"Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица за себе си.
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване."
С дебюта си Любел прави ... прави, защото темата е действието и преминаването.
Отива до ръба на болката и го преминава. Отива до пределите на пошлото и ги свива в думи. Отива на път от преживявания, колкото присъщи, толкова несъщи. Изявява правота, прямота, но и извива грешните представи за тях. Извайва себе си, за да открие какво се крие отвъд. Стига отвъд и ни разказва музика едновременно за приспиване и събуждане на феромони.
Драма. Еротика. Трилър. Всичко е свързано и всичко е фрагментирано.
„Колко голям трябва да бъдеш, за да се осмелиш да кажеш истината? Колко сила би могъл да имаш, за да разкажеш живота си по най-откровения начин, без маскиране и заблуждения? Когато се изповядваш, очакваш ли опрощение или то ти е дадено още с първата дума от историята ти? Мъката строи ли път към мъдростта? А любовта радост ли е или причина да тъгуваме?
Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота. Да няма срам у нас, заради грешките, които са ни научили да бъдем праведни. Позволете ѝ да разкрие всичко онова, което се страхуваме да покажем, за да не ни обърнат гръб. Тя продължава напред, независимо и независима. Да последваме примера ѝ.“ ~ Симеон Аспарухов
Живеем или играем роли в спектакъла на Вселената? Герои ли сме в собствения си живот или режисираме сами времето в сърцето си? Антракт или край е смъртта, предговор или послеслов на любовта е? Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност - да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните „Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване. Стиховете ѝ са болезнена до рана искреност, разказана пътека от стъпки към другия, разголена болка, безсрамно желание, горда женственост и истински силна любов, продължаваща и отвъд. Думите ѝ пресъздават реалности. Влезте в сюжета, за да създадете своите.
,,Дебютната стихосбирка на чаровната Любомира Видева, подвизаваща се под творческия псевдоним Любел Дякоf, говори езика на болката, ехтяща в телата ни, на страха, който, веднъж поканен в дома ни, вечно затръшва вратите към щастието под носовете ни. На невиността, насладата и страстта, изгубени по пътя, и моментите, в които отново се откриваме с тях. На любовта във всичките й форми и начина, по който тя е в толкова близки отношения с тъгата. На вечното имане, нямане и търсене, с които като паячета плетем мрежата си от сюжети.''
С тази книга Любомира успява да разкрие душата си пред читателите. Без граници, без задръжки. Книгата е разделена на три главни части: Драма, Еротика и Трилър. Във всяка една от трите части, ние – читателите виждаме различни лица на авторката. Това ми хареса най-много, защото стиховете са коренно различни. Има разнообразие, а това е важно, когато се занимаваш с изкуство.