La marche dans le ciel

by Sylvain Tesson, Sylvain Tesson

Ils sont partis du Bhoutan. Six mois et 5 000 kilomètres plus tard, Alexandre Poussin et Sylvain Tesson entraient au Tadjikistan, après avoir accompli la traversée intégrale de l'Himalaya, à pied, d'est en ouest. Sans tentes, ni vivres, ni porteurs ils n'ont-ils pu compter que sur des rencontres, sur ce rapport d'échange oublié entre l'étranger et ses hôtes, pour se nourrir et s'abriter. Ensemble, ils ont franchi des frontières, clandestines ou non, géographiques ou spirituelles, et nous livrent leur regard sur les autres et sur le monde.

Genres: Travel, Adventure, Nonfiction, France

320 pages, Paperback

First published September 12, 1999

About the author

Sylvain Tesson est le fils de Marie-Claude et Philippe Tesson et le frère de la comédienne Stéphanie Tesson et de la journaliste d'art Daphné Tesson.

Géographe de formation, il effectue en 1993 un tour du monde à bicyclette avec Alexandre Poussin avec qui il traverse l'Himalaya à pied en 1997. Il traverse également les steppes d'Asie centrale à cheval avec la photographe et compagne Priscilla Telmon, sur plus de 3 000 km du Kazakhstan à l'Ouzbékistan. En 2004, il reprend l'itinéraire des évadés du goulag en suivant le récit de Sławomir Rawicz : The Long Walk (1955)1. Ce périple l'emmène de la Sibérie jusqu'en Inde à pied.
Sylvain était également un « escaladeur de cathédrales » et au sein d'un cercle d'acrobates on le surnommait « le prince des chats », tandis qu'il escaladait Notre-Dame de Paris, le Mont-Saint-Michel, l'église Sainte Clotilde et d'autres monuments (principalement des églises) à Orléans, Argentan, Reims, Amiens ou encore Anvers.
En 2010, après avoir fait allusion à ce projet de nombreuses fois, Sylvain Tesson passe six mois en ermite dans une cabane au sud de la Sibérie, sur les bords du lac Baïkal, non loin d'Irkoutsk. Selon ses propres dires : « Recette du bonheur : une fenêtre sur le Baïkal, une table devant la fenêtre ».

Il voyage la plupart du temps par ses propres moyens, c'est-à-dire sans le soutien de la technique moderne, en totale autonomie. Ses expéditions sont financées par la réalisation de documentaires, par des cycles de conférences et par la vente de ses récits d'expédition.

Il écrit également des nouvelles. Il signe de nombreuses préfaces et commentaires de films. Il collabore à diverses revues. On peut retrouver ses bloc-notes chaque mois dans le magazine Grands reportages. Depuis 2004, il multiplie les reportages pour Le Figaro Magazine avec le photographe Thomas Goisque et le peintre Bertrand de Miollis. Il signe plusieurs documentaires pour la chaîne France 5.
Il obtient le prix Goncourt de la Nouvelle en 2009, pour Une vie à coucher dehors (éditions Gallimard, 2009) et le prix Médicis essai en 2011 pour Dans les forêts de Sibérie.

Source : Wikipedia

Reviews

[Ivo Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Преходите изискват пределна мобилизация , подготовка и много късмет за да го извървиш целият маршрут , в тези части на света е кошмарно трудно, гранични зони, забранени зони , мусоните ...

[Ty-Orion · Rating 2 out of 5]

Ама че загуба на пътешествие и приключение! Много Его и описания на разстройства с всякаква консистенция, никакъв талант да предадеш какво си видял и преживял. Книгата е и доста остаряла и неактуална, освен смотано написана.

[Ivayla · Rating 1 out of 5]

Загуба на време.. Останах изключително разочарована от книгата. Стилът и е от една страна изключително сложен, защото няма никакви обяснения и пояснения за дадените места, а аз като огромен любител на Азия обичам да знам повече за местата там.. а тук трябваше да си отворя карта, за да следя пътя по който минават, за да добия поне бегла представа от написаното, а това беше изключително изморително. От друга страна е толкова просто написана, едни повтарящи се събития и случки, че ти писва да четеш. Никакво разчупване на езика, никакъв ентусиазъм от страна на авторите да предадът случилото се, така че и ние да го изживеем.

[Léa Kaiser · Rating 2 out of 5]

☾✧𝙰𝚋𝚊𝚗𝚍𝚘𝚗✧☽
Je n'ai pas accroché à la narration que j'ai trouvé trop lente. Il s'agit d'un récit de voyage, il y a donc effectivement des longueurs, je l'admet. Mais je n'ai pas réussi à m'imprégner de l'histoire bien que l'idée de départ m'ait beaucoup plu. Je réessayerai sûrement un jour car ce récit comporte de nombreuses qualités à commencer par l'écriture ainsi que le concept de parcourir l'Himalaya à pied sans argent.

[Любопитка · Rating 3 out of 5]

Александър и Силвен взимат смелото решение да прекосят целите Хималаи и няколко съседни планински вериги. 5000 хиляди колометра пеша през едни от най-тежките и неблагоприятни условия на Земята, с едни от най-величествените и зашеметяващи гледки. Неповторимо изпитание за силата на тялото и волята. Маршрутът на двамата пътешественици преминава през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан и Афганистан. Сблъскаваме се с различни местни култури и обичаи. Хората там са свикнали да живеят в крайна нищета и на границата на глада. Суровите заобикалящи условия не са много подходящи за лек и охолен живот. И може да ви се стори странно, но през по-голямата част от четенето бях гневна на главните герои. Колкото и да ценя и уважавам приключенския им дух бях възмутена как те пътуват без пари и грам провизии докато разчитат да бъдат приети и нахранени от безкрайно бедните месни хора. Знам и разбирам, че това е част от приключението, но все пак ми беше несправедливо и ограбващо.
Александър и Силвен имат доста различен стил и гледна точка. Те се редуват да представят всяка глава и това на моменти малко дразни и обърква понеже историята се накъсва. Но пък от друга страна виждаме различните гледни точки за различни участъци от пътя. Така и не си харесах фаворит между двамата.

На страниците на такива книги е лесно да повярваш в чудеса и да започнеш да мечтаеш. На нашите хора толкова пъти им се размина на косъм, че е трудно да се повярва, че това не е измислица, а действително преживяване. Явно тук с пълна сила важи максимата, че късметът е на страната на смелите.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Lavinia Darlea · Rating 3 out of 5]

Though I'm not fun of this kind of books (travel/adventure documentaries), this book almost hooked me. I hated the beginning, I found the motivation of the book puerile and fake. But regardless this, its insights of that land far far away, of those people and their barely guessed customs and life visions were just too interesting!

[Ангѣлъ]

Зачетох я, но много мрънкане, много оплакване и в книгата са предимно личните преживявания, а не толкова впечатленията им от посетените места и срещите с хора. Харесвам пътеписи, които разкриват повече за местата и по-малко за минувача.

[Marie Bondroit · Rating 3 out of 5]

I liked the story a lot better than I liked the writing.
Some part were too heavy in writing and made me want to quit reading but I wanted to keep walking I. The mountains. Maybe the writing made me feel as though I was also fighting against the elements

[Basse · Rating 2 out of 5]

L'aventure est belle mais n'est pas toujours passionnante à lire, car les deux compères passent leurs journées à marcher, marcher...

[Octabis · Rating 3 out of 5]

I really enjoy travel stories, and liked other books by the same author, but I found this one a bit long, especially in the begining.
Still such a great trip !