What do you think?
Rate this book
Вербувана
„Ислямска държава“ – как името, което постоянно срещаме в медиите, всеки ден подчинява, променя, лишава от живот и свободи? Какво стои зад думите „екстремизъм“ и „джихадист“? Мотивация, подготовка, начини за вербуване и обучение както на терористи, така и на млади момичета. Жестоки методи за възпитаване на поколението, което ще се пребори срещу отстъпниците…
„Вербувана“ е роман за всичко това и за бягството като форма на спасение. 18-годишната Оливия е впечатлена от диалозите си с Халиб, който живее в столицата на „Ислямска държава“ – Ракка. Решена да се отърве от ада у дома си, тя поема към Сирия. Ала там освен неизменната бурка, я чака задължението да вербува с думите си още млади жени и да се преклони пред волята на мъж, който я малтретира…
Ще успее ли Оливия, веднъж попаднала в пастта на терористичната организация, да се спаси и каква е цената за нейната наивност?
"Тази книга е твърде добра като първа и е голямо обещание за нови творчески успехи. Романът е вълнуващ и актуален, защото на преден план е разказът за изпитанията на главната героиня в ада на „Ислямска държава”. Но това е само на преден план - зад него и заедно с него има други съществени пластове, които носят болезнени послания за младите хора, защото прекалено често пътят към някой от техните адове е постлан не толкова с добри намерения, колкото с лоши избори в резултат на лични обиди и емоционални реакции, грешни решения и неверни отговори на житейските предизвикателства".
Проф. д-р Николай Слатински, специалист по Национална и международна сигурност, лектор, писател
"Гласът на Стефани е жив, въздействащ, ерудиран и съвременен. Българската литература има остра нужда от млади, смели и търсещи писатели като нея. Щастливи сме, че я имаме".
Марин Трошанов
„Вербувана“ е роман за всичко това и за бягството като форма на спасение. 18-годишната Оливия е впечатлена от диалозите си с Халиб, който живее в столицата на „Ислямска държава“ – Ракка. Решена да се отърве от ада у дома си, тя поема към Сирия. Ала там освен неизменната бурка, я чака задължението да вербува с думите си още млади жени и да се преклони пред волята на мъж, който я малтретира…
Ще успее ли Оливия, веднъж попаднала в пастта на терористичната организация, да се спаси и каква е цената за нейната наивност?
"Тази книга е твърде добра като първа и е голямо обещание за нови творчески успехи. Романът е вълнуващ и актуален, защото на преден план е разказът за изпитанията на главната героиня в ада на „Ислямска държава”. Но това е само на преден план - зад него и заедно с него има други съществени пластове, които носят болезнени послания за младите хора, защото прекалено често пътят към някой от техните адове е постлан не толкова с добри намерения, колкото с лоши избори в резултат на лични обиди и емоционални реакции, грешни решения и неверни отговори на житейските предизвикателства".
Проф. д-р Николай Слатински, специалист по Национална и международна сигурност, лектор, писател
"Гласът на Стефани е жив, въздействащ, ерудиран и съвременен. Българската литература има остра нужда от млади, смели и търсещи писатели като нея. Щастливи сме, че я имаме".
Марин Трошанов
198 pages, Paperback
Published January 1, 2017
2 people are currently reading
227 people want to read
About the author
Стефани Витанова
1 book949 followersСтефани Витанова е магистър във Военна академия "Г.С.Раковски", книжен влогър, писател. През 2018 година излиза дебютният й роман "Вербувана".
Когато я питат защо е избрала да пише толкова тежък и некомерсиален роман, тя отговаря, че най-голямото й желание е да допринесе научно в тази сфера, да разработи модел/теория, която да дава обяснение защо пандемията „Ислямска държава“ се превърна в чумата на новото време.
Така се „ражда“ смисълът за създаването на „Вербувана“.
Стефани вярва, че всяка книга, трябва да носи много ясно послание. Нейното е да хвърли светлина върху хората в пределите на „Ислямска държава“.
Кои са те, за какво се борят и защо са там?
Как се обучават?
Как се вербуват млади мъже и жени?
Как се извършва подготовката на камикадзета?
Каква е ролята на ужасяващите видеа, показващи екзекуциите?
Какво се случва с децата - "малките лъвчета на Халифата"?
Как едно момиче, вербувано и омъжено за екстремист, успява да се адаптира, за да се оцелее?
Целта на "Вербувана" е да покаже, че всички живеем с последствията от собствените си избори и как едно разбито семейство, общество, ценностна система, могат да доведат до необратими
Когато я питат защо е избрала да пише толкова тежък и некомерсиален роман, тя отговаря, че най-голямото й желание е да допринесе научно в тази сфера, да разработи модел/теория, която да дава обяснение защо пандемията „Ислямска държава“ се превърна в чумата на новото време.
Така се „ражда“ смисълът за създаването на „Вербувана“.
Стефани вярва, че всяка книга, трябва да носи много ясно послание. Нейното е да хвърли светлина върху хората в пределите на „Ислямска държава“.
Кои са те, за какво се борят и защо са там?
Как се обучават?
Как се вербуват млади мъже и жени?
Как се извършва подготовката на камикадзета?
Каква е ролята на ужасяващите видеа, показващи екзекуциите?
Какво се случва с децата - "малките лъвчета на Халифата"?
Как едно момиче, вербувано и омъжено за екстремист, успява да се адаптира, за да се оцелее?
Целта на "Вербувана" е да покаже, че всички живеем с последствията от собствените си избори и как едно разбито семейство, общество, ценностна система, могат да доведат до необратими
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
January 9, 2018
Невероятен дебют на Стефани Евгениева като автор! Тази книга е толкова сурова, че дори не можеш да заплачеш - не се натъжаваш, а се отвращаваш от жестокостта. Не можах да повярвам как ефирен и нежен човек като Стефани е успял да опише такова нечовешко насилие така добре, сякаш се случва близо до теб, сякаш се случва вътре в теб. Но знам, че тя е човек, посветен и на истината. А истината трябва да се казва, колкото и да е жестока. Аз имах нужда да чуя истината - тази, която много често ни се спестява или сами си спестяваме.
Това не е любовен роман с нотки на война. Това е история за жестокостта и как дори в най-свирепия свят може да се прокрадне красота, любов и живот.
Стефани е написала брилянтно книгата - без нищо излишно. За много книги хората казват, че са разтърсващи. Е, тази наистина е. Обожавам автори, които не спират да търсят отговори и да разкриват историите, които другите нямат смелостта да споделят. Досега имах само една такава любимка - Ева Енслър. Сега вече са две. Нямам търпение да прочета всичко следващо на Стефани.
Прочетете книгата - някои истини трябва да се знаят.
Това не е любовен роман с нотки на война. Това е история за жестокостта и как дори в най-свирепия свят може да се прокрадне красота, любов и живот.
Стефани е написала брилянтно книгата - без нищо излишно. За много книги хората казват, че са разтърсващи. Е, тази наистина е. Обожавам автори, които не спират да търсят отговори и да разкриват историите, които другите нямат смелостта да споделят. Досега имах само една такава любимка - Ева Енслър. Сега вече са две. Нямам търпение да прочета всичко следващо на Стефани.
Прочетете книгата - някои истини трябва да се знаят.
January 4, 2018
"Вербувана" на Стефани Евгениева, за добро или за лошо, прочетох точно в навечерието на Коледа . Дълго време ми трябваше, за да се настроя да напиша нещо за нея. Тежка, много тежка книга. Но същевременно ужасно необходима.
Книга, която разнищва много митове и осветява много факти. Книга, която те кара да чувстваш всяка една буква в нея. Кара те да усещаш болката – физическа, емоционална и душевна така, сякаш ти реално я преживяваш.
Да, става дума за „Ислямска държава“. Да, става дума за всичките зверства, които се случват там. За униженията, на които е подложена жената в онзи свят. На заблудите, в които живее обикновения човек там. На начина, по който хората биват подлъгвани да се „присъединят“ към тази утопия „Арабска приказка“. Вербуването е нещо нормално за онзи свят. Вербуват се не само наемници, които да се влеят в редиците на „Ислямска държава“. Вербуват се и жени, които да влеят „свежа кръв“ в онова общество. Които да раждат войници. Които да вербуват други жени. Но веднъж отишли там, те попадат в ада, където изнасилването и побоя е най-малкото, което може да им се случи.
Да, насилието в онзи свят е норма. Но за съжаление, то е станало норма и в нашия свят. Но тук за него не се говори много. То се премълчава, защото се случва в семейството, след като бъде затворена външната врата. То се случва на мъж над жена му, на родител над детето му. И понякога, бягайки от един насилник, ние попадаме в лапите на друг такъв. Защото „докато има жертви, ще има и насилници“.
Книга, която разнищва много митове и осветява много факти. Книга, която те кара да чувстваш всяка една буква в нея. Кара те да усещаш болката – физическа, емоционална и душевна така, сякаш ти реално я преживяваш.
Да, става дума за „Ислямска държава“. Да, става дума за всичките зверства, които се случват там. За униженията, на които е подложена жената в онзи свят. На заблудите, в които живее обикновения човек там. На начина, по който хората биват подлъгвани да се „присъединят“ към тази утопия „Арабска приказка“. Вербуването е нещо нормално за онзи свят. Вербуват се не само наемници, които да се влеят в редиците на „Ислямска държава“. Вербуват се и жени, които да влеят „свежа кръв“ в онова общество. Които да раждат войници. Които да вербуват други жени. Но веднъж отишли там, те попадат в ада, където изнасилването и побоя е най-малкото, което може да им се случи.
Да, насилието в онзи свят е норма. Но за съжаление, то е станало норма и в нашия свят. Но тук за него не се говори много. То се премълчава, защото се случва в семейството, след като бъде затворена външната врата. То се случва на мъж над жена му, на родител над детето му. И понякога, бягайки от един насилник, ние попадаме в лапите на друг такъв. Защото „докато има жертви, ще има и насилници“.
