What do you think?
Rate this book
Изкуството на войната. Древни китайски трактати
В този том са включени произведения на древнокитайски военни стратези и мъдреци, чиито творби и днес се преподават в елитните военни училища в много страни по света. Трактатите на Сун Дзъ, Удзъ, Лао Дзъ и Су Сюн са били настолни книги на Наполеон, маршал Жуков и Чърчил. Някои от мислите в трудовете на китайските класици са известни като афоризми: „Великият воин не воюва", „Примамвай врага с изгода, побеждавай го с оръжие", „Първо си осигури победата, после започвай война" и др.
Редица текстове, сред които съчиненията на Гуей Гудзъ, Лиу Дзи и Джугъ Лян, излизат за първи път на български език.
Редица текстове, сред които съчиненията на Гуей Гудзъ, Лиу Дзи и Джугъ Лян, излизат за първи път на български език.
496 pages, Paperback
Published January 1, 2005
About the author
Sun Tzu
1,351 books3,589 followersSun Tzu (traditional Chinese: 孫子; simplified Chinese: 孙子; pinyin: Sūnzǐ) was a Chinese military general, strategist, philosopher, and writer who lived during the Eastern Zhou period (771–256 BC). Sun Tzu is traditionally credited as the author of The Art of War, an influential work of military strategy that has affected both Western and East Asian philosophy and military thought. Sun Tzu is revered in Chinese and East Asian culture as a legendary historical and military figure. His birth name was Sun Wu (traditional Chinese: 孫武; simplified Chinese: 孙武) and he was known outside of his family by his courtesy name Changqing (Chinese: 長卿). The name Sun Tzu—by which he is more popularly known—is an honorific which means "Master Sun".
Sun Tzu mastered the military science of ancient China and created the military doctrine of asymmetrical warfare. According to it, an attack on the enemy should begin only after the enemy has no opportunity to either defend or counterattack. It was used in the wars in the era of the Warring States in ancient China (about 475–221 BC). It differs from the modern interpretation of asymmetric military strategy. The ancient warriors used to call it the Victorious Methods of Warfare (sheng er zhan zhi), but it has the same meaning as the modern asymmetrical military strategy. The ancient professional warriors used it in individual combats against the enemies in the wars. As a result, a variety of armed and unarmed combat combinations have been created for various combat situations as the individual battle plans. Those combat combinations had specific names, descriptions and classifications.
Sun Tzu's historicity is uncertain. The Han dynasty historian Sima Qian and other traditional Chinese historians placed him as a minister to King Helü of Wu and dated his lifetime to 544–496 BC. Modern scholars accepting his historicity place the extant text of The Art of War in the later Warring States period of 475 to 221 BC, based on its style of composition and its descriptions of warfare. Traditional accounts state that the general's descendant Sun Bin wrote a treatise on military tactics, also titled The Art of War. Since both Sun Wu and Sun Bin were referred to as "Sun Tzu" in classical Chinese texts, some historians believed them identical, prior to the rediscovery of Sun Bin's treatise in 1972.
Sun Tzu's work has been praised and employed throughout the arc of East Asian military history since its composition, and eventually earned global attention. During the twentieth century, The Art of War grew in popularity and saw practical use in the Western world as well. It remains influential in many contemporary competitive endeavors across the modern world beyond military strategy and warfare, including espionage, culture, governance, business, and sports.
Sun Tzu mastered the military science of ancient China and created the military doctrine of asymmetrical warfare. According to it, an attack on the enemy should begin only after the enemy has no opportunity to either defend or counterattack. It was used in the wars in the era of the Warring States in ancient China (about 475–221 BC). It differs from the modern interpretation of asymmetric military strategy. The ancient warriors used to call it the Victorious Methods of Warfare (sheng er zhan zhi), but it has the same meaning as the modern asymmetrical military strategy. The ancient professional warriors used it in individual combats against the enemies in the wars. As a result, a variety of armed and unarmed combat combinations have been created for various combat situations as the individual battle plans. Those combat combinations had specific names, descriptions and classifications.
Sun Tzu's historicity is uncertain. The Han dynasty historian Sima Qian and other traditional Chinese historians placed him as a minister to King Helü of Wu and dated his lifetime to 544–496 BC. Modern scholars accepting his historicity place the extant text of The Art of War in the later Warring States period of 475 to 221 BC, based on its style of composition and its descriptions of warfare. Traditional accounts state that the general's descendant Sun Bin wrote a treatise on military tactics, also titled The Art of War. Since both Sun Wu and Sun Bin were referred to as "Sun Tzu" in classical Chinese texts, some historians believed them identical, prior to the rediscovery of Sun Bin's treatise in 1972.
Sun Tzu's work has been praised and employed throughout the arc of East Asian military history since its composition, and eventually earned global attention. During the twentieth century, The Art of War grew in popularity and saw practical use in the Western world as well. It remains influential in many contemporary competitive endeavors across the modern world beyond military strategy and warfare, including espionage, culture, governance, business, and sports.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
February 8, 2026
Изданието е чудесна христоматия с (предимно) откъси от древни китайски трактати, придружени от пояснителни и аналитични коментари.
Стегнатата подреденост на китайската школа и устремената ѝ като стрела логичност с ясно изграждане на запомнящи се причинноследствени връзки я прави удивително безвременна за всеки читател - т.е. съвременна. Асоциациите, метафорите, притчите, дори поетичността, както и математическото по същността си извеждане на правила и закони, огромният синтез на разнообразни влияния и теми, и философското надграждане върху всичко това я правят почти визуална и удивително лесна за възприемане или поне за следване. С една линия се разкриват безброй вариации на съществувалия свят. Тези вариации се изследват педантично под лупа и се пренареждат в стройни правила. С две думи - природата и човекът се сливат в обща философия, а тя на свой ред - в универсална стратегия, жонглирсща с безбройните вариации във вселената.
Китайската стратегия е неотделима от човека и света. Всичко е стратегия и всеки е стратег - добър или лош.
Най-изявената черта вероятно е прагматизмът - прагматизъм до такава степен, че откровено граничи с цинизъм. Силата на обстоятелствата е вятърът, който опъва платната в една или друга посока, или пък оформя различни правила за моментите на безветрие. Тук липсата на класическия западен (християнски) морал може да поразтревожи читателя, но и това е илюзия. Защото всяка война се основава на измамата, а най-успешната война се води само с ум, без нито едно оръжие и се започва само тогава, когато още първото действие ще осигури пълна победа.
Тук идва втората типична черта - търпеливото и всеобхватно познание, което се трупа от всеки възможен източник. Стратегът е ошлайфал до такава степен знанието и уменията си, че неизвестни фактори - хора, ситуации и явления - на практика няма.
Трета черта е гъвкавостта - и безкрайният набор от възможни решения.
И тъй като говорим за ред и порядък, то силната йерархичност се набива на очи навсякъде. Хармонията в която и да е клетка на обществото започва от владетеля като Син на небето и прокарва лъчите си до семейството. Само спазването на ролите и правилата и липсата на отклонение поддържа порядъка.
Така че стратегът в тези трактати е водач, мъдрец, философ, психолог, учител и във висша степен артист. Тъкмо затова политици, икономисти и всякакви днешни специалисти могат да почерпят универсални правила, действащи от V в. пр.н.е. до днес, и казани доста по-объркано във всякакви съвременни наръчници, семинари или книги за лидерство и самопомощ.
Първата част - ИЗВОРИ - съдържа малко трохи от двамата бащи първооснователи Конфуций и Лао Дзъ, както и от Мън Дзъ, Джуандзъ и още неколцина. Най-пълната и интересна част е кратката “Книга на основите”, която е сбор от тематични закони за доброто управление. И да, валидни са.
В КЛАСИКА е представена поредна версия на Сун Дзъ и “Изкуството на войната”. Предвид честотата на издаването ѝ, тя не е толкова интригуваща колкото по-непопулярните у нас трактати на Удзъ и Гуей Гудзъ. И двамата са доста безпардонни и пределно цинично-ясни. При Гудзъ това стои странно на фона на даоисткото му светоусещане. Но Дао просто е, какъв ти просвещенски морал у него. За сметка на вечното циклично преливане между затваряне и отваряне, пълнота и празнота.
ТРАДИЦИЯТА е черешката на тортата. “Трийсет и шестте стратегеми” са абсолютен диамант на геполитикаъа и геостратегията, поръсени за разкош с малко мистика от “Книга на промените Идзин”. И да, последната стратегема е бягството. Което съвсем не е равнозначно на поражение.
Завършва се с РАЗСЪЖДЕНИЯ, в които тези на Джугъ Лян отново са безвременни, удивително проницателни и изчерпателни. Това е едно от най-добрите разсъждения от страна на опитен практик на тема силно лидерство, съчетано с мъдрост, воля, гъвкавост, справедливост и човечност.
