Дебютна книга на българската от сирийски произход Даян Шаер.
"Има ли места в Рая?" е книга за историите, които ни променят завинаги. Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето... Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи. Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите. После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета. Остава само сърцето, което жадно тупти за любов. Това е история за живота, който не дава втори шанс... Ти сам си го вземаш.
Изключително много харесвам авторката като човек, поне това което виждам в нейната страница. Винаги излъчването ѝ и думите ѝ са били топли и откровени към читателите. Започнах тази книга, след като отдавна вече съм прочела другата ѝ "Да откраднеш сърцето на Дявола". Усетих емоцията, която е вложила, красивите метафори и частица от сърцето, което е оставила в книгата. Беше ми много интересно да чета за Сирия, но исках още от бита им. Беше кратка и някак сякаш нямаше време за всички детайли. Хареса ми сладката част, преди войната, юношеската чиста любов и спокойствието в семейството. Войната разби много животи. Моментите, в които героите ни бяха бежанци аз изпитах жал за тяхната загуба. Жал за реалистичните събития, които се случват в момента с тях. За отнетите им права и право на спокоен живот. Войната никога няма да бъде разбрана от обикновените хора, тя е фон за шепа хора, които се интересуват от своите си интереси. И все пак, като първа книга имаше неща, които не ми достигаха исках повече изграждане. В книгата "Да откраднеш сърцето на Дявола", макар и коренно различна, там Даян Шаер е развита повече като автор, книгата е заплетена с много автроски похвати, която те кара след финала да искаш следващата.
Мен нещо не успя да ме докосне тази книга. Дали защото заради положителните отзиви имах твърде големи очаквания, дали защото я четох в неподходящ за нея момент или пък нещо друго?! Хареса ми, не мога да кажа че не ми хареса, но ми липсваше още нещо. А може би я сравнявах с други книги за войни, които са ми оставили много силни впечатления (още я мисля Аз още броя дните). Тази ми беше прекалено лирична, лека някак. Не, че исках да чета за ужасии, но не успях да усетя загубата на героинята. Иначе ми хареса любовната част. Страдах, че войната раздели двамата влюбени още преди да изживеят любовта. А после се бунтувах срещу чувствата на Салем, сякаш те бяха грешни и не исках Сарая да го избере. Но в крайна сметка се зарадвах за нея, че намери щастие и покой. Вълнувах се като пристигнаха в България...
"Не чуваме сблъсъци на планети, а само собствените земетресения в душата. Не виждаме смъртта на звездите, но усещаме, когато умре нещо в нас. Проглеждаме за красотата на любовта, едва когато я загубим. И й се радваме, само ако имаме шанс да възкръсне…"
Началото беше много поетично.Хубави думи,написани с много любов,докосващи сърцето.Докато не стигна момента на войната.Там нещо ме изгуби.Не можах да усетя загубата,болката,ужаса от събитията по време на войната.Не ме пренесе на мястото.Оттам нататък, някак вече четях между редовете,колкото да завърши.Незнам може и да не е бил моментът за тази книга за мен. Оценявам талантът на това момиче и отчитам факта,че е първи роман,по всичко личи ,че е вложено цялото сърце и любов тук.
Историята ме развълнува много. Прочетох я за броени часове! Не можех да спра да чета-с всяка прелистена страница ми ставаше все по-интересно и нямах търпение да разбера как ще се развият събитията. Прекрасна книга! Не знам дали ще мога да прочета друга книга на авторката, защото тази докосна сърцето ми и се страхувам, че това няма да се повтори, а искам да запомня Даян Шаер точно с тази книга, точно с тази история!
Цял живот търсиш някого, с когото да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно. Искаш да живеете.
Нямам адекватен отговор на въпроса - защо чак сега се докопах до книга на Даян Шаер? По-важното е, че първата ми нейна книга с лекота си извоюва пътя до любимите ми романи. "Има ли места в рая?" е едновременно вдъхновяваща, ужасяваща, затрогваща, разтапяща, стъписваща. Разкъсваше ми сърцето и го събираше отново.