January 6, 2018
Историята е тъжна,ужасно тъжна.Тази книга трябва да е задължителна за четене в училище.Тази книга трябва да бъде прочетена от повече родители и техните подрастващи деца.Тази книга ме разби.Толкова актуална и болна тема е засегната,че аз като родител се плаша,че една грешна стъпка от моя страна може наистина да обърне живота на децата ми.В тези времена в които живеем е просто невъзможно да контролираме изцяло децата си,но след прочита на "Вербувана" определено ще се замисля.
Дали "Ислямска държава " е виновна за всички вербувани деца?
- Не мисля. Проблемите тръгват от нас - като семейство, като приятели, като държане един към друг. Спирам да пиша, защото ръцете ми треперят.Надявам се повече хора да прочетат тази невероятна книга и сами да вземат своето решение.Сега се очакава да оценя книгата, но са дали възможност само за 5*, а книгата заслужава много повече.
Благодаря ти Стефани и знай,че Оливия остава завинаги в душата ми.
Дали "Ислямска държава " е виновна за всички вербувани деца?
- Не мисля. Проблемите тръгват от нас - като семейство, като приятели, като държане един към друг. Спирам да пиша, защото ръцете ми треперят.Надявам се повече хора да прочетат тази невероятна книга и сами да вземат своето решение.Сега се очакава да оценя книгата, но са дали възможност само за 5*, а книгата заслужава много повече.
Благодаря ти Стефани и знай,че Оливия остава завинаги в душата ми.
January 18, 2018
Историята, която ни поднася Стефани Евгениева безспорно е завладяваща и емоционална. Авторката има много талант и умения за разказ. Но на мен лично не ми достигна цялата книга. Не намерих ретроспекции с живота на героинята Оливия преди да реши да избяга към Ракка, как е живяла преди това, какво точно я подтиква към решението й и как е преценила, че едно такова бягство за нея ще е спасение. Как е била убедена и вербувана?
На романът му липсва дълбочина. А тематиката предполага много повече описание на местата, действията, героите и същността на Ислямска Държава.
Към това добавям и някои технически грешки, които някак спират четящият.
Като цяло "Вербувана" е емоционален роман и силно се надявам Стефани Евгениева да не се задоволи само с него. Ще чакам с нетърпение да прочета следващи нейни книги.
На романът му липсва дълбочина. А тематиката предполага много повече описание на местата, действията, героите и същността на Ислямска Държава.
Към това добавям и някои технически грешки, които някак спират четящият.
Като цяло "Вербувана" е емоционален роман и силно се надявам Стефани Евгениева да не се задоволи само с него. Ще чакам с нетърпение да прочета следващи нейни книги.
January 11, 2018
Уникално завладяващ роман. Прочетох го на два дъха. Благодаря на Стефани, че ме пренесе в една друга реалност, която всички знаем, че същесвува но не знаем какво представлява! Задължително четиво за всяка къща и библиотека.
October 13, 2018
"Вербувана" е приказка, балансираща на ръба между гротескно-натуралното и романтично-пожелателното на фона на бруталната безизходица, в която халифатът на Ислямска държава държи двамата главни герои.
Ако звучи объркано, трудно постижимо и дори сюрреалистично, то е защото наративът е тъкмо такъв. Любовният мотив се блъска на безпомощни вълни в скалите на перверзно натуралистичните... хмм... порядки на изроденото ислямско общество. Всепомитащата сила на фанатизма заличава всеки порив на човещина. Стилът на Стефани много допринася за градежа на тази неритмичност и небалансираност на текста, което хем работи в услуга на лашканията на героите между чувствата и оцеляването, между надеждата е обречеността, хем същевременно травматизира читателя, като на места успива очакванията му само за да изригне в поредна кървава вакханалия изневиделица.
Финалът е колосален и - мисля че не съм строг, като го заявявам - представлява тази част от повестта, в която авторката е изпипала внимателно всяка дума. Толкова красив, толкова подходящ за край на една модерна приказка, с която не бихте приспивали мъниците си; толкова откъснат от неравноделното жужене до този момент, че читателят смее да се зачуди дали пък този свършек не е от онези, дето са причинени от раздвояване на времевата права в следствие на нечовешко желание от страна на престъпили границите на човешкото същества.
Желанието на Стефани Евгениева да демонстрира собствен стил, обличайки един извечен мотив в одеждите на съвременния терористичен бич, не отменя осъзнатата й ангажираност (почти) нито за миг да не забравя, че поднася на читателя не документално четиво, а художествен къс; а в художественото правилата почти не важат.
Жива, стегната и оригинална - "Вербувана" е добро раздвижване на съвременната ни литература, което не пречи да страда от очевидности като липсата на ясна читателска таргетираност, изпадането на моменти в крайности (морални обобщения vs. претупване на мотивиращи фактори), наличието на клиширани изрази и опорни точки. Докато го пиша това, пък, си мисля, че същевременно в тъкмо този отказ да стигне до крайност и да се вземе съвсем насериозно, да се разлее в по-обемист опус, да се облегне на градеж на ситуации и характери - във всичко това се крие огромна част от магията на книгата да те задържи.
