Третият роман за Убиецът Джоунс се оказа точно това, което исках да прочета като уестърн, когато посегнах към първата книга.
(Отварям скоба. И преди казах, че използвам наследствен превод за Widowmaker от поредицата на Майк Резник със същото име. Тя така и така, заедно с трилогията за Гадателката, си е космически уестърн. Ала започвам да се чудя дали да не вкарам нова българска дума Вдовотворец – звучи доста респектиращо.)
Нют отново е без пукната пара и отново работи в мина. Притиснат финансово се замесва в платен бой, но противникът му го прасва нечестно с нещо в юмрука си. Едва жив, спасен от проститутка, Нют е без работа, без цент и местния шериф се комбинира със зет си – коняр, да го изстискат за гледането на добре известния ни шантав жребец с индиански жиг. Убиецът няма избор, освен да се впусне в поредната авантюра, а именно да се цани охрана на Барутния Експрес – дилижанс с добития от мината благороден метал, плюс личните спестявания на гореспоменатата проститутка. Проблемът е, че целият див запад знае какво превозва Барутния Експрес, а един определен бандит е решил да не го остави да стигне до крайната си дестинация. Това ще доведе до много пукотевица, засади и още повече предателства и сюжетно обрати, защото абсолютно всеки има нещо на ум, свързано с ценния товар. За лош късмет на всички лошковци, Нют е верен на думата си и умее да стреля и да млати.
Отново историческите бележки бяха топ, а Кобърн умее да изрисува пустинен и планински пейзаж както много малко автори, поне от тези на които съм попадал.