Той старателно избягваше Холивуд, но легенди като Стивън Спилбърг, Ридли Скот, Пол Верховен, Джон Ву го показаха на света! За първи път в България най-известните филмирани творби на Филип К. Дик в един том!
Спомени на едро Дъглас Куейл мечтае да посети Марс, само че не може да си го позволи - затова избира виртуална почивка. Но неочаквани и зловещи събития го принуждават да отиде наистина на тази планета... или пък не? Съзнателните му спомени за пътуването са изтрити, но бавно се връщат. Дъглас разбира, че е изпълнявал тайна мисия. Внезапно той става най-важният човек на земята... По романа е заснет филмът „Зов за завръщане“ (1990 г.), режисьор Пол Верховен.
Вариант две Третата световна война опустошава Земята, но разпръснатите останки от човечеството продължават да воюват. Западните сили, прогонени на Луната, изпращат на Земята самовъзпроизвеждащи се роботи, които да унищожат противника. Но те излизат извън контрол и се обръщат срещу всички живи същества. По разказа е заснет филмът „Писъци“ (1995 г.), режисьор Кристиян Дюгей.
Специален доклад Можем ли да променим бъдещето? Андертън е основател на полицейски отдел, който арестува престъпници, преди да успеят да извършат престъплението. Системата работи чудесно... докато един ден в доклада се посочва, че самият Андертън ще извърши убийство. Но самият факт, че той може да вижда в бъдещето, го променя и създава друго бъдеще... По мотиви от разказа е заснет едноименният филм от 2002 г. с режисьор Стивън Спилбърг.
Заплащането Прочутият компютърен специалист Майкъл Дженингс се събужда и разбира, че паметта му е заличена от съображения за сигурност заради секретен проект.Самият той се е съгласил да замени цялото си заплащане с плик с различни предмети. Това са единствените насоки, с които разполага, за да открие предишната си самоличност... По разказа е заснет едноименният филм от 2003 г. с режисьор Джон Ву.
Камера потъмняла Боб Арктър – ченге под прикритие, взема и продава опасен наркотик. Субстанция D не просто променя съзнанието, а го разделя на две части... и нито едната не знае за съществуването на другата. Двете личности на Боб са обзети от нарастваща параноя. Ченгета и престъпници се оказват две страни на една и съща монета. По романа е заснет едноименният филм (2006 г.) с режисьор Ричард Линклейтър.
Златният човек В постапокалиптичното бъдеще съществуват опасни мутанти, които хората преследват до смърт. Един от тях - златокожият Крис, е заловен от правителството и му предстои екзекуция. Но способността му да вижда в бъдещето му помага да избяга... По новелата е заснет филмът „Следващ“ (2007 г.), режисьор Лий Тамахори.
Агенти на съдбата Дали сами контролираме съдбата си, или ни манипулират невидими сили? Един ден Ед Флечър си тръгва по-рано от работа и попада в ужасяващ сив свят. Изпаднал в паника, той влиза в една телефонна кабина, за да се обади в полицията... а кабината внезапно започва да се издига към небето. По разказа е заснет едноименният филм от 2011 г., режисьор Джордж Нолфи.
Сънуват ли андроидите електроовце След световна война човечеството е на ръба на изчезване. Сред хората живеят тайно репликанти –усъвършенствани андроиди, неразличими от тях. Рик Декард трябва да залови и унищожи четирима репликанти, отвлекли космическа совалка, които се връщат на Земята, за да открият своя създател... По романа е заснет филмът „Блейд Рънър“ (1982 г.), режисьор Ридли Скот.
Philip Kindred Dick was a prolific American science fiction author whose work has had a lasting impact on literature, cinema, and popular culture. Known for his imaginative narratives and profound philosophical themes, Dick explored the nature of reality, the boundaries of human identity, and the impact of technology and authoritarianism on society. His stories often blurred the line between the real and the artificial, challenging readers to question their perceptions and beliefs. Raised in California, Dick began writing professionally in the early 1950s, publishing short stories in various science fiction magazines. He quickly developed a distinctive voice within the genre, marked by a fusion of science fiction concepts with deep existential and psychological inquiry. Over his career, he authored 44 novels and more than 100 short stories, many of which have become classics in the field. Recurring themes in Dick's work include alternate realities, simulations, corporate and government control, mental illness, and the nature of consciousness. His protagonists are frequently everyday individuals—often paranoid, uncertain, or troubled—caught in surreal and often dangerous circumstances that force them to question their environment and themselves. Works such as Ubik, The Three Stigmata of Palmer Eldritch, and A Scanner Darkly reflect his fascination with perception and altered states of consciousness, often drawing from his own experiences with mental health struggles and drug use. One of Dick’s most influential novels is Do Androids Dream of Electric Sheep?, which served as the basis for Ridley Scott’s iconic film Blade Runner. The novel deals with the distinction between humans and artificial beings and asks profound questions about empathy, identity, and what it means to be alive. Other adaptations of his work include Total Recall, Minority Report, A Scanner Darkly, and The Man in the High Castle, each reflecting key elements of his storytelling—uncertain realities, oppressive systems, and the search for truth. These adaptations have introduced his complex ideas to audiences well beyond the traditional readership of science fiction. In the 1970s, Dick underwent a series of visionary and mystical experiences that had a significant influence on his later writings. He described receiving profound knowledge from an external, possibly divine, source and documented these events extensively in what became known as The Exegesis, a massive and often fragmented journal. These experiences inspired his later novels, most notably the VALIS trilogy, which mixes autobiography, theology, and metaphysics in a narrative that defies conventional structure and genre boundaries. Throughout his life, Dick faced financial instability, health issues, and periods of personal turmoil, yet he remained a dedicated and relentless writer. Despite limited commercial success during his lifetime, his reputation grew steadily, and he came to be regarded as one of the most original voices in speculative fiction. His work has been celebrated for its ability to fuse philosophical depth with gripping storytelling and has influenced not only science fiction writers but also philosophers, filmmakers, and futurists. Dick’s legacy continues to thrive in both literary and cinematic spheres. The themes he explored remain urgently relevant in the modern world, particularly as technology increasingly intersects with human identity and governance. The Philip K. Dick Award, named in his honor, is presented annually to distinguished works of science fiction published in paperback original form in the United States. His writings have also inspired television series, academic studies, and countless homages across media. Through his vivid imagination and unflinching inquiry into the nature of existence, Philip K. Dick redefined what science fiction could achieve. His work continues to challenge and inspire, offering timeless insights into the human condition a
Разкошно солидно томче, събрало осем емблематични творби на Филип К. Дик:
"Спомени на едро", "Вариант две", "Специален доклад", "Заплащането", "Камера потъмняла", "Златният човек", "Агенти на съдбата" и "Сънуват ли андроидите електроовце".
Почти всички произведения в подборката се въртяха около обикновения индивид, попаднал в лапите на правителствената машина тип "биг брадър" с агенции преследващи мутанти или андроиди, бърникащи в мозъка и в спомените, осъществяващи превенция на престъпленията и пр., и пр. Чичо Фил определено не е вярвал в светлото бъдеще на неговата "демократична" Америка :)
Солиден том в духа на най-добрите традиции на “Бард” в издаването на велики фантастики – “Филип К. Дик. Омнибус” е задължително допълнение към библиотеката на всеки фен. Но първо – прочит: бавно, бързо, както си решите. Аз дадох по един ден на история, не пропирах, а си разпределих дозата Дик така, че да пасне на напрегнатото ежедневие и да даде тая възможност за бягство, която фантастиката от създаването си обещава – и изпълнява. А в солидното томче има от всичко по много, с прекрасен ретро-дух и усещане за отминалите златни времена на жанра.
Тухла с класика в луксозно оформление, наслада за сетивата. Тъкмо си мислех, че просто няма начин точно в това издание нещо да е прецакано и да ми развали идилията при четене, и взех, че се загледах в превода на Гьоте под чертата. От стр. 350 нататък нищо общо между Фауст в оригинал и приложения превод на Ал. Балабанов. Що ли някой да си играе да сверява и проверява в издателството, то пък точно знаещите немски ли ще вземат да си купят книгата...
Най-новото предложение на издателство „Бард” в поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” е един съблазнителен омнибус на едно истинско величие - , Филип К. Дик. Твърди корици, пазещи 704 страници първокласна киберпънкария от един от основоположниците на жанра. Осем знакови произведения, всяко от които има поне по една хитова екранизация от Холивуд. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Превъзходен сборник с шест от най-емблематичните разкази/новели на Филип К. Дик, всички от които превърнати във филми. "Камерата потъмняла" е истински психологически шедьовър - никакъв филм не би могъл да обхване пълното му съвършенство.
Огромно "БЛАГОДАРЯ" на ИК"БАРД", че ми позволи да се докосна до няколко от най-емблематичните творби на един от любимите ми писатели. Да кажа нещо за текстовете на Филип К.Дик включени в "Омнибус" ? Само едно - прочетете ги ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (както и всичко друго написано от него) !
8 филмирани новели/разказа на Филип Дик, сякаш сравнително слабо познат у нас автор, а в международен аспект попада в топ 3 на фантастите в добър процент от класациите.
За мен сборникът има силни и слаби страни. Най-силната без съмнение са самите фантастични идеи и сетингите, които се създават около тях. Петте звезди в това отношение са малко за тук, предвид че са писани преди половин век - Дик има огромно влияние върху съвременната научна фантастика, основоположна за някои под-жанрове.
Срам ме е малко, но ще си позволя да говоря и за негативите. Сюжетите и развитието на действие, бойните сцени, ми се сториха много слаби и неубедителни, бутафорни. Главните герой прекланят по наивен и елементарен начин гигантски организации, с някаква хитрост от нивото на "Сам вкъщи". Дайте му един пистолет на главния герой и с малко тичане насам натам по коридорите из базата на лошите и ще оправи нещата. Т.е. развитието на сюжета не беше особено грабващо. Не е учудващо, че в популярните филми по негови творби тотално е изхвърлен сюжетът от новелите и се ползват само основната фантастична идея и светът (изключение прави донякъде Scanner Darkly, а правилото затвърждават Blade Runner, Minority Report, Total Recall). Второто, което не ми хареса, е разказваческото умение, като тук категорично има принос нивото на превода, но и самия Дик. Тежко изложени мисли, скучен поглед през очите на героите, слаби диалози.
Като цяло плюсовете на книгата по мое мнение надминават всичките минуси, но допускам, че за доста читатели ще върви бавно четенето и може би ще я зарежат в някакъв момент - преценете си в коя група попадате. Ако сте сериозни фенове на фантастиката и кибер-пънк-а, антиутопии - дори за обща култура си е задължително четиво, а и книгата има какво да ви даде.
Филип Дик ме изстреля в едно бъдеще на колонизирани планети, инсталиране на спомени, хуманоиди, хелимобили, електрически животни. Земята в добро и зло. Хората - добри и зли. И разкази с неочакван край. 🤯 Любими бих казала, че са ми "Спомени на едро", "Камера потъмняла" и "Сънуват ли андроидите електроовце". Супер различни в историите си, но многопластови по отношение на човешките мечти и желания, влиянието на човечеството върху заобикалящия го свят и на света върху отделния човек. Бих могла да напиша книга с впечатленията си върху всеки разказ - този автор е поредната тухла, не, по скоро цяла стена, изграждаща любовта ми към научнофантастичното.
Реших да гледам и някои от екранизациите, като тази на "Вариант две", например, със заглавие Screamers, на български преведено като Пищялки. И двете заглавия на филма хич не ми се връзват с разказа, а финалът му ме разочарова с вмъкването на някаква излишна, банална любовна нотка. От друга страна, анимираната версия на " Камера потъмняла" беше доста впечатляваща, имайки предвид, че в главната роля са Киану Рийвс, Уинона Райдър и Робърт Д. Джуниър. Но в разказа има в пъти повече история, изграждане на персонажи, ситуации и емоции от тези, показани във филма. Оставих си Blade runner по "Сънуват ли андроидите електроовце", но разказът е толкова зашеметяващ, че малко ме е страх от екранизацията, особено от повечето филми през 90те, когато екшънът в киното някак надделява над останалата част от сюжета. Всъщ��ост всеки разказ от омнибуса на Филип Дик е "захапан" от някой световноизвестен режисьор, но за мен сборникът ще си остане съкровищница, която ще надживее екранизациите. Макар човечеството да се връща към неговите истории с нови римейкове ( като Blade runner 2049, което не изглежда никак зле). И така - обичам си животните още повече, защото "видях" какво е копнежът по тях и заместването им с електрически, за да докажем на себе си, като хора, че имаме развита емпатия, за разлика от андроидите. Което ме кара да си мисля, че между нас вече има Нексъс-и. 🙄 И колкото и да се вълнувам понякога от колонизирането на планети, Филип Дик описва реално скучните им (и опасни) светове. Без живот, с прах, пустини и агресивен климат. И как винаги се връщаме към Земята. Споделяйки с нас представите си за възможно бъдеще, такива автори ни учат да бъдем по-добри хора. Преди да е станало късно. Не 5 звезди за Филип Дик, а едно нощно, безлунно, високопланинско звездно небе. 🚀🤖⭐
Страхотна колекция, която заслужава вниманието на всеки почитател на научната фантастика.
Когато гледах филма по "Камера потъмняла" по-рано тази години, се чудех как ли е написана новелата и дали ще ми хареса. Познавах Филип Дик единствено от "Сънуват ли андроидите електроовце", което още отдавна ми беше станал малък фаворите, но не подозирах, че цялото му творчество ще ме впечатли дълбоко. Много сигурни 5*.
Вече съм голям фен на Филип Дик. Най-интересната научна фантастика, която съм чел досега. Харесва ми как са подредени разказите в Омнибуса. В началото има няколко кратки разказа, които прочетох бързо и лесно. "Камера потъмняла" ме впечатли много. След като приключих разказа размишлявах доста. Исках да прочета Омнибусът основно заради "Сънуват ли андроидите електроовце". До колкото разбрах това е новела, която си има и самостоятелно издание на английски. Когато я прочетох бях доста объркан, но все пак ми хареса твърде много. Чувство на самота, научно фантастични елементи, морал, емпатия. Честно казано и аз си зададох въпроса какво означава да си човек. Зададох си и други въпроси, като например какво е да си жив, само хората ли заслужават човешки права и право на свободен живот, всички ли сме равни и какво означава да си равен с някого. Мисля си, че на част от тези въпроси трябва да отговорим ние като общество. Човекът като вид, а не като индивид. Вече, след като прочетох разказа, мисля че виждам света по различен начин. Моето лично мнение е, че не само хората са живи. Животните, а може би някой ден и андроидите също ще, са живи като нас. Това че техният мозък е по-различен и функционира странно за нас, не означава че не сме равни с тях.