Пожелавам си младежкият ентусиазъм, честност и очевидна любов към писането да са основни фактори при Стефани и в следващите й литературни опити, защото, мамка му, личи, когато пишеш с уважение към собствените си желания и без да се опитваш да угодиш никому.
Ако звучи объркано, трудно постижимо и дори сюрреалистично, то е защото наративът е тъкмо такъв. Любовният мотив се блъска на безпомощни вълни в скалите на перверзно натуралистичните... хмм... порядки на изроденото ислямско общество. Всепомитащата сила на фанатизма заличава всеки порив на човещина. Стилът на Стефани много допринася за градежа на тази неритмичност и небалансираност на текста, което хем работи в услуга на лашканията на героите между чувствата и оцеляването, между надеждата е обречеността, хем същевременно травматизира читателя, като на места успива очакванията му само за да изригне в поредна кървава вакханалия изневиделица.
Финалът е колосален и - мисля че не съм строг, като го заявявам - представлява тази част от повестта, в която авторката е изпипала внимателно всяка дума. Толкова красив, толкова подходящ за край на една модерна приказка, с която не бихте приспивали мъниците си; толкова откъснат от неравноделното жужене до този момент, че читателят смее да се зачуди дали пък този свършек не е от онези, дето са причинени от раздвояване на времевата права в следствие на нечовешко желание от страна на престъпили границите на човешкото същества.
Желанието на Стефани Евгениева да демонстрира собствен стил, обличайки един извечен мотив в одеждите на съвременния терористичен бич, не отменя осъзнатата й ангажираност (почти) нито за миг да не забравя, че поднася на читателя не документално четиво, а художествен къс; а в художественото правилата почти не важат.
Жива, стегната и оригинална - "Вербувана" е добро раздвижване на съвременната ни литература, което не пречи да страда от очевидности като липсата на ясна читателска таргетираност, изпадането на моменти в крайности (морални обобщения vs. претупване на мотивиращи фактори), наличието на клиширани изрази и опорни точки. Докато го пиша това, пък, си мисля, че същевременно в тъкмо този отказ да стигне до крайност и да се вземе съвсем насериозно, да се разлее в по-обемист опус, да се облегне на градеж на ситуации и характери - във всичко това се крие огромна част от магията на книгата да те задържи.
Пожелавам си младежкият ентусиазъм, честност и очевидна любов към писането да са основни фактори при Стефани и в следващите й литературни опити, защото, мамка му, личи, когато пишеш с уважение към собствените си желания и без да се опитваш да угодиш никому.
August 20, 2018
"Вербувана" е добър дебютен роман, който би ви развълнуван и накарал да се замислете като предоставя солидна информация за конфликта в Близкия Изток. Това, което лично на мен ми липсваше беше малко повече дълбоч��на в самата история и по-психологичен строеж на героите. Въпреки че имам забележки това все пак е едва първата книга в творчеството на авторката, а в литературата винаги има място за подобрения.
September 20, 2020
4⭐
Имам съвсем леки забележки... Но иначе - хареса ми много! Добре написана, грамотна и интересна! Личи, че за написването на книгата са направени не едно и две проучвания.
Препоръчвам я ✔️
Пълното ревю на книгата може да прочетеш в блога ми 🔗
https://edinjivotjiveem.wixsite.com/e...
Имам съвсем леки забележки... Но иначе - хареса ми много! Добре написана, грамотна и интересна! Личи, че за написването на книгата са направени не едно и две проучвания.
Препоръчвам я ✔️
Пълното ревю на книгата може да прочетеш в блога ми 🔗
https://edinjivotjiveem.wixsite.com/e...
March 25, 2019
Колкото и сладка да ми е авторката, с колкото и големи очаквания да подходих към тази книга и колкото и много да ми се искаше до финала да ѝ дам поне едни четири звездички, просто... не ми се получи. И сега ще обясня защо.
Започвам с положителните качества на книгата. На първо място, личи си, че авторката е провела обстойно проучване преди да я напише и пишейки я. Действителността на ислямска държава изглежда реална и убедителна, и някой като мен (т.е. нямащ по-задълбочено познание по темата) ще приеме обстановката, обрисувана в книгата, за възможен източник на информация. Авторката се е справила добре с това да пресъздаде този изкривен свят, изопачените му разбирания и липсата на каквато и да била хуманност, изсмуканата душевност на поклонниците на тази Идея. В този смисъл авторката се е справила доста добре, тъй като не е спестила нищо. Нито една грозна картина, нито една горчива истина (разбира се, "истина" в рамките на художествената измислица). Друго, което ми хареса много, беше стилът на написване на романа. В началото дори малко ми напомняше на "Сол при солта" с тези по-кратки, отсечени, ясни изречения. Не беше така по време на цялата книга, но в блог постовете и записките на главните герои го виждах тъкмо по този начин и за мен това беше допълнителен белег на напрегнатото ежедневие, в което пребивават. Сякаш някой през цялото време им диша зад врата, сякаш страхът се прокрадва зад гърбовете им и те имат само някакви минути на разположение, за да надраскат набързо думите, които преливат в душите и съзнанията им. Да, Стефани Евгениева има много приятен стил на писане и книгата се чете бързо, въпреки емоционалната ѝ тежест.
