What do you think?
Rate this book
Мария Терезия
Живот между трона и любовта.
Във владетелските дворове на Европа от XVII век явлението брак по любов е немислимо, дори недопустимо. Невръстни младежи и девойки биват съчетавани, за да сложат край на война между две страни или за да скрепят съюза на две страни срещу трета, за да разширят границите на страната или за да попречат на друг да разшири границите си за нейна сметка...
В тази епоха на уредени бракове, в двореца "Хофбург", едно 14-годишно момиче очаква с ужас своята съдба. Защото момичето е първородната дъщеря на императора на Свещената Римска империя и е предопределено да стане императрица, ако не се появи наследник от мъжки пол. И защото е имало неблагоразумието да се влюби до полуда в младеж без шансове за корона. Мария Терезия Австрийска и Франц Стефан Лотарингски... Съдбата този път е на страната на влюбените. Дали от бащинска обич, или все още с надеждата да се сдобие със син, Карл VI разрешава на дъщеря си да се омъжи за своя любим. Но съдбата не е на негова страна - в разцвета на силите си той си отива от този свят, без да остави мъжки наследник. Двадесет и три годишна, бременна с четвъртото си дете, Мария Терезия поема управлението на империята и пред нея, наред с въпроса как да спаси държавата от външните врагове и от вътрешната разруха, се изправя и въпросът как да опази любовта и брака си.
Във владетелските дворове на Европа от XVII век явлението брак по любов е немислимо, дори недопустимо. Невръстни младежи и девойки биват съчетавани, за да сложат край на война между две страни или за да скрепят съюза на две страни срещу трета, за да разширят границите на страната или за да попречат на друг да разшири границите си за нейна сметка...
В тази епоха на уредени бракове, в двореца "Хофбург", едно 14-годишно момиче очаква с ужас своята съдба. Защото момичето е първородната дъщеря на императора на Свещената Римска империя и е предопределено да стане императрица, ако не се появи наследник от мъжки пол. И защото е имало неблагоразумието да се влюби до полуда в младеж без шансове за корона. Мария Терезия Австрийска и Франц Стефан Лотарингски... Съдбата този път е на страната на влюбените. Дали от бащинска обич, или все още с надеждата да се сдобие със син, Карл VI разрешава на дъщеря си да се омъжи за своя любим. Но съдбата не е на негова страна - в разцвета на силите си той си отива от този свят, без да остави мъжки наследник. Двадесет и три годишна, бременна с четвъртото си дете, Мария Терезия поема управлението на империята и пред нея, наред с въпроса как да спаси държавата от външните врагове и от вътрешната разруха, се изправя и въпросът как да опази любовта и брака си.
- GenresHistory
410 pages, Paperback
First published January 1, 2004
3 people are currently reading
95 people want to read
About the author
Gabriele Marie Cristen
7 books4 followersPseudonyme: Marie Cordonnier, Gabriele Marie Cristen, Marie Cristen, Valerie Lord, Gaby Schuster
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
December 19, 2016
За някои книги е нужно подходящо време да бъдат прочетени. Точно това се получи с тази книга. Прочетох я в подходящото време и много ми хареса.
March 25, 2015
Останах запленена от тази писателка още с предишната й издадена тук книга "Императрица Сиси", но сега затвърди мнението ми с този добре изпипан, увлекателен и дори образователен роман за живота на слабо известната императрица Мария Терезия. Владетелката от рода на Хабсбургите има щастието да се венчае по любов, ражда 16 деца, някои от които умират, като по време на дългото си далновидно царуване (половината от което е все бременна) преживява Седемгодишната война с Прусия, след което запазва и дори увеличава границите на империята. Прекрасно четиво, което препоръчвам!
March 6, 2015
Great book!
December 17, 2023
"Мария Терезия" от Габриеле Мари Кристен е оформена като изповед-равносметка от първо лице, когато възрастната императрица си спомня миналото - пътя към трона, утвърждаването на властта и любовта си към Франц Стефан.
Мария Терезия живее в доста смутни времена, но и оставя ярка следа в управлението със своите реформи - в образованието, медицината, армията, премахва митата между отделните части на империята, за да подпомогне търговията, забранява изтезанията, а синът ѝ Йозеф II премахва смъртното наказание. Не случайно е една от важните фигури в Просветния Абсолютизъм и управлява успешно от 1740 до 1780г.
Тя е твърде млада, когато Карл VІ умира без да остави мъжки наследник. Нерядко при липсата на наследник се стига до сериозни войни, след войната за Испанското наследство, бащата на Мария Терезия е решен на всяка цена да избегне война и утвърждава Прагматическата санкция, с което дава възможност тронът да бъде наследен от жена. Така младата Мария Терезия става императрица на Австрия само на 23г. Без да е получила достатъчно добро образование, трябва да се учи бързо и да взима важни решения, също и да намери доверени съветници.
Опитах се да видя Мария Терезия като пълнокръвна личност в романа, като надградих предходната документална книга. За времето на лукс и разкош, тя е не просто сравнително "пестелива", но и силно набожна, управлява добре финансите на държавата, за да може да издържа армия, тъй като е принудена да участва в доста войни. Времето е динамично, още от началото на управлението си губи Силезия и отношенията ѝ с Прусия са доста обтегната, но външната ѝ политика и съюзниците търпят промени.
Омъжена по любов, доста рядко за времето, за лотарингския херцог Франц Стефан, тя трябва да балансира между политиката и семейството. Изумително е, че е успяла да роди 16 деца, във време, в което жените често умират при раждане.
Едновременно ми беше интересно, всичко свързано с политиката, която е водила, и със семейството ѝ, но остана едно усещане на моменти за претупване на събитията. Липсва контекст на част от политическите маньоври за да може да бъде разбрана по-добре епохата.
Има няколко интересни факта, Франц Стефан е този, който поставя началото на зоопарка и ботаническата градина в Шьонбрун, а именно Мария Терезия превръща малката ловна резиденция в дворец, в романа е обърнато доста внимание, колко добре се е чувствала там. Любовта ѝ към Франц Стефан е силна и в израз на скръб, след смъртта му облицова една зала в черно. От друга страна авторката подсказва и известна съпружеска невярност от страна на Франц Стефан. Някак си обаче нещо ми липсваше между тях, на моменти взаимоотношенията им са прекалено шаблонно представени.
Романът ме беше интересен като факти и събития, но някак не ми допадна как е поднесен, леко хаотично се движи стилът и прекалено бързо се движи във времето.
Мария Терезия живее в доста смутни времена, но и оставя ярка следа в управлението със своите реформи - в образованието, медицината, армията, премахва митата между отделните части на империята, за да подпомогне търговията, забранява изтезанията, а синът ѝ Йозеф II премахва смъртното наказание. Не случайно е една от важните фигури в Просветния Абсолютизъм и управлява успешно от 1740 до 1780г.
Тя е твърде млада, когато Карл VІ умира без да остави мъжки наследник. Нерядко при липсата на наследник се стига до сериозни войни, след войната за Испанското наследство, бащата на Мария Терезия е решен на всяка цена да избегне война и утвърждава Прагматическата санкция, с което дава възможност тронът да бъде наследен от жена. Така младата Мария Терезия става императрица на Австрия само на 23г. Без да е получила достатъчно добро образование, трябва да се учи бързо и да взима важни решения, също и да намери доверени съветници.
Опитах се да видя Мария Терезия като пълнокръвна личност в романа, като надградих предходната документална книга. За времето на лукс и разкош, тя е не просто сравнително "пестелива", но и силно набожна, управлява добре финансите на държавата, за да може да издържа армия, тъй като е принудена да участва в доста войни. Времето е динамично, още от началото на управлението си губи Силезия и отношенията ѝ с Прусия са доста обтегната, но външната ѝ политика и съюзниците търпят промени.
Омъжена по любов, доста рядко за времето, за лотарингския херцог Франц Стефан, тя трябва да балансира между политиката и семейството. Изумително е, че е успяла да роди 16 деца, във време, в което жените често умират при раждане.
Едновременно ми беше интересно, всичко свързано с политиката, която е водила, и със семейството ѝ, но остана едно усещане на моменти за претупване на събитията. Липсва контекст на част от политическите маньоври за да може да бъде разбрана по-добре епохата.
Има няколко интересни факта, Франц Стефан е този, който поставя началото на зоопарка и ботаническата градина в Шьонбрун, а именно Мария Терезия превръща малката ловна резиденция в дворец, в романа е обърнато доста внимание, колко добре се е чувствала там. Любовта ѝ към Франц Стефан е силна и в израз на скръб, след смъртта му облицова една зала в черно. От друга страна авторката подсказва и известна съпружеска невярност от страна на Франц Стефан. Някак си обаче нещо ми липсваше между тях, на моменти взаимоотношенията им са прекалено шаблонно представени.
Романът ме беше интересен като факти и събития, но някак не ми допадна как е поднесен, леко хаотично се движи стилът и прекалено бързо се движи във времето.
August 14, 2014
Příjemné čtení o silné ženě.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews