What do you think?
Rate this book
Митове и истини за храненето
Създателят на блоговете "Наука и критично мислене" и 6nine Йордан Стефанов написа първата си научно-популярна книга. В нея той разбива на пух и прах популярните митове за "здравословно" хранене, биохрани, ГМО, памет на водата, опасностите от микровълновите печки и редица други заблуди, с които се пълни публичното пространство и които не само водят до неразбиране на основните принципи на диетологията и науката, но могат да бъдат и опасни.
Как да разпознаем опасните и погрешни диети? Наистина ли са страшни микровълновите печки, или храната, приготвяна в тях, понякога запазва по-добре своите качества? Отрови ли са наистина брашното, захарта, солта и по-добре ли е човек да консумира сироп от агаве? А мазнините - последно, трябва ли да ги избягваме, или са полезни за нас? Защо зеленчуците на пазара са безвкусни? Помагат ли хранителните добавки за отслабване и трупане на мускулна маса? На тези и на много други въпроси дава отговор Йордан Стефанов, като за всяка своя теза посочва източници и научни изследвания. Авторът обяснява какво в действителност е здравословното хранене от научна гледна точка и подкрепя всяка своя теза с резултатите от изследвания. Той разкрива и причините за популярните в интернет заблуди, като прави подробен анализ на психологията на храненето и дава съвети как да я използваме, така че да се храним наистина по-правилно, без да харчим излишно пари.
Как да разпознаем опасните и погрешни диети? Наистина ли са страшни микровълновите печки, или храната, приготвяна в тях, понякога запазва по-добре своите качества? Отрови ли са наистина брашното, захарта, солта и по-добре ли е човек да консумира сироп от агаве? А мазнините - последно, трябва ли да ги избягваме, или са полезни за нас? Защо зеленчуците на пазара са безвкусни? Помагат ли хранителните добавки за отслабване и трупане на мускулна маса? На тези и на много други въпроси дава отговор Йордан Стефанов, като за всяка своя теза посочва източници и научни изследвания. Авторът обяснява какво в действителност е здравословното хранене от научна гледна точка и подкрепя всяка своя теза с резултатите от изследвания. Той разкрива и причините за популярните в интернет заблуди, като прави подробен анализ на психологията на храненето и дава съвети как да я използваме, така че да се храним наистина по-правилно, без да харчим излишно пари.
280 pages, Paperback
Published November 1, 2018
18 people are currently reading
111 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
April 9, 2019
Цяла седмица се опитвам да формулирам какво не е наред с книгата. Фактите изглеждат като истински факти (има си подробна библиография), с повечето изводи съм съгласна, повечето неща ги знам, научих и някои нови. И все пак цялостното впечатление оства грешно. В крайна сметка се сетих какъв е проблемът и това е мнението на автора. Той не само излага факти, а и дава личната си оценка на почти всичко. Мнението му е твърде дразнещо, защото си е лично негово, но въпреки това го изразява така, все едно е единствената и неоспорима истина.
А и какви митове оборва? На повечето хора им е ясно, че има пазарна ниша за био и супер храни и следователно там ще се намърдат всякакви продукти. Но това, че търговци лепят етикети „био” на всякакви безумни неща означава ли, че изобщо няма био продукти? Че няма никаква разлика между конвенционалното земеделие и земеделие без торове, пестициди, инсектициди и пр.? Дори цялата почва и всички подпочвени води да са замърсени, все пак ми се струва, че тестовете за химикали ще дадат отклонения. В случая аз избирам по-малкото зло – ако няма без химия, избирам с възможно най-малко химия.
По същия начин подхождам към бялото брашно и бялата захар. Кой казва, че захарта е полезна, било то бяла, кафява, мусковадо? Казвам, че ако е наложително да подслаждам, предпочитам по-малкото зло – кафява или мед, в които поне има някакви полезни вещества. Не разчитам да си набавя полезните вещества от захарта, що за нелепа идея е това и кой я споделя, за да се налага да се оборва такъв мит?
И продължаваме така с уж разбиването на митовете, но попадаме на оценката на автора – безумното изказване за хляба с квас (бил с лоши вкусови качества и се приготвял трудно – що за аргумент е това?!?!), кое е по-полезно (и по-евтино, сякаш моят бюджет е авторова грижа) - пилешките дробчета и боба срещу чиа и макадамия (но какво да правя, ако харесвам вкуса на макадамията и не обичам пържено?), лошите вкусови качества на растителните „млека” (а вкусът все пак е въпрос на вкус!). Мога да дам и още примери, но няма смисъл. Последно ще спомена твърде разпалената тирада в защита на ГМО културите – как няма данни за вредното им влияние върху това и онова, с цитирани различни проучвания. Но в една доста по-добра книга („Черво с чар” на Джулия Ендърс) прочетох, че проблемът с ГМО културите е, че когато попаднат в микробиотата ни (надявам се правилно да използвам „микробиота”), бактериите в червата не ги разпознават. Щом не ги разпознават, не е ясно как ще реагират – все още действието на чревните бактерии не е изследвано и почти не е проучено. Така че по отношение на ГМО културите предпочитам да следвам принципа на англичаните – better be safe then be sorry.
