What do you think?
Rate this book
Априлска жътва
След три книги с разкази, дузина литературни награди, акуширал раждането на пет сборника в жанровете фантастика, фентъзи и ужаси, куп публикации във вестници, списания, антологии и сайтове, участие в шест реалити романа по „Радио София” и петнадесет години опит в писането, Бранимир Събев се завръща с нов сборник хорър-разкази – изтръпващият „Априлска жътва”. За пореден път, съдържанието няма да ви разочарова – като започнем от класически хорър за злокобни хотели и тайни общества, минем през фентъзи ужаси за зомбита, чудовища и зли магове, та стигнем до това, което ни кара да настръхваме в ежедневието: серийни убийци, психопати и оцеляването в училище. Четиринадесет истории, които ще помните дълго.
"Още с появата си на литературния небосклон Бранимир Събев заяви ясно себе си и смело пое по трънливия път на остросюжетните жанрове. Любовта му към хоръра, трилъра и фантастиката не остана несподелена; тя му спечели както многобройни литературни награди, така и неувяхващия интерес на българските читатели, за което свидетелства и четвъртата му книга, която държите в ръцете си." – Адриан Лазаровски
"Дали има добри автори на хорър в България? Има, разбира се. Какво пишат ли? Книги като тази." – Явор Цанев
"Бранимир Събев е не просто писател, а една добре смазана и перфектно програмирана машина. Тя обикаля нощем из сънищата ви, събира най-първичните страхове, пороци и тайни желания, след което с невероятна лекота ги претопява в месомелачката на въображението си и ви сервира готов продукт – разкази, които дълго време няма да ви оставят на мира. Дори да си мислите, че сте ги забравили, те ще са там, някъде дълбоко в подсъзнанието ви, чакайки удобния момент, за да ви потопят в мрачните дебри на ужаса." – Сибин Майналовски
"Още с появата си на литературния небосклон Бранимир Събев заяви ясно себе си и смело пое по трънливия път на остросюжетните жанрове. Любовта му към хоръра, трилъра и фантастиката не остана несподелена; тя му спечели както многобройни литературни награди, така и неувяхващия интерес на българските читатели, за което свидетелства и четвъртата му книга, която държите в ръцете си." – Адриан Лазаровски
"Дали има добри автори на хорър в България? Има, разбира се. Какво пишат ли? Книги като тази." – Явор Цанев
"Бранимир Събев е не просто писател, а една добре смазана и перфектно програмирана машина. Тя обикаля нощем из сънищата ви, събира най-първичните страхове, пороци и тайни желания, след което с невероятна лекота ги претопява в месомелачката на въображението си и ви сервира готов продукт – разкази, които дълго време няма да ви оставят на мира. Дори да си мислите, че сте ги забравили, те ще са там, някъде дълбоко в подсъзнанието ви, чакайки удобния момент, за да ви потопят в мрачните дебри на ужаса." – Сибин Майналовски
232 pages, Paperback
Published December 7, 2015
1 person is currently reading
59 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35 books205 followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси” в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика” в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 38 reviews
December 26, 2015
И така. Скъпи мои, без повече приказки и излишни думи ви представям четвъртия си сборник разкази. Трети пореден от Ибис, трети пореден с корица от Радослав Донев. С малки изключения, повечето творби са хорър, но обещавам другите също да ви харесат. Възможно е някои да сте ги чели на различни места, ала си е друго когато всичко е под един покрив, нали? Ето.
1. Лъстиво сърце - разказ, който под името "Червено и черно" беше излизал преди няколко години в един от алманасите на "Буквите". Реших да му сменя заглавието поради няколко причини, които не са интересни и няма да се спирам на тях. Добре дошли в "Лъстиво сърце", бардак № 1 в Лас Вегас! Тук има буквално всичко за всеки, дори и за тези с най-странните сексуални предпочитания... Един разказ, който щеше да е част от "Пустинния скорпион", но в последния момент реших да го махна и включа тук като по-хорър ориентиран. Творба, която направи много силно впечатление на самия Любомир Николов.
2. Наемник - нещо се е случило в Кауен, трагедия, оставила брат и сестра сираци. Децата отиват с молба при Леотур, най-известния и страховит наемник в града. При Леотур молби не работят, само пари, но платите ли му, е готов да се изправи и срещу самия дявол... Разказ, отличен в конкурса за фентъзи на сп. Дракус.
3. Водният град - Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб. Джеси е корав мъж, но препятствията пред него са много и така силни, че цялото му тяло и душа ще бъдат подложени на изпитание. Може и да сте го чели в Мечове в морето.
4. Скрежко - Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече.
5. Големият двубой - едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници. Надпревара, траяла 8 години от 14-годишния им живот. Разказ, в който съм вкарал немалка доза автобиография. Големият двубой обаче не е бой с голи ръце, нито пък е свързан с размахване на мечове или стрелба с пистолети. Големият двубой е...
6. Хотел „Макабър” - един хорър може би с познат на почитателите на жанра сюжет. Мъж се събужда в хотел, странен и непознат, който след малко ще му се стори зловещ. Какъв е този хотел, какво се случва тук?
7. Сурат пазар - не се смей, читателю! Разказът е сред финалистите на конкурса на "Гаяна", озаглавен "451 градуса по Бредбъри". Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица...
8. Вярна и единствена - с това кратко фентъзи взех второ място в конкурса на тема "Годеницата на варварина" на "Истории от някога". Гримвар е огромен, брутален варварин, свикнал да цепи враговете на две като подпалки с гигантската си брадва. Но вече е на 35, усеща че тялото му не е същото като преди години, вижда как в близко бъдеще окачва секирата на стената и се радва на жена и деца. Но коя ще му стане спътница в живота?
9. Отмъщение - това е разказ, който написах за бъдещите "Мечове в космоса", но едва ли ще излезе там. Нищо, ще го прочетете тук. Нашият герой живее кротко и безметежно на малката пустинна планета Тарибан. За 18-ия рожден ден съдбата му нанася съкрушителен удар: единият от двамата главни престъпници на Тарибан, Баксу Дебелия, контрабандист и наркобарон, убива родителите и изпепелява дома му. Младежът си няма вече нищо и никого. Останал без избор, той отива и моли за помощ другия престъпник на планетата: Ар-Мракад, сводник и търговец на оръжие. Но какво ли може да му предложи в замяна и защо Ар-Мракад да му помага?
10. № 24 - Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител - по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си... нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
11. Черните кучета - сигурно най-бруталното нещо тук. Любимият разказ на Иван Атанасов от книгата, който ми е автор на предговора. Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб.
12. Самак - най-малката творба в сборника. Това е разказ на ловна тематика, който писах за един литературен конкурс на Съюза на ловците и риболовците в България. Не се класирах във въпросния конкурс никъде, но какво пък, нали разказът е стигнал до вас?
13. Странния случай със съдия Фолсъм - а след най-кратката, идва и най-дългата творба тук. Съдия Джеймс Фолсъм е един от най-уважаваните жители на Грейнджървил. Страховит и деспотичен, особено със семейството си - жена му и двамата сина водят някакво подобие на живот, над който като мрачен облак тегне дебелата му сянка. Съдия Фолсъм заедно с останалите представители на градския елит се събират всеки месец в голямо, старо имение извън града... но какво ли точно правят там? Един класически хорър.
14. Априлска жътва - вече е април, зимата си отива и пролетта настъпва с пълна пара, понесла дъждове на крилете си и загатваща за лятото, което идва след нея. Спокойствието на едно градче в Щатите ще бъде разрушено от двама младежи, учещи в местната гимназия "Амарант". Шестнадесетгодишните Карл Джаксън и Деймън Грейс тренират всеки ден от месеци, за да изживеят звездния си миг, който наближава... Какво може да се случи, когато главните действащи лица са тийнейджъри с бушуващи хормони, ядосани на целия свят? Когато са момчета, тормозени от малки? Когато имат за кумири демони и живеят в "страната на неограничените възможности"? Отговорът е само един - всичко.
Панаирът на книгата в НДК започва от 8 декември, вторник и ще трае до 13 декември, неделя, от 10:00 сутринта до 20:00 вечерта. Очаквам ви на третия етаж, щанд № 301, Издателство Ибис, там ще сме и книгата, и аз. За който е идвал и преди - същото място, на което съм всеки панаир. Ето и линк към събитието във фейсбук - https://www.facebook.com/events/19153... Ще присъствам на щанда всеки ден, от сутрин до вечер, с изключение на съботата - тогава ще отсъствам.
"Жътвата" на щанда ще е 10 лв, "Човекът" и "Скорпиона" по 9,50 лв. Заповядайте в удобен за вас ден и час, винаги сте добре дошли! Наздраве, и приятно четене!
1. Лъстиво сърце - разказ, който под името "Червено и черно" беше излизал преди няколко години в един от алманасите на "Буквите". Реших да му сменя заглавието поради няколко причини, които не са интересни и няма да се спирам на тях. Добре дошли в "Лъстиво сърце", бардак № 1 в Лас Вегас! Тук има буквално всичко за всеки, дори и за тези с най-странните сексуални предпочитания... Един разказ, който щеше да е част от "Пустинния скорпион", но в последния момент реших да го махна и включа тук като по-хорър ориентиран. Творба, която направи много силно впечатление на самия Любомир Николов.
2. Наемник - нещо се е случило в Кауен, трагедия, оставила брат и сестра сираци. Децата отиват с молба при Леотур, най-известния и страховит наемник в града. При Леотур молби не работят, само пари, но платите ли му, е готов да се изправи и срещу самия дявол... Разказ, отличен в конкурса за фентъзи на сп. Дракус.
3. Водният град - Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб. Джеси е корав мъж, но препятствията пред него са много и така силни, че цялото му тяло и душа ще бъдат подложени на изпитание. Може и да сте го чели в Мечове в морето.
4. Скрежко - Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече.
5. Големият двубой - едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници. Надпревара, траяла 8 години от 14-годишния им живот. Разказ, в който съм вкарал немалка доза автобиография. Големият двубой обаче не е бой с голи ръце, нито пък е свързан с размахване на мечове или стрелба с пистолети. Големият двубой е...
6. Хотел „Макабър” - един хорър може би с познат на почитателите на жанра сюжет. Мъж се събужда в хотел, странен и непознат, който след малко ще му се стори зловещ. Какъв е този хотел, какво се случва тук?
7. Сурат пазар - не се смей, читателю! Разказът е сред финалистите на конкурса на "Гаяна", озаглавен "451 градуса по Бредбъри". Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица...
8. Вярна и единствена - с това кратко фентъзи взех второ място в конкурса на тема "Годеницата на варварина" на "Истории от някога". Гримвар е огромен, брутален варварин, свикнал да цепи враговете на две като подпалки с гигантската си брадва. Но вече е на 35, усеща че тялото му не е същото като преди години, вижда как в близко бъдеще окачва секирата на стената и се радва на жена и деца. Но коя ще му стане спътница в живота?
9. Отмъщение - това е разказ, който написах за бъдещите "Мечове в космоса", но едва ли ще излезе там. Нищо, ще го прочетете тук. Нашият герой живее кротко и безметежно на малката пустинна планета Тарибан. За 18-ия рожден ден съдбата му нанася съкрушителен удар: единият от двамата главни престъпници на Тарибан, Баксу Дебелия, контрабандист и наркобарон, убива родителите и изпепелява дома му. Младежът си няма вече нищо и никого. Останал без избор, той отива и моли за помощ другия престъпник на планетата: Ар-Мракад, сводник и търговец на оръжие. Но какво ли може да му предложи в замяна и защо Ар-Мракад да му помага?
10. № 24 - Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител - по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си... нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
11. Черните кучета - сигурно най-бруталното нещо тук. Любимият разказ на Иван Атанасов от книгата, който ми е автор на предговора. Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб.
12. Самак - най-малката творба в сборника. Това е разказ на ловна тематика, който писах за един литературен конкурс на Съюза на ловците и риболовците в България. Не се класирах във въпросния конкурс никъде, но какво пък, нали разказът е стигнал до вас?
13. Странния случай със съдия Фолсъм - а след най-кратката, идва и най-дългата творба тук. Съдия Джеймс Фолсъм е един от най-уважаваните жители на Грейнджървил. Страховит и деспотичен, особено със семейството си - жена му и двамата сина водят някакво подобие на живот, над който като мрачен облак тегне дебелата му сянка. Съдия Фолсъм заедно с останалите представители на градския елит се събират всеки месец в голямо, старо имение извън града... но какво ли точно правят там? Един класически хорър.
14. Априлска жътва - вече е април, зимата си отива и пролетта настъпва с пълна пара, понесла дъждове на крилете си и загатваща за лятото, което идва след нея. Спокойствието на едно градче в Щатите ще бъде разрушено от двама младежи, учещи в местната гимназия "Амарант". Шестнадесетгодишните Карл Джаксън и Деймън Грейс тренират всеки ден от месеци, за да изживеят звездния си миг, който наближава... Какво може да се случи, когато главните действащи лица са тийнейджъри с бушуващи хормони, ядосани на целия свят? Когато са момчета, тормозени от малки? Когато имат за кумири демони и живеят в "страната на неограничените възможности"? Отговорът е само един - всичко.
Панаирът на книгата в НДК започва от 8 декември, вторник и ще трае до 13 декември, неделя, от 10:00 сутринта до 20:00 вечерта. Очаквам ви на третия етаж, щанд № 301, Издателство Ибис, там ще сме и книгата, и аз. За който е идвал и преди - същото място, на което съм всеки панаир. Ето и линк към събитието във фейсбук - https://www.facebook.com/events/19153... Ще присъствам на щанда всеки ден, от сутрин до вечер, с изключение на съботата - тогава ще отсъствам.
"Жътвата" на щанда ще е 10 лв, "Човекът" и "Скорпиона" по 9,50 лв. Заповядайте в удобен за вас ден и час, винаги сте добре дошли! Наздраве, и приятно четене!
November 28, 2015
Поредна безсънна нощ, прекарана в компанията на един от най-добрите майстори на хоръра, раждали се някога по българските земи. И за да предвидя въпроса ви - не, не става дума за това, че с Бранимир Събев пак сме се напили в някоя от кръчмите, в които вече ни постилат червено килимче, като ни видят. Не. Имах честта, привилегията и т. н. да изкарам нощта (за пореден път този месец - след красотите на Донко Найденов - Хоризонтите на лудостта, и Валентин Попов - Пепел от мрак) в четене на най-новото отроче на Бранко - "Априлска жътва". 14 разказа, някои от тях омайващо дълги, други - безмилостно кратки и вдъхновяващи, от всяка буква на които струи чист, неподправен хорър в най-благородния му вид. 230 страници кристална наслада за очите и разума на всеки, който е закърмен със страхотиите на Стивън Кинг, Лъвкрафт, По и прочие. Книгата официално излиза за Панаира на книгата в НДК (8-13 декември 2015 г.), така че ще се помъча хем да ви обрисувам в няколко думи какво ви очаква между кориците, хем да ви зарибя достатъчно, че още на 8 декември да забравите студенския празник и да припнете към щанда на Издателство "Ибис"...
"Лъстиво сърце" - една история с много секс, красиви мадами, сводници, ножове... и много, ама наистина много неочакван край. Силно откриване, което ни подготвя психически за вакханалията от емоции, която ни дебне по-нататък...
"Наемник" - разказ, отличен в конкурса на Списание "Дракус" за фентъзи през 2014 г. На какво се надяват отчаяни брат и сестра, когато тръгват да ��олят за помощ един от най-безскрупулните наемници в областта? На чудо може би?
"Водният град" - може би сте запознати с този разказ от сборника Мечове в морето. Величествено и епично.
"Скрежко" - йей, разказ, посветен на мен! :) Христина намира письо порода "норвежка горска", решава да го задържи... дали това е най-добрата идея обаче...?
"Големият двубой" - единствената порция "meh" от мен за този сборник. Може би защото разказът е за баскетбол, пък аз от край време съм си футболно чадо. Ама не ме слушайте - ако ви харесват шакийловци, майкълджордановци и прочие брат-мангасарян от NBA, разказът ще ви допадне :)
"Хотел "Макабър" - посветен на загиналия неотдавна наш приятел, колега и брат Адриан Лазаровски. RIP, друже... Иначе разказът маже. Феновете на The Shining на Стивън Кинг (като моя милост) ще се изкефят максимално - даже има и момченца-близнаци, за да е паралелът още по-пълен :)
"Сурат пазар" - първият стопроцентов чук в сборника. Много силно киберпънкче, повлияно от най-добрите традиции в занаята - Филип К. Дик, Робърт Шекли и прочие.
"Вярна и единствена" - когато си варварин-боец и всички жени около теб са тъпи сливи, единственият ти изход е да търсиш вярна съпруга... м-м-м-м... някъде другаде :)
"Отмъщение" - време за втора порция 11247932%-ово размазване! Признавам, това ми е любимият разказ от цялата книга. Джаджи!!! Светлинни бичове!!! Ръкавици "Тесла"!!! Гравичук!!! Черна дупка в кутия!!! Ауууу, красота :) Краят също е от неочакваните, което добавя поредната доза плюсчета в и без това разкошната история.
"№24" - всички знаем, че даскалите в училище могат да бъдат бая гадни. Един обаче издига мръсотията на изцяло ново ниво. Колегата му уж е добричък и беззащитен. Така ли ще остане обаче до края...?
"Черните кучета" - посветен на Даркмастър Иван Атанасов. Първо изречение на разказа: "Марчето се опита да избяга, но с два скока я настигнах и забих сатъра в черепа й". Не е ли интригуващо, а? :)
"Самак" - ловният сезон е открит... кой обаче ще падне жертва?
"Странният случай със съдия Фолсъм" - маса Лъвкрафтщина, обилно поръсена със Стивънкингщина за цвят :) Респект!
"Априлска жътва" - помните ли "Гняв" на Стивън Кинг? Е, разказът, дал име на целия сборник, е същото, само че около пет милиона пъти по-брутално.
И ако някой е останал, за да изчете цялото това ревю до края, а не е започнал да връзва маратонки и кубинки, подготвяйки се да хукне към Панаира на книгата, още веднъж да му напомня - българските автори на хорър, фантастика и фентъзи са живи, че напук на другите бездария, залели книжния пазар, успяват да издадат и книги. Бранимир Събев е най-доброто доказателство за това как ако човек влага душа и сърце в това, което пише, читателите няма да пропуснат да му се отплатят със своята признателност.
Не пропускайте и вие. Повярвайте ми, такава красота скоро не сте чели.
"Лъстиво сърце" - една история с много секс, красиви мадами, сводници, ножове... и много, ама наистина много неочакван край. Силно откриване, което ни подготвя психически за вакханалията от емоции, която ни дебне по-нататък...
"Наемник" - разказ, отличен в конкурса на Списание "Дракус" за фентъзи през 2014 г. На какво се надяват отчаяни брат и сестра, когато тръгват да ��олят за помощ един от най-безскрупулните наемници в областта? На чудо може би?
"Водният град" - може би сте запознати с този разказ от сборника Мечове в морето. Величествено и епично.
"Скрежко" - йей, разказ, посветен на мен! :) Христина намира письо порода "норвежка горска", решава да го задържи... дали това е най-добрата идея обаче...?
"Големият двубой" - единствената порция "meh" от мен за този сборник. Може би защото разказът е за баскетбол, пък аз от край време съм си футболно чадо. Ама не ме слушайте - ако ви харесват шакийловци, майкълджордановци и прочие брат-мангасарян от NBA, разказът ще ви допадне :)
"Хотел "Макабър" - посветен на загиналия неотдавна наш приятел, колега и брат Адриан Лазаровски. RIP, друже... Иначе разказът маже. Феновете на The Shining на Стивън Кинг (като моя милост) ще се изкефят максимално - даже има и момченца-близнаци, за да е паралелът още по-пълен :)
"Сурат пазар" - първият стопроцентов чук в сборника. Много силно киберпънкче, повлияно от най-добрите традиции в занаята - Филип К. Дик, Робърт Шекли и прочие.
"Вярна и единствена" - когато си варварин-боец и всички жени около теб са тъпи сливи, единственият ти изход е да търсиш вярна съпруга... м-м-м-м... някъде другаде :)
"Отмъщение" - време за втора порция 11247932%-ово размазване! Признавам, това ми е любимият разказ от цялата книга. Джаджи!!! Светлинни бичове!!! Ръкавици "Тесла"!!! Гравичук!!! Черна дупка в кутия!!! Ауууу, красота :) Краят също е от неочакваните, което добавя поредната доза плюсчета в и без това разкошната история.
"№24" - всички знаем, че даскалите в училище могат да бъдат бая гадни. Един обаче издига мръсотията на изцяло ново ниво. Колегата му уж е добричък и беззащитен. Така ли ще остане обаче до края...?
"Черните кучета" - посветен на Даркмастър Иван Атанасов. Първо изречение на разказа: "Марчето се опита да избяга, но с два скока я настигнах и забих сатъра в черепа й". Не е ли интригуващо, а? :)
"Самак" - ловният сезон е открит... кой обаче ще падне жертва?
"Странният случай със съдия Фолсъм" - маса Лъвкрафтщина, обилно поръсена със Стивънкингщина за цвят :) Респект!
"Априлска жътва" - помните ли "Гняв" на Стивън Кинг? Е, разказът, дал име на целия сборник, е същото, само че около пет милиона пъти по-брутално.
И ако някой е останал, за да изчете цялото това ревю до края, а не е започнал да връзва маратонки и кубинки, подготвяйки се да хукне към Панаира на книгата, още веднъж да му напомня - българските автори на хорър, фантастика и фентъзи са живи, че напук на другите бездария, залели книжния пазар, успяват да издадат и книги. Бранимир Събев е най-доброто доказателство за това как ако човек влага душа и сърце в това, което пише, читателите няма да пропуснат да му се отплатят със своята признателност.
Не пропускайте и вие. Повярвайте ми, такава красота скоро не сте чели.
January 29, 2017
Няма какво да се чудя за звездичките, които ще дам на книгата. Заглавният разказ "Априлска жътва" е един от гвоздеите в сборника "Вдъхновени от Краля", разказът "Сурат пазар" влезе в сборника "451 градуса по Бредбъри" (който излиза до дни), а "Наемник" е отличаван в конкурс на списание "Дракус".
Нима не ви стига?
Прави сте - и на мен не ми стига.
Затова пък "Жътвата" предлага още заглавия в плейлистата си.
Въобще не се чудете.
И не чакайте април.
Нима не ви стига?
Прави сте - и на мен не ми стига.
Затова пък "Жътвата" предлага още заглавия в плейлистата си.
Въобще не се чудете.
И не чакайте април.
February 5, 2017
Превъзходен сборник, който ще опиша само с една дума - МАЙСТОРСКИ!
Каквото и да кажа ще ми се струва малко.
Благодаря ти, Бранимир -
и за познанството, и за автографа,
и за тази абсолютна наслада под формата на книга!
И като един много досадно-изискващ вече фен да попитам:
Кога ще напишеш роман?
Каквото и да кажа ще ми се струва малко.
Благодаря ти, Бранимир -
и за познанството, и за автографа,
и за тази абсолютна наслада под формата на книга!
И като един много досадно-изискващ вече фен да попитам:
Кога ще напишеш роман?
December 25, 2015
Тъкмо на време за коледния панаир на книгата, издателство "Ибис" пусна на пазара новия сборник с разкази на вече познатия и доказалия се майстор на ужаса и фентъзито Бранимир Събев.
"Априлска жътва" съдържа четиринадесет истории в познатите ви жанрове, написани с добре наточени изразни средства и пронизващи идеи. Преди да се спра на всеки един от разказите искам да ви уверя, че Бранимир е един от малцината български автори, които не правят компромис с между комерсиалното и това, което му се пише. Всяка една от творбите, всяка една дума идват право от писалката, напоена с кръвта на фантазията на автора.
И така.....
Първият разказ "Лъстиво сърце" среща невинния читател с действителността в един елитен бардак в Лас Вегас и главния герои Джак, който иска да си избере момиче за през нощта. Но Джак има нужда и от торфей, но какъв?
Фентъзи жанрът е застъпен още с втория разказ - "Наемник". Това е една чудесна история за войн, който помага на две деца (срещу съответното заплащане). Но срещу какво ще се изправи и ще съумее ли да оцелее и победи...
"Водния град" е може би любимия ми разказ от тази книга. Първо, заради специфичната атмосфера и място на действието, второ, заради финала - действеителността без захарен памук и розови очила. Прочетете, за да разберете точно какво имам предвид!
"Скрежко" е прекрасен хорър разказ за едно мило, бяло, пухкаво коте и неговата стопанка. Дали двамата ще серазберат или котът ще попадне отново на улицата. История за един безмилостен убиец. Очаква ви изненада!
"Големият двубой" на пръв поглед е една юношеска история за два ученика и съперника във всяка една област. Бранимир, обаче поставя въпроси, на които в крайна сметка дава отговор - ясен и недвусмислен. Двамата съперници решават в един последен баскетболен мач да разберат кой е по-добрия. Дали борбата по между им не е прераснала в нещо по-голямо и по-висше?
"Хотел "Макабър"" - в този разказ са вплетени по един Артър Хейли и по един Лъвкрафт. Разкошна история - ужаси, отчаяние, смърт и нищо, което да вдъхне надежда. Прекрасно пресъздадена амосфера на безизходица.
"Сурат пазар" е разказ, класиран в конкурса на издателство "Гаяна" и участващ в сборника "451 градуса по Бредбъри". Търсен престъпник, преследване, антиутопия и подмяна. Динамично действие, което увлича читателя.
Още едно фентъзи настъпва с "Вярна и единствена". Наемен боец, който си дава сметка, че най-добрите и силни години са зад гърба му; мечтаещ за дом и жена, при която може да се отпусне и с която да прекара старините си. След кратка, но описателна ретроспекция на миналите му завоевания на нежния фронт, Бранко ни оставя в лагера на Гримвар - "Бавните съскащи движения на бруса по острието всяваха мир в душата му... Вярна и единствена. Замислен, Гримвар неусетно поряза палеца си."
"Отмъщение" е разказ, който ни пренася на една отдалечена планета - пустинна и камениста, където два престъпни боса ще мерят сили, ловкост и подлост с едно обикновено момче, което иска да отмъсти за смъртта на семейството си.
"№ 24" е прекрасна хорър история за две деца и двама учители, които не са точно това, което всички мислят, че са.
Идва ред на още един адски силен разказ - "Черните кучета". Всеки има своите страхове, които храни. А главният герой тук е готов на всичко, за да не бъде разкъсан от черните кучета.
"Самак" е от тези разкази, които изненадват. Господарят на гората е извоювал титлата си трудно, а вече идва новия ловен сезон. Кой ще посмее да се изправи срещу него.
"Странният случай на съдия Фолсъм" е още една от перлите-истории в тази книга, в която има доста готически дух и е издържана в най-добрите традиции на Е.А. По и Лъвкрафт. История за тайно общество, убийство, предателство, любов и борба. Сигурен съм, че на много от читателите този разказ ще им стане любим.
Четейки "Априлска жътва" не може да не се сетите за Кинг - описанието на героите, дълбочината, в която са разкрити подбудите им, съперничат на американския крал на ужасите. Самата история е жестока и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Достоен завършек на този сборник, който определено исках да не свършва.
С "Априлска жътва" Бранимир Събев не само затвърждава позицията си на най-успял ъндърграунд хорър автор, а и прави заявка, че ще надскача себе си с всяка една своя творба. Изключително сюжетно разнообразие, гарнирано с жанрова пъстрота, интелигентен изказ и умело боравене с думите правят всяка една от книгите на Бранимир шедьовър. А ЖЪТВАТА му е бисер сред шедьоврите му.
"Априлска жътва" съдържа четиринадесет истории в познатите ви жанрове, написани с добре наточени изразни средства и пронизващи идеи. Преди да се спра на всеки един от разказите искам да ви уверя, че Бранимир е един от малцината български автори, които не правят компромис с между комерсиалното и това, което му се пише. Всяка една от творбите, всяка една дума идват право от писалката, напоена с кръвта на фантазията на автора.
И така.....
Първият разказ "Лъстиво сърце" среща невинния читател с действителността в един елитен бардак в Лас Вегас и главния герои Джак, който иска да си избере момиче за през нощта. Но Джак има нужда и от торфей, но какъв?
Фентъзи жанрът е застъпен още с втория разказ - "Наемник". Това е една чудесна история за войн, който помага на две деца (срещу съответното заплащане). Но срещу какво ще се изправи и ще съумее ли да оцелее и победи...
"Водния град" е може би любимия ми разказ от тази книга. Първо, заради специфичната атмосфера и място на действието, второ, заради финала - действеителността без захарен памук и розови очила. Прочетете, за да разберете точно какво имам предвид!
"Скрежко" е прекрасен хорър разказ за едно мило, бяло, пухкаво коте и неговата стопанка. Дали двамата ще серазберат или котът ще попадне отново на улицата. История за един безмилостен убиец. Очаква ви изненада!
"Големият двубой" на пръв поглед е една юношеска история за два ученика и съперника във всяка една област. Бранимир, обаче поставя въпроси, на които в крайна сметка дава отговор - ясен и недвусмислен. Двамата съперници решават в един последен баскетболен мач да разберат кой е по-добрия. Дали борбата по между им не е прераснала в нещо по-голямо и по-висше?
"Хотел "Макабър"" - в този разказ са вплетени по един Артър Хейли и по един Лъвкрафт. Разкошна история - ужаси, отчаяние, смърт и нищо, което да вдъхне надежда. Прекрасно пресъздадена амосфера на безизходица.
"Сурат пазар" е разказ, класиран в конкурса на издателство "Гаяна" и участващ в сборника "451 градуса по Бредбъри". Търсен престъпник, преследване, антиутопия и подмяна. Динамично действие, което увлича читателя.
Още едно фентъзи настъпва с "Вярна и единствена". Наемен боец, който си дава сметка, че най-добрите и силни години са зад гърба му; мечтаещ за дом и жена, при която може да се отпусне и с която да прекара старините си. След кратка, но описателна ретроспекция на миналите му завоевания на нежния фронт, Бранко ни оставя в лагера на Гримвар - "Бавните съскащи движения на бруса по острието всяваха мир в душата му... Вярна и единствена. Замислен, Гримвар неусетно поряза палеца си."
"Отмъщение" е разказ, който ни пренася на една отдалечена планета - пустинна и камениста, където два престъпни боса ще мерят сили, ловкост и подлост с едно обикновено момче, което иска да отмъсти за смъртта на семейството си.
"№ 24" е прекрасна хорър история за две деца и двама учители, които не са точно това, което всички мислят, че са.
Идва ред на още един адски силен разказ - "Черните кучета". Всеки има своите страхове, които храни. А главният герой тук е готов на всичко, за да не бъде разкъсан от черните кучета.
"Самак" е от тези разкази, които изненадват. Господарят на гората е извоювал титлата си трудно, а вече идва новия ловен сезон. Кой ще посмее да се изправи срещу него.
"Странният случай на съдия Фолсъм" е още една от перлите-истории в тази книга, в която има доста готически дух и е издържана в най-добрите традиции на Е.А. По и Лъвкрафт. История за тайно общество, убийство, предателство, любов и борба. Сигурен съм, че на много от читателите този разказ ще им стане любим.
Четейки "Априлска жътва" не може да не се сетите за Кинг - описанието на героите, дълбочината, в която са разкрити подбудите им, съперничат на американския крал на ужасите. Самата история е жестока и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Достоен завършек на този сборник, който определено исках да не свършва.
С "Априлска жътва" Бранимир Събев не само затвърждава позицията си на най-успял ъндърграунд хорър автор, а и прави заявка, че ще надскача себе си с всяка една своя творба. Изключително сюжетно разнообразие, гарнирано с жанрова пъстрота, интелигентен изказ и умело боравене с думите правят всяка една от книгите на Бранимир шедьовър. А ЖЪТВАТА му е бисер сред шедьоврите му.
September 18, 2016
ААААААААААААААААААААА!!!!!!!! ЖЕСТОКО!!!!!!!
Току що я дочетох!!! И особено последният разказ, вдъхновен от "Гняв" (любимата ми книга) ми докара безброй душевни оргазми!!! Особено много ме изкефиха и песните на Менсън, като видна фенка на Менсън ... счупих се от кеф!!! Разказът "Априлска жътва" определено ми става един от най-любимите разкази за вечни времена! Изредени любими мои песни на Менсън, култови цитати, абе ще го препрочета и със саундтрак тези дни! Но съм много доволна!!!
Сборникът е уникален!!!
Другият разказ, който ме впечатли, беше Скрежко ... напомни ми как една снеговита сутрин на 8-ми декември намерих моя "Скрежко" в снега ... целия в кръв ... и с магарешки бодили заплетени в козината .. кръстих го Джефри ... оказа се болен от диабет ... коте с диабет! Налагаше се всяка сутрин да му бия инжекции с инсулин във врата ... и да му купувам специална скъпа храна и ампули инсулин ... но го гледах 7-8 години! Ми беше най-верният другар (като се успивах за работа ... лягаше върху клавиатурата на компютъра и той започваше да издава един пищящ звук, за да ме събуди)!!! Най-умното ми коте!!!
Всеки един от разказите ме докосна по различен начин!
Още първият - "Лъстиво сърце" ме грабна с речника на Бранимир! Определено този човек умее да се изразява сууууууууууууупер брутално яко!!!
"Наемникът" - непредвидим край ... но пак страхотен!!!
"Водният град" също завърши адски неочаквано, а "Големият двубой" беше адски поучителен за това, че е по-д0бре да си приятел с враговете си!
"Хотел Макабър" - без думи, просто ми хареса!
То няма разказ в този сборник, който да не ми е харесал по различен начин!!! Но Хотелът беше шантав.
ПОсле "Сурат пазар", "Вярна и единствена" (в който адски много ми хареса детайлното описание на жените, даже се познах в една ... но няма да казвам в коя :D)!
"Отмъщение" - аз съм просто възхитена от въображението на Събев ... как е могъл да измисли подобен разказ ...
"24" - особено много ми хареса ... историята за учителя хахахахахахаха
супер детайлно описано, същевременно без да те натоварва с излишни описания ...
А "Черните кучета" ми е един от фаворитите .. сигурно, защото имам черно куче, което в момента спи на земята, но съм убедена, че като си легна ще си намърда туловището на леглото до мен ... хахахахахаха
КУЛТ!!!!
И за глигана, и за съдията ... абе ... нема кво да коментирам, много съм доволна от книгата! С интерес я прочетох, макар и за няколко дни ... но определено трябва да се прочете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Браво на Бранимир Събев, пожелавам му да продължава да пише все така, защото е супер увлекателно, на моменти забавно, отделно е аааааааааааааааадски брутален ... а в същото време това е истината!!! 100% заслужена 5-ца!!!
Току що я дочетох!!! И особено последният разказ, вдъхновен от "Гняв" (любимата ми книга) ми докара безброй душевни оргазми!!! Особено много ме изкефиха и песните на Менсън, като видна фенка на Менсън ... счупих се от кеф!!! Разказът "Априлска жътва" определено ми става един от най-любимите разкази за вечни времена! Изредени любими мои песни на Менсън, култови цитати, абе ще го препрочета и със саундтрак тези дни! Но съм много доволна!!!
Сборникът е уникален!!!
Другият разказ, който ме впечатли, беше Скрежко ... напомни ми как една снеговита сутрин на 8-ми декември намерих моя "Скрежко" в снега ... целия в кръв ... и с магарешки бодили заплетени в козината .. кръстих го Джефри ... оказа се болен от диабет ... коте с диабет! Налагаше се всяка сутрин да му бия инжекции с инсулин във врата ... и да му купувам специална скъпа храна и ампули инсулин ... но го гледах 7-8 години! Ми беше най-верният другар (като се успивах за работа ... лягаше върху клавиатурата на компютъра и той започваше да издава един пищящ звук, за да ме събуди)!!! Най-умното ми коте!!!
Всеки един от разказите ме докосна по различен начин!
Още първият - "Лъстиво сърце" ме грабна с речника на Бранимир! Определено този човек умее да се изразява сууууууууууууупер брутално яко!!!
"Наемникът" - непредвидим край ... но пак страхотен!!!
"Водният град" също завърши адски неочаквано, а "Големият двубой" беше адски поучителен за това, че е по-д0бре да си приятел с враговете си!
"Хотел Макабър" - без думи, просто ми хареса!
То няма разказ в този сборник, който да не ми е харесал по различен начин!!! Но Хотелът беше шантав.
ПОсле "Сурат пазар", "Вярна и единствена" (в който адски много ми хареса детайлното описание на жените, даже се познах в една ... но няма да казвам в коя :D)!
"Отмъщение" - аз съм просто възхитена от въображението на Събев ... как е могъл да измисли подобен разказ ...
"24" - особено много ми хареса ... историята за учителя хахахахахахаха
супер детайлно описано, същевременно без да те натоварва с излишни описания ...
А "Черните кучета" ми е един от фаворитите .. сигурно, защото имам черно куче, което в момента спи на земята, но съм убедена, че като си легна ще си намърда туловището на леглото до мен ... хахахахахаха
КУЛТ!!!!
И за глигана, и за съдията ... абе ... нема кво да коментирам, много съм доволна от книгата! С интерес я прочетох, макар и за няколко дни ... но определено трябва да се прочете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Браво на Бранимир Събев, пожелавам му да продължава да пише все така, защото е супер увлекателно, на моменти забавно, отделно е аааааааааааааааадски брутален ... а в същото време това е истината!!! 100% заслужена 5-ца!!!
April 15, 2019
С удоволствие давам пет звездички на сборника. Адмирации за автора!
February 7, 2016
„Априлска жътва” е алегория за перфектна петъчна вечер. Купонът е в дома на най-добрия ти приятел, поркането е черен етикет, магазинът за цигари на ъгъла е денонощен, поканени са онези две яки мацета, като не стане с едната, ще върже другата, към два сутринта оцелелите се изтягате пред екрана и си пускате два хоръра един след друг само с пуш/пиш пауза между тях, а след всичко това дори няма да ти се наложи да чистиш.
Сборникът е толкова приятно разнороден, че pulp fiction текстове някак ненадейно умело се редуват с coming of age истории, за да ескалират в на места класически b-movie реминисценции, а другаде – в порнографски експлицитен бруталитет.
В предишните книги на Събев ми беше по-лесно да избера любимец сред разказите, фактът, че колебанието ми в случая се разлива измежду цели пет (!) истории, говори достатъчно за постигнато равномерно високо ниво на река Стикс в цели шибани метри.
Обединяващите нишки между всички текстове в книгата са, да речем, три. Три, защото е магическо число, три, защото е третата колаборация на Събев с издателство „Ибис”, три, защото всеки трети разказ е сребърен куршум в челото на конформизма, с една дума – златен.
И тези нишки са – ужасът, четивността и начетеността.
Разказите се четат леко, липсва каквато и да била претенция за орнаментност, мястото е отстъпено на сурова действеност в един неспирно променящ се, враждебен свят, в който героите на Събев умишлено омаловажават редките проявления на красивото и ценното, като че вътрешно убедени, че това красиво и ценно неминуемо подлежи на потъпкване, отнемане и унищожение. Показателен за горното е случаят с „Водният град”, където протагонистът е принуден да се справи с любопитна морална дилема, включваща оцеляването на човешкия род, момичето, спасило живота му и самоназначило се божество от дълбините.
Завидна е способността на Събев да си играе с фокуса на трагедията. В един текст на карта може да бъде заложена съдбата на Земята, а веднага след това хорърът да бъде сведен до клаустрофобична животинска рамка, окачена на стената в евтината панелка, където обикновено момиче среща бесните очи на битовия ужас само за да получи свръхестествена подкрепа от Скрежко в едноименния разказ.
Споменах не напразно начетеността на автора, който не се е свенил да демонстрира преклонението си пред доминиращи литературните модели майстори на жанра – жест, тълкуван като заявяване на призмата, през която иска да бъде четен, но също и дяволито намигане за верните почитатели на среднощната култура, за които е същинска Лакта възможността да разпознаят образци на Кинг, Лъвкрафт, Лейман, че дори и Геймън сред идеите, героите и мотивацията зад разказите.
Усещането за дълбочината на ужаса Бранимир постига с характерната за текстовете му кинематографичност – действието е накъсано, задъхано, структуроопределящо, подчиняващо. Нещата се случват и повличат всичко и всички като отровен водовъртеж. Изключение правят два разказа – „Вярна и единствена” и „Лъстиво сърце”. В приятно ексцентрична запазена марка на Събев се превръща наличието на лиричен акорд сред какофонията от насилие, смърт, киберпънкарщина и пълнолунни психопати. „Вярна и единствена” е страхотно препрочитане на „Жените на моя живот” от сборника „Човека…”, нещо като вариация втора по твърде лична за писателя тема. Откриващият „Лъстиво сърце” пък не подлежи на преразказ и е най-добрата демонстрация на това, което за мен представлява най-силният стил на Събев – лаконичен и суров, но пропит с приказно сънобродене.
„Априлска жътва” има своите трески, но треските са за да се бодеш на тях и да си напомняш какво имаш да изглаждаш, а Бранимир от книга на книга става все по-добър в боравенето с чепати брадви и не спира да доказва на почитатели и критици всеотдайността си към литературата.
Искрено се надявам Събев да не изоставя любопитството си към неизбродимите мрачини отвъд хоризонта и скоро-скоро да ни зарадва с ново меню от любимия ресторант „Среднощен влак за месо”.
Сборникът е толкова приятно разнороден, че pulp fiction текстове някак ненадейно умело се редуват с coming of age истории, за да ескалират в на места класически b-movie реминисценции, а другаде – в порнографски експлицитен бруталитет.
В предишните книги на Събев ми беше по-лесно да избера любимец сред разказите, фактът, че колебанието ми в случая се разлива измежду цели пет (!) истории, говори достатъчно за постигнато равномерно високо ниво на река Стикс в цели шибани метри.
Обединяващите нишки между всички текстове в книгата са, да речем, три. Три, защото е магическо число, три, защото е третата колаборация на Събев с издателство „Ибис”, три, защото всеки трети разказ е сребърен куршум в челото на конформизма, с една дума – златен.
И тези нишки са – ужасът, четивността и начетеността.
Разказите се четат леко, липсва каквато и да била претенция за орнаментност, мястото е отстъпено на сурова действеност в един неспирно променящ се, враждебен свят, в който героите на Събев умишлено омаловажават редките проявления на красивото и ценното, като че вътрешно убедени, че това красиво и ценно неминуемо подлежи на потъпкване, отнемане и унищожение. Показателен за горното е случаят с „Водният град”, където протагонистът е принуден да се справи с любопитна морална дилема, включваща оцеляването на човешкия род, момичето, спасило живота му и самоназначило се божество от дълбините.
Завидна е способността на Събев да си играе с фокуса на трагедията. В един текст на карта може да бъде заложена съдбата на Земята, а веднага след това хорърът да бъде сведен до клаустрофобична животинска рамка, окачена на стената в евтината панелка, където обикновено момиче среща бесните очи на битовия ужас само за да получи свръхестествена подкрепа от Скрежко в едноименния разказ.
Споменах не напразно начетеността на автора, който не се е свенил да демонстрира преклонението си пред доминиращи литературните модели майстори на жанра – жест, тълкуван като заявяване на призмата, през която иска да бъде четен, но също и дяволито намигане за верните почитатели на среднощната култура, за които е същинска Лакта възможността да разпознаят образци на Кинг, Лъвкрафт, Лейман, че дори и Геймън сред идеите, героите и мотивацията зад разказите.
Усещането за дълбочината на ужаса Бранимир постига с характерната за текстовете му кинематографичност – действието е накъсано, задъхано, структуроопределящо, подчиняващо. Нещата се случват и повличат всичко и всички като отровен водовъртеж. Изключение правят два разказа – „Вярна и единствена” и „Лъстиво сърце”. В приятно ексцентрична запазена марка на Събев се превръща наличието на лиричен акорд сред какофонията от насилие, смърт, киберпънкарщина и пълнолунни психопати. „Вярна и единствена” е страхотно препрочитане на „Жените на моя живот” от сборника „Човека…”, нещо като вариация втора по твърде лична за писателя тема. Откриващият „Лъстиво сърце” пък не подлежи на преразказ и е най-добрата демонстрация на това, което за мен представлява най-силният стил на Събев – лаконичен и суров, но пропит с приказно сънобродене.
„Априлска жътва” има своите трески, но треските са за да се бодеш на тях и да си напомняш какво имаш да изглаждаш, а Бранимир от книга на книга става все по-добър в боравенето с чепати брадви и не спира да доказва на почитатели и критици всеотдайността си към литературата.
Искрено се надявам Събев да не изоставя любопитството си към неизбродимите мрачини отвъд хоризонта и скоро-скоро да ни зарадва с ново меню от любимия ресторант „Среднощен влак за месо”.
April 14, 2017
С „Априлска жътва“ Бранимир Събев отново ни забърква коктейл от изострящи сетивата разкази. Жанровете са най-разнообразни – хорър, фентъзи, фантастика, мистерия, чисто човешки истории, като най-водещата тема си остава чистият и неподправен ужас.
„Лъстиво сърце“ - „Лъстиво сърце“ е един много специален бардак, в който могат да се изпълнят всякакви желания на клиента. Главният герой е човек със стандартни вкусове, но и той крие тайна… Къс и елегантен разказ.
„Наемник“ – Леотур е корав наемник, най-добрият в работата си. Братче и сестриче ще дойдат при него с молба за самоубийствена мисия… какво пък, Леотур само очаква да му се плати подобаващо, дори мисията да е в ада. Фентъзи, изпълнено с много екшън и хумор.
„Водният град“ – един от най-любимите ми разкази. Страхотна атмосфера и изграден антиутопичен свят. Историята е пълна с екшън, готини герои и финал, който определено изненадва.
„Скрежко“ – На външен вид Скрежко не се различава много от останалите котки, но всъщност е нещо много повече… определено много повече. Пригответе се да изтръпнете с развитието на действието.
„Големият двубой“ – нещо съвсем различно по тон от предишните разкази. Много свежа история, която ме върна в миналото, когато със съучениците ми разцъквахме баскетбол в училище.
Серафим и Теодор си съперничат за всичко, докато не идва моментът да премерят силите си в баскетболен мач, за който всеки от двамата се подготвя от много време. Няма как двамата герои да не ви станат симпатични, поне за мен бяха много живо описани, а постоянните словесни конфронтации между двамата доста пъти ме накараха да се усмихвам широко.
„Хотел „Макабър” – тук хорърът се завръща, по Баркърово ужасяващ и описателен. Главният герой ще трябва да премине най-различни брутални изпитания, за да се измъкне от зловещия хотел.
„Сурат пазар“ – страхотна приключенска фантастика, със социална тематика.
„Вярна и единствена“ – отново фентъзи разказ. Формата е къса, но това не пречи да разберете за живота на един велик войн и неговите жени. Но той трябва да намери единствената, която ще му е вярна до живот. Коя ли ще е тя?
„Отмъщение“ – Също един от най-любимите ми разкази. За мен това е мръсната, бруталната версия на „Междузвездни войни“ – постоянно правих паралели с култовата вселена и по-специално светът на Татуин. Разказ написан с размах и въображение, пълен с много здрав екшън.
„№ 24“ – и още един от фаворитите ми. Класна хорър история, с майсторски изграден сюжет, която постепенно и внимателно ме оплете в мрежите си и не ме пусна до шеметния финал.
„Черните кучета“ – един от най-бруталните разкази в сборника. Един младеж със сериозни психични проблеми трябва на всяка цена да намира храна за ужасяващите Черни кучета, иначе те ще погнат него. Каквото и да му коства, той определено трябва да намери храна за тях… Идеята за кучетата е страхотна, адмирации към автора.
„Самак“ – най-краткият разказ в сборника, като това не му пречи да е изключително въздействащ. Не искате да срещате Самакът в гората, повярвайте ми.
„Странният случай със съдия Фолсъм“ – разказ, който е посветен на величия като Едгар По, Лъвкрафт, Стокър, Чеймбърс и още, може ли да бъде лош? Зависи кой го пише, естествено, но щом е Бранимир Събев, то очаквайте нещо много добро. Още един от личните ми фаворити – мащабно разгърната творба, ужасяваща в същината си и прецизно конструирана. Силен завършек и послание.
„Априлска жътва“ – разказът дал името на сборника, мастодонтът, който връхлита читателя като за последно. Най-бруталната и безкомпромисна творба, която съм чел от Бранимир Събев. Най-ужасяваща е в това, че тук няма свръхестествени сили, чудовища и прочие фантастични елементи. Тук злодеите са човешки същества - две много объркани момчета, чиито гняв стига чудовищни измерения и последствията са ужасяващи.
„Лъстиво сърце“ - „Лъстиво сърце“ е един много специален бардак, в който могат да се изпълнят всякакви желания на клиента. Главният герой е човек със стандартни вкусове, но и той крие тайна… Къс и елегантен разказ.
„Наемник“ – Леотур е корав наемник, най-добрият в работата си. Братче и сестриче ще дойдат при него с молба за самоубийствена мисия… какво пък, Леотур само очаква да му се плати подобаващо, дори мисията да е в ада. Фентъзи, изпълнено с много екшън и хумор.
„Водният град“ – един от най-любимите ми разкази. Страхотна атмосфера и изграден антиутопичен свят. Историята е пълна с екшън, готини герои и финал, който определено изненадва.
„Скрежко“ – На външен вид Скрежко не се различава много от останалите котки, но всъщност е нещо много повече… определено много повече. Пригответе се да изтръпнете с развитието на действието.
„Големият двубой“ – нещо съвсем различно по тон от предишните разкази. Много свежа история, която ме върна в миналото, когато със съучениците ми разцъквахме баскетбол в училище.
Серафим и Теодор си съперничат за всичко, докато не идва моментът да премерят силите си в баскетболен мач, за който всеки от двамата се подготвя от много време. Няма как двамата герои да не ви станат симпатични, поне за мен бяха много живо описани, а постоянните словесни конфронтации между двамата доста пъти ме накараха да се усмихвам широко.
„Хотел „Макабър” – тук хорърът се завръща, по Баркърово ужасяващ и описателен. Главният герой ще трябва да премине най-различни брутални изпитания, за да се измъкне от зловещия хотел.
„Сурат пазар“ – страхотна приключенска фантастика, със социална тематика.
„Вярна и единствена“ – отново фентъзи разказ. Формата е къса, но това не пречи да разберете за живота на един велик войн и неговите жени. Но той трябва да намери единствената, която ще му е вярна до живот. Коя ли ще е тя?
„Отмъщение“ – Също един от най-любимите ми разкази. За мен това е мръсната, бруталната версия на „Междузвездни войни“ – постоянно правих паралели с култовата вселена и по-специално светът на Татуин. Разказ написан с размах и въображение, пълен с много здрав екшън.
„№ 24“ – и още един от фаворитите ми. Класна хорър история, с майсторски изграден сюжет, която постепенно и внимателно ме оплете в мрежите си и не ме пусна до шеметния финал.
„Черните кучета“ – един от най-бруталните разкази в сборника. Един младеж със сериозни психични проблеми трябва на всяка цена да намира храна за ужасяващите Черни кучета, иначе те ще погнат него. Каквото и да му коства, той определено трябва да намери храна за тях… Идеята за кучетата е страхотна, адмирации към автора.
„Самак“ – най-краткият разказ в сборника, като това не му пречи да е изключително въздействащ. Не искате да срещате Самакът в гората, повярвайте ми.
„Странният случай със съдия Фолсъм“ – разказ, който е посветен на величия като Едгар По, Лъвкрафт, Стокър, Чеймбърс и още, може ли да бъде лош? Зависи кой го пише, естествено, но щом е Бранимир Събев, то очаквайте нещо много добро. Още един от личните ми фаворити – мащабно разгърната творба, ужасяваща в същината си и прецизно конструирана. Силен завършек и послание.
„Априлска жътва“ – разказът дал името на сборника, мастодонтът, който връхлита читателя като за последно. Най-бруталната и безкомпромисна творба, която съм чел от Бранимир Събев. Най-ужасяваща е в това, че тук няма свръхестествени сили, чудовища и прочие фантастични елементи. Тук злодеите са човешки същества - две много объркани момчета, чиито гняв стига чудовищни измерения и последствията са ужасяващи.
December 24, 2015
Оказах се прав в прогнозата си за „Априлска жътва“, наистина се оказа толкова по-добра от „Пустинния скорпион“, колкото тя от „Човекът който обичаше Стивън Кинг“ и така до първата „Хоро от гарвани“.
Тук Бранко е полирал прозата си до кристален блясък. Плавнотата на действието, обогатена с хитроумни, непресилени сравнения, динамични сцени със задъхано действие, стряскащи мрачни картини на подсъзнателни страхове и изкарани на повърхността тъмни копнежи те карат да разгръщаш безсънно страница след страница и да се гмуркаш с главата на пред в световете рисувани от Бранимир Събев, очаквайки да ти се случи абсолютно всичко. И то се случва - независимо дали ще се озовеш насред гората или на незнайна планета, в потопен постапокалиптичен град или незнайна северна земя, по улиците на София или пазарите на Цариград, в изискан бардак или пуританско американско градче, в светъл спомен от детството или в самия ад – авторът те хваща за ръка и с лекота те води през невероятните си истории.
Нека, все пак, да съм по-конкретен, кои от разказите в „Априлска жътва“ ми направиха най-силно впечатление и защо:
„Водният град“ и „Наемник“ – заради перфектно изпълнената, според мен, доста тежка задача, да вземеш един отрицателен герой за главен в разказа си, като без да захаросваш постъпките и мотивите му успееш да го направиш ако не любимец, то поне симпатичен на публиката.
„№24“ и „Хотел Макабър“ - заради чистия страх, който успяха да изстискат от претръпналата ми на такъв тип литература душа.
„Отмъщение“ и „Сурат пазар“ – защото те хващат за врата и веднага те хвърлят в брутална, наситена с екшън, фантастична ситуация с неизвестен край, каращи те да трепериш за главните герои до последната страница.
„Черните кучета“ и „Априлска жътва“ – защото повдигат камара въпроси, най-главния от които, защо позволяваме на обществото да създава изроди с безхаберието си, както и заради многото кълцане и трепане.
„Странният случай със съдия Фолъм“ – заради скромните, но елегантни поклони към класиците в жанра и защото ме накара да препрочета „Леговището на белия червей“ от Стоукър.
„Големият двубой“ – защото ме върна в детството, когато обикаляхме целия град да намерим два срещуположни коша, за да поиграем, независимо от вятър, дъжд и други атмосферни явления.
Нагло искам да заявя, че чакам следваща книга до година по това време :)
Пет звезди, защото нямам нито една забележка.
Тук Бранко е полирал прозата си до кристален блясък. Плавнотата на действието, обогатена с хитроумни, непресилени сравнения, динамични сцени със задъхано действие, стряскащи мрачни картини на подсъзнателни страхове и изкарани на повърхността тъмни копнежи те карат да разгръщаш безсънно страница след страница и да се гмуркаш с главата на пред в световете рисувани от Бранимир Събев, очаквайки да ти се случи абсолютно всичко. И то се случва - независимо дали ще се озовеш насред гората или на незнайна планета, в потопен постапокалиптичен град или незнайна северна земя, по улиците на София или пазарите на Цариград, в изискан бардак или пуританско американско градче, в светъл спомен от детството или в самия ад – авторът те хваща за ръка и с лекота те води през невероятните си истории.
Нека, все пак, да съм по-конкретен, кои от разказите в „Априлска жътва“ ми направиха най-силно впечатление и защо:
„Водният град“ и „Наемник“ – заради перфектно изпълнената, според мен, доста тежка задача, да вземеш един отрицателен герой за главен в разказа си, като без да захаросваш постъпките и мотивите му успееш да го направиш ако не любимец, то поне симпатичен на публиката.
„№24“ и „Хотел Макабър“ - заради чистия страх, който успяха да изстискат от претръпналата ми на такъв тип литература душа.
„Отмъщение“ и „Сурат пазар“ – защото те хващат за врата и веднага те хвърлят в брутална, наситена с екшън, фантастична ситуация с неизвестен край, каращи те да трепериш за главните герои до последната страница.
„Черните кучета“ и „Априлска жътва“ – защото повдигат камара въпроси, най-главния от които, защо позволяваме на обществото да създава изроди с безхаберието си, както и заради многото кълцане и трепане.
„Странният случай със съдия Фолъм“ – заради скромните, но елегантни поклони към класиците в жанра и защото ме накара да препрочета „Леговището на белия червей“ от Стоукър.
„Големият двубой“ – защото ме върна в детството, когато обикаляхме целия град да намерим два срещуположни коша, за да поиграем, независимо от вятър, дъжд и други атмосферни явления.
Нагло искам да заявя, че чакам следваща книга до година по това време :)
Пет звезди, защото нямам нито една забележка.
December 31, 2015
Удоволствието да се уплашиш и настръхнеш
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Може да си смел и силен, може да си предпазлив и слаб като вейка, но няма начин да не криеш някакви свои си страхове, за които не желаеш никой да научава. Още в древни времена, когато човекът се е държал повече като животно, отколкото като върховен главнокомандващ на животинското царство, една дълбоко разположена в мозъка частичка се е грижила за оцеляването на индивида, семейството и племето. Това е инстинктът за самосъхранение, природната даденост, която не изисква разум и интелигентност. Страхът спасява. Онези времена отдавна са в миналото, но и днес все още сме му подчинени. Сега се чувстваме по-сигурни, но страхът ни липсва. Дотолкова ни липсва, че сами си го доставяме – на порции, лъжичка по лъжичка чрез киното, книгите и собствените си фобии. „Само живите ги е страх“ – би казало едно зомби. Аз също си доставям дозата, за да се почувствам жив и... човечен. Страхът е игра на въображението, а адреналинът е горивото му.
Точно това доставя и новият сборник с разкази на Бранимир Събев – „Априлска жътва“ („Ибис“, 2015). Още си спомням с каква наслада прочетох предишните му два сборника („Човекът, който обичаше Стивън Кинг“: http://knijenpetar.blogspot.bg/2014/0... и „Пустинния скорпион“: http://knijenpetar.blogspot.bg/2014/0...), които освен хорър, съдържат и фантастични, фентъзи и уестърн истории. Две години след предната книга, Бранимир е направил нова добра селекция от разкази, говорещи недвусмислено, че продължава да се развива и да изследва по своя неповторим начин човешкото и нечовешкото в нас и около нас. Летвата е вдигната високо и верните му почитатели могат да са спокойни – всичките четиринайсет разказа предоставят стабилна доза страх, напрежение и не на последно място – удоволствие от прочита. За мен тази подборка е сигурен знак, че на Бранимир Събев му пука за читателите и не би си позволил да предложи нещо, от което да се срамува. Да видим сега какво ни е приготвил. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Може да си смел и силен, може да си предпазлив и слаб като вейка, но няма начин да не криеш някакви свои си страхове, за които не желаеш никой да научава. Още в древни времена, когато човекът се е държал повече като животно, отколкото като върховен главнокомандващ на животинското царство, една дълбоко разположена в мозъка частичка се е грижила за оцеляването на индивида, семейството и племето. Това е инстинктът за самосъхранение, природната даденост, която не изисква разум и интелигентност. Страхът спасява. Онези времена отдавна са в миналото, но и днес все още сме му подчинени. Сега се чувстваме по-сигурни, но страхът ни липсва. Дотолкова ни липсва, че сами си го доставяме – на порции, лъжичка по лъжичка чрез киното, книгите и собствените си фобии. „Само живите ги е страх“ – би казало едно зомби. Аз също си доставям дозата, за да се почувствам жив и... човечен. Страхът е игра на въображението, а адреналинът е горивото му.
Точно това доставя и новият сборник с разкази на Бранимир Събев – „Априлска жътва“ („Ибис“, 2015). Още си спомням с каква наслада прочетох предишните му два сборника („Човекът, който обичаше Стивън Кинг“: http://knijenpetar.blogspot.bg/2014/0... и „Пустинния скорпион“: http://knijenpetar.blogspot.bg/2014/0...), които освен хорър, съдържат и фантастични, фентъзи и уестърн истории. Две години след предната книга, Бранимир е направил нова добра селекция от разкази, говорещи недвусмислено, че продължава да се развива и да изследва по своя неповторим начин човешкото и нечовешкото в нас и около нас. Летвата е вдигната високо и верните му почитатели могат да са спокойни – всичките четиринайсет разказа предоставят стабилна доза страх, напрежение и не на последно място – удоволствие от прочита. За мен тази подборка е сигурен знак, че на Бранимир Събев му пука за читателите и не би си позволил да предложи нещо, от което да се срамува. Да видим сега какво ни е приготвил. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
October 3, 2021
Докато в "Пустинния скорпион" разказите се впиваха в съзнанието като жило, което бълва отрова и разлага костите и вътрешностите, тези в "Априлска жътва" го режат на тънки филиики, като с добре наточена коса, размахвана от "Дамата в черно".
Сборникът е доволно разнообразен, като в него има кървав ужас, фентъзи, научна фантастика и изобилие от кеф за всички любители на жанровата литература.
Ясно е като бял ден, че стилът на Бранко и темите (насилие над жени, секс и т.н), които присъстват в разказите му, няма да се харесат на хора, които забравят, че политическите възгледи нямат място в литературата и че става въпрос за хорър, който е повлиян от добрите традиции на 70-те и 80-те години, когато нямаше тонове политкоректност във всичко, което ни заобикаля.
Въпреки това, ще се радвам, ако в следващото му произведение след "Сърца от стомана" моментите на "мачовщина", "карантии" и "грубоват секс", отстъпят място на други похвати, които ще разнообразят и без това вече отлично шлифования му и отработен стил.
А аз преминавам директно към "Нощно острие".
Сборникът е доволно разнообразен, като в него има кървав ужас, фентъзи, научна фантастика и изобилие от кеф за всички любители на жанровата литература.
Ясно е като бял ден, че стилът на Бранко и темите (насилие над жени, секс и т.н), които присъстват в разказите му, няма да се харесат на хора, които забравят, че политическите възгледи нямат място в литературата и че става въпрос за хорър, който е повлиян от добрите традиции на 70-те и 80-те години, когато нямаше тонове политкоректност във всичко, което ни заобикаля.
Въпреки това, ще се радвам, ако в следващото му произведение след "Сърца от стомана" моментите на "мачовщина", "карантии" и "грубоват секс", отстъпят място на други похвати, които ще разнообразят и без това вече отлично шлифования му и отработен стил.
А аз преминавам директно към "Нощно острие".
December 28, 2015
Чудесен сборник с няколко отявлени фаворита - не кърти мивки, а направо събаря къщи...
Персонално любимче още отпреди ми е, естествено, "Априлска жътва"; "Черните кучета" е просто велик... но личн�� за мен находката в този сборник беше "№24".
Персонално любимче още отпреди ми е, естествено, "Априлска жътва"; "Черните кучета" е просто велик... но личн�� за мен находката в този сборник беше "№24".
December 9, 2015
„Има най-различни приятели, да ви кажа. С едни можеш вечер да си пиеш бирата в кръчмата, други гледат само да те използват. Трети могат да ти дадат назаем колата си или да ти помогнат да пренесете диван.
Но има и едни приятели, които ще ти помогнат да пренесете труп. Че и да го закопаете, и ще си траят после…“
Бранимир Събев е име, което, щом веднъж чуете, трудно бихте могли да забравите. Автор, който върви пo трънливата пътека на българската остросюжетна литература (разбирайте хорър, фентъзи и фантастика), оставил зад гърба си три публикувани сборника с разкази, събирали стотици противоречиви коментари в интернет. Някои крайно обидни и хейтърски, други – прекалено топли. Нещо повече, Бранимир поддържа блог, в който публикува редовно рецензии на нови и стари, български и чужди автори, което показва, че чете много. А на човек му трябват няколко минути в интернет, за да открие публикации, свързани с негови литературни награди и участия в сборници.
От изведеното дотук може да се каже, че той се намира в положение, в което хем е оставил достатъчно завидни плодове в творчески план, хем има накъде още да се изстреля…
Датата е 8.12.2015 и всички, запознати с името Бранимир Събев, чакат с нетърпение излизането на още топлите бройки „Априлска жътва“ от печатницата. Сборникът излиза точно за Коледния панаир на книгата и се очаква да е един от сериозните гвоздеи на ежегодишното събитие. Защото с тази творба (4-та поред) този млад и ужасно напорист автор ще направи смел опит да се затвърди още повече в литературното пространство и ще удари с юмрук по масата, строшавайки я на частици и показвайки, че е редно хорърът, фантастиката и фентъзито да възтържествуват още повече у нас.
Само допреди 2 години, като почитател на дългите поредици, смятах сборниците с разкази за слаба ракия. Естествено, тези предразсъдъци ми изиграха лоша шега. Трябваха ми няколко сборника досега на други български автори, за да разбера, че с остросюжетната литература шега не бива. А когато се запознах с предишните творби на Събев и накрая стигнах този „Априлска Жътва“, мога смело да твърдя, че вече съм тотален почитател.
„Априлска жътва“ започва с разказа „Лъстиво сърце“. Кратък текст, който показва на читателя само едно – че Бранимир не може да бъде предвидим. Тъкмо бях решил, че този хорър разказ е с предположим край, но получих плесница от автора.
След първия разказ дойде време за „Наемникът“. Жанр – фентъзи. Това вече беше по моята част. Ужасно претенциозен съм към фентъзито, затова и намерих неща, които не ми харесаха. Като прекалено бързия и претупан екшън, както и използването на добре познати модели чудовища и същества. И едва когато прочетох разказа, осъзнах – не това беше целта! Идеята на „Наменикът“ бе съвсем друга и точно там Бранимир бе влял енергията си – в създаването на чудесни персонажи, макар и на няколко страници. Освен това, тук читателят се запознава веднага със стила на Събев. Тук ставаме свидетели на една суровост и бруталност, на подчертан и комплексен антагонистичен подход към главен персонаж, от което има нужда жанрът в момента. След последната си дума разказът ми стана любим. А ми оставаше още цял сборник…
„Водният Град“ – тук читателят става свидетел на един добре конструктиран пост-апокалиптичен свят, който заслужава цял роман! Естествено, тук вече Бранимир експериментира повече с иновациите и резултатите са налице. Имаме интересни създания и отново герои, които помниш, макар и да си прекарал с тях само 10-ина минути.
Идва ред на „Скрежко“. Това вече е брутален разказ. В него триумфира способността на Бранимир да прави качествени описания, които не са отегчителни. Още повече –това, което за пореден път ми направи впечатление в него, беше, че до последно не знаех какво ще се случи. Хорър разказ с красив котарак – чудно! Е, краят не ми допадна толкова. Беше някак си недостатъчен…
„Големият двубой“ беше разказът, който не очаквах. Тук няма чудовища, насилие и бруталии, а само топлина и носталгия, които стисват душата ти и я извиват по подобие на изстискване на мокро пране. А това, което излиза от нея, е емоция!
Прескачам следващите няколко разказа, за да не развалям бъдещото удоволствие на читателите. Това, което се забелязва у Събев, е една нестихваща градация. В качеството на поднасяния текст, в описанията, в атмосферата и най-вече – в дълбочинността на идеите. Редуването и на жанровете, текст по текст, внася свежест (такава, че прочетох сборника бързо – на 2 пъти).
„№ 24“ определено беше разказът, който успя да ме изплаши. Много въздействащ, внасяш атмосферата в помещението, където четеш, и директно в мозъка ти. Малко произведния са ми влияли досега така. Читателят става част от действието дотолкова, че се плаши дори от неща, които впоследствие не се оказват толкова страшни.
„Черните Кучета“ е разказ, който ни разхожда по коридорите на психарското съзнание. Друго си е да си в главата на един луд. Друго си е да започнеш да му подражаваш. До ето това може да те доведе талантът на Събев, който умело представя болни теми на обществото под различен ъгъл.
Разказ по разказ сборникът става все по-сериозен и по-сериозен. Читателят се запознава с пълноцветна палитра образи. Думата, която най-добре описва „Априлска жътва“, е мания. Мания за доказване, мания за отмъщение, мания за наказване, мания за търсене на отговори и намиране на правилни решения, мания за идентифициране.
Branimir sybev
А най-добрият начин за човек да се отприщи е насилието. Това е главната съставка на отварата, наречена „Априлска жътва“. Но не онова безволево насилие, в което някой си лош тормози невинните. Тук се получава обраното. Невинните, потиснатите, репресираните – от обществото и света – насилват правдиво. Защото това е оправдано насилие. С мотив. Бранимир отлично жонглира със социалните и психологическите проблеми, бележещи живота на всяко човешко същество, а читателят стои онемял пред този символичен мастърпийс.
А накрая. Кървавият финал.
„Априлска жътва“. Разказ, който, сигурен съм, огромен процент от хората, които ще го прочетат, вече са написали поне веднъж мисловно през животите си. Аз лично настръхвах, но този път не от страх, недоумение или нетърпение. Аз настръхвах от удоволствие. Целият цинизъм, безскрупулност и агресия, които излъчваха главните герои, ме караха да усетя удовлетворение за отмъстената несправедливост.
В един момент поисках аз да съм там и аз да раздавам това правосъдие. Аз да творя това насилие. Защото всеки един от нас се е чувствал поне веднъж по този начин.
Онеправдан. А ако не – жалко!
„Априлска жътва“ приключва по символичен начин. С хладна увереност, че всичко свършено е било правдиво.
Един категоричен край, който показва, че както героите от последния разказ са си свършили работата както трябва, така и авторът е приключил своята, затвърждавайки позицията си на жътвар на българския хорър!
Отсега предусещам как за този сборник тепърва ще се говори много. Всеки един разказ крие в себе си една малка вселена, която заслужава да бъде продължена. Всяка една творба оставя привкус и най-вече – това са истории, за които си мислиш дълго, след като си приключил с тях.
Защото те не са приключили с теб. „Априлската жътва“ е знамение, надвиснало над всяка една глава.
Дали сме следващите възмездители?
Или просто поредните жертви?
Но има и едни приятели, които ще ти помогнат да пренесете труп. Че и да го закопаете, и ще си траят после…“
Бранимир Събев е име, което, щом веднъж чуете, трудно бихте могли да забравите. Автор, който върви пo трънливата пътека на българската остросюжетна литература (разбирайте хорър, фентъзи и фантастика), оставил зад гърба си три публикувани сборника с разкази, събирали стотици противоречиви коментари в интернет. Някои крайно обидни и хейтърски, други – прекалено топли. Нещо повече, Бранимир поддържа блог, в който публикува редовно рецензии на нови и стари, български и чужди автори, което показва, че чете много. А на човек му трябват няколко минути в интернет, за да открие публикации, свързани с негови литературни награди и участия в сборници.
От изведеното дотук може да се каже, че той се намира в положение, в което хем е оставил достатъчно завидни плодове в творчески план, хем има накъде още да се изстреля…
Датата е 8.12.2015 и всички, запознати с името Бранимир Събев, чакат с нетърпение излизането на още топлите бройки „Априлска жътва“ от печатницата. Сборникът излиза точно за Коледния панаир на книгата и се очаква да е един от сериозните гвоздеи на ежегодишното събитие. Защото с тази творба (4-та поред) този млад и ужасно напорист автор ще направи смел опит да се затвърди още повече в литературното пространство и ще удари с юмрук по масата, строшавайки я на частици и показвайки, че е редно хорърът, фантастиката и фентъзито да възтържествуват още повече у нас.
Само допреди 2 години, като почитател на дългите поредици, смятах сборниците с разкази за слаба ракия. Естествено, тези предразсъдъци ми изиграха лоша шега. Трябваха ми няколко сборника досега на други български автори, за да разбера, че с остросюжетната литература шега не бива. А когато се запознах с предишните творби на Събев и накрая стигнах този „Априлска Жътва“, мога смело да твърдя, че вече съм тотален почитател.
„Априлска жътва“ започва с разказа „Лъстиво сърце“. Кратък текст, който показва на читателя само едно – че Бранимир не може да бъде предвидим. Тъкмо бях решил, че този хорър разказ е с предположим край, но получих плесница от автора.
След първия разказ дойде време за „Наемникът“. Жанр – фентъзи. Това вече беше по моята част. Ужасно претенциозен съм към фентъзито, затова и намерих неща, които не ми харесаха. Като прекалено бързия и претупан екшън, както и използването на добре познати модели чудовища и същества. И едва когато прочетох разказа, осъзнах – не това беше целта! Идеята на „Наменикът“ бе съвсем друга и точно там Бранимир бе влял енергията си – в създаването на чудесни персонажи, макар и на няколко страници. Освен това, тук читателят се запознава веднага със стила на Събев. Тук ставаме свидетели на една суровост и бруталност, на подчертан и комплексен антагонистичен подход към главен персонаж, от което има нужда жанрът в момента. След последната си дума разказът ми стана любим. А ми оставаше още цял сборник…
„Водният Град“ – тук читателят става свидетел на един добре конструктиран пост-апокалиптичен свят, който заслужава цял роман! Естествено, тук вече Бранимир експериментира повече с иновациите и резултатите са налице. Имаме интересни създания и отново герои, които помниш, макар и да си прекарал с тях само 10-ина минути.
Идва ред на „Скрежко“. Това вече е брутален разказ. В него триумфира способността на Бранимир да прави качествени описания, които не са отегчителни. Още повече –това, което за пореден път ми направи впечатление в него, беше, че до последно не знаех какво ще се случи. Хорър разказ с красив котарак – чудно! Е, краят не ми допадна толкова. Беше някак си недостатъчен…
„Големият двубой“ беше разказът, който не очаквах. Тук няма чудовища, насилие и бруталии, а само топлина и носталгия, които стисват душата ти и я извиват по подобие на изстискване на мокро пране. А това, което излиза от нея, е емоция!
Прескачам следващите няколко разказа, за да не развалям бъдещото удоволствие на читателите. Това, което се забелязва у Събев, е една нестихваща градация. В качеството на поднасяния текст, в описанията, в атмосферата и най-вече – в дълбочинността на идеите. Редуването и на жанровете, текст по текст, внася свежест (такава, че прочетох сборника бързо – на 2 пъти).
„№ 24“ определено беше разказът, който успя да ме изплаши. Много въздействащ, внасяш атмосферата в помещението, където четеш, и директно в мозъка ти. Малко произведния са ми влияли досега така. Читателят става част от действието дотолкова, че се плаши дори от неща, които впоследствие не се оказват толкова страшни.
„Черните Кучета“ е разказ, който ни разхожда по коридорите на психарското съзнание. Друго си е да си в главата на един луд. Друго си е да започнеш да му подражаваш. До ето това може да те доведе талантът на Събев, който умело представя болни теми на обществото под различен ъгъл.
Разказ по разказ сборникът става все по-сериозен и по-сериозен. Читателят се запознава с пълноцветна палитра образи. Думата, която най-добре описва „Априлска жътва“, е мания. Мания за доказване, мания за отмъщение, мания за наказване, мания за търсене на отговори и намиране на правилни решения, мания за идентифициране.
Branimir sybev
А най-добрият начин за човек да се отприщи е насилието. Това е главната съставка на отварата, наречена „Априлска жътва“. Но не онова безволево насилие, в което някой си лош тормози невинните. Тук се получава обраното. Невинните, потиснатите, репресираните – от обществото и света – насилват правдиво. Защото това е оправдано насилие. С мотив. Бранимир отлично жонглира със социалните и психологическите проблеми, бележещи живота на всяко човешко същество, а читателят стои онемял пред този символичен мастърпийс.
А накрая. Кървавият финал.
„Априлска жътва“. Разказ, който, сигурен съм, огромен процент от хората, които ще го прочетат, вече са написали поне веднъж мисловно през животите си. Аз лично настръхвах, но този път не от страх, недоумение или нетърпение. Аз настръхвах от удоволствие. Целият цинизъм, безскрупулност и агресия, които излъчваха главните герои, ме караха да усетя удовлетворение за отмъстената несправедливост.
В един момент поисках аз да съм там и аз да раздавам това правосъдие. Аз да творя това насилие. Защото всеки един от нас се е чувствал поне веднъж по този начин.
Онеправдан. А ако не – жалко!
„Априлска жътва“ приключва по символичен начин. С хладна увереност, че всичко свършено е било правдиво.
Един категоричен край, който показва, че както героите от последния разказ са си свършили работата както трябва, така и авторът е приключил своята, затвърждавайки позицията си на жътвар на българския хорър!
Отсега предусещам как за този сборник тепърва ще се говори много. Всеки един разказ крие в себе си една малка вселена, която заслужава да бъде продължена. Всяка една творба оставя привкус и най-вече – това са истории, за които си мислиш дълго, след като си приключил с тях.
Защото те не са приключили с теб. „Априлската жътва“ е знамение, надвиснало над всяка една глава.
Дали сме следващите възмездители?
Или просто поредните жертви?
January 12, 2016
Много съжалявам, че си изгубих времето да чета новата книга на Дийн Кунц, а не се насочих веднага към тази на Бранимир Събев. Е, все пак и на българският автор му дойде редът и трябва да кажа, че останах много доволен. Стилът е приятен, на пръв поглед непретенциозен, но иначе доста богат. Преди да започна да пиша настоящото ревю, отворих книгата, за да си припомня разказите и се оказа, че сюжетите и героите все още са запечатани в съзнанието ми, което може би означава само едно – че авторът е добър разказвач. Два от разказите прескочих, защото ги бях чел преди, така че книгата малко ми „умаля”, но това си е изцяло мой проблем.
За моя изненада преглътнах с кеф няколкото фентъзи разказа (не съм фен на фентъзито). Няма да посочвам кои разкази ми харесаха най-много, но „Големият двубой” ми е един от фаворитите, макар че определено се отличава като тематика. Финалът на „Скрежко” ми се видя пресилен, но тук нещата са въпрос на вкус. „Водният град” може да стане чудесна основа за роман.
Героите в четири–пет от разказите, сякаш са малко еднотипни, някак прекале��о героични. „Героични герои” – тук пишещият ревюто започна да се излага, така че май е време да спре.
Съветвам феновете на фантастиката и хоръра да обърнат внимание на този автор, а не да робуват на утвърдените англоезични автори. Просто редувайте романите на Стивън Кинг със сборниците на Бранимир Събев и това е.
За моя изненада преглътнах с кеф няколкото фентъзи разказа (не съм фен на фентъзито). Няма да посочвам кои разкази ми харесаха най-много, но „Големият двубой” ми е един от фаворитите, макар че определено се отличава като тематика. Финалът на „Скрежко” ми се видя пресилен, но тук нещата са въпрос на вкус. „Водният град” може да стане чудесна основа за роман.
Героите в четири–пет от разказите, сякаш са малко еднотипни, някак прекале��о героични. „Героични герои” – тук пишещият ревюто започна да се излага, така че май е време да спре.
Съветвам феновете на фантастиката и хоръра да обърнат внимание на този автор, а не да робуват на утвърдените англоезични автори. Просто редувайте романите на Стивън Кинг със сборниците на Бранимир Събев и това е.
December 4, 2015
С “Хоро от гарвани” Бранимир Събев започна една обещаваща кариера. С “Човекът, който обичаше Стивън Кинг” и “Пустинният скорпион” той стигна нивото на един от най-добрите в жанра у нас. С “Априлска жътва” Събев не отстъпва на това, което съм чел от автори като Стивън Кинг, Греъм Мастертън и Джеймс Хърбърт.
Цялото ревю на линка:
http://citadelata.com/?p=15936
Цялото ревю на линка:
http://citadelata.com/?p=15936
January 5, 2016
My Experience: Пътуване с БДЖ между Пловдив и Варна - любимото ми място за четене на български хорър сборници (Явор Цанев, Донко Найденов а сега и Бранимир Събев. Да се готвят Сибин Майноловски и Валентин Попов, че съм запланувал разни пътувания). Та, докато се клатушкам по раздрънканите железопътни релси, задушен от миризмата на некъпани роми, проглушен от неспирните брътвежи на мумифицирани пенсионерки и техните болежки и родствени интриги, достойни за турски сапунен сериал, имам два варианта: Или да се потопя в някой хорър сборник с вдъхновяващи истории, за да се абстрахирам от тегавото пътуване, или ако нямам под ръка хорър сборник, ще ми се наложи да нахраня черните кучета (като прочетете "Априлска жътва" ще разберете за какво говоря.), които при гореспоменатите обстоятелства винаги огладняват. Затова Предновогодишно се насладих на още топлия, пресен сборник на Бранимир Събев. Тъй като предишния негов, който съм чел е "Хоро от Гарвани", мога смело да заявя, Бранко не само се развива като писател, но е надскочил българските стандарти, поне в жанровата литература. Общото ми впечатление от сборника е, че е разнообразен от към жанрове (освен хорър, ще намерите фентъзи, фантастика, киберпънк, дори не жанрови разкази) и дори по претенциозните читатели ще си намерят разказче по техния им вкус. А пък ако харесвате хорър и мистерии - тук ще намерите най-доброто написано и то не само в България. Ето какво открих аз по време на Априлската жътва:
1. Лъстиво сърце - 4/5 - разказ за, бардак № 1 в Лас Вегас и неговите обитатели! Много натуралистичен изказ и силен хорър привкус. Основен плюс - изненадващия финал.
2. Наемник - 5/5 - наемникът е човек, който би извършил всичко срещу съответното заплащане. Залогът за един наемник се покачва, когато е ситуиран във фентъзи сетинг. Явно освен хорър Бранимир умее да пише и фентъзи, при това в него не липсват нито магия, нито битки , нито хумор - те направо бликат от всеки абзац.
3. Водният град - 5/5 - Посапокалиптичен разказ, който ми е един от любимците в сборника. От една страна, защото това е любимият ми жанр, а от друга защото е написан феноменално. Всъщност разказа е толкова добър, че след като го прочетох ми се прииска Бранимир да бе написал цял роман по темата. Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб.
4. Скрежко - 5/5 - Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече. Гениален хорър разказ, който вече бях чел и преди и който се убедих, че си заслужава всяко препрочитане. А и вече с други очи гледам на един от котараците си заради приликата с въпросния Скрежко.
5. Големият двубой - 5/5 - едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници.Това е един не жанров разказ, който на пръв поглед стои не на място в този иначе изцяло жанров сборник, но аз се радвам че Бранко го е споделил със своите читатели, защото на мен много ми хареса. Хареса ми, защото той описва моята лична история, такава, каквато аз самият едва ли ще успея да опиша някога, не и толкова добре.
6. Хотел „Макабър” - 5/5 - Хорър за хотел = винаги работеща комбинация.
7. Сурат пазар - 5/5 - Разказът е сред финалистите на конкурса на "Гаяна", озаглавен "451 градуса по Бредбъри". Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, който има същия проблем като "Водният град"- сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица...
8. Вярна и единствена - 5/5 - За Гримвар - огромен, брутален варварин, е трудно да си намери годеница. Защо? Ще разберете ако прочетете разказа. Това е вторият фентъзи разказ в сборника, което доста обогатява жанрово цялата книга,
9. Отмъщение - 4/5 - Историята много ми хареса, дори ми хареса, че успях да предвидя обрата. И все пак точно този поджанр на фантастиката не е по моя вкус. Ако вие харесвате Хан Соло и екшън сцената му в бара от Междузвездни войни, то този разказ ще ви стане любим.
10. № 24 - 5/5 - Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител - по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си... нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Гениален разказ, най-вече със зашеметяващия си обрат. А атмосферат вътре. направо тръпки ме побиха, а при мен това се случва рядко.
11. Черните кучета - 5/5 - Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб. Все още не съм чел предишните два сборника на Бранимир Събев, но от това което вече съм чел, това е личният ми фаворит. С този разказ той толкова високо вдига собствената си летва, че направо не знам как ще се надскача в следващия си сборник.
12. Самак - 5/5 Кратък и много силен разказ носещ духа на Хайтов и дивите му разкази.
13. Странния случай със съдия Фолсъм - 5/5 - Един класически хорър, който по нищо не личи, че написан от българин. Сякаш е изваден от някой позабравен британски хорър сборник от началото на 20-ти век.
14. Априлска жътва - 4/5 - Вече съм писал за мнението си за този разказ в ревюто на "Вдъхновени от Краля", за това просто ще се повторя. „Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.
1. Лъстиво сърце - 4/5 - разказ за, бардак № 1 в Лас Вегас и неговите обитатели! Много натуралистичен изказ и силен хорър привкус. Основен плюс - изненадващия финал.
2. Наемник - 5/5 - наемникът е човек, който би извършил всичко срещу съответното заплащане. Залогът за един наемник се покачва, когато е ситуиран във фентъзи сетинг. Явно освен хорър Бранимир умее да пише и фентъзи, при това в него не липсват нито магия, нито битки , нито хумор - те направо бликат от всеки абзац.
3. Водният град - 5/5 - Посапокалиптичен разказ, който ми е един от любимците в сборника. От една страна, защото това е любимият ми жанр, а от друга защото е написан феноменално. Всъщност разказа е толкова добър, че след като го прочетох ми се прииска Бранимир да бе написал цял роман по темата. Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб.
4. Скрежко - 5/5 - Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече. Гениален хорър разказ, който вече бях чел и преди и който се убедих, че си заслужава всяко препрочитане. А и вече с други очи гледам на един от котараците си заради приликата с въпросния Скрежко.
5. Големият двубой - 5/5 - едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници.Това е един не жанров разказ, който на пръв поглед стои не на място в този иначе изцяло жанров сборник, но аз се радвам че Бранко го е споделил със своите читатели, защото на мен много ми хареса. Хареса ми, защото той описва моята лична история, такава, каквато аз самият едва ли ще успея да опиша някога, не и толкова добре.
6. Хотел „Макабър” - 5/5 - Хорър за хотел = винаги работеща комбинация.
7. Сурат пазар - 5/5 - Разказът е сред финалистите на конкурса на "Гаяна", озаглавен "451 градуса по Бредбъри". Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, който има същия проблем като "Водният град"- сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица...
8. Вярна и единствена - 5/5 - За Гримвар - огромен, брутален варварин, е трудно да си намери годеница. Защо? Ще разберете ако прочетете разказа. Това е вторият фентъзи разказ в сборника, което доста обогатява жанрово цялата книга,
9. Отмъщение - 4/5 - Историята много ми хареса, дори ми хареса, че успях да предвидя обрата. И все пак точно този поджанр на фантастиката не е по моя вкус. Ако вие харесвате Хан Соло и екшън сцената му в бара от Междузвездни войни, то този разказ ще ви стане любим.
10. № 24 - 5/5 - Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител - по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си... нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Гениален разказ, най-вече със зашеметяващия си обрат. А атмосферат вътре. направо тръпки ме побиха, а при мен това се случва рядко.
11. Черните кучета - 5/5 - Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб. Все още не съм чел предишните два сборника на Бранимир Събев, но от това което вече съм чел, това е личният ми фаворит. С този разказ той толкова високо вдига собствената си летва, че направо не знам как ще се надскача в следващия си сборник.
12. Самак - 5/5 Кратък и много силен разказ носещ духа на Хайтов и дивите му разкази.
13. Странния случай със съдия Фолсъм - 5/5 - Един класически хорър, който по нищо не личи, че написан от българин. Сякаш е изваден от някой позабравен британски хорър сборник от началото на 20-ти век.
14. Априлска жътва - 4/5 - Вече съм писал за мнението си за този разказ в ревюто на "Вдъхновени от Краля", за това просто ще се повторя. „Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.
October 30, 2017
Лъстиво сърце - шест палави страници, с няколко изненади 😊.
Наемник - много обичам произведения, в които персонажите не са добри или лоши, а... себе си. Така всеки може да прецени за себе си, кой какъв е.
Водният град - дали целта оправдава средствата? Всеки сам си решава...
Скрежко - добра теория защо самотните жени си взимат котки (намиг!).
Големият двубой - различен и приятен. Само има едно несъответствие сякаш - мачът до точки или за време?
Хотел "Макабър" - страхотията от броденето из хотела еволюира в ужасен и неочакван край! Браво!
Сурат пазар - разказ, кайто бях чел вече, но си го препрочетох... все още е толкова добър 😊! Борбата е безмилостно жестока!
Вярна и единствена - друго си е жената на живота ти да ти е винаги под ръка!
Отмъщение - книгата, която прочетох преди този сборник беше "Вечната война" на Джо Холдеман - брилянтен! Този разказ би могъл да се причисли в същата Вселена - и като свят, и като качество!
#24 - ужасът е най-потресаващ, пречупен през детското съзнание... особено при качесвено писане! Малко напомня на един разказ на Джордж Р. Р. Мартин 😊!
Черните кучета - прекрасен разказ за това, как лудостта м��же да превземе един млад ум.
Самак - и това бижу го бях чел, но повторих 😊. Ловът за удоволствие ми е противен, и оцених този добре написан разказ!
Странният случай със съдия Фолсъм - едно от най-добрите произведения в сборника! Готическа благинка!
Априлска жътва - подходящ за последен разказ! Прекрасно ужасен, малко Кинговски!
От 14 разказа, поне 6 са шедьоври - което е много, поне според мен 😊. 4,86 - тоест 5 звезди!
Наемник - много обичам произведения, в които персонажите не са добри или лоши, а... себе си. Така всеки може да прецени за себе си, кой какъв е.
Водният град - дали целта оправдава средствата? Всеки сам си решава...
Скрежко - добра теория защо самотните жени си взимат котки (намиг!).
Големият двубой - различен и приятен. Само има едно несъответствие сякаш - мачът до точки или за време?
Хотел "Макабър" - страхотията от броденето из хотела еволюира в ужасен и неочакван край! Браво!
Сурат пазар - разказ, кайто бях чел вече, но си го препрочетох... все още е толкова добър 😊! Борбата е безмилостно жестока!
Вярна и единствена - друго си е жената на живота ти да ти е винаги под ръка!
Отмъщение - книгата, която прочетох преди този сборник беше "Вечната война" на Джо Холдеман - брилянтен! Този разказ би могъл да се причисли в същата Вселена - и като свят, и като качество!
#24 - ужасът е най-потресаващ, пречупен през детското съзнание... особено при качесвено писане! Малко напомня на един разказ на Джордж Р. Р. Мартин 😊!
Черните кучета - прекрасен разказ за това, как лудостта м��же да превземе един млад ум.
Самак - и това бижу го бях чел, но повторих 😊. Ловът за удоволствие ми е противен, и оцених този добре написан разказ!
Странният случай със съдия Фолсъм - едно от най-добрите произведения в сборника! Готическа благинка!
Априлска жътва - подходящ за последен разказ! Прекрасно ужасен, малко Кинговски!
От 14 разказа, поне 6 са шедьоври - което е много, поне според мен 😊. 4,86 - тоест 5 звезди!
March 20, 2022
Неотдавна наваксах с още един от петте сборника на Бранимир Събев. Запознатите с творчеството му бързо са припознали закодираното послание (или предупреждение) в заглавието. И тук Бранко не е изневерил на традицията си да пише с размах, свобода и абсолютен кеф, доловим от всяка страница. Сюжетите образуват юнашко плато с щедри порции от любимите му фантастични жанрове, непестеливо подлютени с обилен и безкомпромисен хорър.
Мисля, че тъкмо подобно четиво ми е липсвало в суровите години на Прехода, когато кухата ниша на прежаднялото ми за пълп съзнание заемаха книгите-игри и недостижимите осемдесетарски филми на Холивуд. Защото разказите, често изпъстрени с абсурдизми и алогизми, са леки, скоростни и хем младежки по дух, хем смахнати като най-откачените продукции на Рейми, Тарантино и Родригес.
Привилегия е да драснеш няколко съобщения на автора, щом попаднеш на особено силен пасаж. И от тази глезотия се възползвах няколкократно. Всъщност двете ми най-любими творби са кажи-речи единствените, в които няма и зрънце фантастичен елемент: биографичният „Голям двубой“ и самата „Априлска жътва“, косо следвани от „Вярна и единствена“ – история за свиреп варварин, търсещ истинската любов.
И така, насладата отново я имаше. До следващата порция брутализъм, в която се е развилняло кървавото ти перо, приятелю…
Мисля, че тъкмо подобно четиво ми е липсвало в суровите години на Прехода, когато кухата ниша на прежаднялото ми за пълп съзнание заемаха книгите-игри и недостижимите осемдесетарски филми на Холивуд. Защото разказите, често изпъстрени с абсурдизми и алогизми, са леки, скоростни и хем младежки по дух, хем смахнати като най-откачените продукции на Рейми, Тарантино и Родригес.
Привилегия е да драснеш няколко съобщения на автора, щом попаднеш на особено силен пасаж. И от тази глезотия се възползвах няколкократно. Всъщност двете ми най-любими творби са кажи-речи единствените, в които няма и зрънце фантастичен елемент: биографичният „Голям двубой“ и самата „Априлска жътва“, косо следвани от „Вярна и единствена“ – история за свиреп варварин, търсещ истинската любов.
И така, насладата отново я имаше. До следващата порция брутализъм, в която се е развилняло кървавото ти перо, приятелю…
November 16, 2016
Докато „Пустинния скорпион“ ми се стори неравно приключение из богатите поджанрове на фантастиката, в което всеки ще намери нещо любимо и нещо, което е можел да пропусне, „Априлска жътва“ изглежда доста по-равномерен и качествен сборник (въпреки че отново няма жанрово еднообразие). Много повече от творбите тук стигнаха до мен и останаха в съзнанието ми, самият Бранимир вече оставя впечатление за по-оформен автор. Ако досега е търсил себе си, тук вече се намира. И ако препоръката ми за „Пустинния скорпион“ беше по-скоро колеблива и с акцент върху „да подкрепяме българското“, препоръката ми за „Априлска жътва“ е твърда и с акцент върху „тук има какво да ви хареса“. Можете да си я поръчате от самия автор, от издателството или да си я намерите в някоя книжарница. А аз вече чакам следващата и стискам палци отново да видя осезаемо възходящо развитие у Бранко!
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=42284
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=42284
March 26, 2018
Чудесно четиво, което по никакъв начин не отстъпва на всичко друго, което излиза от дебрите на авторовото въображение. Една приятна изненада за феновете на онази литература, която успява да те докосне по своя собствен и особен начин; литература, която завладява с вкус и оригиналност. Горещо препоръчвам на всички, които не изневеряват на желанието си да задоволят нагона си в областта на хорър/фентъзи жанра. Бранимир Събев е един истински майстор, който винаги успява да завладее и приласкае читателя в своя свят, така непредвидим и изненадващ!
October 6, 2022
“Филмът беше „50 нюанса сиво“ и Тина се изненада, че Калоян е навит да го гледат заедно – по принцип от това, което чуваше и четеше в интернет, в по-голямата си част мъжете се отнасяха с присмех и пренебрежение към въпросния франчайз.”
You. Fucking. Bet!
Обикновено сборниците на Бранимир Събев ме оставят с противоречиви чувства. Разказите му или са някак недодялани, или са майсторски. Или ме дразнят адски много, или са ми изключително приятни. Рядко може някой да попадне в междинната зона, където да не остави никакво впечатление и бъде забравен. Почти всички ги помня, независимо дали с добро или с лошо. Сборникът Априлска Жътва изобщо не излиза от тази рамка. Както и в предишните му книги, тук историите са много разнообразни откъм теми и сюжет. Тук всеки читател би намерил по нещичко за себе си, независимо от вкуса, предпочитанието и настроението. Но Бранимир си е машина за измисляне на истории, спор няма.
Да започна с това, че светът на Събев е доста мрачен. Независимо дали пише фентъзи, фантастика, ужаси или каквото и да било друго, то надежда рядко може да се мерне някъде в далечината. Героите му са груби и цинични, а хуморът им… well, той също е груб и циничен. Тук думата „герои“ е много не на място. В най-добрия случай биха могли да са злодеите в друга история. Най-често те самите са злодеите. Насилието и насилствената смърт присъстват почти навсякъде, но дори в най-земните истории, ако мога така да кажа, са някак част от пейзажа. Сякаш са нещо напълно нормално и рядко предизвиква особено бурни емоции у героите. Стига, разбира се, те да са способни да изпитат бурни, или каквито и да било емоции. И в целия този мрак и неемоционалност, изпъква и самият стил на автора. Лек, динамичен, непретенциозен, остроумен и забавен лесно четим, на места направо лети. Стил, който пасва перфектно на някои истории. На други не съвсем. Според мен подобен стил е идеален за описване на екшън, но не и за изграждане на атмосфера, а именно атмосферата е едно от най-важните неща в хоръра за мен. Едва ли е изненада, че любимите негови разкази не са хорър. Не са и фентъзи. Някак сякаш самият му лековат стил на писане не пасва. В тези случаи не успявам да се потопя в историята, да почувствам героите, да преживея случващото се.
Освен стила, имам още няколко казуса, които са до голяма степен свързани помежду си. Единият е, че авторът не може… Не, няма да използвам тази дума, защото на няколко пъти съм се убеждавал, че може… Авторът не иска да не използва собствения си глас. Почти всичко е разказано с гласа на автора, но там е работата, че героите размишляват и говорят с гласа на автора и няма значение дали става въпрос за деца, възрастни, наемници, чудовища, мъже, жени, мъни, жене, всички говорят и мислят с гласа на автора и използват неговите изразни средства, някои от които се повтарят в (почти) всеки разказ. В описанията разказвач и герои alike непрекъснато използват „по-точно“. Той беше такъв, или по-точно онакъв, то беше такова, или по-точно онакова. Да не говорим, че „побягнах“ в 100% от случаите е по-добре от „търтих да бягам“, особено ако четеш „хорър“, но всички герои явно го предпочитат.
Именно тази липса на разновидност у героите е една от причините да не мога да се поставя на тяхно място, а напротив, отблъсква ме, държи настрана и насила ме принуждава да съм само страничен и по тази логика напълно равнодушен наблюдател.
„Крачех като замаян, без да обръщам внимание на хората, сякаш бяха статисти в нискобюджетен филм.“ е много готино, но не ми прилича на размисли на седмокласник.
„Лъчът на фенера освети два трупа в ъгъла – на пазач и кучето му. Извадих ножа от джоба си и прекрачих напред, в мрака…“. Да видиш два трупа си е признак да си нащрек и да извадиш ножа, но тук става въпрос за същия този седмокласник, който дори НЕ РЕАГИРА! Не знам, може би съм един от онези читатели, които искат да знаят какво се случва с и в героите. Как, какво и защо преживяват това, което преживяват, а някак „изплаших се“ и „издразних се“ не са ми достатъчни, но повече от това рядко получавам..
И тук идва и другият ми казус.
SHOW! DON’T! TELL!
Напълно разбирам желанието на някои автори да опишат всичко така, че читателят да не изпусне нищо, но това неминуемо изключва именно читателя от историята. Прави го пасивен, а скоро и напълно незаинтересован. Отнема възможността за участие, за интерпретация, за излизане от собствената кожа и глава, и влизане в тази на героя или на самата история. В този случай на мен винаги и всичко ми бе обяснявано, дори да не е нужно, дори да е очевидно. „Всичко се бе променило.“ и следва описание на промяната. Защо не минем направо на описанието на промяната, а аз сам да стигна до заключението, че всичко се е променило и да видя кое и как. Много хора не обръщат внимание на ��ова. Дори много предпочитат всичко да бъде разказвано и пояснявано и всеки детайл да им бъде поднесен директно. Но както и да го погледна, когато изречение завършва с „вече не сме между живите“, а следващото започне с „ние сме мъртви“, би минало границите дори на не толкова взискателните читатели.
Нямам представа как го прави, но когато Бранимир седне да пише нещо различно от хорър, тогава направо избухва. Този негов тежкарски, жаргонен стил започва буквално да грее, превръща се в звездата на шоуто един вид. И колкото и странно да звучи, за мен именно тогава Бранимир е изцяло в свои води. Разказите му са забавни, остроумни, дори драматични, но по оня готиния начин, дето си казваш „мамка му, т‘ва беше много яко“. Тогава и героите му започват да надигат глава, да се чува техния глас. Истинският, автентичният глас, пък дори да им се случват (или те самите да правят) гадни или ужасни неща. Направо все едно тези ги пише друг човек. Влага се чувство, влага се искреност. Действието може да не препуска, но авторът го прави и без това. Кара ме да чувствам, да преживявам. И когато виждам колко добре го умее Бранимир, винаги ме хваща яд, че в останалите си разкази… в „хорърите“ просто отказва да го прави. И това е и причината да ми е толкова противоречив.
Тъй като мога да продължа това до безкрай, ще мина набързо през разказите.
Лъстивото сърце – Бях много приятно изненадан от този разказ. Стегнат, интересен и оригинален и добре написан. Като цяло беше много добро начало
Наемник – Ъмм… По-скоро не. Първата част, в която се представя цялостния сюжет е доста добре. Но след това… Всичко е описано едно семпло, безинтересно, все едно в галоп, без никаква логика.
Водният град – Първия разказ, който ме отчая. Непълен сюжет, но за сметка на това пълна липса на всякаква логика (да, това доста се повтаря). Двуизмерни герои, малоумни диалози, противоречия.
„От върха на сградата, до върха на съседната бе здраво опънат дебел, стегнат кабел. В далечината Джеси успя да различи и други свързани по този начин покриви.
– Кой е опънал тези кабели – ти, някой друг? Как, по какъв начин?
Кайра сви рамене.
– Няма значение.“
И никога повече не е споменато.
Show and don’t tell…at all.
Аз лично не мога да повярвам, че това присъства в текста, но обобщава в себе си всичко, което съм казал по-горе. Имам чувството, че за този разказ Бранимир е положил минимални усилия и дори не му е било забавно.
Скрежко – Това дори няма да го коментирам…
Големият двубой – Ето този разказ ми хареса много. Подозирам, че у него има немалко автобиографичен елемент, иначе сигурно не би се получил толкова добре. Сюжетът е on a small scale, но за героите е изключително важен и Бранимир е успял много умело да предаде това на читателя. Хареса ми от началото до края.
Хотел „Макабър“ – Този разказ е abysmal. Дори нямаше за какво да се хвана. Написан като horror for the sake of horror, което ми остави много лош вкус и още по-лошо впечатление. Героят „трябваше да разбере какво става“, още преди аз да съм разбрал, че става нещо, изпращайки ме автоматично на най-далечната зрителска трибуна. Освен всичко друго, той е с обръсната глава и се пита кой и защо го е обръснал. И, о, липсата ми на изненада, когато това не се спомена отново никога, никъде и от никого. Забрави ли, Бранимире?
(Ако все пак се споменава и аз съм го пропуснал, се извинявам!)
Сурат пазар – Тук вече отново си говорим. Имам чувството, че Бранимир е направил обобщението на този бъдещ свят с такава лекота, с каквато малцина могат. Беше ми истинско удоволствие да го чета. Стори ми се по-скоро като фрагмент, от колкото като изцяло завършен разказ, въпреки че си е изцяло завършен разказ… Може би самият аз останах незадоволен и исках още. Светът ми се стори толкова интересен и плътен, че исках да прекарам още време там. Прекрасен уърлд билдинг!
Вярна и единствена – Този разказ също беше готин, въпреки че не ми блестеше с нищо. Знаех какъв ще е краят на третото изречение. Не фигуративно, а буквално. Но като изключим това, беше добре написан.
Отмъщение – Най-хубавото в този разказ беше точката на последното изречение. Според мен в тази история имаше много проблеми „които няма да изброявам, че ме мързи“… каквито са точните думи на един от героите. Ще кажа само, че този разказ ще го запомня като разказът, в който съм прочел едно от най-тъпите неща, което очите ми някога са съзирали.
№24 – Признавам, че не очаквах нищо от това, което се случи в тази история. Също така мисля, че Бранимир Събев първо е измислил заглавието, защото със същия успех разказът можеше да носи всяко друго заглавие. Диалозите и начинът, по който бяха представени, беше покъртителен. Все едно героите говорят с гласа на автора (разбира се) директно на читателя и то по толкова неестествен начин, че наистина на места просто ми се искаше да зарежа всичко.
Черните кучета – За този се чудя какво да кажа. Написан окей…Не особено интересна концепция. Непоследователност. По-скоро ми беше интересно как героят намира жертви, от колкото всичко останало. I mean, това беше написано яко.
Може и аз да съм малко така тъп, но наистина не разбрах… Героят няколко пъти казва, че сънува черните кучета, но само в началото. После разбираме, че това не е така, а те никога не се появяват в съня му... Започва да коли зайци… защото сънува сенки в двора? И защо кучетата се появяват всяка вечер, а ако ядат нещо, се появяват през две-три вечери, че и седмица, но „Винаги идват при новолуние“. Честно, нищо не разбрах от концепцията, но може проблемът да си е в мен. Да споменавам ли пълната и абсолютна липса на логика? Струва ми се толкова тъпо, че дори не ми беше забавно.
Самак – Кратък, но интересен разказ, за едно от най-страховитите за мен горски животни. Информацията е само нахвърляна и прилича повече на приказка. Easily forgettable.
Странният случай със съдия Фолсъм – Още един разказ, който би могъл да се казва и Странният случай с който-и-да-било-друг. И сигурно пак нямаше да отговаря на заглавието. Само на мен ли ми се струва, че разказът не разказва за съдията? Както и да е. Първата половина ми хареса много! Написана стабилно, без типичните за автора жаргонни изрази, който да ме вадят от историята. Интересна концепция с много интересен и до някаква степен flesh out-нат герой, който поради неведоми за мен причини, преживя пълна метаморфоза към недоброто. Втората половина беше по-скоро meh. Концепцията си оставаше готина (до някъде), но представянето…
Защо, след като си бил видян да правиш нещо през отворен прозорец, следващия месец, когато решиш да правиш нещо наистина гадно, ще отвориш същия прозорец?
Защо му беше на героя да блъфира с празен пистолет, при положение, че най-безцеремонно прекрачи през три револвера с общо 17 патрона в тях?
Детайлите! Са! Важни!
Априлска жътва – Според скромното ми мнение, това е най-добрия разказ в сборника. Не случайно носи неговото име. Страхотен разказ от начало до край. В началото малко се притеснявах, че, както много от другите разкази, ще започне добре, но в някакъв момент ще потъне, инерцията ще се изгуби. Притесненията ми бяха напълно безпочвени и Бранимир Събев за пореден път ми показа колко добре може да пише. Мръсен сюжет с мръсни герои, които виждат света по много мръсен начин. Няма красота, няма особена наслада. В крайна сметка няма и особен смисъл. Всичко в този разказ е сурово и брутално. Бих казал, че тук Бранимир отново оставя героя си сам да мисли, да говори, да действа. И това е свободата, която той иска и от която има нужда. Абсолютно безкомпромисен и с много малко надежда, разказът показва на къде води още в самото си начало и не спира, докато неминуемо не избухне. Героите са зверове, но не напълно, което е неприсъщо за автора, но за мен беше приятна изненада и това показа какво се случва, когато Бранимир пусне героите си на свобода. Не се стреми да разкаже историята на всяка цена, а остави героите да го правят сами. Сами да живеят, да умират, да действат, да създават събитията и да водят сюжета. Наистина ми се иска да го правеше по-често.
Не знам дали Априлска жътва е най-добрият разказ на Бранимир Събев, но определено е сред най-добрите. Той показва умението му да пише, да разказва през другите, да изгражда. И определено показва и защо е харесван като автор от не малко читатели. Заради такива разкази бих продължил да чета книгите му.
И няколко обобщителни минуси и плюсове, които аз виждам като такива с сборника.
- Стилът в хорър разказите (с изключение на някои части от Странният случай със съдия Фолсъм) не ми стои много хорърски и по-скоро застава на пътя на самия ужас, от колкото да му създава такъв.
- Често липсва атмосфера.
- В повечето случаи героите стават само за тапети. Между тях няма никаква разлика и действията им са напълно противоестествени и нелогични, просто защото трябва да изпълнят желанията на сюжета.
- Диалозите са неестествени, изглеждат изнасилени и изобщо е по-добре да ги няма. На места направо кринджвах, докато ги четях.
- Често ужасът е просто horror for the sake of horror, което imho ник��га не е яко.
- Бранимир в два поредни разказа въоръжава малко момиче с арбалет и не знам дали изобщо е наясно, че това е едно от най-непрактичните оръжия за малко момиче…
- Повтарящи се изразни средства.
- Уикипедия.
- Понякога сравненията, били те и доста добри, не отговарят на тона на историята.
- Непоследователност и противоречия. Понякога авторът не спазва дори собствените си установени рамки.
- Често липсва ритъм.
- Telling and not showing.
+ Нехорърските разкази!
+ Стилът му е лек и непретенциозен. Чете се бързо и лесно.
+ Сюжетите сами по себе си за интересни и вдъхновяващи.
+ В сборника са включени разнообразни истории и има за всекиго по нещо.
+ Световете са изградени интересно и до голяма степен са пълнокръвни.
+ Авторът показва висока ерудираност и обща култура.
+ На места кинематографичен стил.
+ Забавни препратки.
+ Липса на претенциозност, която в някои случаи би отблъснала читателите.
+ Бранимир си има своята таргет аудитория и се опитва да не я разочарова. До колкото разбирам успява да не го прави.
+ Личи, че авторът (в повечето случаи) искрено се забавлява.
+ Априлска жътва.
You. Fucking. Bet!
Обикновено сборниците на Бранимир Събев ме оставят с противоречиви чувства. Разказите му или са някак недодялани, или са майсторски. Или ме дразнят адски много, или са ми изключително приятни. Рядко може някой да попадне в междинната зона, където да не остави никакво впечатление и бъде забравен. Почти всички ги помня, независимо дали с добро или с лошо. Сборникът Априлска Жътва изобщо не излиза от тази рамка. Както и в предишните му книги, тук историите са много разнообразни откъм теми и сюжет. Тук всеки читател би намерил по нещичко за себе си, независимо от вкуса, предпочитанието и настроението. Но Бранимир си е машина за измисляне на истории, спор няма.
Да започна с това, че светът на Събев е доста мрачен. Независимо дали пише фентъзи, фантастика, ужаси или каквото и да било друго, то надежда рядко може да се мерне някъде в далечината. Героите му са груби и цинични, а хуморът им… well, той също е груб и циничен. Тук думата „герои“ е много не на място. В най-добрия случай биха могли да са злодеите в друга история. Най-често те самите са злодеите. Насилието и насилствената смърт присъстват почти навсякъде, но дори в най-земните истории, ако мога така да кажа, са някак част от пейзажа. Сякаш са нещо напълно нормално и рядко предизвиква особено бурни емоции у героите. Стига, разбира се, те да са способни да изпитат бурни, или каквито и да било емоции. И в целия този мрак и неемоционалност, изпъква и самият стил на автора. Лек, динамичен, непретенциозен, остроумен и забавен лесно четим, на места направо лети. Стил, който пасва перфектно на някои истории. На други не съвсем. Според мен подобен стил е идеален за описване на екшън, но не и за изграждане на атмосфера, а именно атмосферата е едно от най-важните неща в хоръра за мен. Едва ли е изненада, че любимите негови разкази не са хорър. Не са и фентъзи. Някак сякаш самият му лековат стил на писане не пасва. В тези случаи не успявам да се потопя в историята, да почувствам героите, да преживея случващото се.
Освен стила, имам още няколко казуса, които са до голяма степен свързани помежду си. Единият е, че авторът не може… Не, няма да използвам тази дума, защото на няколко пъти съм се убеждавал, че може… Авторът не иска да не използва собствения си глас. Почти всичко е разказано с гласа на автора, но там е работата, че героите размишляват и говорят с гласа на автора и няма значение дали става въпрос за деца, възрастни, наемници, чудовища, мъже, жени, мъни, жене, всички говорят и мислят с гласа на автора и използват неговите изразни средства, някои от които се повтарят в (почти) всеки разказ. В описанията разказвач и герои alike непрекъснато използват „по-точно“. Той беше такъв, или по-точно онакъв, то беше такова, или по-точно онакова. Да не говорим, че „побягнах“ в 100% от случаите е по-добре от „търтих да бягам“, особено ако четеш „хорър“, но всички герои явно го предпочитат.
Именно тази липса на разновидност у героите е една от причините да не мога да се поставя на тяхно място, а напротив, отблъсква ме, държи настрана и насила ме принуждава да съм само страничен и по тази логика напълно равнодушен наблюдател.
„Крачех като замаян, без да обръщам внимание на хората, сякаш бяха статисти в нискобюджетен филм.“ е много готино, но не ми прилича на размисли на седмокласник.
„Лъчът на фенера освети два трупа в ъгъла – на пазач и кучето му. Извадих ножа от джоба си и прекрачих напред, в мрака…“. Да видиш два трупа си е признак да си нащрек и да извадиш ножа, но тук става въпрос за същия този седмокласник, който дори НЕ РЕАГИРА! Не знам, може би съм един от онези читатели, които искат да знаят какво се случва с и в героите. Как, какво и защо преживяват това, което преживяват, а някак „изплаших се“ и „издразних се“ не са ми достатъчни, но повече от това рядко получавам..
И тук идва и другият ми казус.
SHOW! DON’T! TELL!
Напълно разбирам желанието на някои автори да опишат всичко така, че читателят да не изпусне нищо, но това неминуемо изключва именно читателя от историята. Прави го пасивен, а скоро и напълно незаинтересован. Отнема възможността за участие, за интерпретация, за излизане от собствената кожа и глава, и влизане в тази на героя или на самата история. В този случай на мен винаги и всичко ми бе обяснявано, дори да не е нужно, дори да е очевидно. „Всичко се бе променило.“ и следва описание на промяната. Защо не минем направо на описанието на промяната, а аз сам да стигна до заключението, че всичко се е променило и да видя кое и как. Много хора не обръщат внимание на ��ова. Дори много предпочитат всичко да бъде разказвано и пояснявано и всеки детайл да им бъде поднесен директно. Но както и да го погледна, когато изречение завършва с „вече не сме между живите“, а следващото започне с „ние сме мъртви“, би минало границите дори на не толкова взискателните читатели.
Нямам представа как го прави, но когато Бранимир седне да пише нещо различно от хорър, тогава направо избухва. Този негов тежкарски, жаргонен стил започва буквално да грее, превръща се в звездата на шоуто един вид. И колкото и странно да звучи, за мен именно тогава Бранимир е изцяло в свои води. Разказите му са забавни, остроумни, дори драматични, но по оня готиния начин, дето си казваш „мамка му, т‘ва беше много яко“. Тогава и героите му започват да надигат глава, да се чува техния глас. Истинският, автентичният глас, пък дори да им се случват (или те самите да правят) гадни или ужасни неща. Направо все едно тези ги пише друг човек. Влага се чувство, влага се искреност. Действието може да не препуска, но авторът го прави и без това. Кара ме да чувствам, да преживявам. И когато виждам колко добре го умее Бранимир, винаги ме хваща яд, че в останалите си разкази… в „хорърите“ просто отказва да го прави. И това е и причината да ми е толкова противоречив.
Тъй като мога да продължа това до безкрай, ще мина набързо през разказите.
Лъстивото сърце – Бях много приятно изненадан от този разказ. Стегнат, интересен и оригинален и добре написан. Като цяло беше много добро начало
Наемник – Ъмм… По-скоро не. Първата част, в която се представя цялостния сюжет е доста добре. Но след това… Всичко е описано едно семпло, безинтересно, все едно в галоп, без никаква логика.
Водният град – Първия разказ, който ме отчая. Непълен сюжет, но за сметка на това пълна липса на всякаква логика (да, това доста се повтаря). Двуизмерни герои, малоумни диалози, противоречия.
„От върха на сградата, до върха на съседната бе здраво опънат дебел, стегнат кабел. В далечината Джеси успя да различи и други свързани по този начин покриви.
– Кой е опънал тези кабели – ти, някой друг? Как, по какъв начин?
Кайра сви рамене.
– Няма значение.“
И никога повече не е споменато.
Show and don’t tell…at all.
Аз лично не мога да повярвам, че това присъства в текста, но обобщава в себе си всичко, което съм казал по-горе. Имам чувството, че за този разказ Бранимир е положил минимални усилия и дори не му е било забавно.
Скрежко – Това дори няма да го коментирам…
Големият двубой – Ето този разказ ми хареса много. Подозирам, че у него има немалко автобиографичен елемент, иначе сигурно не би се получил толкова добре. Сюжетът е on a small scale, но за героите е изключително важен и Бранимир е успял много умело да предаде това на читателя. Хареса ми от началото до края.
Хотел „Макабър“ – Този разказ е abysmal. Дори нямаше за какво да се хвана. Написан като horror for the sake of horror, което ми остави много лош вкус и още по-лошо впечатление. Героят „трябваше да разбере какво става“, още преди аз да съм разбрал, че става нещо, изпращайки ме автоматично на най-далечната зрителска трибуна. Освен всичко друго, той е с обръсната глава и се пита кой и защо го е обръснал. И, о, липсата ми на изненада, когато това не се спомена отново никога, никъде и от никого. Забрави ли, Бранимире?
(Ако все пак се споменава и аз съм го пропуснал, се извинявам!)
Сурат пазар – Тук вече отново си говорим. Имам чувството, че Бранимир е направил обобщението на този бъдещ свят с такава лекота, с каквато малцина могат. Беше ми истинско удоволствие да го чета. Стори ми се по-скоро като фрагмент, от колкото като изцяло завършен разказ, въпреки че си е изцяло завършен разказ… Може би самият аз останах незадоволен и исках още. Светът ми се стори толкова интересен и плътен, че исках да прекарам още време там. Прекрасен уърлд билдинг!
Вярна и единствена – Този разказ също беше готин, въпреки че не ми блестеше с нищо. Знаех какъв ще е краят на третото изречение. Не фигуративно, а буквално. Но като изключим това, беше добре написан.
Отмъщение – Най-хубавото в този разказ беше точката на последното изречение. Според мен в тази история имаше много проблеми „които няма да изброявам, че ме мързи“… каквито са точните думи на един от героите. Ще кажа само, че този разказ ще го запомня като разказът, в който съм прочел едно от най-тъпите неща, което очите ми някога са съзирали.
№24 – Признавам, че не очаквах нищо от това, което се случи в тази история. Също така мисля, че Бранимир Събев първо е измислил заглавието, защото със същия успех разказът можеше да носи всяко друго заглавие. Диалозите и начинът, по който бяха представени, беше покъртителен. Все едно героите говорят с гласа на автора (разбира се) директно на читателя и то по толкова неестествен начин, че наистина на места просто ми се искаше да зарежа всичко.
Черните кучета – За този се чудя какво да кажа. Написан окей…Не особено интересна концепция. Непоследователност. По-скоро ми беше интересно как героят намира жертви, от колкото всичко останало. I mean, това беше написано яко.
Може и аз да съм малко така тъп, но наистина не разбрах… Героят няколко пъти казва, че сънува черните кучета, но само в началото. После разбираме, че това не е така, а те никога не се появяват в съня му... Започва да коли зайци… защото сънува сенки в двора? И защо кучетата се появяват всяка вечер, а ако ядат нещо, се появяват през две-три вечери, че и седмица, но „Винаги идват при новолуние“. Честно, нищо не разбрах от концепцията, но може проблемът да си е в мен. Да споменавам ли пълната и абсолютна липса на логика? Струва ми се толкова тъпо, че дори не ми беше забавно.
Самак – Кратък, но интересен разказ, за едно от най-страховитите за мен горски животни. Информацията е само нахвърляна и прилича повече на приказка. Easily forgettable.
Странният случай със съдия Фолсъм – Още един разказ, който би могъл да се казва и Странният случай с който-и-да-било-друг. И сигурно пак нямаше да отговаря на заглавието. Само на мен ли ми се струва, че разказът не разказва за съдията? Както и да е. Първата половина ми хареса много! Написана стабилно, без типичните за автора жаргонни изрази, който да ме вадят от историята. Интересна концепция с много интересен и до някаква степен flesh out-нат герой, който поради неведоми за мен причини, преживя пълна метаморфоза към недоброто. Втората половина беше по-скоро meh. Концепцията си оставаше готина (до някъде), но представянето…
Защо, след като си бил видян да правиш нещо през отворен прозорец, следващия месец, когато решиш да правиш нещо наистина гадно, ще отвориш същия прозорец?
Защо му беше на героя да блъфира с празен пистолет, при положение, че най-безцеремонно прекрачи през три револвера с общо 17 патрона в тях?
Детайлите! Са! Важни!
Априлска жътва – Според скромното ми мнение, това е най-добрия разказ в сборника. Не случайно носи неговото име. Страхотен разказ от начало до край. В началото малко се притеснявах, че, както много от другите разкази, ще започне добре, но в някакъв момент ще потъне, инерцията ще се изгуби. Притесненията ми бяха напълно безпочвени и Бранимир Събев за пореден път ми показа колко добре може да пише. Мръсен сюжет с мръсни герои, които виждат света по много мръсен начин. Няма красота, няма особена наслада. В крайна сметка няма и особен смисъл. Всичко в този разказ е сурово и брутално. Бих казал, че тук Бранимир отново оставя героя си сам да мисли, да говори, да действа. И това е свободата, която той иска и от която има нужда. Абсолютно безкомпромисен и с много малко надежда, разказът показва на къде води още в самото си начало и не спира, докато неминуемо не избухне. Героите са зверове, но не напълно, което е неприсъщо за автора, но за мен беше приятна изненада и това показа какво се случва, когато Бранимир пусне героите си на свобода. Не се стреми да разкаже историята на всяка цена, а остави героите да го правят сами. Сами да живеят, да умират, да действат, да създават събитията и да водят сюжета. Наистина ми се иска да го правеше по-често.
Не знам дали Априлска жътва е най-добрият разказ на Бранимир Събев, но определено е сред най-добрите. Той показва умението му да пише, да разказва през другите, да изгражда. И определено показва и защо е харесван като автор от не малко читатели. Заради такива разкази бих продължил да чета книгите му.
И няколко обобщителни минуси и плюсове, които аз виждам като такива с сборника.
- Стилът в хорър разказите (с изключение на някои части от Странният случай със съдия Фолсъм) не ми стои много хорърски и по-скоро застава на пътя на самия ужас, от колкото да му създава такъв.
- Често липсва атмосфера.
- В повечето случаи героите стават само за тапети. Между тях няма никаква разлика и действията им са напълно противоестествени и нелогични, просто защото трябва да изпълнят желанията на сюжета.
- Диалозите са неестествени, изглеждат изнасилени и изобщо е по-добре да ги няма. На места направо кринджвах, докато ги четях.
- Често ужасът е просто horror for the sake of horror, което imho ник��га не е яко.
- Бранимир в два поредни разказа въоръжава малко момиче с арбалет и не знам дали изобщо е наясно, че това е едно от най-непрактичните оръжия за малко момиче…
- Повтарящи се изразни средства.
- Уикипедия.
- Понякога сравненията, били те и доста добри, не отговарят на тона на историята.
- Непоследователност и противоречия. Понякога авторът не спазва дори собствените си установени рамки.
- Често липсва ритъм.
- Telling and not showing.
+ Нехорърските разкази!
+ Стилът му е лек и непретенциозен. Чете се бързо и лесно.
+ Сюжетите сами по себе си за интересни и вдъхновяващи.
+ В сборника са включени разнообразни истории и има за всекиго по нещо.
+ Световете са изградени интересно и до голяма степен са пълнокръвни.
+ Авторът показва висока ерудираност и обща култура.
+ На места кинематографичен стил.
+ Забавни препратки.
+ Липса на претенциозност, която в някои случаи би отблъснала читателите.
+ Бранимир си има своята таргет аудитория и се опитва да не я разочарова. До колкото разбирам успява да не го прави.
+ Личи, че авторът (в повечето случаи) искрено се забавлява.
+ Априлска жътва.
January 4, 2016
В ръцете си държа поредната книга от български автор, която смело мога да нарека шедьовър! Книгата е „Априлска жътва” а авторът е добре известният Бранимир Събев. Харесва ми да правя ревюта на такива книги, защото думите сякаш сами ти идват. Тук може да се намери всичко, каквото ти душа поиска – трилър, екшън, фантастика, фентъзи и (разбира се) хорър! Има разкази, които те хвърлят в ужас, има разкази, които те пренасят на странни места, има и разкази за мафиоти и богаташи, има и разкази за безскрупулни убийци, оставящи следи в съзнанието на читателите.
Разкзите са 14 на брой. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тях.
Лъстиво сърце – Джак е редовен клиент на известния бардак „Лъстиво сърце”. Но… въпросът е какво прави с проститутките?
Наемник – доста добър фентъзи разказ. Брат и сестра, останали сираци, отиват при най-известния наемник и го молят срещу заплащане да извърши убийство. Но убийство на не кой да е…
Водният град – разказът го има и в сборникът „Мечове в морето” и отново го прочетох с удоволствие. Метеорит почти е унищожил земята, а смъртоносен вирус заплашва да доубие оцелелите. Единственото им спасение е ваксина, намираща се във Водният град.
Скрежко – Малката Христина намира пухкаво коте и го приютява. Само че… това не е обикновено коте!
Големият двубой – двама души си съперничат по всичко още от детските години. И идва момент, в който те се изправят един срещу друг в истинска битка.
Хотел „Макабър” – Маркус се буди в хотелска стая без идея как се е озовал там. Лека полека спомените му започват да се връщат и той се изправя пред ужасяваща реалност.
Сурат пазар – изключително добър разказ, на който се накефих от сърце! Главният герой – българин - е издирван от всички служби за разкриване на държавни тайни. Той трябва за пореден път да се дегизира, за да се укрие от властите. И затова отива в Сурат пазар – един от най-бедните пазари на Истанбул.
Вярна и единствена – Гримвар е огромен боец, оставящ кръв след себе си. Но и този корав мъж мечтае да се радва на прегръдката на любовта.
Отмъщение – главният герой търси Ар-Мракат – един от властелините на града – да му помогне да отмъсти на другия властелин - Баку Дебелия, за който се знае, че е убил родителите му и подпалил семейното имение.
N:24 – много хубав хорър-разказ. Момчетата Венци и Коко често посещават мръсния апартамент на учителя си по биология, който е съседен на апартамента на Коко. Но тайната, която крие учителят е повече от ужасна!
Черните кучета - те са кръвожадни кучета, които ядат всичко, а той трябва да убива хора, за да ги храни!
Самак – главният герой е огромен глиган – самак, който е убивал всякакви животни – рисове, мечки, вълци. Сега обаче идва ред и на хората.
Странният случай на съдия Фолсъм – Много добър мистъри-хорър разказ. Малък град в сърцето на Америка. Съдия Фолсъм е богат, но груб човек. Той всеки месец ходи на сбирка на богаташите в града. Но… какво се случва там? Според мен на този разказ повече би му подхождало заглавие като „Братството на Червения червей”, но и така е много добре.
Априлска жътва – ето тук се разбих! Направо! Уникално силен и добър разказ. Двама ученици, които са приемани за аутсайдери от съучениците си предприемат пъклен план за отмъщение. Те се зареждат с оръжия, гранати и бомби, за да направят мащабна кървава баня в училището. Разказ, силно повлиян от романа „Гняв” на Стивън Кинг.
Разкзите са 14 на брой. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тях.
Лъстиво сърце – Джак е редовен клиент на известния бардак „Лъстиво сърце”. Но… въпросът е какво прави с проститутките?
Наемник – доста добър фентъзи разказ. Брат и сестра, останали сираци, отиват при най-известния наемник и го молят срещу заплащане да извърши убийство. Но убийство на не кой да е…
Водният град – разказът го има и в сборникът „Мечове в морето” и отново го прочетох с удоволствие. Метеорит почти е унищожил земята, а смъртоносен вирус заплашва да доубие оцелелите. Единственото им спасение е ваксина, намираща се във Водният град.
Скрежко – Малката Христина намира пухкаво коте и го приютява. Само че… това не е обикновено коте!
Големият двубой – двама души си съперничат по всичко още от детските години. И идва момент, в който те се изправят един срещу друг в истинска битка.
Хотел „Макабър” – Маркус се буди в хотелска стая без идея как се е озовал там. Лека полека спомените му започват да се връщат и той се изправя пред ужасяваща реалност.
Сурат пазар – изключително добър разказ, на който се накефих от сърце! Главният герой – българин - е издирван от всички служби за разкриване на държавни тайни. Той трябва за пореден път да се дегизира, за да се укрие от властите. И затова отива в Сурат пазар – един от най-бедните пазари на Истанбул.
Вярна и единствена – Гримвар е огромен боец, оставящ кръв след себе си. Но и този корав мъж мечтае да се радва на прегръдката на любовта.
Отмъщение – главният герой търси Ар-Мракат – един от властелините на града – да му помогне да отмъсти на другия властелин - Баку Дебелия, за който се знае, че е убил родителите му и подпалил семейното имение.
N:24 – много хубав хорър-разказ. Момчетата Венци и Коко често посещават мръсния апартамент на учителя си по биология, който е съседен на апартамента на Коко. Но тайната, която крие учителят е повече от ужасна!
Черните кучета - те са кръвожадни кучета, които ядат всичко, а той трябва да убива хора, за да ги храни!
Самак – главният герой е огромен глиган – самак, който е убивал всякакви животни – рисове, мечки, вълци. Сега обаче идва ред и на хората.
Странният случай на съдия Фолсъм – Много добър мистъри-хорър разказ. Малък град в сърцето на Америка. Съдия Фолсъм е богат, но груб човек. Той всеки месец ходи на сбирка на богаташите в града. Но… какво се случва там? Според мен на този разказ повече би му подхождало заглавие като „Братството на Червения червей”, но и така е много добре.
Априлска жътва – ето тук се разбих! Направо! Уникално силен и добър разказ. Двама ученици, които са приемани за аутсайдери от съучениците си предприемат пъклен план за отмъщение. Те се зареждат с оръжия, гранати и бомби, за да направят мащабна кървава баня в училището. Разказ, силно повлиян от романа „Гняв” на Стивън Кинг.
February 17, 2023
Винаги е удоволствие да се чете Бранимир Събев. Впечатлява ме с колоритни герои, интригуващи истории, които те хващат още от първата страница, ярки и живи описания, страхотно чувство за хумор, и всичко това подплатено с доволно количество екшън, кръв и ужасии. Сборникът има страхотна колекция разкази, но най-много ми харесаха Големият двубой и N24, който ме смрази до кости. А след едноименният разказ, признавам си, песента Champagne Supernova, която аз по принцип харесвам, никога вече няма да звучи по същия начин.
June 7, 2016
Както казва Кайло Рен, "Ще довърша това, което ти започна"...та в този дух Бранимир довършва започнатото в предният сборник, "Пустинният скорпион". Отново имаме съвкупност от прекрасни разкази, фентъзи, хорър, фантастика, както се казва - за всекиго по нещо. Четат се леко, увлекателни са и отново стигаме до старата несгода, свършват тамън кат е най-интересно, та пустосваш и искаш още :)
С нетърпение ще чакам какво ново ще изскочи изпод перото на този роден (с ударения и в двете форми) майстор!
С нетърпение ще чакам какво ново ще изскочи изпод перото на този роден (с ударения и в двете форми) майстор!
December 29, 2015
Електрическият заряд още боцка ли боцка, искам да ви кажа.
Поради това още си нося ненормално широката усмивка на лицето.
Пълно задоволство, изразено, както вече е обичайно, и тук (ще разберете повече относно споменатото електричество):
http://knigoqdec.blogspot.bg/2015/12/...
Поради това още си нося ненормално широката усмивка на лицето.
Пълно задоволство, изразено, както вече е обичайно, и тук (ще разберете повече относно споменатото електричество):
http://knigoqdec.blogspot.bg/2015/12/...
December 20, 2015
Отличен пет!!! Само такава оценка мога да дам на този сборник, защото така трябва да се пишат кратки форми с остър сюжет!!! Бранко, време ти е за хорър-роман, брат!!!
June 7, 2016
Най-добрата от всички книги на Бранимир Събев, според мен. Личи си, когато човек прекарва години в писане :)
July 3, 2018
"Априлска жътва" е много добра, "Пустинния скорпион" - не толкова. Има много добри разкази в сборника, в пъти повече от споменатия скорпион.
Накратко за всеки един:
"Лъстиво сърце" - кратко, но ударно. Нямаш много време да опознаеш героя, а докато се ориентираш в обстановката е дошъл изненадващият край. Впечатли ме тази развръзка, винаги е интересно да се сблъскаш с някое ново отклонение от нормата. И една вметка - още се усмихвам за ножа на Ханибал Лектър.
"Наемник" - екшън и фентъзи, само дето подбудите на героя никакви ги няма. Като оставим това - клиширани зли персонажи, двете деца, които трепят чудовища и самите чудовища - не ми допаднаха. Но пък главният герой се оказа по-голям оптимист в края, отколкото очаквах.
"Водният град" - обичам градовете под вода. Вървеше ми доста добре в началото, само че после нещо не се спогодихме. В края все пак не мога да отрека, че има изненадващ момент, но пък ми се видя като пресилена драма.
"Скрежко" - ей, бижу! За гледачите на котки, с много любов... хм... много. Как ги обичам тези наглед нормални разказчета, обикновени едни, а всъщност толкова луди. Това е щуро, брутално и много готино. Един от фаворитите ми тук!
"Големият двубой" - чудесна история за спортната злоба, баскетболът, училището и ученическите взаимоотношения. С доза хумор, много лекота и мъдрост. :)
"Хотел "Макабър" - хотел на ужасите, някак класическо звучи. Доста интересни създания бродят из етажите. Краят някак ми увисна във въздуха, но пък иначе историята е приятна.
"Сурат пазар" - българи в центъра на световните проблеми... или по-точно един българин. Много любопитен поглед към бъдещето, без прекалено много научно-фантастични щуротии. Звучи достоверно някак. Чувствах доста напрежение по време на разказа, затова и малко ме разочарова края (абе, нещо само за краищата мрънкам, а?).
"Вярна и единствена" - не очаквах главният герой да има подобен проблем, но ей на. Остави ме със смесени чувства, май по-скоро прекрачва неутралната граница.
"Отмъщение" - доста екшън и неочакван-очакван обрат (сиреч - не се досетих, ама не се и изненадах). Главният герой изведнъж се оказа супер добра машина за убиване. Не ми е по вкуса.
"№24" - Друг мой фаворит, напълно неочакван. Разказът си играе с очакванията и усещанията ти, даже с настройката ти, че четеш определен жанр. Имаше повече от един неочакван обрат. Има ги веселите, детински настроения и тревоги, а също и мрака и неизвестното, които си партнират умело.
"Черните кучета" - още един фаворит! Започва ударно (буквално). Много лудост в този разказ, от онази, която те кара да очакваш следващото и те наелектризирва. Срещнеш ли черните кучета, се налага да си малко брутален... А, и понеже все мрънкам за края на разказите - да си кажа, този е страхотен. Главният герой - също, даже си му и съчувствах на човека, колкото и така недобре да звучи.
"Самак" - доста кратко, но ми хареса решителността на героя и цялата тази енергия. И безпощадност. Но пък някак не беше достатъчно хващащо, може би заради краткия обем?
"Странният случай със съдия Фолсъм" - още един фаворит, нещо много станаха. :D Звучеше някак класическо, като викториански разказ. Не очаквах да ми хареса, но историята се оказа много грабваща. Зарадвах се и на обема - много добре преценен, нещата не се разтакаваха, всичко си беше разграфено по часовник. Много добри герои, ударна развръзка и край.
"Априлска жътва" - и завършваме с последния фаворит. Оказва се, че е много хубаво да си луд. Ама от ония, готините луди... Много "Гняв" има тук, много жътва. Героите са си изперкали до немай къде, но по някакъв странен начин са толкова симпатични!
Накратко за всеки един:
"Лъстиво сърце" - кратко, но ударно. Нямаш много време да опознаеш героя, а докато се ориентираш в обстановката е дошъл изненадващият край. Впечатли ме тази развръзка, винаги е интересно да се сблъскаш с някое ново отклонение от нормата. И една вметка - още се усмихвам за ножа на Ханибал Лектър.
"Наемник" - екшън и фентъзи, само дето подбудите на героя никакви ги няма. Като оставим това - клиширани зли персонажи, двете деца, които трепят чудовища и самите чудовища - не ми допаднаха. Но пък главният герой се оказа по-голям оптимист в края, отколкото очаквах.
"Водният град" - обичам градовете под вода. Вървеше ми доста добре в началото, само че после нещо не се спогодихме. В края все пак не мога да отрека, че има изненадващ момент, но пък ми се видя като пресилена драма.
"Скрежко" - ей, бижу! За гледачите на котки, с много любов... хм... много. Как ги обичам тези наглед нормални разказчета, обикновени едни, а всъщност толкова луди. Това е щуро, брутално и много готино. Един от фаворитите ми тук!
"Големият двубой" - чудесна история за спортната злоба, баскетболът, училището и ученическите взаимоотношения. С доза хумор, много лекота и мъдрост. :)
"Хотел "Макабър" - хотел на ужасите, някак класическо звучи. Доста интересни създания бродят из етажите. Краят някак ми увисна във въздуха, но пък иначе историята е приятна.
"Сурат пазар" - българи в центъра на световните проблеми... или по-точно един българин. Много любопитен поглед към бъдещето, без прекалено много научно-фантастични щуротии. Звучи достоверно някак. Чувствах доста напрежение по време на разказа, затова и малко ме разочарова края (абе, нещо само за краищата мрънкам, а?).
"Вярна и единствена" - не очаквах главният герой да има подобен проблем, но ей на. Остави ме със смесени чувства, май по-скоро прекрачва неутралната граница.
"Отмъщение" - доста екшън и неочакван-очакван обрат (сиреч - не се досетих, ама не се и изненадах). Главният герой изведнъж се оказа супер добра машина за убиване. Не ми е по вкуса.
"№24" - Друг мой фаворит, напълно неочакван. Разказът си играе с очакванията и усещанията ти, даже с настройката ти, че четеш определен жанр. Имаше повече от един неочакван обрат. Има ги веселите, детински настроения и тревоги, а също и мрака и неизвестното, които си партнират умело.
"Черните кучета" - още един фаворит! Започва ударно (буквално). Много лудост в този разказ, от онази, която те кара да очакваш следващото и те наелектризирва. Срещнеш ли черните кучета, се налага да си малко брутален... А, и понеже все мрънкам за края на разказите - да си кажа, този е страхотен. Главният герой - също, даже си му и съчувствах на човека, колкото и така недобре да звучи.
"Самак" - доста кратко, но ми хареса решителността на героя и цялата тази енергия. И безпощадност. Но пък някак не беше достатъчно хващащо, може би заради краткия обем?
"Странният случай със съдия Фолсъм" - още един фаворит, нещо много станаха. :D Звучеше някак класическо, като викториански разказ. Не очаквах да ми хареса, но историята се оказа много грабваща. Зарадвах се и на обема - много добре преценен, нещата не се разтакаваха, всичко си беше разграфено по часовник. Много добри герои, ударна развръзка и край.
"Априлска жътва" - и завършваме с последния фаворит. Оказва се, че е много хубаво да си луд. Ама от ония, готините луди... Много "Гняв" има тук, много жътва. Героите са си изперкали до немай къде, но по някакъв странен начин са толкова симпатични!
May 6, 2017
Обичам, обичам, обичам!!
Не че "Хоро от гарвани" и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" не ми харесаха също, но тук забелязвам едно израстване на автора като писател. По-смел е, по-брутален, а обещанията му за още ме карат от сега да настръхвам. :D
Personal favorites: 1. "Скрежко" ще накефи всеки уважаващ себе си котколюбец! Cats rule all! 2. "Хотел "Макабър" - нищо не е такова, каквото изглежда. А да си в Ада май не е чак толкова забавно, а?! 3. "Вярна и единствена", 4. "№ 24", 5. "Черните кучета" - мммда, определено ще ме преследват дълго време. За тези, които не ме познават - по принцип ме е страх от кучета и трудно се доближавам до тях, с малки изключения. Та... к-хъм, благодаря за дозата ужас подправена с щипка параноя! :D 6. "Априлска жътва" - имате лоши спомени от училище?! Разказът е за вас и за всички, мразещи фалша под всякаква форма.
И какво ми остава след последните страници на "Априлска жътва"?! - да се засиля към "Пустинния скорпион" и да се опитам да не броя дните до Панаира за "Нощно острие"!!
Не че "Хоро от гарвани" и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" не ми харесаха също, но тук забелязвам едно израстване на автора като писател. По-смел е, по-брутален, а обещанията му за още ме карат от сега да настръхвам. :D
Personal favorites: 1. "Скрежко" ще накефи всеки уважаващ себе си котколюбец! Cats rule all! 2. "Хотел "Макабър" - нищо не е такова, каквото изглежда. А да си в Ада май не е чак толкова забавно, а?! 3. "Вярна и единствена", 4. "№ 24", 5. "Черните кучета" - мммда, определено ще ме преследват дълго време. За тези, които не ме познават - по принцип ме е страх от кучета и трудно се доближавам до тях, с малки изключения. Та... к-хъм, благодаря за дозата ужас подправена с щипка параноя! :D 6. "Априлска жътва" - имате лоши спомени от училище?! Разказът е за вас и за всички, мразещи фалша под всякаква форма.
И какво ми остава след последните страници на "Априлска жътва"?! - да се засиля към "Пустинния скорпион" и да се опитам да не броя дните до Панаира за "Нощно острие"!!
Displaying 1 - 30 of 38 reviews