What do you think?
Rate this book
Пръстенът на нибелунга #3
Зигфрид
Зигфрид, героят със свободна воля, безстрашно стиснал в ръка изкования наново в огън и магия меч Нотунг, пронизва в гърдите дракона Фафнир и взема вълшебния пръстен, от който зависи съдбата на боговете и хората. Запленен от красотата на Брунхилда, той е готов да й даде не само сърцето си. И само Йорд, богинята на Земята, знае какво предстои на вселенското дърво Игдразил, прораснало през всички светове и понесло чудесата им през морето на Времето...
...
С издаването на тази книга серията се сдоби и с добавена реалност - за първи път в България при детска книга, благодарение на специалното приложение, при оглед на книгата през мобилно устройство младите читатели получават допълнителни игри, информация, триизмерни герои и анимации и много нови забавления :)
Добавената реалност "важи" и за предишните две книги, и приложението предстои да се развива и обогатява до излизането на четвъртата книга така, че да се получи хомогенна смес от медийни платформи.
...
С издаването на тази книга серията се сдоби и с добавена реалност - за първи път в България при детска книга, благодарение на специалното приложение, при оглед на книгата през мобилно устройство младите читатели получават допълнителни игри, информация, триизмерни герои и анимации и много нови забавления :)
Добавената реалност "важи" и за предишните две книги, и приложението предстои да се развива и обогатява до излизането на четвъртата книга така, че да се получи хомогенна смес от медийни платформи.
- GenresFantasy
112 pages, Hardcover
Published December 13, 2016
37 people want to read
About the author
Елена Павлова
140 books262 followersElena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
October 8, 2017
В интервю, дадено броени дни преди премиерата на "Залезът на Боговете" - финална част на тетралогията "Пръстенът на Нибелунга, Пепи Станимиров нарича Зигфрид, героят от едноименната трета част, моя любим герой-карък. И тази любов прозира от всеки детайл в илюстрациите на книгата, които, убедих се тактилно и зрително, стават все по-разкошни. А понеже и двамата с Елена Павлова, адаптирала по чудесен начин либретото на Вагнер, твърдят, че "Залезът..." ще е просто епичен, не ми се мисли какво фантастично приключение ни чака в началото на другата седмица (Внимание! Внимание! Минутка за реклама: изложбата на илюстрациите към тетралогията на Маестро Петър Станимиров, под шапката на издателска къща "Кибеа", ще бъде открита на 10.10.17, 18:30 ч., в Галерията на СБХ, ул. "Шипка №6", ІV-ти етаж). Но да се върнем при Зигфрид. Шестнадесет години след трагичната загуба на родителите му, осигурила свободната му воля младият ковач, отгледан от Миме, братът на алчния Алберих, се озовава в центъра на събития, дирижирани от богове, нибелунги и хора. Всеки иска да сложи ръка върху пръстена и тиарата, изковани от Рейнското злато, и даващи на притежателя им неимоверна мощ. И споменатите вече Алберих и Миме, и още по-ужасният син на първия - полу-нибелунгът Хаген, и Вотан - богът вседържец... Дали Зигрфрид ще успее да поправи Нотунг, единственият меч, способен да уязви Фафнир - драконът-пазител на златото, ще успее ли да спечели любовта на Брунхилда - валкирията, превърната в простосмъртна и омагьосана да потъне в дълбок сън на върха на планината... ами-и разлистете страниците и вижте. Но в едно мога да ви уверя - няма да му е никак лесно, защото Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново. И друго е сигурно - потопите ли се в настоящето приключение, ще придобиете учудените очи на детето, наблюдаващо кучето на тържището - може би най-любимата ми илюстрация в книгата.
February 4, 2017
„Зигфрид”, третата книга от цикъла „Пръстенът на нибелунга” на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер е вече тук. Едновременно класическа опера от XIX век и модерно Young Adult фентъзи? След „Рейнско злато” и „Валкирия” вече знаем, че това е напълно възможно. А дали е възможно „Зигфрид” да се окаже традиционната книга от серията, с която издателсто „Кибеа” радват читателите си преди всяка Коледа, но и първо по рода си издание в България? „Традиционен прецедент” си е пълен оксиморон, но явно създателите на поредицата и това го могат! Защото освен че продължава страхотната съвременна адаптация на старогерманския приказен епос, „Зигфрид” е и първата родна книга с добавена реалност! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
March 23, 2017
Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново: http://knigolandia.info/book-review/z...
