Много любопитна ми стана Линда Грегърсън.
Споделям няколко любими.
Невероятен труд е положила Надежда Радулова по превода и синтаксиса (в цитатите тук не са спазени напълно разстоянията/оформянето, че е сложно).
Из ПО ВОДАТА
3.
Смяната на сезона и пре-
обръщането
от всевичния мрак към светлината,
и виж я, вдига се реката към слънчевия си любовник
в завихрящи се
волани от мъгла, сякаш не сме
непоправимо омърсили планетата,
наред с останалото.
Любимото място на съседа ми за лов на костур
е точно под табелата,
която забранява
риболова,
ще речете, че донякъде табелата е нещото,
което го привлича. Речните пари рисуват замечтаните си
маршрути по
течната страница. По-хубава от мига е само
идеята за миг.
ТЪНЪК ПЛАМЪК
Все още тъмно. Дванайсет градуса под нулата.
Потръпване на
изящния наранен преден десен крак
на коня, завързан от две страни. Коленичило
момиче.
Припяването на водите докато облива
крака в още повече студ. [пречупва се езикът]
[на боговете равен ми се струва]
Косата й с цвета на зимната пшеница.
Из МИШЕНА
"късмет": съв-
падение
на никога-под-това-небе
и замесени-сме-от-една-и-съща-глина.
Из ПОЛУРОХКО
..Когато бяха малки,
веднъж заведохме момичетата на остров, слънце
над морето и останалите
платежоспособни клиенти гледахме залеза.
Жълтък, помислих си. Все-още-не-
скъсаният менискус лукаво подскача
нагоре-надолу. Държали сте
жълтък в ръката си, нали - и спомняте ли си теглото му?
Спомняте ли си лимонената хлъзгавост на
кой знае защо наречения "белтък" и как изтича той
през пръстите? Ни
в сладострастие и разпътство, ще се издигне слънцето,
ни в раздор, ще се сплеска и окръгли
като жълтък в шепата. Ще се просмуква в замайващите
солни изпарения, докато
ние долу просто съзерцаваме как последиците
изчезват яко дим. Докато
цялото очакване, пише епископът - небето над
Охайо, шосето, шумните ми
сладурани - се изчерпи и -
сега е мандаринено, необуздано, онова което
било е бъдеще - цинобър, шафран, невени,
дюли - се превърне в минало.