Чета из ревютата и виждам как има читатели, които са я открили за драматична. Напротив - аз си мисля, че е безкомпромисно достоверна и реалистична. Даян Шаер не е спестила нито една гротескна и осквернителна ситуация, която съпътства войната. Мисля, че когато се пише за подобен терор, трябва да се пише точно така - всичките брутални събития да бъдат назовани по най-ужасяващия начин. Да те накара да извърнеш глава, да запушиш уши, просто да ти се иска да пропуснеш страниците, когато стане твърде описателно. Точно това направи с мен средата на книгата. Имаше сцени, които ме караха да се чувствам толкова погнусена, колкото и когато четох "Хиляди сияйни слънца".
И на фона на ужаса на войната в Сирия, Даян Шаер великолепно изписва и надеждата. С лирични метафори, много дълбочина на душите на героите, засилва максимата, че любовта наистина е тази, която движи всички ни. Дори когато си мислим, че я няма. Особено, когато си мислим, че я няма. Тогава оказва се, че любовта е единственото нещо, което войната не може да унищожи.
Определено ми даде една нова перспектива за сирийците, бежанците и кризата в Сирия. Ето защо е хубаво да се четат художествени книги по актуални въпроси - после и да искаш, няма как да бъдеш безразличен, да се преструваш, че нещо не е там и не унищожава история, поколения, животи само на някакви си никакви километри.
Прочита се на един дъх. Кратки изречения и силни глаголи. Почти нищо излишно и претрупано. Усетих историята физически, макар и да не избрах най-подходящия момент да я прочета.
Въпреки цялостните добри впечатления, личи, че книгата е дебютна (най-вече заради леките детайлни неточности на места), а и се усеща недостатъчно „шлифованият” език на изразяване. Видно е също, че авторката е почитателка на Елиф Шафак — има много заемки от стила на втората — така че не бих препоръчала препоръчвам „Има ли места в рая?” на никого, който не издържа шафаковото творчество.
Като аудиокнига беше доста по-добра. Пробвах на места да чета и книжен вариант, когато не слушах аудиото, но на четене ми идват too much прекалено многото метафори и постоянни лирични отклонения. С гласа на Мила Люцканова в Сторител читателското преживяване е безспорно по-добро. "Има ли места в рая" е сякаш писана и по-подходяща за аудио-книга и заради тази ѝ подходящност давам 4 звезди, иначе биха били 3. Но понеже е и български автор, съм по-пристрастна в оценките си и закръглям нагоре -:)
Със сигурност ми хареса повече от другата книга на Шаер - "Да откраднеш сърцето на Дявола", та се надявам занапред Даян да се придържа повече към истории от типа на "Има ли места в рая". Там е по-силна.
Даян е пресъздала една истинска, трогваща история за силата на любовта, пораженията, които оставя войната, борбата, която всеки води в себе си.. Книгата се чете на един дъх и запленява.. Мога да я оприлича като сирийското "Време разделно", тъй като също описва преломен момент за бъднинте на една държава. При определени обстоятелства би останала в историята, но за съжаление, съврменната действителност, по-други критерии оценява, прокарва и дава път на литературните произведения.. Но иначе книгата си заслужава да бъде прочетена..
Книгата не е никак лоша, написана е добре. Много описателно са поднесени картините на войната и си признавам, че на моменти се разстройвах. В края обаче взе да става доста предвидима. Може би слушайки я паралелно с Мураками, който чета в книжен вариант, усетих разликата. Тази книга е суровата истина, поднесена директно, без подсладител, а Мураками и неговите дълбоки и необятни светове ме омайват по необясним начин. Но така де, книгата е хубава, но в нея няма нищо отличаващо се. А също може да има общо и с това, че съм чела Хосейни, който пише на същата тематика.
"Има ли места в рая?" на Даян Шаер е тежка книга с щастлив край. Това е любовна история на фона на войната в Сирия. Написана е интересно с поетичен изказ на моменти. Липсва задълбочаване и краят ми се струва малко нагласен. Иначе те потапя в друг свят, звучи като екзотична любовна история-приказка, но в същото време преживяваш ужасите от войната и разрушенията.
Отвори ми очите и толкова силно ме докосна, че след нея исках да прочета още 100 житейски истории за войната в Сирия. Даян притежава и използва изказа и лекотата на българския език, които никоя преведена книга не може да даде. Освен ако преводачът не е гений, но знаем, че такива почти няма вече. Препрочетох я отново, веднаха щом я приключих. И ще я прочета поне още няколко пъти.
Брутална, драматична и болезнена, изключително силно ми въздейства.. Като цяло не препоръчвам за хора с деца, особено малки, защото има чудовищни картини.
Видео ревю на книгата тук - https://www.youtube.com/watch?v=MYc1i... Книгата, с която прекарах рожденият си ден. Една от най-хубавите, които съм чела за 2017 година. Нарежда се до "Да четеш Лолита в Техеран" (Азар Хафизи) и "Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан" (Род Нордланд)! Прочетох книгата за един ден, не можах да се откъсна от нея нито за миг.
Толкова, толкова красиво...Изслушах я в аудио вариант, а прочита беше прекрасен. Пренасяш се в късче от един вълшебен свят. Свят, които е всъщност обикновен, тих, спокоен, с малките си радости и тревоги. Свят, които ще бъде разрушен и едва след като това се случи разбираш, че той е бил вълшебен. Няма да се спирам на войната. Всички знаем за нея. Ще се спра и възхитя на стила на Шаер. Начинът по който е написана историята е толкова красив, жив и докосващ. Дори грозните неща са написани по красив начин.
Няма как книга, написана в контекста на реално случващи се събитияи преплитаща художествена измислица с реални факти, да не въздейства. Така е и с "Има ли места в рая?" Историята разкрива как животът на няколко семейства се променя из основи и разтърсва вътрешния свят на георите. Любовната история е нишката, която дава надежда накрая, макар че отнемам една звезда заради чувството, че нещата се случиха някак прекалено наредено.
''Не чуваме сблъсъци на планети, а само собствените земетресения в душата. Не виждаме смъртта на звездите, но усещаме, когато умре нещо в нас. Поглеждаме за красотата на любовта едва когато я загубим. И й се радваме само ако имаме шанс да възкръсне...'' Книгата е прекрасна! Тежка на моменти, но прекрасна! За любовта, за живота, за битките, които всеки ден водим, за мечтите, За желанията, за изборите които правим всеки ден! Замисляш се за това което имаме, за това което нямаме и за това което искаме да имаме!! Замисляме се за мечтите които имаме, как някъде там в света, в живота, как мечтите са различни, че те се определят от това което имаме и това което приемаме като даденост. Не знам дали героите от тази книга са реални, но събитията са истински, и може някъде там да има хора с подобни съдби! Но книгата не е върху историята за войната, а чисто човешките невинни съдби, на които живота им се преобръща на 180 градуса. И как много малко хора имат късмет да се измъкнат.
Завладяваща история. Увлекателно разказана. Разстърсваща. Не можех да спра да я слушам. “Детайлите са важни.” Поглед над живота на другите различните изстрадалите бягащи от войната хора - жени, деца. Толкова изстрадали. До вчера нормален живот с мечти, днес бомби и убити роднини, съседи. Любовта в очите и душата. Благодаря на авторката Даян Шаер и на гласът на Мила Люцканова, който така умело и близко предаваше историята. Впечатлена съм!
Давам , четири звезди защото книгата не е моята . Но обещах да я прочета тъй като ми е подарък и обещах да напиша ревю . Защо не е моята ? Защото няма действие нищо не се случва . В крайна сметка ми хареса цялостната история , потопих се в тъгата на войната и почувствах истинската , чиста и неопетнена любов и радост . Много ми харесаха две неща : Първо това , че авторката дава шанс на читателя да прескочи най-кървавите и тежки сцени от войната ( дневникът е много хитра идея ) и Второ как виждаме една и съща ситуация но от друга гледна точка ( също много добро хрумване ) Браво на Авторката. Определено книгата пречупи нещо в мен и ще съм още по-толерантен към бежанците и хората изпаднали в трудно полжение . Книжен вариант .
Бях чувала много хубави отзиви за тази книга и реших, че е време да я прочета. Историята започва в Сирия и разказва за живота на Сарая и семейството ѝ. Живот, изпълнен с щастие, радост и спокойствие. Сарая е младо момиче, което е влюбено в Хайдар и любовта им е тайна, докато Хайдар не отива да поиска ръката ѝ и започват приготовленията за годеж. В същото време най-добрият приятел на Хайдар-Салем-е влюбен в нея, но чувствата му остават скрити от всички. Всичко в живота на Сарая е перфектно, но изведнъж всичко се променя с размириците в Сирия. Началото на Гражданската война в Сирия през 2011 година преобръща живота на Сарая и Хайдар. Мечтите и плановете за бъдещето са заменени с кръв и мъртви тела. Така тази книга проследява съдбата на главните герои и премеждията им по време на война. Имах високи очаквания за тази книга, защото имаше много хубави отзиви за нея и ми напомни за книгите на Халед Хосейни, които обожавам. За съжаление, историята не покри очакванията ми.Авторката е използвала прекалено лиричен и красив стил на писане, който е подходящ за любовен роман, но не и за роман, разказващ грозните гледки и страданията от една война. Не можах да съм съпричастна с болката на героите, защото почти всяко изречение съдържаше лирични метафори, които са присъщи за един перфектен свят на Никълъс Спаркс. Книгата не е лоша за дебютен роман и много се радвам, когато видя млади български автори, защото те са бъдещето на българското творчество, но този роман не е за мен. Не успя да събуди емпатията ми и ме отегчи с постоянните метафори.
“С него за първи път почувствах, че е той. Човекът, с който искам да остарея. И какъв парадокс… Цял живот търсиш някой, с който да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно. Искаш да живеете.” ''Има ли места в Рая?'' - Даян Шаер
Даян Шаер пише много увлекателно и книгите й се четат с лекота. Баща й е роден в Сирия и може би това е една от причините този роман да е толкова личен и емоционален. Историята започва в мирна Сирия с приказни нощи под звездно небе с падащи звезди, с безгрижно детство, с красотата на първите любовни трепети, с разказ за различна култура и традиции. Животът обаче има способността да се променя за миг. Безгрижният живот на героите се променя рязко и преминава през грозното лице на войната. Любовта и надеждата са единственото спасение за оцелелите. Определено след последната страница на романа мислено благодарих, че живея под небе без война. Романът е красив и заради емоцията, която предизвиква в мен и лекотата с която се чете давам тази оценка, но не мога да не споделя, че нещо леко липсва в този роман, може би малко повече описание на традициите в Сирия, а и някак бързо препускаше романът през чувствата и емоциите на героите. Даян Шаер има безспорен талант, пише с лекота и много красиво, с нетърпение очаквам продължението на “Вдовицата на времето”.
Книгата е изключително интересна. Сюжета е актуален, завладяващ и те кара да се замислиш. Това е книга за войната в цялата й сила. Кара те да се замислиш за личния избор, за силата на човешкия дух, за силата на любовта. Заслужава си напълно отделеното време.
Много лиричен изказ и стил. Любовта между Сарая и Салем и тази между Сарая и Хайдар - и двете са невинни, чисти, докосващи и трогващи. Каквито рядко се срещат. Все си мисля, че можеше да се придаде малко повече дълбочина и да се разгърне повече романът като цяло, защото е показано случващото се главно през призмата на Сарая и тази на Салем. Сякаш ако беше добавен разказът на бащата на Сарая за престоя му в затвора и за невъзможността да е до семейството си, или просто да се представят гледната точка и преживяванията на някой от "възрастните" персонажи, щеше да се обогати още повече сюжета. Желая ти много успехи, Даян! Това бе първата ми прочетена книга за 2018 и дано да попадам все на такива стойностни книги :)