Действието в “Зигфрид”, за разлика от първите две части, е само в една линия – 16 години са минали от смъртта на красивата Зиглинда, а Миме, братът на Алберих (похитителят на Рейнското злато), е взел бебето ѝ и го е отгледал като свой син. Сега Зигфрид е вече млад мъж (в миналото не са се занимавали с преходен етап като юношество) и е готов да изпълни предопределението си – да се пребори с дракона Фафнир и да му отнеме пръстена и тиарата, които някогашният великан-братоубиец е похитил.
Кибеа
http://knigolandia.info/book-review/z...
Действието в “Зигфрид”, за разлика от първите две части, е само в една линия – 16 години са минали от смъртта на красивата Зиглинда, а Миме, братът на Алберих (похитителят на Рейнското злато), е взел бебето ѝ и го е отгледал като свой син. Сега Зигфрид е вече млад мъж (в миналото не са се занимавали с преходен етап като юношество) и е готов да изпълни предопределението си – да се пребори с дракона Фафнир и да му отнеме пръстена и тиарата, които някогашният великан-братоубиец е похитил.
Кибеа
http://knigolandia.info/book-review/z...
February 16, 2021
Magnifico
September 17, 2018
Към момента ми се стори, че тази част от ненормално обсебващата (това е от магията на пръстена, знам аз...) поредица е като че ли най-достъпната. Но в смисъл, че звучи изцяло като класическа вълшебна приказка за непобедимия юнак. Каквото и да се добави, ще е малко да се каже колко великолепни са изобщо всичките книги от поредицата... сигурна съм, че съм го казвала повече от веднъж.
August 24, 2018
Битката на Зигфрид
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Една от приятните изненади пред последните години е излизането на четирите книги по либретото на Вагнер, богато илюстрирани от Петър Станимиров и с текста на Елена Павлова. „Пръстенът на нибелунга“ определено е сред върховете на българското книгоиздаване и прави страхотно впечатление на читателите, които хващат книгите за първи път. Старогерманските легенди оживяват и благодарение на интерактивното мобилно приложение, което доставя незабравимо преживяване на хора от всички възрасти. Удоволствието да прочета „Рейнско злато“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Валкирия“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) не може да се опише с думи, а и приключението за мен още не е свършило. „Зигфрид“ („Кибеа“, 2016) продължава историята за магическия пръстен и тиарата, достигайки до подстъпите на развръзката. Усещането за драматизъм е на линия, освен това една красива девойка очаква да бъде разбудена от прекрасен младеж със силни мишци и боен дух. 🙂
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Една от приятните изненади пред последните години е излизането на четирите книги по либретото на Вагнер, богато илюстрирани от Петър Станимиров и с текста на Елена Павлова. „Пръстенът на нибелунга“ определено е сред върховете на българското книгоиздаване и прави страхотно впечатление на читателите, които хващат книгите за първи път. Старогерманските легенди оживяват и благодарение на интерактивното мобилно приложение, което доставя незабравимо преживяване на хора от всички възрасти. Удоволствието да прочета „Рейнско злато“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Валкирия“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) не може да се опише с думи, а и приключението за мен още не е свършило. „Зигфрид“ („Кибеа“, 2016) продължава историята за магическия пръстен и тиарата, достигайки до подстъпите на развръзката. Усещането за драматизъм е на линия, освен това една красива девойка очаква да бъде разбудена от прекрасен младеж със силни мишци и боен дух. 🙂
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
October 29, 2017
„Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново.“
Книгите са великолепни – и като текст, и като илюстрации. Те са едно полиграфско бижу! Освен това всичките имат и добавена реалност. Това е първата българска поредица, която се възползва от новите технологии и смесва реалния с виртуалния свят.
Изминали са още 16 години от събитията във „Валкирия“, децата, родени със свободна воля, вече са юноши и желаещите да властват над Игдразил с помощта на пръстена са отново готови да действат. Но за да се доберат до прокълнатите предмети, изковани от рейнското злато някой трябва да победи дракона, а това може да стане само с помощта на меча Нотунг, но той стои строшен в една ракла.
Миме отглежда Зигфрид като свой син, като му разказва лъжа за това как е останал кръгъл сирак, и го научава на тайните на нибелунгите да коват желязо и стомана.
Алберих прави сина си свое копие – лукав, алчен и с черна душа – Хаген завижда на брат си Гюнтер за всичко, та трябва баща му да го вразумява да не копнее за короната на кралство Гибихенщайн, а за пръстена и тиарата.