Това, което ми липсваше в книгата, беше по-задълбочен прочит на героите. Опитах се да си обясня това като художествен похват, като избор на авторката да пресъздаде това масово обезличаване, към което се стреми Ислямска държава. Но ако наистина е било така, не успях да се убедя в предположенията си. Мисля, че имаше накъде да се развие поне героя на Крум, който ми живееше между страниците някак между другото. И трябва да призная, че в някои моменти сюжетът ми се виждаше леко наивен и нереалистичен на фона на все пак реална действителност. Това, заедно с немалкото граматически грешки, които просто ми избиваха очите в книгата, все пак оставаха на заден план спрямо положителните ѝ качества. Докато не стигнах финала, който някак си ме разочарова. Може би просто не ми беше по вкуса, но сцената със сърцето ми се видя точно такъв тип нереалистична сцена за каквото преди малко споменах и ми се връзваше повече като кадър от "Дневниците на вампира", отколкото като част от книга за Ислямска държава... И все пак, това е въпрос на лично усещане и не искам в никакъв случай да прозвучи като упрек към авторката.
Мога да кажа, че като цяло положителните ми емоции към книгата превалираха през цялото време, но все пак нещо не ми достигна, за да бъда максимално удовлетворена след прочитането ѝ. Ще чакам по-нататъшни проекти от Стефани Евгения и несъмнено бих им дала шанс, за да опровергаят смесените ми чувства към сегашния ѝ роман. (:
Започвам с положителните качества на книгата. На първо място, личи си, че авторката е провела обстойно проучване преди да я напише и пишейки я. Действителността на ислямска държава изглежда реална и убедителна, и някой като мен (т.е. нямащ по-задълбочено познание по темата) ще приеме обстановката, обрисувана в книгата, за възможен източник на информация. Авторката се е справила добре с това да пресъздаде този изкривен свят, изопачените му разбирания и липсата на каквато и да била хуманност, изсмуканата душевност на поклонниците на тази Идея. В този смисъл авторката се е справила доста добре, тъй като не е спестила нищо. Нито една грозна картина, нито една горчива истина (разбира се, "истина" в рамките на художествената измислица). Друго, което ми хареса много, беше стилът на написване на романа. В началото дори малко ми напомняше на "Сол при солта" с тези по-кратки, отсечени, ясни изречения. Не беше така по време на цялата книга, но в блог постовете и записките на главните герои го виждах тъкмо по този начин и за мен това беше допълнителен белег на напрегнатото ежедневие, в което пребивават. Сякаш някой през цялото време им диша зад врата, сякаш страхът се прокрадва зад гърбовете им и те имат само някакви минути на разположение, за да надраскат набързо думите, които преливат в душите и съзнанията им. Да, Стефани Евгениева има много приятен стил на писане и книгата се чете бързо, въпреки емоционалната ѝ тежест.
Това, което ми липсваше в книгата, беше по-задълбочен прочит на героите. Опитах се да си обясня това като художествен похват, като избор на авторката да пресъздаде това масово обезличаване, към което се стреми Ислямска държава. Но ако наистина е било така, не успях да се убедя в предположенията си. Мисля, че имаше накъде да се развие поне героя на Крум, който ми живееше между страниците някак между другото. И трябва да призная, че в някои моменти сюжетът ми се виждаше леко наивен и нереалистичен на фона на все пак реална действителност. Това, заедно с немалкото граматически грешки, които просто ми избиваха очите в книгата, все пак оставаха на заден план спрямо положителните ѝ качества. Докато не стигнах финала, който някак си ме разочарова. Може би просто не ми беше по вкуса, но сцената със сърцето ми се видя точно такъв тип нереалистична сцена за каквото преди малко споменах и ми се връзваше повече като кадър от "Дневниците на вампира", отколкото като част от книга за Ислямска държава... И все пак, това е въпрос на лично усещане и не искам в никакъв случай да прозвучи като упрек към авторката.
Мога да кажа, че като цяло положителните ми емоции към книгата превалираха през цялото време, но все пак нещо не ми достигна, за да бъда максимално удовлетворена след прочитането ѝ. Ще чакам по-нататъшни проекти от Стефани Евгения и несъмнено бих им дала шанс, за да опровергаят смесените ми чувства към сегашния ѝ роман. (:
January 28, 2020
Радвам се, че тази история е с български автор. Авторът ме вкара във филма и наистина се насладих на разказа на главната героиня. Макар и кратко описани, главните и второстепенните герои бяха някак живи и пленителни. Едни в капана на обществото в което са родени, другите в клопката на собствените си избори. Плашещо истинско е усещането, че това е съвсем вероятна история за вербуване. Хареса ми и достоверността с която се описва мотивацията зад вербуването, описана от първо лице, от терористите; логичното обяснение защо и как го правят. Не комфортно реалистично е и описанието, как обикновените човешки ценности за създаване на семейство и поколение, са сведени единствено до обслужваща каузата функция, и рационалното, студено отношение към това. Браво. Наистина си заслужава отделеното за четене време!
Четейки постоянно се връщах към времето, когато за първи път, като студентка по Политология в първи курс, прочетох "Не без дъщеря ми". Тази книга ме шокира и отвори очите ми за много неща. "Вербувана" ми напомни много за нея. В добрия смисъл. За личното възмездие, което постигаме след изкуплението от собствените грешки, направени от наивност и сляпа вяра, и пренебрегвайки инстинкта си.
Четейки постоянно се връщах към времето, когато за първи път, като студентка по Политология в първи курс, прочетох "Не без дъщеря ми". Тази книга ме шокира и отвори очите ми за много неща. "Вербувана" ми напомни много за нея. В добрия смисъл. За личното възмездие, което постигаме след изкуплението от собствените грешки, направени от наивност и сляпа вяра, и пренебрегвайки инстинкта си.
February 26, 2018
Февруари се води най-романтичния месец в годината - заради Св. Валентин и пр. А аз го стартирах с една изключително силна и ужасяваща история. История, която макар и нереална за читателите, за много жени по света е всекидневна истина. Тази книга трябва да се изучава в училище, най-вече за да се научат младите момичета да си опичат акъла.
http://theladywiththedogandthebooks.b...
http://theladywiththedogandthebooks.b...
February 5, 2018
„Вербувана“ – книгата, която опустошава всичко след себе си.
Дори за миг не съм се съмнявала, че тази книга ще остави отпечатък в съзнанието ми. Доста ревюта бях изчела и беше въпрос на време да разгърна страниците на „Вербувана“.
Усещах, че ще е силна, истинска, дръзка и ще боли. Но скромните 190 страници на този роман надминаха всичките ми очаквания, които, както отбелязах, никак не бяха малки.
„Вербувана“ е бездна, в която пропадаш още от първите страници. Не знаеш как си се озовал до ръба, не знаеш кога си скочил.. и защо продължаваш да пропадаш надолу. Озоваваш се там, където у хората не е останало нищо човешко. Повтарям пак. Нищо човешко. Погнуса. Това беше чувството, което ме преследваше до самия край. Имаше моменти, в които чувствах как собственото ми тяло бива смазвано от затворените челюсти на „Ислямска държава“. Физическа болка, която не мога да си обясня по никакъв друг начин, освен чрез въздействието, които думите успяха да ми окажат.
Надеждата беше напуснала мен самата. Няма да излъжа, ако кажа, че това беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми. До такава степен пропаднах в историята, че на няколко пъти ми се искаше да хвърля книгата, да не чета повече… Да се свия в леглото си, да плача. Да плача, заради всички тези хора, които са принудени да изживяват този ад ежедневно. Тук и сега.
Сякаш аз бях Оливия. И тя беше мен. Казвам го, защото това наистина не е просто книга за бягството, войната и насилието като цяло. Убедена съм, че всеки би могъл да намери частица от себе си, ако се осмели да чете между редовете. Четете.
Това е книга, която дава храна за размисъл не за дни, а месеци напред. Книга, която те подтиква да говориш…защото силата, с която те покосява е прекалено голяма.
По някакъв начин успях да приютя този „свят на разрухата“ в сърцето си. Това е книга, към която предстои да се връщам. Пълна е с уроци, а един прочит не стига.
С ясното съзнание съм, че не всеки ще сподели мнението ми. Може би е заради мен самата и моята свръхемоционалност на моменти, не знам.. Но смятам, тока или иначе, това е едно четиво, което наистина си струва. Най-малкото заради факта, че са засегнати проблеми, които са болезнено актуални..
Дори за миг не съм се съмнявала, че тази книга ще остави отпечатък в съзнанието ми. Доста ревюта бях изчела и беше въпрос на време да разгърна страниците на „Вербувана“.
Усещах, че ще е силна, истинска, дръзка и ще боли. Но скромните 190 страници на този роман надминаха всичките ми очаквания, които, както отбелязах, никак не бяха малки.
„Вербувана“ е бездна, в която пропадаш още от първите страници. Не знаеш как си се озовал до ръба, не знаеш кога си скочил.. и защо продължаваш да пропадаш надолу. Озоваваш се там, където у хората не е останало нищо човешко. Повтарям пак. Нищо човешко. Погнуса. Това беше чувството, което ме преследваше до самия край. Имаше моменти, в които чувствах как собственото ми тяло бива смазвано от затворените челюсти на „Ислямска държава“. Физическа болка, която не мога да си обясня по никакъв друг начин, освен чрез въздействието, които думите успяха да ми окажат.
