Турските зверства в България

by Januarius MacGahan, Джанюариъс Макгахан

След обявяването на Руско-турската война (1877-1878) султан Абдул Хамид II се обръща за помощ към Великобритания, традиционен съюзник на Турция срещу Русия. Британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси, поради "настоящите обществени настроения". Основната информация за събитията в България, достигаща до Острова през този период, идва от репортажите на кореспондента на "Дейли Нюз" Джанюариъс Макгахан. Много редки са случаите в световната история, в които написаното от един журналист има толкова голямо влияние върху мнението на обществото.

Макгахан започва своите разследвания на турските зверства в България през юли 1876 г. Още първата от десетте му кореспонденции, предвидени като безпристрастно изложение на фактите, се превръща в репортаж за непредизвиканите жестокости срещу невинни хора, изпълнен със съпричастност към техните страдания.

Във втората част от книгата, вече в ролята си на специален военен кореспондент, Макгахан отразява всички важни събития и сражения във войната, включително обсадата на Плевен, защитата на Шипченския проход и подписването на Санстефанския мирен договор.

Genres: History

352 pages, Paperback

Published January 1, 2017

Reviews

[Georgi · Rating 5 out of 5]

Повечето от вас са срещали откъси от книгата в интернет. Макгахан днес е известно име. Може би по-известно днес, отколкото в десетилетията след Освобождението. Чели сте какво пише той за Батак… Американският журналист посещава селищата в Пловдивска област през лятото на 1876 г. Т.е. два месеца след потушаването на въстанието. Картините, на които става свидетел, са отвъд въображението за тогавашния наблюдател. В Батак например хилядите тела, съсечени от турците, продължават да стоят на купчини из дворовете, повечето обезглавени, а кучетата да разнасят костите из улиците. Целта на Макгахан е много конкретна – той идва в България с идеята да провери и при нужда да опровергае твърденията на английски политици, подкрепени от турски официални лица за „силно преувеличени твърдения“ от страна на българите. Намерението му е да бъде обективен, като почерпи информация и от двете страни, но и лично посети най-силно пострадалите селища. Видяното в Батак, Клисура, Перущица и Панагюрище обаче завинаги го спечелва на страната на българите. Оценката му за пораженията е шокираща и в такъв вид излиза из страниците на европейската преса – 58 разрушени села и над 15 хил. души изклани. И апокалиптичните сцени не са единственият шок за американеца. Също толкова шокиращо е поведението на османските власти, с чиито представители той се среща постоянно. Те симулират състрадание, не се притесняват да лъжат безогледно и да обещават помощ за пострадалите, а в действителност да игнорират напълно жалбите на разорените българи.

„Човек не може да има никакво доверие в обещанието на турските власти и аз съм убеден, че те нямат никакво намерение да изпълнят тези обещания.Просто те са създадени да хвърлят прах в очите на Европа, тъй като нямат достатъчно патриотизъм, за да разберат или почувствуват дали самите те са разорили страната, или не.“

Повече в ревюто: https://bibliotekata.wordpress.com/20...

[George Rassovsky · Rating 5 out of 5]

Джануарис Макгахан е напрвил повече за България от повечето чистокръвни Аспарухови потомци. Тази книга съдържа неговите скъпоценни писма към света. Скъпоценни, не от литературна гледна точка, нито поради великолепното им съдържание. Всъщност, по-голямата част от писмата му трудно се четат и мъчно се понасят. Скъпоценни са защото, без преувеличение, те са една от главните причини, Априлското възстание и неговото бесовско потушаване да не потънат в забвение, както и за последвалата военна намеса от славянските ни братя. Писмата му, колкото и неприятни да са за четене, буквално спасяват поколения животи и променят милиони съдби. Това е възможно, не защото е политически гений, успял правилно да изиграе своите карти на властта, а защото е безусловно предаден на търсенето на истината и правенето й публично достояние. Нещо, което английските властимащи начело с Дизраели намират за крайно неудобно. Самата истина е тази, която разоръжава лъжата, прогонва мрака и сваля тираните от престолите им. Този труд е исторически случаи, който ни напомня, че истината винаги побеждава!

Макгахан, едва вдигнал писалката от хартията си отива от този свят само няколко месеца след края на войната. Твърде млад, но и със завършена мисия, както той самият казва на друго място, "Мога спокойно да кажа, че съм направил повече от всички за разгрома на турската империя... освен, може би, самите Турци" (1877).

[Мариана Рангелова · Rating 5 out of 5]

Истината е, че никой друг народ в света освен българския не би търпял нито един ден изнудванията, грабителствата, насилията и тиранията, на които е подложен с векове. Ако някой би се опитал да въведе в Англия такава данъчна система, каквато съществува тук, народът би се вдигнал като един срещу правителството. Защо тогава ще осъждаме бедните българи, че са въстанали, нещо, което всички ние при същите обстоятелства, бихме направили? Защо да бъдем на страната на силния срещу слабия, когато очевидно слабият е прав?

[Georgi Mirchev · Rating 5 out of 5]

Истините за Априлското въстание, такива каквито са. Просто четейки за кланетата и изнасилванията в Батак, Перущица, Клусира, Панагюрище, за изходът на въстанията в Сливен и Търново, за убийството на Бенковско и разбиването на поп Харитоновата чета, кръвта ври и кипи, сякаш това се случва сега, а не преди повече от 130 години.

Макгахан описва не само последиците от потушаването на въстанието, но и навлизането на руската армия на българска територия и преминаването на прохода Хаинбоаз, битката при Шипка и защитата ѝ, превземането на Плевен и достигането на руските войски до Цариград. Но образът на Батак, Перущица и Панагюрище, образът на безумието, което нашите апостоли са предизвикали, което е довело до избиването на над 15 000 човека и до освобождението ни, този образ не може да бъде изтръгнат по смъртно от човек след прочита на тази книга.

Тя трябва да бъде едно задължително четиво в учебниците по българско самосъзнание!

[Yv Ette · Rating 5 out of 5]

ТАТАР-ПАЗАРДЖИК, 2 АВГУСТ 1876
От времето на вчерашното писмо (от Пещера) аз видях толкова ужаси, щото сега ще повярвам на всичко, каквото и да кажат против турците. В зверството има граница, зад която не са възможни никакви сравнения и измервания; тая граница турците отдавна са прескочили и вече не можеш ги стигна. Пътят им е затрупан от такъв плет чудовищни факти, щото неволно се спираш с отвращение, като не желаеш да гледаш или да вървиш по-нататък. Чувствуваш, че време е да се върнеш назад, защото доста си видял.
Но аз трябва да разкажа какво видяхме в Батак...

[Наталия Станева-Пенева · Rating 5 out of 5]

"Работата е в това, че българският народ е търпял и сега търпи такова мъченическо тегло, на което не би се подчинил нито един ден, който и да е народ, несмазан от векове от игото на робството." Това се повтаря почти в края на всяко писмо на Макгахан. Интересно е и изненадата му от отлично оборудваните училища във всяко село и всеки град, високия брой на изучаваните предмети, грамотността на българите и контраста с неграмотността на управляващите ги тирани.

[Vladimir.Valchev · Rating 5 out of 5]

Ако някой все още смята,че е имало "турско присъствие",нека прочете тази книга.За мен лично трябва да се изучава в часовете по литература.Жалко е,че за Макгахан се говори рядко,а заслужава по-високо признание за искреното си българофилство.