The Rebel of Rhada

Rhada #2

by Robert Cham Gilman, Alfred Coppel

"The future is primitive: society is feudal, science is suspect; the past is fragmentary... Linking the future-present and the fragmentary past are the spaceships built long before, now guided by the incantations of navigator-priests; a further link with the Golden Age when men colonized the galaxy, established a stable Empire, and created cybernetic organisms to do their dirty work..."
--The Kirkus Service


Credited as "Robert Cham Gilman"

Genres: Science Fiction

184 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1968

About the author

A pseudonym of Alfred Coppel used for the Rhada series.

Reviews

[Иван Величков · Rating 4 out of 5]

Ама колко много ѝ отива на космическата опера този стил "Мечове и космически кораби", феодалният строй си влиза като у тях си на фона на човечество забравило технологиите и използващо остатъци от минало научно величие.
Тук Гилман ме изненада много приятно. Вместо да продължи сюжета на предишната книга и да превърне романите в многотоммна сага, преливаща от пълнежни сцени, той прехвърля читателя няколко поколения напред във вече налагащата се Втора звездна империя и го хвърля насред интригите за императорското място.
Науката не е успяла да се отърси от двухилядолетната инквизиция на междуцарствието. Все още навигаторите са религиозен култ, действащ по формули, все още учените са наричани магьосници (при това warlocks, демек зли). все пак хватката на суеверието се отпуска, или поне в управляващите касти, но това е нормално при борба за власт, където всичко е позволено.
Като оставим това на страна имаме една много симпатична интрига за детрониране на невръстен монарх от пълнолетната му съпруга/регент и един верен на имперските идеи пълководец (Звездден Крал), владетел на малката планета Рада от миналата книга. За капак дворцовите интриги успяват да създадат демон - киборг от миналото на науката, който е свръхамбициозен.
Отново имаме много симпатични препратки от "древни" текстове, които загатват за събития от преди хилядолетия, както и за такива, които ще се случат след холядолетия, спрямо действието. Освен това картината за упадъка на Първата звездна империя се разширява. Накрая, книжката е само сто и няколко страници и се гълта за един следобед.
Гилман пише по времето на западането на пълп списанията и издигането на "златната ера" на фантастиката. Предпочитанията на читателите (и най-вече желанието на финансираните от военните издатели да пропагандират) се изменят, но той остава верен на стила на Бъроуз и Уелс, което за мен е бонус.
Надявам се в третата част да продължи всичките наложени до тук тенденции. Една от малкото поредици, в която втората книга в в пъти по-добра от първата (то най-вероятно за това е единствената издадена през 60-те години).

[Terence · Rating 3 out of 5]

I'm going to put my review of all four books in this one, which is technically the third in the series but it's the first one I read.

These books are not particularly well written nor particularly innovative nor are the characters particularly memorable but they occupy a nostalgic place in my heart because I found them enormously entertaining at the time (I was around 12-13 when I first checked out The Rebel of Rhada from the library). In Rebel, we're introduced to the Second Galactic Empire, recently welded together from the barbarous wreckage of the First. The Second Empire is a far cry from the First, which enjoyed a very advanced technology. The Second Empire's culture is obviously based on the Middle Ages: A church of holy Navigators controls all space travel; worlds are ruled by feudal dynasts; and there's even a race of "Jews," despised aliens subject to prejudice and worse from humans.

Starkhan takes place a few centuries later when the Navigators have lost most of their power and the Second Empire is finally reattaining the First's level of technology and culture. Warlock and Navigator are prequels to Rebel and trace the rise of the first emperor of the Second Empire. The prequels were never quite as fun to read because I only discovered their existence in college and the "innocent charm" had palled.

I'd classify them as "airplane reading": Harmless, mindless entertainment to while away a couple of hours.

[Bill Cole · Rating 4 out of 5]

The action was easier to keep up with than the story with all the names and titles. Overall an
interesting read.

[Bizzy · Rating 3 out of 5]

This is more of a straightforward fantasy narrative (valiant knight must rescue the princess) than the first book, and does less with the “sci-fi dark ages” setting, so I didn’t enjoy it as much. The time jump between books one and two also didn’t feel long enough to make book two distinct in the way that books three and four are. The ending is also incredibly abrupt - an issue all four books have.

[Derek · Rating 4 out of 5]

I had read this book about five years ago and had enjoyed it. After this reading I can't say why I had disposed of that first copy.

Themes of the inevitable and cyclic rise and fall of civilization--man fighting his own savagery--are more developed in A Canticle for Leibowitz, and the post-"robot rebellion" future is of course a major feature of the Dune series.

Despite that, for some reason I found this particular attempt to be a worthwhile read. The mix of postapocalyptic science fiction with the pseudo-medieval story of kingship and empire was an intriguing combination, and the underlying details were well thought out--the ancient rebuilt city of Nyor (New York) with the unknown track-lined tunnels underground, and so on.

[Joel Jenkins · Rating 5 out of 5]

Think 'Vikings in space' and it will give you the concept for this book. Rival clans sail ancient spaceships taking their horses with them, fully arrayed for battle.

[Charles · Rating 3 out of 5]

A mix of heroic fantasy and space opera. Pretty good, but primarily for younger readers.