Надеждата беше напуснала мен самата. Няма да излъжа, ако кажа, че това беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми. До такава степен пропаднах в историята, че на няколко пъти ми се искаше да хвърля книгата, да не чета повече… Да се свия в леглото си, да плача. Да плача, заради всички тези хора, които са принудени да изживяват този ад ежедневно. Тук и сега.
Сякаш аз бях Оливия. И тя беше мен. Казвам го, защото това наистина не е просто книга за бягството, войната и насилието като цяло. Убедена съм, че всеки би могъл да намери частица от себе си, ако се осмели да чете между редовете. Четете.
Това е книга, която дава храна за размисъл не за дни, а месеци напред. Книга, която те подтиква да говориш…защото силата, с която те покосява е прекалено голяма.
По някакъв начин успях да приютя този „свят на разрухата“ в сърцето си. Това е книга, към която предстои да се връщам. Пълна е с уроци, а един прочит не стига.
С ясното съзнание съм, че не всеки ще сподели мнението ми. Може би е заради мен самата и моята свръхемоционалност на моменти, не знам.. Но смятам, тока или иначе, това е едно четиво, което наистина си струва. Най-малкото заради факта, че са засегнати проблеми, които са болезнено актуални..
June 13, 2020
Невероятн��! Дебютен роман друг път! Зад тази книга стоят освен неизмерима езикова култура, също и емоция, от тази, която човек предава на заобикалящия го свят когато наистина иска да разкаже нещо, в което вярва. Освен покъртителна история, романът поставя и социален проблем - този за семейството, което напоследък забелязвам да губи своите устои и посока. Богата гама от чувства ще връхлети читателя, като краят не е предизвестен, което прави страниците да се прелистват сами. Уникално литературно изживяване, предоставено от автор, от които само може да се надяваме да ни даде още много. Защото има какво...
May 17, 2018
"Вербувана" - много емоционална, много красиво написана, истински добра и докосваща. Книгата не е в голям обем, но не може да се прочете на един дъх, тъй като има сцени, след които трябва време, за да можеш да започнеш да четеш отново.
Сюжетът разказва за Оливия, която е системно тормозена вкъщи, както физически, така и психически. Тя намира упора в Халиб - ислямист, който й обещава един по-добър живот, ако реши да замине за столицата на Ислямска държава - Ракка. Младото момиче, още едва на 18 години, което не е изпитало нищо от живота и не знае истината за Халиб и обещанията му, решава да замине. Стяга багажа си и заминава. Но това, което я чака там, където отива, далеч не е това, което е очаквала...
Историята на Оливия наистина е актуална и трогваща. Описани са реални неща, които могат да разплачат човек. Силно емоционална, тежка, но брилянтна. Според мен би трябвало да бъде прочетена от максимално много хора, и най-вече от млади момичета, които тепърва ще се сблъскват с трудностите в живота. Книгата наистина е стойностна и си заслужава!
Сюжетът разказва за Оливия, която е системно тормозена вкъщи, както физически, така и психически. Тя намира упора в Халиб - ислямист, който й обещава един по-добър живот, ако реши да замине за столицата на Ислямска държава - Ракка. Младото момиче, още едва на 18 години, което не е изпитало нищо от живота и не знае истината за Халиб и обещанията му, решава да замине. Стяга багажа си и заминава. Но това, което я чака там, където отива, далеч не е това, което е очаквала...
Историята на Оливия наистина е актуална и трогваща. Описани са реални неща, които могат да разплачат човек. Силно емоционална, тежка, но брилянтна. Според мен би трябвало да бъде прочетена от максимално много хора, и най-вече от млади момичета, които тепърва ще се сблъскват с трудностите в живота. Книгата наистина е стойностна и си заслужава!
February 1, 2019
"Романът се чете за ден. Няма и 200 страници, а истината и историята, която те споделят, са силен концентрат без почти никакъв подсладител. Понякога и сладкото може да горчи неистово.
Предполагам, вече сте се сетили – главната героиня няма да бъде обичана и уважавана там, където отива, в Ракка, столицата на „Ислямска държава“. Тя ще бъде унижавана, изнасилвана, използвана за разплод и принуждавана да разказва в блога си фалшивата приказка, в която сама е повярвала, за да вербува още момичета, изгубили пътя си като нея. Ще има възможността да се спаси само ако е съобразителна."
Цялото ревю - тук:
http://azcheta.com/verbuvana-stefani-...
Предполагам, вече сте се сетили – главната героиня няма да бъде обичана и уважавана там, където отива, в Ракка, столицата на „Ислямска държава“. Тя ще бъде унижавана, изнасилвана, използвана за разплод и принуждавана да разказва в блога си фалшивата приказка, в която сама е повярвала, за да вербува още момичета, изгубили пътя си като нея. Ще има възможността да се спаси само ако е съобразителна."
Цялото ревю - тук:
http://azcheta.com/verbuvana-stefani-...