Изучаването на човешката природа и проявленията ѝ както в големи държавни формирования, така и на строго индивидуално (доколкото китайците го разбират) ниво е в основата на всичко. Всички илюзии, приложени като стратегия, се базират на здрави вечни стари истини и различните им комбинации с обстоятелствата. Затова и в крайна сметка всяка илюзия е всъщност истина.
Недостатък е преводът изцяло от руски, както и съкращенията (макар в сборник да са неизбежни). Но компилацията заслужава уважение и изисква сериозно обмисляне, защото казва всеизвестни истини, необикновено добре и изящно поднесени.
4,5⭐️
November 25, 2015
След първоначалното ми раздразнение, породено от всички загуби от превод на превод и типичните за руснаците изрязвания на текста, мога да кажа, че книгата ми хареса много и дори, че е единствена по рода си за българския пазар. Но нека да разгледам част от съдържанието.
Първата част се казва "Извори". Тук са събрани част от древни китайски текстове, които нямат много общо с войната, но ни показват как се е зародила цялата китайска стратегия, залегнала върху корените на Конфуцианството и Даоизъма. Заслужава си да се споменат коментарите на Уан Джън към частите на Дао да дзин, в които примерите от книгата на великото Дао са пряко приложени към военната стратегия.
Втората част "Класика" са добре познатите от други български издания Сун Дзъ и Удзъ, Както и разкошния даоистки трактат на Гуей Гудзъ, но за него по-надолу.
Сун Дзъ - Няма нужда да се говори за него . Само искам да кажа, че е представен в оригиналната си форма, като са изрязани всички коментари и илюстрации(не картинки, а исторически примери показващи приложение на дадена сентенция) добавяни към трактата през вековете, които му придават(според мен) дълбочина, чар и завършеност.
Удзъ - Голямата изненада в книгата(за мен). Много проникновени размисли, свързани с конкретни ситуации на бойното поле, към които са предоставени елегантни решения.
Коментари върху трактата на Удзъ(от В.В.Малявин) - Понеже и тук са изрязани коментарите и илюстрациите от китайците е включен този обширен коментар, който когато не включва въпросните изрязани части е плосък и извън епохата, а също така се отнася към коментари за китайски трудове, които не са включени в тази книга. Полезен е все пак, дори и само за да си запишеш други китайски трактати за издирване. Там където се цитира Сун Дзъ(доста често) цитатите са с превод различен от този 20 страници по-рано(редакторска му работа).
Гуей Гудзъ - Обявен за светец от една от най-миролюбивите религии в света - даоизма, няма никакво място в тази компилация, но пък е разкошен даоистки трактат, който спокойно може да застане до този на Лао Дзъ. Приложение във войната може и да намери, до толкова колкото Дао съдържа в себе си всичко, включително и нея.
3."Традицията"(интересно решение само заглавието на тази част да е членувано)
Трийсет и шест стратегеми - Разкошна, още не съм чел изданието на Изток-запад, но това е излязло 10 години по-рано. Формата му е класическа. Стратегема, тълкуване, илюстрации и нищо не е изрязано(да не повярваш). В част от илюстрациите, естествено, се цитира Сун Дзъ и, о чудо, трети вид превод на късите му сентенции. Всичко друго е на ниво.
Лиу Дзи - Сто примера за войнското изкуство - Много добри примерчета, отличаващи се с краткост, ясност и директност. Илюстрациите към тях, братята руси са ги изрязали, така че и ние ги нямаме. Понякога се цитират части от Сун Дзъ и познайте какво става.
4."Разсъждения"
Джугъ Лян е велик пълководец от трети век, за когото са направени една камара филми и анимета, написани са книги и статии и е емблема на цял период от историята на Китай - Трицарствието.
Тук имаме трудът му "Книга на сърцето", който е блестящ. Има и част от "Шеснайсет правила за разумно управление", която обхваща вътрешната политика на една страна, а не външната и показва колко са различни двете и как този млад генерал е бил истински мъдрец.
"Афоризми за военното изкуство" - Абсолютно излишни, защото 90% от тях ги има в книгата преди това. Повечето са на Сун Дзъ.
Речник на често използваните термини в китайските военни трактати - Транскрибирано на кирилица, без да са показани йероглифите, без да е използван нито един във всичките 500 страници на книгата. Безмислен пълнеж, не разбрах защо е вътре.
Като цяло се колебаех между три и четири звезди, но книгата си заслужава. Към дребните дразнители, които споменах, се привиква бързо и се потапяш в китайската мъдрост. Споменати са и доста автори и произведения, с които можеш да продължиш самообразованието си. Гуей Гудзъ, Лиу Дзи и Джугъ Лян, колкото и да са орязани, се издават за пръв път на български.