Все пак има и няколко полезни неща – разбрах, че антибиотиците в месото се неутрализират чрез по-дълга топлинна обработка; никоя диета не действа за продължително време; никои добавките за отслабване не действат; психологията в храненето е доста важна и при това научно доказана. О, и още една лично мнение на автора – храненето няма значение, важно е да се спортува! Сериозно – бургери, чипс, газирани напитки и джогинг –това ли е рецептата за добра форма? Чудих се къде е проблемът в това мнение (и не само в него) и в крайна сметка реших, че проблемът може би е в разликата във възрастта и приоритетите – моите и на автора. Аз смятам, че е важно какво ям, че си струва да си приготвям сама храната, да меся хляб с квас, да правя торти с кафява захар, да купувам месо без хормони, но тези приоритети дойдоха с възрастта (и с децата). Просто митовете от книга не са моите митове, затова и разбиването им не ме заинтригува особено (но пък ме подразни).
А и какви митове оборва? На повечето хора им е ясно, че има пазарна ниша за био и супер храни и следователно там ще се намърдат всякакви продукти. Но това, че търговци лепят етикети „био” на всякакви безумни неща означава ли, че изобщо няма био продукти? Че няма никаква разлика между конвенционалното земеделие и земеделие без торове, пестициди, инсектициди и пр.? Дори цялата почва и всички подпочвени води да са замърсени, все пак ми се струва, че тестовете за химикали ще дадат отклонения. В случая аз избирам по-малкото зло – ако няма без химия, избирам с възможно най-малко химия.
По същия начин подхождам към бялото брашно и бялата захар. Кой казва, че захарта е полезна, било то бяла, кафява, мусковадо? Казвам, че ако е наложително да подслаждам, предпочитам по-малкото зло – кафява или мед, в които поне има някакви полезни вещества. Не разчитам да си набавя полезните вещества от захарта, що за нелепа идея е това и кой я споделя, за да се налага да се оборва такъв мит?
И продължаваме така с уж разбиването на митовете, но попадаме на оценката на автора – безумното изказване за хляба с квас (бил с лоши вкусови качества и се приготвял трудно – що за аргумент е това?!?!), кое е по-полезно (и по-евтино, сякаш моят бюджет е авторова грижа) - пилешките дробчета и боба срещу чиа и макадамия (но какво да правя, ако харесвам вкуса на макадамията и не обичам пържено?), лошите вкусови качества на растителните „млека” (а вкусът все пак е въпрос на вкус!). Мога да дам и още примери, но няма смисъл. Последно ще спомена твърде разпалената тирада в защита на ГМО културите – как няма данни за вредното им влияние върху това и онова, с цитирани различни проучвания. Но в една доста по-добра книга („Черво с чар” на Джулия Ендърс) прочетох, че проблемът с ГМО културите е, че когато попаднат в микробиотата ни (надявам се правилно да използвам „микробиота”), бактериите в червата не ги разпознават. Щом не ги разпознават, не е ясно как ще реагират – все още действието на чревните бактерии не е изследвано и почти не е проучено. Така че по отношение на ГМО културите предпочитам да следвам принципа на англичаните – better be safe then be sorry.
Все пак има и няколко полезни неща – разбрах, че антибиотиците в месото се неутрализират чрез по-дълга топлинна обработка; никоя диета не действа за продължително време; никои добавките за отслабване не действат; психологията в храненето е доста важна и при това научно доказана. О, и още една лично мнение на автора – храненето няма значение, важно е да се спортува! Сериозно – бургери, чипс, газирани напитки и джогинг –това ли е рецептата за добра форма? Чудих се къде е проблемът в това мнение (и не само в него) и в крайна сметка реших, че проблемът може би е в разликата във възрастта и приоритетите – моите и на автора. Аз смятам, че е важно какво ям, че си струва да си приготвям сама храната, да меся хляб с квас, да правя торти с кафява захар, да купувам месо без хормони, но тези приоритети дойдоха с възрастта (и с децата). Просто митовете от книга не са моите митове, затова и разбиването им не ме заинтригува особено (но пък ме подразни).
November 21, 2018
ПИР ПО ВРЕМЕ НА КАПИТАЛИЗЪМ
Не съм специалист по материята на книгата, интересувам се от здравословно хранене, но без крайности (залитания по "био", "без химия" и т.н.) И въпреки това книгата ми направи огромно впечатление. Отдавна следя "Наука и критично мислене" и появата на тази книга от Йордан Стефанов беше приятна изненада. С тази книга средностатистическият потребител (на хранителни продукти) може да вникне в някои основни детайли на храненето в 21 век, получавайки отговори на въпроси като "Защо грозните зеленчуци са по-вкусни и по-хранителни?" "Защо "био" върху опаковките не е това, което повечето хора си представят?" "Защо "без химия" е безсмислен рекламен слоган?" "Защо повечето пробиотици не действат?" "Защо повечето "нутриционисти", "коучове" и пр. говорят пълни глупости?" "Защо годжи берито е просто мода?" "Защо деликатезирането на киноата вреди на оригиналните ѝ консументи?" "Защо чешмяната вода е често за предпочитане?" "Защо микровълновите печки не предизвикват ракови заболявания?" и много, много други.
С какво книгата е различна от други подобни текстове? С две неща:
1. Не търси сензация с гръмки слогани;
2. Написана е като научен текст от специалист и е подпрепена с резултати от действителни изследвания.
От тази книга човек може да разбере, че здравословното хранене не се състои в следване на моди и приемане на добавки. Здравословното хранене, противно на представата, която човек добива чрез медиите и рекламите, няма толкова ясно очертани граници като "генетично-базирани диети". Здравословното хранене е умерен прием на "непразни" калории посредством разнообразни групи храни и - това е много важно - физически активен начин на живот. Авторът нерядко припомня, че храната е и удоволствие (а не лекарство).
Един аспект на книгата ме впечатли (следващото е мое лично тълкувание): дадох си сметка доколко капиталистическият начин на живот е проникнал в хранителните ни навици. Това е много тъжно. Затова би било добре тази книга да достигне до повече читатели.
Не съм специалист по материята на книгата, интересувам се от здравословно хранене, но без крайности (залитания по "био", "без химия" и т.н.) И въпреки това книгата ми направи огромно впечатление. Отдавна следя "Наука и критично мислене" и появата на тази книга от Йордан Стефанов беше приятна изненада. С тази книга средностатистическият потребител (на хранителни продукти) може да вникне в някои основни детайли на храненето в 21 век, получавайки отговори на въпроси като "Защо грозните зеленчуци са по-вкусни и по-хранителни?" "Защо "био" върху опаковките не е това, което повечето хора си представят?" "Защо "без химия" е безсмислен рекламен слоган?" "Защо повечето пробиотици не действат?" "Защо повечето "нутриционисти", "коучове" и пр. говорят пълни глупости?" "Защо годжи берито е просто мода?" "Защо деликатезирането на киноата вреди на оригиналните ѝ консументи?" "Защо чешмяната вода е често за предпочитане?" "Защо микровълновите печки не предизвикват ракови заболявания?" и много, много други.
С какво книгата е различна от други подобни текстове? С две неща:
1. Не търси сензация с гръмки слогани;
2. Написана е като научен текст от специалист и е подпрепена с резултати от действителни изследвания.
От тази книга човек може да разбере, че здравословното хранене не се състои в следване на моди и приемане на добавки. Здравословното хранене, противно на представата, която човек добива чрез медиите и рекламите, няма толкова ясно очертани граници като "генетично-базирани диети". Здравословното хранене е умерен прием на "непразни" калории посредством разнообразни групи храни и - това е много важно - физически активен начин на живот. Авторът нерядко припомня, че храната е и удоволствие (а не лекарство).
Един аспект на книгата ме впечатли (следващото е мое лично тълкувание): дадох си сметка доколко капиталистическият начин на живот е проникнал в хранителните ни навици. Това е много тъжно. Затова би било добре тази книга да достигне до повече читатели.
May 3, 2019
За да ви спестя 18 лв, ще ви преразкажа накратко книгата: Нищо не е вредно. Яжте каквото си искате, просто не прекалявайте. Основното мото на книгата е „Дозата прави отровата“.
Като цяло съм съгласна с автора, че е излишно да се превръща в мода това да ядем екзотични храни, например киноа, пренебрегвайки също толкова полезния боб. Но моите съображения са по-скоро екологични. Иначе не разбирам защо е толкова страшно като имаш избор от различни храни да разнообразяваш менюто си.
Авторът, обаче, отива в другата крайност: Абсолютно нищо не е вредно. Захарта не била вредна, а родителите си внушавали, че децата им ставали хиперактивни от захар. Пестицидите не били вредни, а изцяло само в защита и грижа за потребителите. Органите, които отговарят за безопасността на храните, си вършели работата съвестно и каквото било на пазара и имало Е-та било със сигурност проверено и безопасно. Изобщо в стремежа си да убеди читателите, че не е добре да изпадат в крайности по био, еко и здравословни неща, отива в друга също не така безопасна крайност.
Мен лично през цялото време ме дразнеше арогантния, надменен тон на автора. Струва ми се, че доста подценява публиката си и пише за потребителите сякаш по подразбиранe всички са невежи и добре, че е той да ги просветли.
Усещането е малко като да четете поразширената дипломна работа на човека. Да, позовава се на много литература и изследвания, но само такива, които подкрепят неговата теза, а не дава възможност за диалог. А нещата съвсем не са само черни или само бели.
За съжаление, усеща се и липсата на житейски опит на автора. Нормално като си на двайсет и нещо да ти се струва, че можеш да си хапваш всичко и нищо не ти се отразява вредно. Сигурна съм, че ако трябва да пренапише книгата след 10-15 години, тонът му ще е далеч по-умерен.
Като цяло съм съгласна с автора, че е излишно да се превръща в мода това да ядем екзотични храни, например киноа, пренебрегвайки също толкова полезния боб. Но моите съображения са по-скоро екологични. Иначе не разбирам защо е толкова страшно като имаш избор от различни храни да разнообразяваш менюто си.
Авторът, обаче, отива в другата крайност: Абсолютно нищо не е вредно. Захарта не била вредна, а родителите си внушавали, че децата им ставали хиперактивни от захар. Пестицидите не били вредни, а изцяло само в защита и грижа за потребителите. Органите, които отговарят за безопасността на храните, си вършели работата съвестно и каквото било на пазара и имало Е-та било със сигурност проверено и безопасно. Изобщо в стремежа си да убеди читателите, че не е добре да изпадат в крайности по био, еко и здравословни неща, отива в друга също не така безопасна крайност.
Мен лично през цялото време ме дразнеше арогантния, надменен тон на автора. Струва ми се, че доста подценява публиката си и пише за потребителите сякаш по подразбиранe всички са невежи и добре, че е той да ги просветли.
Усещането е малко като да четете поразширената дипломна работа на човека. Да, позовава се на много литература и изследвания, но само такива, които подкрепят неговата теза, а не дава възможност за диалог. А нещата съвсем не са само черни или само бели.
За съжаление, усеща се и липсата на житейски опит на автора. Нормално като си на двайсет и нещо да ти се струва, че можеш да си хапваш всичко и нищо не ти се отразява вредно. Сигурна съм, че ако трябва да пренапише книгата след 10-15 години, тонът му ще е далеч по-умерен.
Read
July 11, 2019Тази книга е един от редките случаи, в които седмици след това не мога да определя точно мнението си за прочетеното. Може би защото я започнах с големи очаквания - отдавна следя "Наука и критично мислене", голяма част от темите, материалите и мненията на специалист ми допадат и ме интетесуват. Някои намирам за по-скоро чисто лични убеждения.
При цялото вече дразнещо изобилие от влогъри, инфлуенсъри, нутриционисти, Магита, Гали, Ричардовци и прочие разбирачи от хранене и здраве е хубаво да има една такава свещ в мрака на масовото затъпяване и сляпото следване на безполезни до безумни правила и фикции за по-добър живот.
Но:
- Книгата едва ли ще повлияе на заблуд��ните. Те просто няма да я прочетат. Ще я четат предимно хора, които следят автора и мислят еднопосочно с него. А точно те нямат нужда от развенчаване на митове и насочване в правия път по обхванатите теми.
- И на най-заклетите последователи на автора, освен ако не са му колеги, ще им дойдат свръх дългите страници суха терминология и теория. Книга с подобна просветителска идея се нуждае от по-достъпен изказ, по-лесно асимилиращо се от масовия читател съдържание, повече разбираеми примери от ежедневието вместо таблици, формули и лавина от ненужни термини. И малко повече подреденост и завършеност, не просто сбор от статии в произволен порядък.
Твърдо не ми хареса, че авторът е спестил имената на български и чужди компании с порочни практики и подвеждащи реклами и вместо това ги е описал доста мъгляво (производител на вафли; на зърнени закуски с име на гризач...)
При цялото вече дразнещо изобилие от влогъри, инфлуенсъри, нутриционисти, Магита, Гали, Ричардовци и прочие разбирачи от хранене и здраве е хубаво да има една такава свещ в мрака на масовото затъпяване и сляпото следване на безполезни до безумни правила и фикции за по-добър живот.
Но:
- Книгата едва ли ще повлияе на заблуд��ните. Те просто няма да я прочетат. Ще я четат предимно хора, които следят автора и мислят еднопосочно с него. А точно те нямат нужда от развенчаване на митове и насочване в правия път по обхванатите теми.
- И на най-заклетите последователи на автора, освен ако не са му колеги, ще им дойдат свръх дългите страници суха терминология и теория. Книга с подобна просветителска идея се нуждае от по-достъпен изказ, по-лесно асимилиращо се от масовия читател съдържание, повече разбираеми примери от ежедневието вместо таблици, формули и лавина от ненужни термини. И малко повече подреденост и завършеност, не просто сбор от статии в произволен порядък.
Твърдо не ми хареса, че авторът е спестил имената на български и чужди компании с порочни практики и подвеждащи реклами и вместо това ги е описал доста мъгляво (производител на вафли; на зърнени закуски с име на гризач...)
September 16, 2019
Храненето отдавна е напуснало територията на елементарно задоволяване на биологичната ни нужда от храна и се е превърнало в израз на социален статус, тренд и чиста проба хедонизъм. С все по-широкото навлизане на екзотични храни и ястия, по-големите възможности за пътуване и постепенното повишаване на хранителната култура на българина, идва и необходимостта от специализирана литература по въпроса, която да отсее заблудите от реалността.
С тази задача се нагърбва книгата на Йордан Стефанов „Митове и истини за храненето“.
Без съмнение, това е добра книга по темата, която си свърши работата в разбиването на някои мои лични митове за храненето, като например илюзорното предимство на био храните, напомпаните по маркетингов път качества на чията, спелтата и други „супер храни“, преекспонираният страх от подсладителя аспартам и лъченията на микровълновите фурни.
„Митове и истини за храненето“ се откроява и сред масата еднотипни четива за здравословно хранене и диети, най-малкото защото е написана не от някой хранителен гуру/коуч/диетолог с диплома от анонимна институция, придобита след двуседмичен дистанционен курс, а от докторант по микробиология. Затова заслужава да й се обърне вниманието, което традиционно е отредено за режимите, предписвани от многобройните фейсбук авторитети и фитнес треньори.
Моите забележки към „Митове и истини“ са предимно стилови. Макар че книгата е предназначена за масовия читател, на моменти изказът е твърде академичен, научните термини валят като дъжд, а цели глави (като тази за ГМО) са много трудни за възприемане и могат да стреснат средностатистическия читател.
Невинаги схващах и връзката между отделните изречения в рамките на някой параграф – за извод ли става дума, или за опровергаване/подрепа на тезата в предходното изречение. Това го отдавам на липсата на навици в писмени текстове на български език да се използват така наречените linking words/transition words, чиято употреба беше абсолютно задължителна и широко се стимулираше в часовете по английски, а липсата им особено много се отразява на възприемането на сложен, нехудожествен текст.
Всичко това обаче мога да простя по две причини – основната идея все пак се долавя; а и явно Стефанов, за да остойности съдържанието на книгата си и да я открои от псевдонаучния и дилетантски език в популярните книжки за диети, е пресолил терминологично.
На фона на полезността и информативността на книгата обаче, това са козметични кахъри. В свят, в който модата превзема успешно храненето и се налага цяла култура, която демонизира довчера любими и утвърдени храни, а издига в инстаграм-култ скъпи и екзотични продукти с митични лечебни свойства, е освежаващо, че има и такива четива, които предлагат по-балансираща и здравомислеща гледна точка (подкрепена и научно).
Някак си отдъхнах след прочитането на „Митове и истини“. Здравият разум в посланията, научната дистанция, липсата на хранителен екстремизъм и пробутването на тази или онази храна за сметка на друга, завърждават нещо, което така или иначе всички интуитивно си знаем – умереността в храненето е ключова, а семплите, традиционни и прости храни, които виреят там, където сме израснали, са доста често по-добрият (и щадящ джоба ни) избор.
С тази задача се нагърбва книгата на Йордан Стефанов „Митове и истини за храненето“.
Без съмнение, това е добра книга по темата, която си свърши работата в разбиването на някои мои лични митове за храненето, като например илюзорното предимство на био храните, напомпаните по маркетингов път качества на чията, спелтата и други „супер храни“, преекспонираният страх от подсладителя аспартам и лъченията на микровълновите фурни.
„Митове и истини за храненето“ се откроява и сред масата еднотипни четива за здравословно хранене и диети, най-малкото защото е написана не от някой хранителен гуру/коуч/диетолог с диплома от анонимна институция, придобита след двуседмичен дистанционен курс, а от докторант по микробиология. Затова заслужава да й се обърне вниманието, което традиционно е отредено за режимите, предписвани от многобройните фейсбук авторитети и фитнес треньори.
Моите забележки към „Митове и истини“ са предимно стилови. Макар че книгата е предназначена за масовия читател, на моменти изказът е твърде академичен, научните термини валят като дъжд, а цели глави (като тази за ГМО) са много трудни за възприемане и могат да стреснат средностатистическия читател.
Невинаги схващах и връзката между отделните изречения в рамките на някой параграф – за извод ли става дума, или за опровергаване/подрепа на тезата в предходното изречение. Това го отдавам на липсата на навици в писмени текстове на български език да се използват така наречените linking words/transition words, чиято употреба беше абсолютно задължителна и широко се стимулираше в часовете по английски, а липсата им особено много се отразява на възприемането на сложен, нехудожествен текст.
Всичко това обаче мога да простя по две причини – основната идея все пак се долавя; а и явно Стефанов, за да остойности съдържанието на книгата си и да я открои от псевдонаучния и дилетантски език в популярните книжки за диети, е пресолил терминологично.
На фона на полезността и информативността на книгата обаче, това са козметични кахъри. В свят, в който модата превзема успешно храненето и се налага цяла култура, която демонизира довчера любими и утвърдени храни, а издига в инстаграм-култ скъпи и екзотични продукти с митични лечебни свойства, е освежаващо, че има и такива четива, които предлагат по-балансираща и здравомислеща гледна точка (подкрепена и научно).
Някак си отдъхнах след прочитането на „Митове и истини“. Здравият разум в посланията, научната дистанция, липсата на хранителен екстремизъм и пробутването на тази или онази храна за сметка на друга, завърждават нещо, което така или иначе всички интуитивно си знаем – умереността в храненето е ключова, а семплите, традиционни и прости храни, които виреят там, където сме израснали, са доста често по-добрият (и щадящ джоба ни) избор.
March 25, 2019
Изключително полезна информация, която би могла да помогне на обикновения българин да се ориентира по-добре в океана от маркетинг и моди в хранителната индустрия. Ако имаше повече такива популярни издания по темата, бих отправил няколко критики към оформлението на приложенията и бележките, както и към доста скучното и сухо съдържание на две от главите. Но тъй като подобни книги на практика няма, това прави "Митове и истини за храненето" в моите очи безценна, така че преглъщам претенциите и препоръчвам с две ръце.
February 8, 2019
Супер информативна, актуална и добре организирана книга.
July 9, 2019
Някои впечатления:
- Повечето неща наистина са истина, доколкото аз, като "неучен", съм запознат (това с протеините, товарещи бъбреците, не съм сигурен, че е така, например);
- Хубаво е, че мктбъстър сборници излизат в България и от български автори;
- Не разбирам модата книгите да не минават през коректор. Да не би всички грамотни да са емигрирали, че е публикувана с цяла плеяда от грешки и пропуски?
- Езикът, очаквано, е доста слаб. Реално цялата книга е като преразказване на научни изследвяния, което далеч не впечатлява;
- Отделните глави представляват по-скоро произволни блог постове, което също е разбираемо, но стои много незряло, по-политкоректно казано;
- Личи си пълната липса на познания на Йордан Стефанов по предмети, излизащи от границите на природните науки. Пазарът доказано не можел да се грижи за качеството - пълни глупости. През цялото време оставах с усещане за негативното му отношение към маркетинга, което показва неразбиране на фунциите му. Нещо повече, критикуват се хората, които продават змийско мляко на наивните. Що за глупост е това? Всеки, който може да вземе пари от идиоти с неща като "биопродукти" или "жива вода", трябва да се хвали;
- Самата книга е публикувана като буквара ми по биология преди 20 години - с отвратително черно-бели снимки, на които едва се разбира за какво става въпрос. Това е напълно недопустимо в XXI в.;
- Изобщо не вярвам, че книгата ще промени мнението на някой (тоест че ще има някакво влияние върху много хора), защото според мен ще я четем преидимно хора, които така или иначе имаме някакви познания по темата и сме съглсни с мнението на автора;
- "Митове и истини за храненето" обхваща много теми, но имаше неща, които задължително трябваше да присъстват, например вредно ли е месото (и в какви количества) в отделна глава, вместо просто да се споменава по различни поводи из книгата;
- Хареса ми, че се обръща внимание на чая.
- Повечето неща наистина са истина, доколкото аз, като "неучен", съм запознат (това с протеините, товарещи бъбреците, не съм сигурен, че е така, например);
- Хубаво е, че мктбъстър сборници излизат в България и от български автори;
- Не разбирам модата книгите да не минават през коректор. Да не би всички грамотни да са емигрирали, че е публикувана с цяла плеяда от грешки и пропуски?
- Езикът, очаквано, е доста слаб. Реално цялата книга е като преразказване на научни изследвяния, което далеч не впечатлява;
- Отделните глави представляват по-скоро произволни блог постове, което също е разбираемо, но стои много незряло, по-политкоректно казано;
- Личи си пълната липса на познания на Йордан Стефанов по предмети, излизащи от границите на природните науки. Пазарът доказано не можел да се грижи за качеството - пълни глупости. През цялото време оставах с усещане за негативното му отношение към маркетинга, което показва неразбиране на фунциите му. Нещо повече, критикуват се хората, които продават змийско мляко на наивните. Що за глупост е това? Всеки, който може да вземе пари от идиоти с неща като "биопродукти" или "жива вода", трябва да се хвали;
- Самата книга е публикувана като буквара ми по биология преди 20 години - с отвратително черно-бели снимки, на които едва се разбира за какво става въпрос. Това е напълно недопустимо в XXI в.;
- Изобщо не вярвам, че книгата ще промени мнението на някой (тоест че ще има някакво влияние върху много хора), защото според мен ще я четем преидимно хора, които така или иначе имаме някакви познания по темата и сме съглсни с мнението на автора;
- "Митове и истини за храненето" обхваща много теми, но имаше неща, които задължително трябваше да присъстват, например вредно ли е месото (и в какви количества) в отделна глава, вместо просто да се споменава по различни поводи из книгата;
- Хареса ми, че се обръща внимание на чая.
February 8, 2019
Определено бих препоръчал книгата и според мен си заслужава четенето. Най-малкото намалява стреса на хора, като мен, които избират домати по 45 минути и си представят, че от всяка храна ги гони смъртна опасност.
May 24, 2019
Полезна информация, но една по-сериозна редакторска намеса може би щеше да е на място.
April 2, 2019
Много полезно четиво. Има интересни и практични примери и съвети. Дойдоха ми малко в повече описанията на химичните реакции и наименованията, които човек без образование по биология или химия не разбира. На същите тези натоварени откъм термини места ми липсваха практичните подробности къде се съдържат въпросните вещества. Въпреки всичко давам висока оценка и се надявам повече хора да я прочетат, защото станаха твърде много митовете и легендите за злините, които ни дебнат отвсякъде.
March 4, 2020
Намирам за абсурден факта, че огромна част от книгата се състои от списъци с източници и изследвания. Нивото на езика е доста ниско. След като я прочетох не мога да кажа, че научих някакви нови факти въпреки, че точно такива са претенциите на автора. Снизходителното и подигравателно отношение към мнения които биха могли да се различават от това на авт��ра ми идваше в повече.
Не мисля че си заслужава парите.
Не мисля че си заслужава парите.
December 9, 2018
Една книга, която напълно преобърна представите ми за здравословното хранене. Мислех постоянно за нещата, които прочетох в нея, не само докато избирах какво да вечерям, обядвам и така нататък... Чакам с нетърпение следващи включвания от автора и също започнах да следя блога му. Книга, която всеки високоуважаващ себе си съвременен човек трябва да прочете!
May 6, 2019
Много добра книга с цитирани източници на изследвания.
December 20, 2019
Пълна трагедия е тази “книга “ . С някъкви си от тук от там ,тук таме вярни факти ! Ако можех щях да дам половин звезда !
May 5, 2020
Препоръчвам на всички хелти, био, без глутен, без ГМО първенюта и либерални фашисти.
July 23, 2021
Интересно и полезно четиво.