February 24, 2022
Прекрасно написана и добре структурирана книга, която ми помогна да разбера много повече за Ислямска държава, за техните "разбирания" и вярвания. Потресена съм обаче от цялата жестокост, която проповядват и въобще не мога да разбера как могат да привличат хора от цял свят в това зверство. Не разбирам как в 21-ви век все още не сме си взели поука от всички грешки, правени до момента. И защо войната трябва да съществува, а вместо нея не се възцари световен мир и всички да живеем спокойно.
Книгата бих я препоръчала на всеки.
Авторката ни среща с младата Оливия, която все още не е завършила училище. Вкъщи нещата за нея не са особено стабилни и не получава нужното разбиране и подкрепа от родителите си. Точно това я подтиква да се довери на любимия си Халиб, който я кани да заживее при него в столицата на Ислямска държава Ракка. Тя потегля към границата и там автобусът й е задържан. Там Оливия се запознава с младия граничар Крум, като успява да му направи впечатление. Дали Оливия успява да стигне до заветната цел и как се развива историята... Прочетете и ще разберете.
Книгата я прочетох на един дъх и накрая ме остави напълно неподготвена. Не очаквах подобен край, в главата си бях начертала завършека, но не се оказах права, което и ми хареса. Наистина прекрасна книга, която обаче оставя един горчив послевкус.
Книгата бих я препоръчала на всеки.
Авторката ни среща с младата Оливия, която все още не е завършила училище. Вкъщи нещата за нея не са особено стабилни и не получава нужното разбиране и подкрепа от родителите си. Точно това я подтиква да се довери на любимия си Халиб, който я кани да заживее при него в столицата на Ислямска държава Ракка. Тя потегля към границата и там автобусът й е задържан. Там Оливия се запознава с младия граничар Крум, като успява да му направи впечатление. Дали Оливия успява да стигне до заветната цел и как се развива историята... Прочетете и ще разберете.
Книгата я прочетох на един дъх и накрая ме остави напълно неподготвена. Не очаквах подобен край, в главата си бях начертала завършека, но не се оказах права, което и ми хареса. Наистина прекрасна книга, която обаче оставя един горчив послевкус.
September 22, 2023
"Вербувана" на Стефани Евгениева я търсих доста време, за да я прочета. Обещах си да съм безпристрастна към книгата, защото от години следя Стефани и се страхувах, че няма да съм обективна в оценката си. Но от първата страница книгата ме сграбчи и не ме пусна до последната страница. Книга за войната такава, каквато е. Няма нищо спестено и може би точно в това се крие магнетизмът на историята. И въпреки всичко, насред жестокост и смърт, отново любовта успява да се появи на бял свят. Това не е романтична любовна история по време на война. За мен това е една реална любовна история във времена на война и жестокост. С неочакван и разтърстващ край. Благодаря ти, Стефи!
July 19, 2021
Една изключително увлекателна книга, която преплита в себе си толкова много - как работи "Ислямска държава", каква е причината за увеличаването на джихадистите, темата за една красива, но невъзможна любов, смелостта и силата на героите. Стилът на авторката много ми допадна. Очаквам с нетърпетие бъдещи проекти!
August 5, 2025
Прочетох я буквално за един ден, наистина трогателна история. Но бих добавила, че няма Религия, която да учи на убийство, дори и Исляма. Ислям се изповядва навсякъде по света, като това няма нищо общо с тероризма. Бих казала, че тяхната религия е фанатизъм.
June 28, 2020
Много сладка книжка.
July 11, 2020
Унакална книга , обожавам начина по който е написана !!! Остави ме без думи ..
May 4, 2021
Разтърсваща история,която ме погълна и тотално забравих за света около мен за няколко часа,докато попивах всяка дума. Съпреживявах съдбата на Оливия,плаках,настръхвах,съчувсвах.
March 5, 2022
Страхотна книга!
March 18, 2022
Книга, която се чете на един дъх…
August 10, 2019
Чувствам, че трябва да обясня оценката си. Съвсем накратко - липсваше ми дълбочина на историята, исках сюжета да се разгърне повече, защото колкото и да беше тежко да чета за живота на Оливия в Ракка, все пак за мен той просто беше загатнат между редовете. Отделно на места се обърквах кой говори и макар да нямаше много действащи лица се оплитах кой кой е в историята, заради начина на структуриране на повествованието. И друго, което ми направи силно впечатление - ситуациите, в които попадат героите (особено тези, от които се опитват да се измъкнат) ми бяха прекалено леснопостижими, почти без никакви усилия от тяхна страна. Което ми беше странно. При условие, че се намираха сред фанатизирани войници, известни с параноята си, това звучеше някак нереално. И все пак, не ��ъм капацитет в тази област. Отговарям само за емоциите, които тази книга ме накара да почуствам, а една от тях е неудовлетворението, че нещо в творбата не ми достигна, въпреки старанието на авторката. Но да не забравяме, че това е дебютен роман и тепърва, надявам се, авторката ще се развива с писането. Заради ентусиазма и труда на начинаещия, както и заради някои истини заложени в книгата давам 2,5 звезди.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews