"Беседите" на Конфуций

by Yu Dan, Ю Дан

Genres: Nonfiction

224 pages

Published January 1, 2011

About the author

Yu Dan is professor of media studies at China's Beijing Normal University. She is also assistant to the Dean, Faculty of Arts & Media, as well as the Department Chair of the Film & Television Media Department.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Единствената религия, която не се държи като типична религия, за мен е Конфуцианството. В нея липсва мистика, няма по-висша сила извън заложената и внимателно култивирана сила в самия човек и изградените от него етични норми на ежедневието (или “ритуали”). Но няма сила във всеки човек - тя липсва в дребния, отчасти е в учения, а само благородният я притежава изцяло. Благородният трябва да съчетава както голямо човеколюбие, така и голяма сила, защото непосилна е иначе тежестта на това човеколюбие, а пътят е дълъг. Съвършенството е винаги вътрешен процес, който разпростира концентричните си кръгове от човешкото сърце, през семейство, приятели, служба до цялото общество и родина (е, китайците като скромна нация се целят в Поднебесната империя). За да е полезен на другите, човек първо трябва да стане полезен и просветен за себе си.

Изходна точка в конфуцианството са простотата, която сякаш се върти на върха на езика на всички ни, и хармонията, която обаче съвсем не се свежда до проста унификация и безкритичност.

До една притчите от “Беседите”, цитирани в тази прекрасно илюстрирана книжка, са съвсем простички и очевидни - знаели сме ги много преди да ги прочетем. Единствената трудност е приложението им на практика - от времето на самия Конфуций, та до ден днешен. Технологиите и модерното задъхано консуматорско общество не ги превръщат ни най-малко в отживелица, все така актуални са си.

Честно казано, очаквах много, много повече цитирани беседи, и далеч по-малко включване на авторката. Уви, подборът и е бил много скромен и неприятно селективен, а преразказите на вече поместените беседи са ненужно обстойни. Ю Дан се е опитала да ги сведе в един вид по-елементарни лекции за самопомощ за различни ситуации към "дребния човек" и обикновения китаец, затормозен и непрекъснато разсейван от модерните технологии, напредъка в службата, проблеми с шефа и натиска от поредната вноска за колата. Но не е задълбала много извън битовизма и общите насоки.

Някъде прочетох едно определение за съвременния китайски комунизъм като “конфуциански комунизъм”. Четейки лекциите, в които има смисъл като цяло, ясно се вижда стремежът на Ю Дан (и вероятно на онези, допуснали книгата до издателство "Китай" и до Пекинското национално радио) за извисяването на малкия човек и превръщането му в интегрална и ценна част от заобикалящото го общество. А зад ъгъла, изрично и оглушително неспомената, дебне Партията.