Предпоследен живот

by Yuz Aleshkovsky

Смело може да се каже, че това внушително по своя обем и идейно-художествени решения произведение, което излиза за първи път в света у нас, представлява венецът на крайно своеобразното творческо дело на този ”гениален, с феномален слух за езика автор“ (Бродски).
Действието на романа започва от началото на 30-те години на миналия век и обхваща, макар и бегло, периода на перестройката и най-вече годините на нестихващата и до днес гражданска война в Русия за преразпределяне на националната собственост и ”превръщането на социалистическия застой в мафиозен капитализъм“.
”Вся­ка но­ва за из­кус­т­во­то пси­хо­ло­ги­чес­ка или ес­те­ти­чес­ка дейс­т­ви­тел­ност е ве­че ста­ра за след­ва­щия му де­ец“ – твърди най-близкият приятел на Юз, Нобеловият лауреат Бродски. Тия толкова прозорливи думи обаче не се отнасят до изключителната жизненост на Алешковски, който като същински барон Мюнхаузен успява да надскочи собствената си сянка и да се отдели от гравитацията на създадената от самия него през миналия век територия.
Защото освен с езиковото си великолепие романът ”Предпоследен живот“ изумява с дълбочината и библейската мъдрост на прозренията за днешния свят и утрешния ден на човечеството. Той е нова страница не само за творчеството на Юз Алешковски, но и за прозата на ХХІ век, онази лъжица с мед, без която бурето на нашето време щеше да си остане пълно само с катран.
Георги Борисов

320 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

The author was born in Siberia in 1929; he spent several years in a labor camp before he was able to emigrate to the West in 1979.

Aleshkovsky writes in the tradition of Fyodor Dostoevski and Aleksandr Solzhenitsyn.

Reviews

[Vasil Kolev · Rating 1 out of 5]

Не можах да го понеса. Късите му разкази са добре, ама това просто не се трае, не може половината страница да е многоточия.