Първата част се казва "Извори". Тук са събрани част от древни китайски текстове, които нямат много общо с войната, но ни показват как се е зародила цялата китайска стратегия, залегнала върху корените на Конфуцианството и Даоизъма. Заслужава си да се споменат коментарите на Уан Джън към частите на Дао да дзин, в които примерите от книгата на великото Дао са пряко приложени към военната стратегия.
Втората част "Класика" са добре познатите от други български издания Сун Дзъ и Удзъ, Както и разкошния даоистки трактат на Гуей Гудзъ, но за него по-надолу.
Сун Дзъ - Няма нужда да се говори за него . Само искам да кажа, че е представен в оригиналната си форма, като са изрязани всички коментари и илюстрации(не картинки, а исторически примери показващи приложение на дадена сентенция) добавяни към трактата през вековете, които му придават(според мен) дълбочина, чар и завършеност.
Удзъ - Голямата изненада в книгата(за мен). Много проникновени размисли, свързани с конкретни ситуации на бойното поле, към които са предоставени елегантни решения.
Коментари върху трактата на Удзъ(от В.В.Малявин) - Понеже и тук са изрязани коментарите и илюстрациите от китайците е включен този обширен коментар, който когато не включва въпросните изрязани части е плосък и извън епохата, а също така се отнася към коментари за китайски трудове, които не са включени в тази книга. Полезен е все пак, дори и само за да си запишеш други китайски трактати за издирване. Там където се цитира Сун Дзъ(доста често) цитатите са с превод различен от този 20 страници по-рано(редакторска му работа).
Гуей Гудзъ - Обявен за светец от една от най-миролюбивите религии в света - даоизма, няма никакво място в тази компилация, но пък е разкошен даоистки трактат, който спокойно може да застане до този на Лао Дзъ. Приложение във войната може и да намери, до толкова колкото Дао съдържа в себе си всичко, включително и нея.
3."Традицията"(интересно решение само заглавието на тази част да е членувано)
Трийсет и шест стратегеми - Разкошна, още не съм чел изданието на Изток-запад, но това е излязло 10 години по-рано. Формата му е класическа. Стратегема, тълкуване, илюстрации и нищо не е изрязано(да не повярваш). В част от илюстрациите, естествено, се цитира Сун Дзъ и, о чудо, трети вид превод на късите му сентенции. Всичко друго е на ниво.
Лиу Дзи - Сто примера за войнското изкуство - Много добри примерчета, отличаващи се с краткост, ясност и директност. Илюстрациите към тях, братята руси са ги изрязали, така че и ние ги нямаме. Понякога се цитират части от Сун Дзъ и познайте какво става.
4."Разсъждения"
Джугъ Лян е велик пълководец от трети век, за когото са направени една камара филми и анимета, написани са книги и статии и е емблема на цял период от историята на Китай - Трицарствието.
Тук имаме трудът му "Книга на сърцето", който е блестящ. Има и част от "Шеснайсет правила за разумно управление", която обхваща вътрешната политика на една страна, а не външната и показва колко са различни двете и как този млад генерал е бил истински мъдрец.
"Афоризми за военното изкуство" - Абсолютно излишни, защото 90% от тях ги има в книгата преди това. Повечето са на Сун Дзъ.
Речник на често използваните термини в китайските военни трактати - Транскрибирано на кирилица, без да са показани йероглифите, без да е използван нито един във всичките 500 страници на книгата. Безмислен пълнеж, не разбрах защо е вътре.
Като цяло се колебаех между три и четири звезди, но книгата си заслужава. Към дребните дразнители, които споменах, се привиква бързо и се потапяш в китайската мъдрост. Споменати са и доста автори и произведения, с които можеш да продължиш самообразованието си. Гуей Гудзъ, Лиу Дзи и Джугъ Лян, колкото и да са орязани, се издават за пръв път на български.
June 8, 2020
Този трактат на Сун Дзъ е велик!
April 11, 2017
Probably the best book I have read ... and the hardest too.
This is not a book for the weekend or for the beach - the book needs time. But no matter what is you profession, age, status - there is a lot to learn from it for the life, for the people, for the family, for your boss or your team/squad.
This is not a book for the weekend or for the beach - the book needs time. But no matter what is you profession, age, status - there is a lot to learn from it for the life, for the people, for the family, for your boss or your team/squad.
May 25, 2017
Впечатлена съм! Изключително полезна книга! Дълбочината на философията, стратегическите похвати и древната мъдрост на китайските мислители бива задължителна за онези, които са се насочили нагоре, към покоряването на собствения избран връх.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews