Сексът е власт. Властта е секс. В живота на Лола и двете са сделка, в която тя е губеща, но няма какда не подпише. Маруся Докова е влюбена в новия си съпруг, министъра на външните работи на НРБ Орлин Колев, а той сънува сънища, за които никой не бива да знае. Колев се опитва да опитоми двайсетгодишната Лола, примката се затяга около врата ѝ, тайният сблъсък между двамата, за който Маруся не подозира, е на ръба да взриви всичко. Недостижимата мечта за любов и свобода е лабиринт от компромиси, в който Лола се загубва все повече.
Едно високопоставено семейство, родено от невидимо насилие, притежава всичко, което човек може да пожелае. Освен едно – достойнство.
Липсата на свобода в България е развращаваща даденост.
Милена Фучеджиева е завършила кинорежисура във ВИТИЗ/НАТФИЗ. В България е режисьор на два късометражни документални филма - „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). „Без жал“ участва във фестивала за документално кино във Клермон Феран, Франция. От 1990 г. живее в Америка, от 1993 е в Лос Анжелис. Има публикувани разкази и есета в „Капитал“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Едно“, „P.S.“. През 2001 г. в България излиза книгата й с есета „Белият негър“, която спечелва наградата на „АКБ Форес“ на литературния конкурс „Южна Пролет“ (2001). Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. Текстът за театър „Криза“ (2003) е поставен от авторката в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анжелис през 2004. В България се играе на сцената на Русенския драматичен театър. Постановките на „Дзен-порно“ и „Криза“ взимат наградите за най-добра женска роля на Друмевите театрални празници, Шумен 2002, и най-добър млад актьор на същия фестивал през 2004. „Криза“ е издадена в театралното списание „Хомо луденс“ (2004). Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.
Много тъжна книга. Всъщност не е книга, това е тъжния зов на една червена принцеса. Няма художествена стойност. Никаква. Има секс, малко, не добре описан. В книгата не става нищо. Абсолютно нищо. Бих казал "смешен плач", но ще пунтирам Ботев. Не мога да отрека, че технически е написана по-добре, няма го онова несвързано мятане от първата книга. Но историята е смукана от пръстите. Познавам Маруся Мирчевска (жената на Владо Живков), върху която стъпва историята. Тя е съвсем друг човек, няма нищо общо с бързопредалата се Лола. Чакам трета книга - Лола се завръща (безславно) от Америка.
Дочаках и втората книга на Милена Фучеджиева, появила се точно година след първата („Сексът и комунизмът“ – http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...) и на същата емблематична дата – 10 ноември. Историята на Лола получи логичното си продължение, което отново възбуди любопитството ми и ме накара да присъствам на премиерата, да чуя от първо лице определени факти и да послушам откъс, прочетен от актрисата Койна Русева. За мен е приятна изненада, че „Сексът и комунизмът 2“ („Ентусиаст“, 2015) не само продължава някои линии от първата книга, а и стремително навлиза в личното пространство на част от героите и я прави някак по-жива и въздействаща. Тук мислите на основните персонажи се чуват далеч по-ясно, наситени с драматизъм и проява на силни чувства. Вече е станало ясно кой за какво се бори и е време за разкриване на картите.
Всички пътища към свободата на Лола сякаш за отрязани и младата жена вече усеща истинската намеса на демоните в живота ѝ. Баба ѝ Анастасия вече не е между живите, баща ѝ намира пристан извън границите на социалистическа България, а майка ѝ затъва все повече в силните прегръдки на Орлин Колев, настоящия министър на външните работи. На всичко отгоре вече е бременна и няма никакви контакти с бащата на детето си. Старият ѝ дом вече е празен и някак неусетно се е пренесъл в миналото, както и надеждите ѝ за лично щастие. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Изслушах и втората част в Сторител и също толкова ми хареса и ми беше интересна както първата. Давам с една звезда по-малко заради цялото тягостно усещане и чувството за безизходица. Каквото и да се случваше в живота на Лола, то беше все в крайности и то такива заредени с отрицателен заряд. Докато в предишната част имаше разказ за различни поколения хора и двойки и преходите през които преминава животът им, то тук всичко се фокусираше върху Лола - нейната бременност, раждането на детето ѝ, впускането в същия пагубен живот като от преди раждането и в крайна сметка задомяването ѝ с неподходящ човек. Всичко което прави е белязано от дълбоката липса на най-обичните ѝ хора - баща ѝ и баба ѝ Анастасия и предателството на собствената ѝ майка, която довежда в дома им врага на техния род - Орлин Колев. Книгата отново се изпъстрена със задкулисие и показва тъмната страна на Колев, неговите машинации и неговите мераци. Да, в крайна сметка Лола доживява 10.11.89-та година и надеждата отново разцъфва в нея, но дълбоко се съмнявам, че тя би достигнала душевен мир и спокойствие предвид характера, който вече е изградила. Не знам може свободата и минаването на границите да ѝ донесе удовлетворение, но все си мисля, че депресивното ѝ поведение и непукизма мъчили я цял живот не биха изчезнали току така с вълшебна пръчка. (През цялото време слушайки за цензурата, забранения достъп до западни медии и канали за информация, голямата пропаганда и пълната дезинформация - съпоставях с днешната ситуация, но с обратен знак и не виждам никаква разлика. Средствата за контрол са същите, че и по-усъвършенствани, свободата на словото не важи, ако имаш собствено мнение си персона нон-грата и т.н. и не виждам разлика в това отношение между различните времеви линии и политически ситуации. Толкова по-зле за нас, толкова по-зле за човечеството!)
Малко са много 3 звезди, предвид факта, че заглавието е доста подвеждащо. Главно, защото както и в първата книга, според мен комунизъм няма. Всичко описано от авторката може да се получи и в днешно време и историята е главно за Лола и пагубното влияние, което липсата на подкрепа от родителите й оказва. Във втората част ми хареса как е предадена депресията на момичето и че въпреки всичко тя успява да "събере" себе си. Още едно доказателство, че на хората не са им нужни само пари и власт, а преди всичко трябва да са заобиколени от подкрепа, любов и разбиране в семейството, особено при подрастващите.
„Сексът и комунизмът 2″ е продължението на едноименния роман, което очаквах с интерес и нескрито любопитство. Милена Фучеджиева връща читателите именно там, където завърши предишната книга – при бременната Лола.
Баба й Анастасия е починала, баща й Стефан е далеч в Германия и Лола няма никаква вест от него. Майка й Маруся е лудо влюбена в новия си съпруг, министъра на външните работи Орлин Колев. А Лола е все така самотна и объркана, без изглед да има баща за детето си, след като известният актьор, от когото забременява, отказва да се разведе и се покрива вдън земя.
Позитивизмът, с който ми се стори, че завършва първият роман, се е изпарил някъде в небитието, подобно на всички онези невъзвращенци като бащата на Лола. Честно казано, този обрат малко ме учуди. Очаквах да срещна една по-силна и уверена Лола, но Фучеджиева обяснимо е избрала съвсем друга посока за развитие на главната си героиня, както и на целия сюжет, защото животът не е само цветя и рози, а истината няма как да остане скрита.