Фрика не иска плановете на съпругът й да се осъществят и затова моли за помощ духовете на Влез и Хундинг. Те трябва да помогнат на Зигфрид да стане велик войн, да го научат как отново да изкове строшеният меч, за да може да победи Фарнир.
Речните нимфи и бащата-река Рейн също искат да си върнат откраднатото, сякаш това ще може да спре пътя на проклятието. Затова Волгинда и Флосхилда даряват на Зигфрид вълшебна връв, оплетена от косите им.
Вотан и Локи имат свои планове и успяват да заблудят и Фрика, и нибелунгите, но сякаш Йорд се изплъзва от властта на върховния бог. Тя единствена разкрива истината на Зигфрид за родителите му и го моли да освободи Брунхилда. Тя вижда наближаващият Рагнарок и освобождаването на волята на хората, но не прави нищо, за да го предотврати. Сякаш знае, че някой преди норните е извезал съдбата на боговете и те не са със свободна воля и са обречени да залязат.
Историята е завладяваща, прекрасна, трагична и вечна. Като я четях на себе си и на децата си, си мислех, че тази творба заслужава това, което се случи с „Властелинът на пръстените“ – една мегапродукция, която да я претвори на големият екран по подобаващ начин, с всичкия драматизъм, пълнокръвни персонажи, невероятна вселена от богове, великани, нибелунги, хора и световете на Игдазил и завладяваща история. Gesamtkunstwerk на Рихард Вагнер заслужава и трябва да се претвори с похватите и достиженията на седмото изкуство. Заслужава своята реинкарнация чрез CGI, брилянтни актьори и уникален режисьор. Много искам това да се случи и тези филми да надскочат върха, поставен от Джаксън, по трилогията на Толкин.
Дъщерите ми са запленени от поредицата и вкъщи е лудница покрай четирите тома. Голямата дъщеря Тери (6 и половина години) ме гони вечер да продължавам с четенето на историята (с нея вече сме прочели „Рейнско злато“), а преди няколко дни откри, че книгите имат добавена реалност и сега ми отмъква телефона, за да търси кои картини са интерактивни. Малката дъщеря Аря (2 години) обикаля с книгите, стоварва някоя пред мен или майка си, доволна и ухилена, отваря я на дракона, я на великаните или на мечката и пищейки от радост и скачайки на място вика с пълно гласче БАУ-БАУ! Всичко това ме наведе на една идея. Щом проектът е насочен към деца и моите реагират с такъв искрен ентусиазъм, дали няма да им е интересно да им бъде четена в четвърта група в детската градина, която се води предучилищна? Обсъдих идеята с едната учителка на Тери, госпожа Николова, и тя се съгласи да пробва. Тя обича да чете на децата приказки следобед, след като привършат заниманията и преди родителите да ги вземат, вместо да им пусне филмче да гледат, практика, която е великолепна и аз прегръщам с две ръце. Та Тери отнесе книгата в детската градина, а Роси един следобед е събрала децата, показала им е книгата и е започнала с въпроса „Знае ли някой какво е опера?“. След това е казала, че започва да им чете една великолепна книга, написана по опера, в която ще има и непознати думи и сложни имена, но въпреки това е много интересна. А след това магията се случила! Тя си призна, че съвсем не е очаквала толкова позитивна реакция от децата. Те са запленени от приключенията на богове и нибелунги. Помнят докъде е стигнала Роси и преди всяко следващо четене едно през друго разказват какво е станало до момента. Не срещат затруднения нито с имената, нито с инверсиите в текста, нито със следенето на преплитащите се нишки на отделните истории. Те просто нямат търпение да разберат какво става по-нататък!
Явно „Кибеа“ Петър и Елена са се справили перфектно с целите, които са си поставили. Но тя не е само за деца, а за всички възрасти и за всички, които не са загубили приключенеца и мечтателя у себе си
Книгите са великолепни – и като текст, и като илюстрации. Те са едно полиграфско бижу! Освен това всичките имат и добавена реалност. Това е първата българска поредица, която се възползва от новите технологии и смесва реалния с виртуалния свят.
Изминали са още 16 години от събитията във „Валкирия“, децата, родени със свободна воля, вече са юноши и желаещите да властват над Игдразил с помощта на пръстена са отново готови да действат. Но за да се доберат до прокълнатите предмети, изковани от рейнското злато някой трябва да победи дракона, а това може да стане само с помощта на меча Нотунг, но той стои строшен в една ракла.
Миме отглежда Зигфрид като свой син, като му разказва лъжа за това как е останал кръгъл сирак, и го научава на тайните на нибелунгите да коват желязо и стомана.
Алберих прави сина си свое копие – лукав, алчен и с черна душа – Хаген завижда на брат си Гюнтер за всичко, та трябва баща му да го вразумява да не копнее за короната на кралство Гибихенщайн, а за пръстена и тиарата.
Фрика не иска плановете на съпругът й да се осъществят и затова моли за помощ духовете на Влез и Хундинг. Те трябва да помогнат на Зигфрид да стане велик войн, да го научат как отново да изкове строшеният меч, за да може да победи Фарнир.
Речните нимфи и бащата-река Рейн също искат да си върнат откраднатото, сякаш това ще може да спре пътя на проклятието. Затова Волгинда и Флосхилда даряват на Зигфрид вълшебна връв, оплетена от косите им.
Вотан и Локи имат свои планове и успяват да заблудят и Фрика, и нибелунгите, но сякаш Йорд се изплъзва от властта на върховния бог. Тя единствена разкрива истината на Зигфрид за родителите му и го моли да освободи Брунхилда. Тя вижда наближаващият Рагнарок и освобождаването на волята на хората, но не прави нищо, за да го предотврати. Сякаш знае, че някой преди норните е извезал съдбата на боговете и те не са със свободна воля и са обречени да залязат.
Историята е завладяваща, прекрасна, трагична и вечна. Като я четях на себе си и на децата си, си мислех, че тази творба заслужава това, което се случи с „Властелинът на пръстените“ – една мегапродукция, която да я претвори на големият екран по подобаващ начин, с всичкия драматизъм, пълнокръвни персонажи, невероятна вселена от богове, великани, нибелунги, хора и световете на Игдазил и завладяваща история. Gesamtkunstwerk на Рихард Вагнер заслужава и трябва да се претвори с похватите и достиженията на седмото изкуство. Заслужава своята реинкарнация чрез CGI, брилянтни актьори и уникален режисьор. Много искам това да се случи и тези филми да надскочат върха, поставен от Джаксън, по трилогията на Толкин.
Дъщерите ми са запленени от поредицата и вкъщи е лудница покрай четирите тома. Голямата дъщеря Тери (6 и половина години) ме гони вечер да продължавам с четенето на историята (с нея вече сме прочели „Рейнско злато“), а преди няколко дни откри, че книгите имат добавена реалност и сега ми отмъква телефона, за да търси кои картини са интерактивни. Малката дъщеря Аря (2 години) обикаля с книгите, стоварва някоя пред мен или майка си, доволна и ухилена, отваря я на дракона, я на великаните или на мечката и пищейки от радост и скачайки на място вика с пълно гласче БАУ-БАУ! Всичко това ме наведе на една идея. Щом проектът е насочен към деца и моите реагират с такъв искрен ентусиазъм, дали няма да им е интересно да им бъде четена в четвърта група в детската градина, която се води предучилищна? Обсъдих идеята с едната учителка на Тери, госпожа Николова, и тя се съгласи да пробва. Тя обича да чете на децата приказки следобед, след като привършат заниманията и преди родителите да ги вземат, вместо да им пусне филмче да гледат, практика, която е великолепна и аз прегръщам с две ръце. Та Тери отнесе книгата в детската градина, а Роси един следобед е събрала децата, показала им е книгата и е започнала с въпроса „Знае ли някой какво е опера?“. След това е казала, че започва да им чете една великолепна книга, написана по опера, в която ще има и непознати думи и сложни имена, но въпреки това е много интересна. А след това магията се случила! Тя си призна, че съвсем не е очаквала толкова позитивна реакция от децата. Те са запленени от приключенията на богове и нибелунги. Помнят докъде е стигнала Роси и преди всяко следващо четене едно през друго разказват какво е станало до момента. Не срещат затруднения нито с имената, нито с инверсиите в текста, нито със следенето на преплитащите се нишки на отделните истории. Те просто нямат търпение да разберат какво става по-нататък!
Явно „Кибеа“ Петър и Елена са се справили перфектно с целите, които са си поставили. Но тя не е само за деца, а за всички възрасти и за всички, които не са загубили приключенеца и мечтателя у себе си
Displaying 1 - 7 of 7 reviews