Роман-фикция и пътепис едновременно, книгата може да се хареса на любителите на пътешествията и на такива, които се наслаждават на кулинарните книги. Тя описва много добре италианците, техните храни, народопсихологията, тяхното изкуство, градове и това ми беше донякъде интересно. Попадаш в един друг свят, с други обичаи и научаваш нови неща. Всички в книгата са представени като добри хора, разбиращи, подкрепящи, приятелски настроени, постоянно си ходеха на гости, хапваха, а колко вино изпиха, не ми се говори :). Някакси почваш да се чудиш как така всички герои са преуспяващи, жизнени, откриват себе си, правят чудеса, а възрастните жени носят токчета и нищо не ги боли. Трите американки са в пенсионна възраст и са загубили мъжете си. Всяка от тях си има своите терзания, скърби и тайни помисли, но в Италия те се променят, цъфтят. Авторката ги описва като млади момичета, припкат наоколо, жизнени са, дори болката в крака на едната въобще не се споменава, а същата носи после червени обувки с токчета (възраст 70 години). Техните описания ми бяха нереалистични, поне възрастта им да беше около 50-те по бих повярвала, не че не е възможно да младееш на 70 години, но все пак всички ми бяха еднотипни. Самата писателка, която живее в къщата срещу тяхната, е на 44 години и е изненадана от бременност.
Стилът на авторката ми се видя хаотичен, кой разказва, кой говори, имаше толкова хора наоколо, които постоянно щъкаха и често ми отнемаше време да разбера кой е този, който прави нещо в момента. Понякога разговорите им бяха хаотични и повтарящи се. Имаше малко емоционални моменти, но останалото ми се видя пълнеж и твърде много обем за една такава история. Тъкмо ми стане нещо интересно и авторката се отплесва. Към края вече едва издържах от скука, исках да свършва бързо. От оценка три намалих на две до края, едната звезда е за това, че попътешествах малко из Италия и научих някои нови неща за страната и италианците. Успях да усетя тяхната култура и на моменти имах чувството, че се намирах там. Авторката е поетеса и някъде езикът и метафорите бяха интересни, красиво изразени, но това се губеше сред скучните моменти.