February 27, 2024
Създателят на страницата "Наука и критично мислене" Йордан Стефанов, е написал книга, в която се стреми да разбие някои от широко разпространените у нас митове относно храненето. Не знам за друга такава книга на същата тематика, която да е от български автор и да се опитва да оборва глупостите за храната, които масово се тиражират по медиите и мрежите у нас. Сред по-интересните неща, които ще научите, са:
- много от разпространените диети, на които хората доброволно се подлагат, могат да бъдат изключително опасни за здравето и да доведат до сериозни увреждания на някои органи;
- ГМО храните не са опасни за човека - множество проучвания са правени и няма данни те да представляват няква опасност;
- "БИО" е чудовищен маркетинг трик за продажба на всякакви продукти без никаква здравословна полза;
- биоземеделието (такова, в което се използват само естествени торове, пестициди и не се засаждат ГМО сортове) е много вредно за околната среда - за него е необходима много по-голяма обработваема площ, за да се произведе същото количество земеделска продукция като при конвенционалното земеделие, което от своя страна води до ерозия на почвата и съсипване екосистемите в по-голям мащаб;
- зеленчукопроизводителите често избират да отглеждат сортове с по-голяма производителност за сметка на вкусови качества, за да продават и печелят повече, което е и причината доматите в домашните градини да са по-вкусни от тези в големите вериги магазини;
- вкусът на зеленчуците често зависи и от множество други фактори - кога са били брани, в каква среда са зреели и др. особености, които не са свързани с пестициди или с това дали са ГМО;
- пастьоризацията е един от най-често използваните методи от млекопроизводителите за термична обработка на прясното мляко, чрез който се убиват патогенните бактерии, които евентуално биха могли да попаднат в него при добива му - това е и една от основните причини млякото да не е със същия вкус "като едно време";
- консумацията на непастьоризирани продукти е 840 пъти по-рискована от консумацията на пастьоризирани поради опасността да попаднат патогенни организми в тях;
- приемът на витамини като хранителни добавки без доказан дефицит на такива в организма на човек не само е излишен, но може да бъде и опасен за здравето;
- контролът на хранителните добавки у нас е изключително слаб (даже почти не съществува), поради което приемането им е рисковано - има множество случаи на натравяния с хранителни добавки поради несъответстващо съдържание;
Научих нови неща, но имаше и такива, които не ми харесаха в написаното. Авторът прави някои твърдения относно пробиотиците, които не са съвсем в синхрон с общоприетия научен консенсус, въпреки че се стреми да популяризира науката. И все пак ми допадна, че за много от твърденията си е посочил след всяка глава научните статии, от които е черпил информация, както и това, че полага големи усилия, за да разпространи научния метод у нас, който е така неизвестен за широката общественост.
Бих препоръчал книгата на всеки човек, който се страхува от ГМО, щедро си пилее парите за излишни добавки и "БИО" продукти и смята, че всичко натурално е полезно, а само синтетичното е "химия" и вредно.
- много от разпространените диети, на които хората доброволно се подлагат, могат да бъдат изключително опасни за здравето и да доведат до сериозни увреждания на някои органи;
- ГМО храните не са опасни за човека - множество проучвания са правени и няма данни те да представляват няква опасност;
- "БИО" е чудовищен маркетинг трик за продажба на всякакви продукти без никаква здравословна полза;
- биоземеделието (такова, в което се използват само естествени торове, пестициди и не се засаждат ГМО сортове) е много вредно за околната среда - за него е необходима много по-голяма обработваема площ, за да се произведе същото количество земеделска продукция като при конвенционалното земеделие, което от своя страна води до ерозия на почвата и съсипване екосистемите в по-голям мащаб;
- зеленчукопроизводителите често избират да отглеждат сортове с по-голяма производителност за сметка на вкусови качества, за да продават и печелят повече, което е и причината доматите в домашните градини да са по-вкусни от тези в големите вериги магазини;
- вкусът на зеленчуците често зависи и от множество други фактори - кога са били брани, в каква среда са зреели и др. особености, които не са свързани с пестициди или с това дали са ГМО;
- пастьоризацията е един от най-често използваните методи от млекопроизводителите за термична обработка на прясното мляко, чрез който се убиват патогенните бактерии, които евентуално биха могли да попаднат в него при добива му - това е и една от основните причини млякото да не е със същия вкус "като едно време";
- консумацията на непастьоризирани продукти е 840 пъти по-рискована от консумацията на пастьоризирани поради опасността да попаднат патогенни организми в тях;
- приемът на витамини като хранителни добавки без доказан дефицит на такива в организма на човек не само е излишен, но може да бъде и опасен за здравето;
- контролът на хранителните добавки у нас е изключително слаб (даже почти не съществува), поради което приемането им е рисковано - има множество случаи на натравяния с хранителни добавки поради несъответстващо съдържание;
Научих нови неща, но имаше и такива, които не ми харесаха в написаното. Авторът прави някои твърдения относно пробиотиците, които не са съвсем в синхрон с общоприетия научен консенсус, въпреки че се стреми да популяризира науката. И все пак ми допадна, че за много от твърденията си е посочил след всяка глава научните статии, от които е черпил информация, както и това, че полага големи усилия, за да разпространи научния метод у нас, който е така неизвестен за широката общественост.
Бих препоръчал книгата на всеки човек, който се страхува от ГМО, щедро си пилее парите за излишни добавки и "БИО" продукти и смята, че всичко натурално е полезно, а само синтетичното е "химия" и вредно.
Displaying 1 - 18 of 18 reviews