връстниците им от други етноси да станат говеда.
December 10, 2018
Книгата е изключително вълнуващо и разтапящо четиво. Нямах усещането, че чета трудна, нехудожествена литература, може би защото разказаните истории са толкова различни една от друга. Фаворит ми е историята за близнаците от различни майки, тя като че ли ми направи най-голямо впечатление.
Интересно ми беше да прочета и за проблемите свързани с тайната на осиновяването и произхода и нуждата от промени в Семейния кодекс. Това беше може би единствената позиция, по която всички интервюирани бяха единодушни.
Книгата се чете бързо, написана е добре и оставя приятно чувство след затварянето на последнатата страница, дори и да не се интересувате лично от материята на осиновяването.
Интересно ми беше да прочета и за проблемите свързани с тайната на осиновяването и произхода и нуждата от промени в Семейния кодекс. Това беше може би единствената позиция, по която всички интервюирани бяха единодушни.
Книгата се чете бързо, написана е добре и оставя приятно чувство след затварянето на последнатата страница, дори и да не се интересувате лично от материята на осиновяването.
November 21, 2020
Пречистваща. Информираща. Вдъхновяваща. Изключително силна. Задължителна книга. И не е неприятна, не е страшна, както се опасявах... Напротив. Да, в "Осиновени истории" има много тъга, преливаща се в душата на слушателя още при първите разкази, но после тя изхвърча като тапа и слушателят вероятно, като мен, ще се почувства като прероден, пречистен. Нов човек и по-благодарен. Надявам се, и по-благороден.
January 19, 2022
Една от най-силните книги, които съм чела някога. Всяка история идва със собствената си поука и никой не твърди, че е открил формула в живота.
Осиновителите са просто родители, които имат един страх в повече от другите родители.
Осиновените са хора, от които винаги нещо ще липсва (т.е. едно нещо повече, отколкото на всеки, отгледан от биологичните си родители).
А тези, които са оставили дете за осиновяване... Техните съдби като че ли са най-тежки, защото при тях винаги има страх или разкаяние. От жената, която е била принудена от родителите си да изостави детето си до онази, която крие от съпруга си миналото си и сменя работата си, след като детето, което е родила, се свързва с нея.
Има една фраза, която се запечата в ума ми: "Осиновителите са единствените хора, които са одобрени да бъдат родители." И макар, че всяка история има своята неповторима сила, някак най-живо си представям историята на жената, на която и звънели на домашния телефон веднага да отиде и да занесе някакви документи, за да могат да вкарат делото в съда на същия ден, за да се гледа на следващия, а тя се забавила след работа, защото минала през магазина. И как пред къщата я чакала майка и/ свекърва и, за да я изпрати веднага и да не губят време, а след това се събрали всички съседи и роднини и за една нощ пребоядисали всички стаи, сглобили детското легло, измили всяка посуда и всяка част от къщата, а пералнята не спряла да се върти, за да изпре всички дрешки, приготвени за новия член на семейството.
Разбира се представена е и силата на децата, които са изправени пред грубостта на живота. "Ти си осиновен", опитват се да засегнат едно от децата. "А ти си просто роден", отвръща това дете. И това мисля, че е най-добрата защита не само на себе си, но и на родителите, които са избрали да поемат този път.
Книгата е прекрасна, защото всъщност нищо в нея не е измислица. Събрала е картини от нашия живот, а от нас зависи да се вгледаме в тях и да ги приемем като нещо нормално.
Осиновителите са просто родители, които имат един страх в повече от другите родители.
Осиновените са хора, от които винаги нещо ще липсва (т.е. едно нещо повече, отколкото на всеки, отгледан от биологичните си родители).
А тези, които са оставили дете за осиновяване... Техните съдби като че ли са най-тежки, защото при тях винаги има страх или разкаяние. От жената, която е била принудена от родителите си да изостави детето си до онази, която крие от съпруга си миналото си и сменя работата си, след като детето, което е родила, се свързва с нея.
Има една фраза, която се запечата в ума ми: "Осиновителите са единствените хора, които са одобрени да бъдат родители." И макар, че всяка история има своята неповторима сила, някак най-живо си представям историята на жената, на която и звънели на домашния телефон веднага да отиде и да занесе някакви документи, за да могат да вкарат делото в съда на същия ден, за да се гледа на следващия, а тя се забавила след работа, защото минала през магазина. И как пред къщата я чакала майка и/ свекърва и, за да я изпрати веднага и да не губят време, а след това се събрали всички съседи и роднини и за една нощ пребоядисали всички стаи, сглобили детското легло, измили всяка посуда и всяка част от къщата, а пералнята не спряла да се върти, за да изпре всички дрешки, приготвени за новия член на семейството.
Разбира се представена е и силата на децата, които са изправени пред грубостта на живота. "Ти си осиновен", опитват се да засегнат едно от децата. "А ти си просто роден", отвръща това дете. И това мисля, че е най-добрата защита не само на себе си, но и на родителите, които са избрали да поемат този път.
Книгата е прекрасна, защото всъщност нищо в нея не е измислица. Събрала е картини от нашия живот, а от нас зависи да се вгледаме в тях и да ги приемем като нещо нормално.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 9, 2019
Книга, която чрез истории разкрива тайнството на осиновяване, страданията, радостите, възможните успехи и неуспехи на трите страни в процеса... Като същевременно показва колко погрешно е все още общественото мнение за осиновените, биологичните родители и осиновяващите. Тази книга е за всеки човек, без значение дали с деца или без, осиновен или не. Понеже учи на човещина и същевременно разкрива проблемите на законодателната система у нас. Историите докосват дълбоко в сърцето и стоплят.
April 11, 2021
Силна, трогателна, човешка книга, която се чете на един дъх!
December 17, 2023
Изключителна книга за осиновяването в България!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews