Медената пита

by Батко Златко, Вадим Лазаркевич (Illustrator)

Genres: Childrens

16 pages, Paperback

Published January 1, 1974

About the author

Батко Златко (Марин Петров Батембергски) е роден в гр. Русе в заможно, интелигентно семейство. Баща му е търговец на тютюн и син на личния преводач на Александър Батенберг, княз на България. Майка му е възпитаничка на Харковския лицей за благородни девици в Русия. Той е третото дете в семейството. От малък научава руски език от майка си, която му вдъхва любов към руската класика - Пушкин, Лермонтов, Толстой. Учи в немското училище в Русе. Но за да бъде по-близо до тютюневите си складове в Свиленград и Гюмюрджина, баща му премества семейството си в София. През 1927 г. Марин завършва техническото училище "Цар Борис" в София, отдел лесовъдство и работи четири години в Западните Родопи - Батак, Девин, Чепино, като лесничей. Още като ученик прекарва ваканциите при баща си, помагайки му в работата, а едно лято придружава керван от камили с баща си из Анадола. Като много контактен и с чувство за хумор, бързо се сближава с турските деца и партньорите на баща си, от които научава турски и арабски език. Заминава за Чехия, където завършва Пражката политехника като инженер-лесовъд. През 1938 г. се завръща в България и работи като околийски лесничей в Сливен и Ихтиман (1938-1941). В Сливен подпомага ученическия оркестър като флейтист. Активно изучава английски и италиански език. През 1943 г. инж. Батембергски е мобилизиран в Несебър. Там е комендант на града и при идването на съветските войски през 1944 г. работи като преводач на съветското командване в града. В Несебър са евакуирани някои артисти от Софийската опера, те изнасят няколко представления, в които инж. Батембергски изпълнява баритоновите партии. Но неговите интереси и възможности са многостранни. От 1944 до 1947 г. той е административен директор на детския куклен театър в София, който е собственост на брат му, журналиста Кирил Батембергски. През 1948 г. е референт и ръководител на дървопреработващата индустрия към тогавашното министерство на индустрията. От 1952 г. инж. Батембергски работи в "Инжстрой", а от 1954 г. в "Паркстрой", като ръководи строежа на редица обекти в столицата - технически ръководител на Западния парк "Христо Смирненски", на градината около Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", на озеленяването на Конно-спортната база "Хан Аспарух", на Киноцентъра, на Чехословашкото посолство и на още много други по-малки обекти. Започва да пише стихове още от ученическите си години. Отначало хумористични, свързани със съучениците му, по-късно - със състудентите и колегите му. За деца започва да пише по-късно и най-хубавите стихове посвещава на единствения си син Пламен. Негови приказни герои са Баба Меца, Гъбарко, Шишарко, доктор Га - уникални за детската литература; също мравките, пчелите, калинките, врабчетата, кълвачите, бухалите, щъркелите... "Медената пита" и "Гъбарко" са сред най-доброто в българската поезия за деца, запомнени от поколения заедно с прекрасните илюстрации на художника Вадим Лазаркевич - баща.

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Римуваните книжки с илюстрациите на Вадим Лазаркевич са сред най-ранните детски спомени на мнозина от нас. За голяма радост, днешните деца май също ги обожават – „Работна мецана” се знае наизуст вкъщи и продължава да е любимо четиво преди лягане. А това доказва, че очарованието на илюстрираните от Вадим Лазаркевич книжки далеч не се крие единствено в носталгичните спомени, които те пораждат у възрастните. Някои биха казали, че творчеството на художника е остаряло много добре, а други пък – че изобщо не е остаряло. И какво подобава по-добре на един любимец на няколко поколения читатели, освен да се завърне в ново издание? „Гъбарко” на изд. „Миранда” е луксозен сборник с твърди корици, събрал едноименната приказка на Батко Златко плюс още две от най-обичаните произведения, нарисувани от Вадим Лазаркевич. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...