What do you think?
Rate this book
Пръстенът на нибелунга #2
Валкирия
„Валкирия” е втората книга от „Пръстенът на нибелунга”, която следва либретото на Рихард Вагнер и е дело на Елена Павлова с илюстрации от Петър Станимиров.
Разгърнете книгата и открийте световното дърво Игдрасил, богове, джуджета, великани, нимфи, дракони и Рейнското злато, от което е изкован пръстенът, носещ гибел на своя притежател. В действието се преплитат също любов и омраза, жажда за власт и алчност... като хуморът е в здравословна доза.
Адаптирана за по-младите читатели, тази версия на либретото на знаменитата опера „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер е дело на Елена Павлова – писател и преводач, а също и на художника Петър Станимиров, отговорен за цялостното и богато оформление. Вълнуващите образи, описани от Павлова и нарисувани от Станимиров, пресъздават шеметно приказния свят на средновековния немскоезичен епос.
Разгърнете книгата и открийте световното дърво Игдрасил, богове, джуджета, великани, нимфи, дракони и Рейнското злато, от което е изкован пръстенът, носещ гибел на своя притежател. В действието се преплитат също любов и омраза, жажда за власт и алчност... като хуморът е в здравословна доза.
Адаптирана за по-младите читатели, тази версия на либретото на знаменитата опера „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер е дело на Елена Павлова – писател и преводач, а също и на художника Петър Станимиров, отговорен за цялостното и богато оформление. Вълнуващите образи, описани от Павлова и нарисувани от Станимиров, пресъздават шеметно приказния свят на средновековния немскоезичен епос.
- GenresFantasy
116 pages, Hardcover
First published December 1, 2015
50 people want to read
About the author
Елена Павлова
140 books262 followersElena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 25, 2017
Тандемът Елена Павлова/Петър Станимиров ни поднася нова порция шеметни приключения, шестнадесет години след историята, описана в Рейнско злато. Могъщият пръстен, чието изковаване проследихме в първата книга, макар и индиректно, продължава да е основен двигател на събитията. Зорко пазен от дракона Фафнир, той е все така невидим притегателен център за всички, а в желанието си да го притежават и да властват над света, героите от „Валкирия” ще преплетат своите съдби. Алчният Аберих, крал на нибелунгите, отрекъл се завинаги от любовта, ще подири брак по сметка с кралица Кримхилда, за да си осигури потомство по магически път - за толкова часа, колкото месеца на човешка жена отнема да износи дете. Вотан, върховният повелител на Валхала, ще се опита да си отгледа герой със свободна воля, като измами норните – плетачки на съдбата – и ги накара да пропуснат една нишка. Но Зигмунд, макар и дарен с вълшебен меч и покровителстван от валкирията Брунхилда (една от девите-воини, които придружават падналите в битка в последния им път към Залата на Славата), няма да има възможност за избор. Всичко е предопределено, пропусната нишка на съдбата му всъщност зависи от съдбовните нишки на хората около него и всичко, което може да се обърка, ще се обърка, както става винаги, когато боговете играят своите игри…
Онзи ден ми хрумна, че изкуството, под каквато и да e форма, се изразява в това да не позволиш на натрупания с възрастта опит да замъгли детския ти взор. И тази мисъл важи с пълна сила за Елена и Пепи. Всеки от тях утвърден творец, отдавна завоювал признание в своята област, продължава да гледа света през учудените очи на детето, а плодът от това артистично сътрудничество е вкусен, опиващ и зареждащ с емоции като ябълка на Фрея :)
Онзи ден ми хрумна, че изкуството, под каквато и да e форма, се изразява в това да не позволиш на натрупания с възрастта опит да замъгли детския ти взор. И тази мисъл важи с пълна сила за Елена и Пепи. Всеки от тях утвърден творец, отдавна завоювал признание в своята област, продължава да гледа света през учудените очи на детето, а плодът от това артистично сътрудничество е вкусен, опиващ и зареждащ с емоции като ябълка на Фрея :)
August 12, 2016
Елена Павлова и Петър Станимиров отново връхлитат с фентъзи епоса "Пръстенът на нибелунга" по либретото на Вагнер! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 7, 2017
Още една прекрасна музикална история, изпълнена с живот.
И алчност, омраза и зло.
Но и любов, чест и достойнство.
За разлика от първата част, тук повечето от героите говорят по-скоро човешки език, ако смеем да правим заключения. Римите са затихнали, светът се подрежда за бъдещите велики дела на герои, родени от магия, на свой ред породена от притегателната мощ на един пръстен... "Единствен пръстен ги владее"...
И алчност, омраза и зло.
Но и любов, чест и достойнство.
За разлика от първата част, тук повечето от героите говорят по-скоро човешки език, ако смеем да правим заключения. Римите са затихнали, светът се подрежда за бъдещите велики дела на герои, родени от магия, на свой ред породена от притегателната мощ на един пръстен... "Единствен пръстен ги владее"...
February 16, 2021
Magnifico
November 30, 2017
Магия, богове и постосмъртни
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи. За да се потопим напълно в сложния митологичен свят, тук е и въздействащия текст на Елена Павлова, която не само ги разбира тези работи, но и знае как да привлече читатели от всяка възраст. Пленителните илюстрации на Петър Станимиров пък отварят вратата към магическата красота на героите, за да покори и най-незаинтересованите от жанра. Любов, отмъщение, сила, красота, магия и всичко останало, с което една книга може да вълнува, освен че тази е и едно своеобразно произведение на изкуството.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи. За да се потопим напълно в сложния митологичен свят, тук е и въздействащия текст на Елена Павлова, която не само ги разбира тези работи, но и знае как да привлече читатели от всяка възраст. Пленителните илюстрации на Петър Станимиров пък отварят вратата към магическата красота на героите, за да покори и най-незаинтересованите от жанра. Любов, отмъщение, сила, красота, магия и всичко останало, с което една книга може да вълнува, освен че тази е и едно своеобразно произведение на изкуството.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
October 17, 2017
Историята става все по-завладяваща, все по-мащабна и все по-трагична. „Рейнско злато“ нямаше щастлив край, а и във „Валкирия“ финала е трагичен. Под ударите на жаждата за власт падат не само хора, а и една от дъщерите на Йорд – тази, която престъпи волята на Вотан, и плати за своята дързост с безсмъртието си. „Пръстенът на нибелунга“ е завладяваща и вечна приказка за неутолимата жажда за власт и нуждата от любов.
Алберих изкова пръстена от буцата рейнско злато и велика магия се стаи в него, но това не донесе добро на никого. Великанът Фарнир се превърна в дракон, уби брат си и отнесе съкровището, което Вотан и Локи поискаха от нибелунгите. И кроежите на върховният бог се провалиха. Не сполучи планът му – друг да изкове бижуто, а той да го използва. Оказа се, че не може току-така бог, великан, нибелунг или дори простосмъртен човек да сложи пръстена и да властва над всички светове, с които е окичен Игдразил. Йорд разкрива тайната на пророчеството и на скритата магия:
„И чуй думите ми добре: единствен би могъл да го владее човек със свободна воля. Всеки друг ще бъде овладян от пръстена, И колкото по-малко свободна е волята му, толкова по-бързо ще падне обречен! “
Годините минават и се изтъркулва цяло едно поколение, но желанието да се притежава пръстена не затихва у никого. И Вотан, и Алберих искат да създадат човек със свободна воля, който да открадне пръстена от дракона, и да го използва за тях.
Вотан използва коварство, за да накара трите норни, които тъкат платното на съдбата на световете, да пропуснат нишката на един човек и така той да бъде дарен със свободна воля. А после отнема всичко на Зигмунд – чест, имот, любима, за да го направи независим от нищо и така да освободи волята му.
Албрих пък решава да изиграе Йорд, подарява й бижу, което трябва да я накара да му каже как да създаде такъв човек. Йорд вижда измамата, но въпреки това му казва как да го стори:
„Детето трябва да се появи на света мъртво и нишката на съдбата му да бъде докрай и напълно прекъсната. Една душа е речено да слезе в Хелхайм, но дверите на ада не придирят чия ще бъде.“
Йорд казва това, защото знае какво е бъдещето, защото вижда залеза на боговете. вижда какво ще се случи и с хората, оказали се на пътя на стремящите се да притежават пръстена, как техните съдби, техните желания, любови и копнежи се вплитат едни в други и стават жертва на кроежите на богове и нибелунги.
За основа на своята тетралогия Вагнер взаимства сюжета от средновековната поема „Песен за нибелунгите“ и естествено германо-скандинавската митология. Още са ми свежи спомените от „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън и с огромно удоволствие се насладих на интерпретацията на Вагнер, на неговата визия за боговете за световете на Игдразил и за всички същества, които ги населяват. Има и различия, понякога съществени, но понеже не съм чел „Песен за нибелунгите“ нямам идея дали те идват от там, или са дело на Рихард и затова мога да сравнявам само с това, което познавам.
Не мога да си кривя душата и си признавам, че тук версията на Локи ми е много по-симпатична и естествена, отколкото оригиналната. Тук той има душа, има логика и причина в действията му, а не е просто злобен шегобиец, с уклон към садизъм и желание да предизвика Рагнарок. Вотан е един различен Один. Колебая се кой от двата образа на това божество повече ми допада, но все повече клоня към идеята да не ги възприемам като едно лице с две имена, а като две вариации на митът. Но безспорно най-интересният образ е на Йорд, богинята на земята, владетелката на Хелхайм и майка на нордите и валкирии��е. Сякаш тя е скритият кукловод, тъжният клоун зад кулисите, който знае как ще свърши спектакъла, но въпреки това е длъжен да изиграе ролята си. Имам усещането, че Йорд е единствената, която знае трагичния край на историята, но също е наясно, че е неспособна да я промени. Някой още преди нейните норди вече е изтъкал платното на историята и то няма как да бъде променено. Всички участници просто трябва да изиграят ролите си, а свободната воля е една химера.
Алберих изкова пръстена от буцата рейнско злато и велика магия се стаи в него, но това не донесе добро на никого. Великанът Фарнир се превърна в дракон, уби брат си и отнесе съкровището, което Вотан и Локи поискаха от нибелунгите. И кроежите на върховният бог се провалиха. Не сполучи планът му – друг да изкове бижуто, а той да го използва. Оказа се, че не може току-така бог, великан, нибелунг или дори простосмъртен човек да сложи пръстена и да властва над всички светове, с които е окичен Игдразил. Йорд разкрива тайната на пророчеството и на скритата магия:
„И чуй думите ми добре: единствен би могъл да го владее човек със свободна воля. Всеки друг ще бъде овладян от пръстена, И колкото по-малко свободна е волята му, толкова по-бързо ще падне обречен! “
Годините минават и се изтъркулва цяло едно поколение, но желанието да се притежава пръстена не затихва у никого. И Вотан, и Алберих искат да създадат човек със свободна воля, който да открадне пръстена от дракона, и да го използва за тях.
Вотан използва коварство, за да накара трите норни, които тъкат платното на съдбата на световете, да пропуснат нишката на един човек и така той да бъде дарен със свободна воля. А после отнема всичко на Зигмунд – чест, имот, любима, за да го направи независим от нищо и така да освободи волята му.
Албрих пък решава да изиграе Йорд, подарява й бижу, което трябва да я накара да му каже как да създаде такъв човек. Йорд вижда измамата, но въпреки това му казва как да го стори:
„Детето трябва да се появи на света мъртво и нишката на съдбата му да бъде докрай и напълно прекъсната. Една душа е речено да слезе в Хелхайм, но дверите на ада не придирят чия ще бъде.“
Йорд казва това, защото знае какво е бъдещето, защото вижда залеза на боговете. вижда какво ще се случи и с хората, оказали се на пътя на стремящите се да притежават пръстена, как техните съдби, техните желания, любови и копнежи се вплитат едни в други и стават жертва на кроежите на богове и нибелунги.
За основа на своята тетралогия Вагнер взаимства сюжета от средновековната поема „Песен за нибелунгите“ и естествено германо-скандинавската митология. Още са ми свежи спомените от „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън и с огромно удоволствие се насладих на интерпретацията на Вагнер, на неговата визия за боговете за световете на Игдразил и за всички същества, които ги населяват. Има и различия, понякога съществени, но понеже не съм чел „Песен за нибелунгите“ нямам идея дали те идват от там, или са дело на Рихард и затова мога да сравнявам само с това, което познавам.
Не мога да си кривя душата и си признавам, че тук версията на Локи ми е много по-симпатична и естествена, отколкото оригиналната. Тук той има душа, има логика и причина в действията му, а не е просто злобен шегобиец, с уклон към садизъм и желание да предизвика Рагнарок. Вотан е един различен Один. Колебая се кой от двата образа на това божество повече ми допада, но все повече клоня към идеята да не ги възприемам като едно лице с две имена, а като две вариации на митът. Но безспорно най-интересният образ е на Йорд, богинята на земята, владетелката на Хелхайм и майка на нордите и валкирии��е. Сякаш тя е скритият кукловод, тъжният клоун зад кулисите, който знае как ще свърши спектакъла, но въпреки това е длъжен да изиграе ролята си. Имам усещането, че Йорд е единствената, която знае трагичния край на историята, но също е наясно, че е неспособна да я промени. Някой още преди нейните норди вече е изтъкал платното на историята и то няма как да бъде променено. Всички участници просто трябва да изиграят ролите си, а свободната воля е една химера.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews