Гръко-персийските войни несъмнено оказват сериозно влияние над античната европейска история. От незначителна регионална сила, Персия се превръща в най-голямата териториална империя на древността. Какви са причините за този възход и кой е виновен за войната с гръцките полиси? Как се ражда митът за Термопилите? Защо Леонид остава на бойното поле, макар това да е очевидно самоубийство? Защо Дарий не води персите при Маратон? Как изходът отбитките при Маратон и Саламин спомага за спасяването на съдбата на европейското културно наследство?
Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им. Това е особено полезно, когато се говори за древните войни отпреди 2000 и повече години. Екипът, който стои зад поредицата, е избрал да сведе до минимум препратките към легендите и митовете, редовно съпътстващи конфликтите, за които няма достатъчно обективна информация, давайки една сравнително точна представа на случващото се по бойните полета. По този начин е подходено и към „Гръко-персийските войни“ („Millenium“, 2015). Затова и съм пределно впечатлен от професионализма на авторите, които са систематизирали информацията по наистина добър начин. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)